№ 431
гр. София, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 ГПК.
Образувано е по частна жалба от ищеца – А. Б. М. срещу определение № 268114 от
01.11.2022г., по гр.д. № 14831/2019г., по описа на Софийски градски съд, гр.о. I – 28 състав.
С обжалваното определение е прекратено производството по предявените осъдителни
искове срещу ответника – Ч. П. за сумата от 155 000 лева, представляващи причинени
неимуществени вреди и за сумата от 210 000 лева представляващи причинени имуществени
вреди, които произтичат от образувано изпълнително производство по изп. дело №
20158490400711, ведно със законната лихва, считано от датата на незаконния въвод във
владение и за периода от 15.07.2015г. до 08.02.2019г. Производството е прекратено и по
предявените осъдителни искове срещу ответника - М. С. Ж./наследник на първоначалния
ответник И. Г. Ж./ за сумата от 107 000 лева, получена по изп. дело № 20158490400711,
както и за сумата от 55 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 26.06.2015г. до 04.05.2018г.
Частният жалбоподател/ищецът - А. Б. М. счита, че обжалваното определение е постановено
от незаконен състав, в нарушение на чл. 9, ал. 1 ГПК и други императивни норми на закона.
Твърди, че първоинстанционният съд е излязъл извън правомощията си по закон като е
прекратил процеса по отношение на третия ответник - В. В.. На първо място твърди, че е
налице висящ процес по гр.д. 6029/2018г. по описа на СГС, но липсвала идентичност на
предмета на спора по това дело с гр.д. 14831/2019г. По първото дело било предявен иск за
обезщетение от вреди за незаконна продажба от два броя гаражи, а не за имуществени вреди
от продажбата на ½ ид. част от ап. 21, находящ се на ул. „***“ **. На второ място твърди, че
производството по гр.д. № 8513/2018г. по описа на СГС също било висящо и липсвала
идентичност по предмета на спора с гр.д. 14831/19г. по описа на СГС. По първото дело бил
предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а по второто иск за непозволено увреждане. На трето
1
място твърди, че по гр.д. 16757/17г. имал влязъл в сила съдебен акт, но ответникът Ч. П.
останал ненаказан и била налице нова фактическа обстановка, различна от тази през 2017 г.
На четвърто място твърди, че било налице абсолютно противоречие между волята на съда в
обстоятелствената част, да продължи производството срещу И. Ж., за заплащане на
неимуществени вреди за периода от 05.05.2018г. до 13.08.2019г., но в диспозитивната част
не се сочило продължаване на производството. На последно място твърди, че обжалваното
определение било в нарушение на влязло в сила определение № 288 от 09.07.2020г., по
ч.гр.д. 1367/2020г. по описа на ВКС, 3-то гр.о, с което бил отменен прекратителният акт
срещу ответницата - И. Ж.. Моли въззивния съд да отмени/обезсили изцяло обжалваното
определения и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Не претендира разноски за това производство.
Насрещната страна/ответникът – М. С. Ж. е подала в срок отговор на частната жалба, чрез
адв. П.. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния
съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна. Не претендира разноски за
това производство.
Насрещната страна/ответникът – Ч. П. не е подал отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице и срещу подлежащи
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Въззивният съд, след като съобрази представените по делото доказателства и доводите на
частния жалбоподател и ответника Ж., намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
1. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че обжалваното определение е
постановено от незаконен състав, в нарушение на чл. 9 ГПК и други императивни норми на
закона.
Видно от заповед на № РД-08-4882 от 30.08.2021г. на председателя на СГС/л. 934/ се
установява, че съдия И. Д. е определен за председател на I – 28 състав, гр.о. По силата на
тази заповед му е разпределено и гр.д. № 14831/2019г., по описа на Софийски градски съд.
Неправилно се смесва липсата на протокол за случайно разпределение на конкретно дело на
конкретен съдия, с правото на този съдия да се произнесе по това дело след определянето му
за член на съдебния състав, на когото се разпределят всички неприключили производства по
вече образувани дела.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е
нарушил чл. 9 ГПК. Първоинстанционният съд е осигурил на страните равни възможности
да участват в производството, но на основание чл. 130 ГПК е приел, че част от предявените
искове са недопустими и е прекратил производството по тях. Несъгласието на страна по
делото с резултата от постановения и обжалван съдебен акт, е предмет на инстанционен
контрол и не нарушава принципа на равенство между страните.
2. По отношение на прекратеното производството по предявените осъдителни искове от А.
2
Б. М. срещу ответника – Ч. П., за причинени имуществени и неимуществени вреди от
образувано изпълнително производство по изп. дело № 20158490400711:
Между страните по тези искове има влязло в сила на 24.06.2021г. - решение № 1380 от
20.02.2020г., постановено по гр.д. № 16757/2017г. по описа на СГС/л. 341, том втори/, с
което са отхвърлени осъдителните искове по чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 1 ГПК.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че предявените искове са
недопустими, на основание чл. 299, ал. 1 ГПК и правилно е прекратил производството,
поради което обжалваното определение в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че ответникът Ч. П. останал
ненаказан и била налице нова фактическа обстановка, различна от тази през 2017 г.
