№ 1178
гр. П., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на Д. и трети ноември през две хиляди Д. и първа година в следния
състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря М. К.
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100615 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2**0 ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. В. В., с ЕГН ********** от с.С., ул.“Т.“
№**, общ.П., обл.П., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.П., ул.“Ц.
С.“ №**, кантора №1Б, чрез адв.Г. С. Ц.ска от Адвокатска колегия-П. против
П. АС. Б., роден на ****г., с адрес: с.С., ул.“Д. и С.“ №**, общ.П., обл.П.,
втори адрес за призоваване: с.С., ул.“Д. и Ч.“ №8, общ.П., обл.П., в която
ищецът твърди, че преди около ** години - началото на месец декември 2017
година ответникът дошъл при него и му поискал заем в размер на 1000 лева,
които му трябвали спешно, за да плати на работниците да му извадят спанака
и след няколко дни щял да му ги върне. Сочи, че г-н Б. тогава се занимавал
със земеделие. Ищецът му отговорил, че има само 900 лева. Тъй като се
познавали много отдавна и са от едно село, решил да му помогне и му дал в
заем парична сума в размер на 900 лв. на ръка. Не са подписвали документи
за това.
Твърди, че минали няколко дни, а ответникът не му връщал заема.
Започнал да го търси по телефона и да си иска парите. Ходил и у тях да
разговарят. Всеки път ответникът му обещавал, че ще му върне парите, но
1
малко да изчака, тъй като щял да прави сватба. Ищецът твърди, че някои от
разговорите са се провеждали пред неговата жена и пред жената на ответника
Г.. Последната също го уверявала, че ще му върнат парите.
Заявява, че през лятото на 2018г. ответникът му върнал сумата в размер
на 250 лева на ръка. Не е подписвал разписка за получената сума. Твърди, че
след това не му е връщал никакви пари.
Твърди, че продължил да го търси през определен период от време и да
иска връщане на останалата част от дадения от него заем. Много пъти
ответникът не му вдигал телефона. Случвало се е дори да праща баща си - В.
А. В. до тях да го търси, да се обади на телефона на баща си и ответникът да
говори с ищеца, чрез неговия телефон. Реално е разговарял с ответника, чрез
телефона на баща си. Всеки път получавал само обещания за връщането на
парите - както от него, така и от жена му.
Твърди, че на 07.01.2020г. отишъл в дома на ответника отново да
поиска връщане на дължимата сума от **0 лева. При срещата ответникът
започнал да го заплашва със саморазправа. Ищецът се изплашил и подал
сигнал на ЕЕНСП 112. След това депозирал и жалба пред кварталния
инспектор на с.С..
Твърди, че в края на месец януари 2021г. получил Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 26.01.2021г., издадено от
прокурор В. Г. - прокурор при Районна прокуратура - П.. Сочи, че не е
обжалвал това постановление. В него, обаче, е посочено, че П.Б. е потвърдил
в снетото от него по преписката сведение, че действително е получил заем от
ищеца преди около ** години и бил помолил да изчака няколко дни, тъй като
към онзи момент нямал пари, за да му върне заема.
Сочи, че за усилията си да му бъдат върнати парите в размер на **0
лева, е записвал част от разговорите си по телефона с ответника. В тези
разговори той и жена му Г. признават, че му дължат парите в претендирания
от него размер и обещавали да му ги върнат.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди П. АС. Б. да му
заплати сумата в размер на **0 лева, представляваща даден заем от ищеца на
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Моли да му бъдат присъдени направените разходи за съдебно-
2
деловодни разноски и адвокатски хонорар в настоящето производство.
Представя писмено доказателство. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника.
Предявеният иск се поддържа в проведените по делото съдебни
заседания от ищеца и неговия пълномощник. Молят съда да уважи иска като
доказан и основателен. Претендират разноските по делото по представения
списък по чл.80 от ГПК.
Оветникът, редовно уведомен, не се явява и не израща свои
представител в съдебните заседания.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че през месец декември на 2017г., ищецът М. В. В. е дал в заем на ответника
П.А. Б. сумата в размер на 900 лева, на ръка, като ответникът се е задължил да
му върне сумата след няколко дни. През лятото на 2018г. ответникът върнал
на ищеца сумата в размер на 250 лева.
