Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 04.03.2021 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                               мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №16279 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №38185 от 13.07.2018г., постановено по гр.дело №21024/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД вр. чл.243 вр. чл.245 изр.1 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД, вр. заповедно производство по гр.д.№25003/2015г. по описа на СРС, 56 състав, предявени от О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б. срещу Б.С.Б. за признаване за установено, че Б.С.Б. дължи за апартамент №52 в град София, ж.к.“******, вх.В, ет.2 следните суми: 1.1. сумата 4753.87 лв. (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода м.11.2008г. до м.04.2011 г.); 1.2.         със законна лихва от 565.72 лв. от 31.12.2008г. до 16.11.2011г.; 1.3. със законната лихва върху главницата от 12.12.2011г. до датата на окончателното й изплащане, която законна лихва към датата на заявлението по чл.410, ал.1 от ГПК е в размер на  657.65 лв. както и 1.4.   разноски по заповедно производство в размер на 323.08 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр.дело №19546/2011г. на СРС, 85 състав, и 1.5. разноски от 1988.96 лв. и такси от 1065.50 лв. по изп.дело №1323/2013г. на ЧСИ С.Х., peг. №863 на КЧСИ, за които е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №25003/2015г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение; както  за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: 2.1. сумата 3280.06 лв. (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода м.11.2011г. до м.04.2013г.); 2.2. със законна лихва от 494.43 лв. от 31.12.2011г. до 10.03.2014г.; 2.3. със законната лихва върху главницата от 14.04.2014г. до датата на окончателното й изплащане, която законна лихва към датата на заявлението по чл.410, ал.1 от ГПК е в размер на 358.84 лв., както и 2.4. разноски по заповедно производство в размер на 437.60 лв., за които с издаден изпълнителен лист по гр.дело №19945/2014г. на СРС, 36 състав, и 2.5.разноски от 410.68 лв. и такси от 560.16 лв. по изп.дело №328/2014г. на ЧСИ В.И., peг. №779 на КЧСИ, за които е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №25003/2015г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми: 3.1. сумата 1275.62 лв. (задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода м.05.2013г. до м.04.2014г.); 3.2. със законна лихва от 92.57 лв. от 30.06.2013г. до 12.12.2014г.; 3.3.     със законната лихва върху главницата от 29.12.2014г. до датата на окончателното й изплащане, която законна лихва към датата на заявлението по чл.410, ал.1 от ГПК е в размер на 53.57 лв. както и 3.4.          разноски по заповедно производство в размер на 327.36 лв., за които е издаден изпълнителен лист по гр.дело №72114/2014г. на СРС, 48 състав, за които е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №25003/2015г. на СРС, 56 състав и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. С решението са отхвърлени претенциите по чл.78 ал.1 от ГПК на ищците - О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б. срещу Б.С.Б. за присъждане на разноски по заповедното и исковото производство, включително адв. хонорар. С решението е признато за доказано на основание чл.194, ал.2 от ГПК оспорването на подписа на О.С.Б. в документ „Съобщение №2 от 20.11.2011г.. С решението е отхвърлен като неоснователен предявения насрещен иск от Б.С.Б. срещу О.С.Б. по чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 19600 лв.,  обезщетение за ползването на апартамент №14 в град София,  ж.к. „Изток“,  ул.“******/по 400 лв. месечно/ за периода 20.11.2011г. до 10.12.2015г. /дата на която апартаментът е бил възложен на О.С.Б. с постановление за възлагане/, със законната лихва от 07.06.2018г..

            Постъпила е въззивна жалба, подадена от ищците - О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б., чрез адв.М.З., срещу решение №38185 от 13.07.2018г., постановено по гр.дело №21024/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД вр. чл.243 вр. чл.245 изр.1 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД, вр. заповедно производство по гр.д.№25003/2015г. по описа на СРС, 56 състав, както и в частта, в която са отхвърлени претенциите по чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане на разноски. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод, че след като по делото е доказан твърдения от ищците факт, че през исковия период от м.11.2008г. до м.04.2014г. ответникът е упражнявал фактическата власт върху процесния апартамент №52 в град София, ж.к.“******, вх.В, ет.2, по отношение на него не следва да бъде ангажирана отговорността му да заплати на ищците стойността на ползваната топлинна енергия. Твърди се, че по делото е доказано, че между страните няма постигнати договорки досежно начина на ползване от ответника на собствения на ищците имот, в която хипотеза задълженията за направените в имота разходи за топлоенергия следва да бъдат заплатени от ответника, който реално е обитавал имота през исковия период. Излага се още, че по делото е доказан и факта, че ищците са заплатили на „Топлофикация София“ ЕАД стойността на потребената в имота топлинна енергия, както и дължимата мораторна лихва за исковия период, поради което предявените от тях искове срещу ответника се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени. Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. 

