О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.
София, 23.04.2020г.
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV
състав, в закрито заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
2.АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 198/20г. по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на подсъдимия подс.Н.Й.Б.
чрез защитника му адв.Х.Б. срещу протоколно определение на СНС XX - ти състав от 10.04.2020г.
по НОХД №2597/19г., с коeто е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитника му за изменение прилаганата мярка за неотклонение спрямо него от
„задържане под стажа“ в по-лека.
С частната жалба, защитникът на подс.Б. иска отмяната на
атакуваното определение, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се въззивният съд постанови друго, с
което да измени изпълняваната срещу подс.Б. мярка за неотклонение в по – лека.
На първо място, във
въззивната жалба се изтъква, че съдът не е мотивирал
изводите си, относно наличие
на опасност подс.Н.Б. да извърши престъпление или да се укрие, както и относно
наличие на обосновано подозрение,
че подзащитния му е съпричастен към
деянията, за които е предаден на съд.
Защитата излага подробни доводи свързани с оценка на доказателствата, с които оспорва субективната
съставомерност на инкриминираните деяния, като се твърди, че подс.Б. не е
имал знание за осъществяваната счетоводна отчетност в търговската дейност на представляваните и
управлявани от него дружества. В този смисъл се
застъпва становище, че аргументите на прокуратурата
свързани с Тълкувателно решение (ТР № 4 от 12.03.2016 г. по тълк.
д. № 4/2015 г.) на ОСНК
на ВКС, в случая са неприложими.
На следващо място, защитата оспорва доказателствената
подкрепа, която първостепенния съд е приел, за наличието на реална опасност от
извършване на престъпление, като претендира, че съда не е оценил правилно факта
за продължителния период на задържане на подзащитния му. Защитата не се
съгласява, че е налице риск от укриване, което първоинстанционният съд е приел въз основа на изявления на свидетел - полицейски
служител от сектор „Издирване”, както и на извод за наличие
на огромен финансов ресурс, с който подсъдимия
разполагал. Защитата се позовава и на начина на провеждане на съдебния
процес, доколкото прокуратурата с внесения обвинителен акт и приложението към него е
поискала да се разпитват много свидетели, чийто разпит според защитата е
ненужен и ще допринесе единствено за удължаване на съдебния процес извън общовъзприетите
стандарти. На последно място защитата се позовава и на създадената
извънредна епидемиологична обстановка в
страната и възникналите затруднения у служители на ГД“ИН“ за осигуряване на адекватна медицинска грижа
на задържания, което било допълнително обстоятелство увреждащо неговото
здравословното състояние.
Направено е особено искане за назначаване на комплексна съдебно - медицинска експертиза, която да даде отговор на поставените от защитата въпроси:
какво е актуалното здравословно
състояние на Н.Й.Б., има ли изменение
в него след изготвянето на
предходната съдебномедицинска експертиза, съвместимо ли е здравословното състояние
на подсъдимия с условията в следствения арест и необходимо ли е спешно настаняване в
медицинско заведение.
Въззивният съд, след
като се запозна с доказателствата и доводите на страните изразени пред
първостепенният съд, както и тези в частната въззивна жалба прецени, че същата е
процесуално допустима, доколкото е депозирана срещу акт подлежащ на обжалване от процесуално легитимирани страни с правен интерес.
Спазен е седмодневения срок, като разгледана по същество, въззивният съд намира
искането за неоснователно, а атакуваното определение СНС за правилно, по
следните съображения:
Съдебното производство по НОХД
№2597/19г., е образувано по реда на чл.247 ал.1
т.1 НПК на 25.07.2019г. с внасяне на обвинителния акт по досъдебното
производство №45/2016г. пр.пр.№348/2016г. за разглеждане по реда на Глава 19
НПК, като подсъдимия Н.Й.Б. е предаден на съд по обвинение в пет тежки умишлени престъпления по:
- чл. 321, ал. 3, пр.2 и пр.3 т.1 вр.
ал.1 НК,
- чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК,
- чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
вр. чл.26 ал.1 НК,
- чл.253
ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2 вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 НК и
- чл.339
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК
С Определение на
СНС от 07.12.2018г. по ЧНД №4219/18г. по отношение на Б. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, която продължава и във фазата на настоящото съдебното производство. До началото на обявеното
извънредно положение в страната във връзка с епидемията от „COVID-19 по делото са разпитани девет свидетеля, от общо 173 посочени в списъка за призоваване на държавното
обвинение, приложен към обвинителния акт.
