РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. Търговище, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Ж. Люб. Ив.
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100126 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, с цена 600,00 лв.
Постъпила е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД гр.София
против Л. Х. А. от **********. В молбата се твърди, че между ответника и
трето лице „Сити Кеш“ ООД е имало сключен договор за потребителски
кредит от 16.12.2020 год., сключен при ОУ, по силата на който третото лице е
предоставило на ответника сумата от 600.00 лв. лв., срещу задължението на
ответника да възстанови сумата на 9 вноски, в размер на по 147,00 лв., в срок
до 16.09.2021 год., при уговорен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР
48.38 % . Ищецът твърди, че сключения договор е породил действие, като
сключен в съответствие със законовата уредба на ЗПК, заемната сума е била
предоставена на ответника, но последния не е изпълнявал задължението си да
възстановява сумата по начините и в сроковете, посочени в договора, като
останал задължен със сума в размер на 600,00 лв., представляваща главница по
договора. В молбата се твърди също, че вземането по договора за кредит, е
прехвърлено от кредитора на ищеца, с Приложение към рамков договор за
1
цесия от 13.01.2022 г. и прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника,
на посочените от него адреси, както и СМС на посочен от него номер, както и
твърди, че ако не се приеме фингираното връчване, то ищеца е приложил
уведомление за цесия към исковата молба, с искане същото да бъде връчено на
длъжника, ведно с исковата молба. Предвид липсата на изпълнение както към
стария, така и към новия кредитор ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1332 / 2023 год.
на РСТ, за посочената по горе сума, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена
на ответника по реда на чл.47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да
предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като се
присъдят разноските в заповедното и исково производство. В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява, но същия чрез писмено
становище е заявил, че поддържа предявения иск.
В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на
отговор. Ответникът не е оспорил иска, но е направил искане съдът служебно
да прецени доколко договора отговаря на ЗЗП и дали не са на лице основания
за недействителност на договора. В съдебно заседание поддържа доводите,
изложени в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : От Договор за кредит № 478175 / 16.12.2020 г., сключен
между длъжника-ответник и „Сити Кеш“ ООД, приложен по делото, ведно с
ОУ, се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в
размер на 600,00 лв., за срок от 9 месеца, с размер на месечна погасителна
вноска – 3 вноски по 20,03 лв. и 6 вноски по 112,00 лв., с първа вноска на
18.01.2021 г. и последна вноска на 16.09.2021 г.; с фиксиран годишен лихвен
процент от 40.05 %, ГПР 48.38 %, с обща сума за погасяване в размер на
732,09 лв.; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на
договора, като е приложено извлечение и разписка, удостоверяващо
получаването на сумата от ответника. В т. 6.1 от договора е посочено, че в
срок от три дни от получаване на сумата ответникът се задължава да
предостави едно от следните обезпечения: поръчители, отговарящи на
2
условията по чл. 33, ал.1 от ОУ, или безусловна банкова гаранция; а в т. 6.2 от
договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в посочения срок, длъжникът ще дължи неустойка в размер на
590,91 лв., която ще се заплаща разсрочено с месечните вноски по кредита.
Видно от погасителния план, съдържащ се в договора след прибавяне на
неустойката общата сума дължима от ответника е в размер на 1323,00 лв. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г.,
сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД се установи, че кредиторът е
прехвърлил на ищец редица свои вземания, като видно от Приложение № 1
към договора за цесия е прехвърлено и вземането към ответника. Поради
неизпълнение на ответникът да заплаща заемната сума по начин и в срок,
посочен в договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 1332 / 2023 год. за сумата от 600 лв. главница по посочения по-
горе договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането. Заповедта е била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което заповедния съд е дал
указания на ищеца да установи по исков ред вземането, за което е издадена
същата, което определя правния интерес от предявяване на настоящите
искове. Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично
на суми от ответника в хода на производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи: Предявеният установителен иск за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се обосновава с
неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, вземането
по който е прехвърлено на ищеца, за заплащане на дължимите месечни
вноски. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че доколкото
същият е сключен от разстояние, то към него са приложими както
регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ
императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, така и регламентацията по ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2
от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП). В случая ищецът твърди, че комуникацията между страните е
осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която ответникът е
подал искане за получаване на кредит, предоставена му е била необходимата
3
информация и същият се е съгласил да получи заем. За този тип кредити,
освен изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК,
според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг носител, който в случая представлява електронен документ.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано,
като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ. Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70 /
19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868 / 2012 г., IV г. о., електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1
ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането
на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на
процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3),
като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ).
В настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване
на договора от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил
задълженията си по договора, а именно да предостави на длъжника
договорената сума, получена от последния, нито относно валидното
прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това. Спорът е
относно действителността на договора за потребителски кредит, сключен
между ответника и цедента на ищеца от гледна точка на потребителското
законодателство, като в тази връзка, съдът приема следното: Съгласно
изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ), разпоредбата на чл. 7, ал. 3
гласи, че съдът и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
4
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за
потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане
на дължими суми, като съдът приема, че договорът противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба,
договорът за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Това нормативно изискване е въведено,
за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира
неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на
законовите изисквания, доколкото в договора е посочен годишен процент на
разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност - 48,44 %.
Липсва посочване на взетите предвид конкретни допускания, посочени в ОУ и
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин
по конкретния договор, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Това
е така, защото според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в случая в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като
не става ясно как е формиран ГПР от 48,44 % и какво друго е включено в него
извън фиксирания годишен лихвен процент от 40.05 % , поради което съдът
приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна
стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено
5
императивното изискване по чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК, обстоятелство,
обуславящо недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че и при действителен
договор, уговорката за заплащане на договорна лихва при ГЛП от 40,05 %,
противоречи на правилата на добросъвестността, доколкото трайната съдебна
практика приема, че е налице действителност на съглашението, ако лихвата не
надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и
двукратния размер при обезпечени такива, а в случая вземането е следвало да
бъде обезпечено с поръчителство, или банкова гаранция, а при необезпечаване
е предвидена неустойка, при което клаузата в договора, установяваща този
размер на договорна лихва от 40.05 % противоречи на добрите нрави и е
нищожна, на осн. чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД.
По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се приеме, че
ответникът дължи единствено неизплатената главница в размер на 600 лв.,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК -
01.09.2023 г., до изплащане на задължението, при което предявеният иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът
приема, че ищецът има право на разноски, чийто размер в исковото
производство възлиза на 325 лв., като за исковото производство съдът
определя 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на ищцовата страна, а в
заповедното производство са в размер на 28,99 лв., или общия размер на
сторените от ищеца разноски възлиза на 353,99 лв., които следва да се
възложат в тежест на ответника, на осн. чл. 78, ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
6
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул.”България ” № 81 В, представлявано
от Хр. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Б. Т. против Л. Х. А., ЕГН
**********, от ****************, за сумата от 600 лв., представляваща
главница по Договор за паричен заем Кредирект № 478175 / 16.12.2020 год.,
ведно със законната лихва от 01.09.2023 год.. до изплащане на задължението,
за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 633 / 13.10.2023 год.
по ч. гр. д. № 1332 / 2023 год. на РСТ, на осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л. Х. А., ЕГН **********, от **************** да заплати
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул.”България ” № 81 В, представлявано
от Хр. М. и П. В., действащи чрез юрисконсулт Б. Т. направените в исковото и
заповедно производство разноски, в общ размер на 353,99 лв., на осн. чл. 78,
ал.1-3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7