Въззиваемата страна - Б.С.Б., чрез особен представител адв.Д.В., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ищците. Изложени са доводи, че обжалваното решение е законосъобразно, постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесния апартамент №52 в град София, ж.к.“******, вх.В, ет.2, същият никога не е бил в облигационни отношения с „Топлофикация София“ ЕАД с предмет доставка на топлинна енергия за исковите периоди, както и няма никакви уговорки между страните за начина на плащане на консумативни разходи за процесния апартамент, в т.ч. и за стойността на потребената в имота топлинна енергия, поради което липсва основание за ангажиране на неговата отговорност да заплати на ищците стойността на доставената в имота топлинна енергия, както и дължимата мораторна лихва за исковия период. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното съдебно решение в частта, предмет на обжалване с въззивната жалба на ищците.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ответника - Б.С.Б., чрез особен представител адв.Д.В., срещу решение №38185 от 13.07.2018г., постановено по гр.дело №21024/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 19600 лв.,  обезщетение за ползването на апартамент №14 в град София,  ж.к. „Изток“,  ул.“******/по 400 лв. месечно/ за периода 20.11.2011г. до 10.12.2015г., със законната лихва от 07.06.2018г.. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на  материалноправните разпоредби на закона и при допуснати процесуални нарушения. Изложени са доводи, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на събраните по делото доказателства и е обосновал незаконосъобразен извод за неоснователност на предявения насрещен иск. Оспорват се мотивите на постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск на ищците, като се твърди, че същите са неправилни и противоречиви. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения насрещен иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

Въззиваемите страни - О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б., чрез адв.М.З., депозират писмен отговор, в който вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника по изложени в същия съображения. Твърди се, че при доказателствена тежест за ищеца по насрещния иск по делото са останали недоказани предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС, а именно: че през исковия период ответника по насрещния иск - О.С.Б. е ползвал имота, съответно че е препятствал ползването на имота от другия съсобственик, както и че било отправено писмено искане от ищеца по насрещния иск към О.С.Б. по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. Молят съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната част - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предявени са от О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б. срещу Б.С.Б. при условията на обективно съединяване установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД вр. чл.243 вр. чл.245 изр.1 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД, както и е приет за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от Б.С.Б. срещу О.С.Б. с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.

С оглед заявения петитум на въззивните жалби съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД вр. чл.243 вр. чл.245 изр.1 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищците в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия през съответните периоди на основание чл.153, ал.1 ЗЕ  и между тях и топлофикационното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия, поради което същите като са заплатили стойността на доставената в имота им топлинна енергия за исковия период са изпълнили свое задължение и липсва основание в закона за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на предявения насрещен иск, който е отхвърлен, първоинстанционния съд е приел, че по делото не се доказва на датата 20.11.2011г. ответникът/ищец по насрещния иск/ да е отправил писмено искане към О.С.Б. по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:   

            По въззивната жалба на въззивниците- ищци - О.С.Б., В.Й.Б. и М.О.Б., съдът приема следното:

По искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.с чл.74 от ЗЗД съдът приема следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, в процеса следва да бъдат установени всички предпоставки, при които съгласно чл.74 ЗЗД възниква суброгационното право на платилия чуждо задължение, а именно: 1) валидно възникнало в тежест на ответника задължение да заплати процесните суми за топлинна енергия за исковите периоди и съответно лихви за забавено плащане; 2) че ищците са заплатили на топлофикационното дружество процесните суми 3) че ищците са имали интерес да изпълнят задължението на ответника.