В подкрепа на горното са изцяло показанията на разпитания по делото
свидетел В. А. В.. Вярно е, че този свидетел е баща на ищеца и че няма как да
е безразличен от изхода на делото. Като баща свидетелят е от кръга на най-
близките хора на ищеца, с който той е споделил за проблема си с ответника и
който е присъствал на проведени разговори между двамата за връщане на
заемната сума. Освен това неговите показания не бяха оспорени и
опровергани от ответната страна по никакъв начин. Не се събраха и данни за
това, свидетелят да не казва истината. Показанията на свидетеля
кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства и най-вече на
написаното собственоръчно от самия ответник в писмените му обяснения,
дадени на 12.01.2021г., пред полицейски служител по преписка №317/2021г.
на РП-П., в които той е посочил, че: „Истина е, че преди около четири години
лицето М. В. В. ми даде на заем сумата от 900 лева, но аз му върнах сумата от
250 лева и към момента му дължа сумата от **0 лева“. Последните безспорно
имат характер на извънсъдебно признание на ответника.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави
3
следните изводи:
От събраните по делото доказателства се установи, че през месец
декември 2017г. между ищеца и ответника е бил сключен облигационен
договор за заем, по силата, на който ищецът като заемодателят е предал на
ответника-заемател сумата от 900 лева, чието връщане е следвало да стане в
срок до няколко дни. Съдът приема, че сключването на договора /в устна
форма/, заемната сума, нейното предаване /на ръка/, респ. получаване и
падежът са доказани по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.2**0 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.
Установи се по делото, че ищецът е изпълнил своите договорни
задължения, като е предал в собственост на ответника паричната сума в
размер на 900 лева.
Установи се точното изпълнение на договора от страна на ищеца-
заемодател и неточното изпълнение на насрещното задължение по така
сключения договор от страна на ответника за връщане изцяло на заетата
парична сума. Върната по договора е сумата от 250 лева, т.е. налице е
частично изпълнение на задължението.
В качеството си на изправна страна, заемодателят има право на
основание чл.2**0 ал.1 от ЗЗД да търси точно и пълно изпълнение от
ответника. Ищецът установи размера на вземането си, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати остатъка от дължимата
парична сума по договора за заем в размер на **0 лева.
Вземането е изискуемо, тъй като е изтекъл предвиденият по договора за
заем срок /падеж/ за връщането на заетата парична сума – няколко дни след
сключването на договора, а освен това има и покани, допълнително отправени
от ищеца към ответника за връщане на сумата, за които са налице данни,
както в писмените обяснения на ответника, така и в показанията на
разпитания свидетел. Поради което длъжникът-ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца остатъка от заетата сума в размер на **0 лева, тъй
като не е сторил доброволно това до настоящия момент.
Не се представиха и събраха доказателства да е налице плащане на
4
претендираната парична сума по процесния договор за заем от страна на
ответника, в чиято тежест бе това.
В хода на производството по делото от страна на ответника не се
направиха правоизключващи или правопогасяващи възражения за
недължимост на сумата.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание
чл.2**0 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, в претендирания с
исковата молба размер от **0 лева.
Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 16.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените от
него разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер общо на 352,27 лева, с оглед представения Списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. АС. Б., роден на ****г., с ЕГН **********, с адрес: с.С.,
ул.“Д. и С.“ №**, общ.П., обл.П., втори адрес за призоваване: с.С., ул.“Д. и
Ч.“ №8, общ.П., обл.П. да заплати на М. В. В., с ЕГН ********** от с.С.,
ул.“Т.“ №**, общ.П., обл.П., съдебен адрес за призоваване и съобщения:
гр.П., ул.“Ц. С.“ №**, кантора №1Б, чрез адв.Г. С. Ц.ска от Адвокатска
колегия-П. сумата в размер на **0,00 лв. – представляваща дължим остатък от
дадена в заем парична сума, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 16.02.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер общо
на 352,27 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6