РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Смолян , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500507 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 60571/23.10.2020 г. по гр. д. № 133/2020 г.
Смолянски районен съд е признал за установено по отношение на
„Електроразпределение юг“ АД, че В.М.У.не дължи за плащане сумата в
размер на 440, 90 лева по фактура № **********/06.01.2020 г. за период на
отчитане 01.02.2019 г. – 18.12.2019 г. за електромер № *********; ответникът
е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 350 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът „Електроразпределение“ АД гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Кр.
Н., с оплаквания, че е неправилно, необосновано, постановено при непълнота
на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Твърди се в жалбата, че съдът не е обсъдил доводите на ответната
страна, че процесните количества ел. енергия са реално доставени на клиента
за периода от 14.02.2013 г. до 18.12.2019 г., който факт е установен от
съдебно-техническата експертиза1 както и че са правилно изчислено
съобразно ценово решение на КЕВР за 2019 г. в изпълнение изискванията на
чл. 56 ал. 3 от ПИКЕЕ. Твърди се, че с уважаване са иска се стига до
толериране поведение на ищеца по неосигуряване достъп за отчитане
показанията на електромера и се нарушава принципа за недопускане на
1
неоснователно обогатяване.
Твърди се, че цената, по която следва да се остойностят
процесните количества ел. енергия е действащата към датата на установяване
количествата ел. енергия, като се прави позоваване на разпоредбата на чл. 56
ал. 5 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е неоснователно позоваването на ищеца на
реда по чл. 29 ал. 4 от Общите условия – приетите през 2008 г. ОУ към
настоящия момент са в противоречие с чл. 56 ал. 5 от ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от
30.04.2019 г./. Сочи се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 8 т. 4
и чл. 29 ал. 1 от ОУ и чл. 10 ал. 2 от ПИКЕЕ ; като се твърди, че
бездействието е от страна на клиента и същият се опита да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение. Твърди се, че с уважаването на
иска се нарушава принципа за неоснователно обогатяване; прави се
позоваване на съдебна практика.
Твърди се в жалбата, че вземането не е погасено по давност, тъй
като е възникнало на 06.01.2020 г.- датата на издаване на фактурата, до която
дата ответникът не е имал достъп за отчитане на електромера.
С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенцията да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Алтернативно се иска прилагане
разапоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ищецът
В.М.У., чрез пълномощник адв. И.Г., с който се оспорва въззивната жалба и
се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Сочи се в отговора, че експертизата сочи периода на изразходване
на ел. енергията – 14.02.2013 г. – 18.12.2019 г., а в процесната фактура
неправилно се сочи период от 01.02.2019 г. до 18.12.209 г., което според
ищецът се прави с цел да се избегне възражение за погасяване по давност.
Твърди се, че в тежест на ответникът е да установи точния период на
потребление и негово е правомощието да прекрати подаването на ел. енергия,
ако няма достъп до точката на измерване. Твърди се, че ответното дружество
е имало възможност да се възползва от правомощията си по чл. 29 ал. 3 от
ОУ. Сочи се, че във фактурата са посочени дати, през които не е имало
захранване на ток. Твърди се, че цитираната от жалбоподателят съдебна
практика е неотносима, тъй като касае случаи, при които е налице
противоправно действие от страна на потребителя на ел. енергия, свързано с
манипулация на показанията на електромера.
Относно въпроса дали вземането е погасено по давност се сочи, че
датата на издаване на фактурата не установява датата на възникване на
задължението за плащане, тъй като фактурата не е източник на задължението,
а само го обективира. Твърди се, че периода на начисляване на задълженията
е невъзможен поради преустановено електричество за този период, а големият
2
период на неотчитане предполага погасяване на периодичните задължения за
плащане по давност.
С отговора се прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение; прави се искане за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител; в
писмено становище поддържа въззивната жалба, претендира за разноски и
прави въражение за прекомернст на адвокатското възнаграждение за
пълномощника на другата страна.