          В конкретната хипотеза и при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че по делото е останала недоказана първата предпоставка за валидно възникнало в тежест на ответника задължение да заплати процесните суми за топлинна енергия за исковите периоди и съответно лихви за забавено плащане. Разходите за заплащане на стойността на ползваната топлинна енергия са в тежест на собствениците на недвижимия имот, тъй като между тях, като потребители по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ, и "Топлофикация София" ЕАД възниква облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Следователно за процесните периоди ищците като съсобственици на процесния имот са лицата, които са били задължени да заплащат стойността на потребената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. В тяхна тежест, като собственици на процесния апартамент е задължението да заплатят стойността на ползваната топлинна енергия. Неоснователен е поддържаният във въззивната жалба довод, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковите периоди от време досежно процесния топлоснабден имот, тъй като фактически е обитавал имота и същият има задължението да заплати стойността на доставената и потребена от него топлинна енергия. В ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г., ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се доказва от събраните доказателства, че ищците са собственици на топлоснабдения недвижим имот през исковия период, съответно не са ангажирани доказателства, че ответникът се явява абонат на "Топлофикация София" ЕАД и между тях е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, предвид на което и по горните мотиви на съда ищците се явяват потребители на топлинна енергия. Обстоятелството, че през исковите периоди ищците не са живяли в имота не ги освобождава от облигационното отношение с топлификационното дружество. Ето защо неоснователно е възражението на въззивниците-ищци, че след като не са живяли в процесния топлоснабден имот през исковите периоди не дължат плащане на процесните суми за топлинна енергия за исковите периоди и съответно лихви за забавено плащане. Следователно се налага извода, че ищците като са заплатили на "Топлофикация София" ЕАД исковите суми за топлинна енергия за процесните периоди, съответно лихви за забавено плащане, както и направени разноски в заповедни производство, инициирани от "Топлофикация София" ЕАД са изпълнили свои, а не чужди задължения и в тяхна полза не е възникнало суброгационното право на платилия чуждо задължение по чл.74 от ЗЗД.

По горните аргументи правилен е обоснованият краен извод на СРС за неоснователен на предявените искове и като такива са отхвърлени. Правилен и законосъобразен е обжалваният съдебен акт в частта, в която са отхвърлени така предявените искове, и като такъв следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По въззивната жалба на въззивника- ответник - Б.С.Б. съдът приема следното:

В хипотеза на предявения насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, в доказателствена тежест за ищеца е да докаже в хода на производството при условията на пълно и главно доказване следните трите кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на претендираното обезщетение за лишаване от право на ползване досежно съсобствената между страните вещ -  апартамент №14, находящ се в град София, ж.к.“Изток“, ул.“******, а именно: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание - такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик - така ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК - ВКС, решение №119/11.03.2009г. по гр. д. №3204/2008г. на ВКС, II Г.О., решение №80/24.02.2010г. по гр. д. №102/2009г. на ВКС, IV Г. О. и др..

В настоящия случай по делото няма ангажирани доказателства, че ответникът по насрещния иск - О.С.Б. през исковия период – 20.11.2011г. – 10.12.2015г. е възпрепятствал ищеца по насрещния иск /ответник в първоинстанционното производство/ да ползва съсобствената вещ съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост. На следващо място от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че по делото не са ангажирани годни доказателства, че ищецът по насрещния иск /ответник в първоинстанционното производство/ е поканил писмено ответника по насрещния иск - О.С.Б. да му заплаща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ. Приетото като доказателство по делото съобщение №2, което има характер на писмена покана, е надлежно оспорено от ответника по насрещния иск и от приетата съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява по несъмнен начин, че положеният подпис върху съобщение №2 не е на О.С.Б.. При това положение и при липсата на ангажирани други доказателства се налага единственият правилен извод за недоказаност на твърдението на ищеца по насрещния иск, че е поканил писмено ответника по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.

С оглед на така изложените правни аргументи въззивният съд счита, по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.31, ал.2 от ЗС и предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил предявения насрещен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 19600 лв.,  обезщетение за ползването на апартамент №14 в град София,  ж.к. „Изток“,  ул.“******/по 400 лв. месечно/ за периода 20.11.2011г. до 10.12.2015г. /дата на която апартаментът е бил възложен на О.С.Б. с постановление за възлагане/, ведно със законната лихва от 07.06.2018г., е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба на ответника няма наведени други конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск. Относно наведените аргументи за неправилност и противоречивост на изложените от първостепенния съд мотиви в частта, касаеща предявените искове от ищците, настоящият състав счита, че не следва да бъдат обсъждани доколкото е недопустимо предмет на обжалване да бъдат мотиви на съдебния акт, който като резултат по същество на спора е изцяло в интерес на ответника – предявените при условията на обективно съединяване установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД вр. чл.243 вр. чл.245 изр.1 от ЗЗД вр.86 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на страните не следва да се присъждат разноски и сторените от тях такива следва да останат в тежест на всяка от тях така като са сторени.

          Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №38185 от 13.07.2018г., постановено по гр.дело №21024/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 58 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./         

 

 

                                                                     2./