Евентуалното наличието на нови факти и обстоятелства за същите искови претенции които
са били осъществени по висящо производство, и по които има постановено влязло в сила
съдебно решение, не е основание за предявяване на същите искове, между същите страни и
на същото основание. Тази нова твърдяна фактическа обстановка, дори и има такава, а
същата не е налице, може да бъде предмет на друго съдебно производство.
3. По отношение на прекратеното производството по предявените осъдителни искове от А.
Б. М. срещу ответника – М. С. Ж./наследник на първоначалния ищец/, за причинени
имуществени и неимуществени вреди, в резултат от осъществена незаконосъобразна
публична продан:
3.1. Видно от съдебно удостоверение/л. 823, том трети/ се установява, че между страните по
тези искове има идентично висящо производство по гр.д. № 8513/2018г. по описа на СГС/л.
341, том втори/, за сумата от 115 300 лева причинени имуществени вреди за периода от
01.12.2017г. до 26.06.2018г. По делото е служебно изискана исковата молба/л. 962/, с
петитум да се върне исковата сума за ½ ид. част от апартамент № 21, на ул. „***“ **, на
основание неоснователно обогатяване. С определение от 31.05.2022г., по гр.д. 8513/2018г./л.
1034/, СГС е прекратил производство за обезщетение за пропусната полза в размер на 75 000
евро и за неимуществени вреди от 12 000 лева, тъй като представлявали нови искове.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск за
имуществени вреди за сумата от 107 000 лева е недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК
и правилно е прекратил производството, поради което обжалваното определение в тази част
е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че този иск по гр.д. № 8513/2018г.
бил за неоснователно обогатяване, а по настоящото дело бил за непозволено увреждане.
Сочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, а същата следва от фактическите
и правни твърдения на ищеца в исковата молба. В процесната хипотеза е налице обективно
и субективно тъждество между предявените искове, поради което по-късно заведеното дело
подлежи на прекратяване служебно от съда.
3.2. Видно от приложеното към отговора на частната жалба решение № 263303 от
11.11.2022г., постановено по гр.д. 6029/2018г. по описа на СГС, се установява, че А. Б. М. е
3
предявила осъдителни искове срещу ответника – М. С. Ж./наследник на първоначалния
ищец – И. Ж./, за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 евро, в резултат от
осъществена незаконосъобразна публична продан на гараж № 7 и подземен гараж № 10,
находящи се на ул. „***“ № **, в град София:
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск за
неимуществени вреди за сумата от 55 000 лева и за периода от 26.06.2015г. до 04.05.2018г. е
недопустим, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК и правилно е прекратил производството,
поради което обжалваното определение в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че този иск по гр.д. № 6029/2018г.
бил за имуществени вреди за два гаража, а по настоящото дело бил за неимуществени вреди
за за ½ ид. част от апартамент № 21, на ул. „***“ **, в град София. Предявеният иск по
първото дело не е предявен като частичен, независимо от твърденията, че се отнасяли за
различни имоти. При предявен иск за неимуществени вреди от конкретен деликт,
първоначално заявеният размер на иска, за който липсват твърдения, че е предявен като
частичен, представлява окончателният размер на исковата претенция и за разликата над този
размер, нов иск е недопустим, с изключение на евентуални хипотези на ексцес. В
процесната хипотеза е налице обективно и субективно тъждество между предявените искове
за неимуществени вреди, поради което по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване
служебно от съда.
4. Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е
прекратил производството и по отношение на третия ответник – адв. В. А. В.. По
отношение на този ответник производството е висящо и следва да продължи, но след
влизане в сила на определението за частично прекратяване на производството.
5. Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че било налице абсолютно
противоречие между волята на съда в обстоятелствената част, да продължи производството
срещу наследника на И. Ж., за заплащане на неимуществени вреди за периода от
05.05.2018г. до 13.08.2019г., но в диспозитивната част не се сочило продължаване на
производството. В частта, с която производството не е прекратено, същото продължава да е
висящо и следва да продължи, но след влизане в сила на определението за частично
прекратяване на производството.
Ирелевантни за това производство и не следва да се обсъждат, останалите твърдения на
частния жалбоподател, че било налице забавени процесуални действия по насрочване на
делото в първата инстанция и за наличието на данни за извършени престъпления, тъй като
не са предмет на производството по частната жалба, а на други евентуални съдебни
производства.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268114 от 01.11.2022г., по гр.д. № 14831/2019г., по описа
на Софийски градски съд, гр.о. I – 28 състав.
Определението може да се обжалва само от ищеца с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5