Правилен е подхода на първостепенният съд, да не обсъжда
доказателствата по делото в производството по чл.270 НПК, доколкото такова
задължение има след постановяване на крайния съдебен акт при обсъждането на
въпросите по чл.301 НПК. Настоящата въззивна инстанция, доколкото не констатира
в мотивите оценка на доказателствената информация по делото относно наличие на обоснованото
подозрение за подсъдимият, на основание чл.345 ал.3 вр. чл.314 от НПК, провери събраните
на досъдебната фаза доказателства и тези събрани в съдебната фаза и намира, че
не е разколебан извода за наличие на обосновано подозрение за съпричастност на
подсъдимия Б. към инкриминираните престъпни деяния, за които са привлечен към
наказателна отговорност. По оценката на доказателствата, за периода от
задържането му, са налице многократни произнасяния на различни състави на СНС и
АСНС, в които са мотивирани положителни изводи, относно доказателствената обоснованост
на извод за наличие на подозрение за съпричастност на подс.Б. към инкриминираната
му с обвиненията деятелност. По посочените причини настоящия състав не намира
за нужно да обсъжда отново същите доказателства, доколкото не са налице основание
за ревизия на този извод. Първостепенният съд правилно е съобразил, че
продължават да са налице и двата риска по см. на чл.63 ал.1 НПК, а именно риск
от укриване и извършване на престъпление, ако бъде уважена молбата му за
изменение на прилаганата мярка за неотклонение. Въпреки, липсата на подробни
мотиви, първостепенният съд правилно е приел, че риска от извършване на
престъпление се формира от дългия инкриминиран период, обхващащ над десет
години, от обстоятелството, че подсъдимия вероятно е съпричастен към деятелност
с териториален обхват в страната и извън нея, че инкриминираната вреда от някои
от деянията, е в особено големи размери, че
се касае за повдигнато обвинение
включващо няколко отделни
престъпления, като едното от тях,
съдържа обвинения
за шестдесет и пет отделни деяния. Правилни
са съображенията на първостепенния съд, че следва да бъде съобразен обема и сложността
на делото, респективно на предстоящите съдебни следствени действия. В тази
връзка, доколкото едва в съдебната фаза се събират доказателствата, от които
съда преценява въпросите по реда на чл.301 НПК, наличието на риск от увреждане
стабилитета на доказателствените източници, установени в досъдебната фаза
(подготвителна) на наказателния процес, е все още висок, поради това че не са
събрани в съдебната фаза на процеса. Съдебното производство
/чл. 7 НПК/,
заема централно място наказателния процес, а
събраните в досъдебното производство доказателства, нямат доказателствено
значение, ако не са проверени и събрани в цялост в съдебната фаза на
наказателния процес. В този смисъл, доколкото съдебното следствие е в начална
фаза, основателно първостепенният съд е съобразил, че рискът от извършване на
престъпление, включително и срещу правосъдието с оглед естеството на
конкретната инкриминирана деятелност, продължава да е реален и висок.
Относно обсъждането на срока на задържане и неговата
продължителност, с оглед приетите стандарти за преценка на неговата
основателност („разумност“) в Решение № 263/16.06.2014г. на ІІІ НО ВКС е посочено, че сложността
на делото се определя от няколко
фактора: от естеството на фактите, които са
предмет на доказване; от сложността на правните проблеми и от сложността на
процедурата. В този смисъл и в практиката на
ВКС е да съобразява сложността и обема на доказателствата, наред с
обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.3 НПК при преценка за продължаване за
прилагане на мерките за процесуална принуда с оглед обезпечаване на рисковете
по смисъла на чл.57 НПК. В случая не може да се сподели възражението на
защитата, че държавните власти не са положили усилия за
ускоряване на производството. Съдебното
производство е образувано на 25.07.2019г. като интервала от време между отделните
съдебни заседания и тези от началото на годината са съобразени включително с
обществените условия, с оглед на които е насрочвано и пренасрочвано до момента делото.
Относно риска от укриване, настоящият състав констатира, че
нееднократно са били обсъждани
доказателствата от различните състави,
които са се произнасяли по мерките за неотклонение на подсъдимия, като обстоятелството,
че подсъдимия е бил задържан във Франция
на 26.10.2018г.,
след издадена Европейска заповед за арест. След решения на Апелативния съд
Прованс от 23.10.2018г. и 02.11.2018г. е екстрадиран в Р.България и му е взета мярка „Задържане под стража“ са
доказателства в подкрепа на извод, че продължава да е налице реална опасност от
укриване. Друго доказателство във връзка с опасността от укриване е
обстоятелството, че в периода на задържането му с най-тежката мярка за
неотклонение, подсъдимият е нарушил условията за ограничение на прилаганата
мярка за неотклонение, доколкото е провеждал комуникация с лица извън страната.
С тези противоправни действия подсъдимият обективно е демонстрирал, че не възнамерява
да се съобразява с наложените му ограничения. Данните за евентуален достъп до материални
активи извън страната увеличават риска от укриване, доколкото биха го улеснили
в тази насока. В съвкупност първоинстанционният съд правилно и обосновано е
формирал изводи, че продължава да е налице риск от укриване.
Съобразно изискванията на закона, посочени в чл.270 ал.1
изр.1 НПК, изменение на мярката за неотклонение е правна възможност, за
приложението на която, съдът преценява с оглед настъпили нови обстоятелства, които
поставя в съотношение с целите на мерките за неотклонение по смисъла на чл.56
ал.3 и чл.57 НПК.