За въззиваемия пълномощникът му адв. И.Г. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ не се дължи, а по същество съобрази следното:
На ищеца е предявена за плащане фактура №
**********/06.01.2020 г., според която следва да заплати на
„Електроразпределение юг“ АД сумата от 440, 90 лева. Във фактурата се
сочи, че сумата е дължима вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за периода от
01.02.2019 г. до 18.12.2019 г.
Установява се, че на 10.09.2018 г. е преустановено
електрозахранването на обекта на ищеца поради отказан според ответника
достъп за отчет и смяна на електромера, при което е извършена и подмяна на
средството за техническо измерване; на 18.12.2019 г. е монтиран нов
електромер на обекта на ищеца.
В съпроводителното писмо към процесната фактура и в отговора
на исковата молба ищецът прави позоваване на разпоредбата на чл. 56 от
ПИКЕЕ.
Настоящата инстанция счита това позоваване за неоснователно.
Не се установява, а и не се твърди от ответника, че техническото средство за
измерване на обекта на ищеца не отчита или не отчита точно ползвана ел.
енергия. Раздел ІХ от ПИКЕЕ, за който раздел разпоредбата на чл. 56 от
ПИКЕЕ урежда начините за преизчисляване на количеството ел. енергия,
касае случаите на неотчитане или неточно отчитане на ел. енергията на
средството за техническо измерване. В случая не са отчитани показанията на
средството за техническо измерване от служителите на ответното дружество.
В разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от ОУ е предвидено при неосигурен
достъп за отчитане на консумираната ел. енергия, на потребителят се
формира задължение на база отчетено през аналогичен предходен отчетен
период. Неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба, че за
3
периодите на извършените реални отчети на електромера – от 11.06.2009 г. до
10.11.2009 г. и от 14.10.2011 г. до 14.02.2013 г. показанията на електромера са
били нулеви, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от
ОУ. Не се представят от ответника доказателства за периода от 14.02.2013 г.
до 10.09.2018 г. да са предприети действия за отчитане на СТИ или за
преустановяване захранването на обекта на ищеца с оглед разпоредбата на чл.
29 ал. 3 от ОУ.
Видно от Протокола от 18.12.2019 г. при демонтажа на електромер
№ ********* са отчетени показания Іа 00431 и ІІа 001825. Недопустимо тези
показания за отнесени с процесната фактура за периода от 01.02.3019 г. до
18.12.2019 г. по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ. Този електромер не е отчитан за
периода от 14.02.2013 г. до 18.12.2019 г. и не е възможно да се установи през
този дълъг период кога и какви количества ел. енергия са потребени и към
момента на потреблението какви цени на ел. енергията са действали. В тази
насока е и установеното от съдебно-техническата експертиза – През периода
от 14.02.2013 г. до 18.12.2019 г. са действали различни цени и компоненти за
преизчисляване на ел. енергията на основание
неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и предвид невъзможността
да се определи по безспорен начин конкретния времеви период на
консумираната ел. енергия, точното остойностяване на потребената ел.
енергия в случая е невъзможно. Вещото лице сочи, че поради това и предвид
обстоятелството, че ответникът е ползвал данни за преизчислението от
последната година /2019 г./, може да се направи заключение, че
остойностяването на потребеното количество ел. енергия е некоректно и
неточно.
Отделно от гореизложеното, при направено възражения за
погасяване по давност е невъзможно да се установи и отграничи от общото
количество ел. енергия каква част е потребена в период, в който не е изтекъл
давностния срок. Отделно от това, периодът на фактуриране на ел. енергия
включва периода, през който ел. захранването е било преустановено –
10.09.2018 г. до 18.12.2019 г.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
предявения иск за недължимост на сумата от процесната фактура е
основателен и доказан, тъй като не са налице основания стойността на
потребената ел. енергия да се определя по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ, а
ответникът не установява период на потребление и съответна цена за този
период. Поради това обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Същото е
минималното по Наредба № 1/2004 г., поради което е неоснователно
възражението за приложение разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 60571/23.10.2020 г. по гр. д. № 133/2020 г.
на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК **гр. Пловдив,
ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, да заплати на В.М.У. деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5