Проследявайки претендираните искания за изменение на
мярката за неотклонение на подс.Б., въззивният съдебен състав констатира, че в
хода на съдебното производство в периода от м. август 2019г. до 07.01.2020г., в
почти всяко заседание на съда са преценявани основанията за такава промяна. Производства
по искане за нейното смекчаване са провеждани и през настоящата година на
14.02.2020г. и на 16.03.2020г. в които съдебния състав на СНС отново е отказвал
да уважи исканията му. Определенията на СНС са били обект на въззивна проверка
и по тях са постановени потвърждаващи контролни актове от различни състави на
АСНС (по ВНЧД №94/20г. и по ВНЧД 146/20г.) И към настоящия момент, по делото липсват
нови обстоятелства или друга конкретна промяна в тях извън тези, които вече са
били обект на преценка. В този смисъл въззивният състав не намира правни и
фактически изменения, които да не са били обект на обсъждане за съобразяване
адекватната степен на процесуална принуда в цитираните определения на други
състави на АСНС. Преценка за наличие „промяна в обстоятелства“ е изискване на
закона по смисъла на чл.270 ал.1 изр.1 НПК, с което съдът е длъжен да се
съобразява. Наведените доводи на защитата, свързани с противоепидемичните мерки
в условията на пандемия, също са неотносими към изложените искания за изменение
на мярката за неотклонение в по-лека. Ноторно е известно, че препоръките за лична
изолация е отправена към всички членове на обществото за преодоляване на
пандемията и се основава и на Закон за извънредното положение ДВ
бр.28/24.03.2020г. в сила от 13.03.2020г.
По отношение обсъдените социални предпоставки, свързани
със здравословното положение на подсъдимия, по делото е приложена Медицинска справка от д-р Н.
Т.Директор на МЦ при Затвора София от 10.04.2020г., от която е видно, че липсват обективни причини, за
прилагане на спешна медицинска помощ на задържания, че оплакванията му са били консултирани
със специалист, че е бил превеждан за високотехнологични изследвания в
съответни външни болнични заведения, че му е провеждано
образно изследване, чрез което е диагностициран „Липом“ (мастен
тумор - доброкачествен). Според вещите лица д-р Р.Г., д-р Р. К. и доц. д-р А. Г. по назначената тройна съдебно медицинска експертиза във
връзка с диагностицираното доброкачествено образувание в сакралната област на
подсъдимия Б., следва да бъде извършена оперативна интервенция в планов
порядък, което с оглед обявеното извънредно положение в страната и липсата на
данни за планирана операция, очевидно не съдържа никакви писмени основания за
изменение на мярката за неотклонение, именно на това основание. От данните по
делото се установява, че подсъдимия е бил консултиран
със специалист-външен невролог д-р В. по оплаквания
за болки в кръста. По
препоръка при прегледа, му е предоставена възможност да ползва в
Затвора София ортопедичен матрак. При възпаление
на клепача на лявото око е бил консултиран с очен
специалист в клиника „Пентаграм“ на 02.01.2020г., при което за лечението му е приложено съответното медикаментозно лечение, като в заключение в посочената медицинска справка,
съответното медицинско лице не посочва, за наличие на такива заболявания и
проявление на здравословни проблеми, обуславящи необходимостта спешно лечение
или от назначаването на съдебно – медицинска експертиза, за каквато неоснователно
настоява защитата. Съобразно чл.144 ал.2 НПК, такава следва да се назначи,
когато съществува съмнение относно здравословното състояние на подсъдимия и
съвместимостта на мярката за процесуална принуда с ограниченията при
прилагането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Въпроса с
назначаването на съдебно – медицинска експертиза винаги може да бъде поставен,
но при наличие на данни за такава необходимост. Според заключението в медицинската
справка, както и от извършените до момента медицински изследвания подс.Б.
е в добро общо здравословно състояние, без наличие на тежки соматични
заболявания, които налагат експертната им
оценка, по поставените от защитата въпроси. Първостепенния съд е обърнал
специално внимание на всички данни, относими към твърдените и установени
здравословни проблеми у задържания Б., като подробно е изложил мотиви в тази насока.
Съобразил е приоритетната нужда от гарантиране изпълнение целите на чл.57 НПК,
поради което въззивният състав изцяло се съгласява с постановеният съдебен акт,
с който първостепенния съд е отказал изменение на прилаганата към момента мярка
за неотклонение на подсъдимия Н.Й.Б..
В този смисъл обжалваното протоколно определение от 10.04.2020г. по НОХД №2597/19г., на СНС, XX - ти състав на Специализирания наказателен съд е изцяло правилно
и обосновано.
Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 НПК, IV въззивен състав на АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.04.2020г. по НОХД №2597/19г., на СНС, XX - ти състав, с коeто е оставено без уважение искането на обв.Б. и защитника
му за изменение мярката за неотклонение от „задържане под стажа“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.