ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. Пловдив , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Е. П., чрез адв. Р.Д., АК Пловдив, против
протоколно определение от 10.03.2021 г. по гр. дело № 429/2020 г. по описа на РС
Първомай, с което е спряно производството по делото до приключване на производството
по гр.дело № 479/2020 г. по описа на РС Първомай.
В частната жалба се твърди, че въпреки, че гр.дело № 479/2020 г. по описа на РС
Първомай има предмет делба на недвижим имот, а производството по спряното гр. дело №
429/2020 г. по описа на РС Първомай има предмет заплащане на обезщетение за наем от
същия имот, то не е правилен извода на съда за наличие на преюдициалност на спора, тъй
като и по двете дела е представен нотариален акт, съгласно който имотът е придобит от
страните при равни квоти и твърденията на ответника, че притежава по-голяма квота в
съсобствеността са несъстоятелни, доколкото нотариалният акт е официален
удостоверителен документ за притежаваното право на собственост и частите в
съсобствеността. Моли да бъде отменено атакуваното определение и да бъде върнато делото
на РС Първомай за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 267 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р. Ф. С., чрез
адв. Д., АК Пловдив, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата, поради
наличие на преюдициалност на спора за заплащане на месечен наем за частта от
съсобствения имот, от ползването на който се твърди да е лишен ищеца, от делото за делба,
по което съдът следва да се произнесе по реда на чл. 344, ал. 1 от ГПК по отношение на кои
имоти и между кои лица се допуска делбата, както и какъв е размера на частта от имота за
1
всеки съделител.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, при
наличие на правен интерес, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, поради което и
процесуално допустима.
Производството по гр. дело № 429/2020 г. по описа на РС Първомай е образувано по
иск на Х. Е. П., предявен чрез адв. Р.Д., АК Пловдив, за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. От
приложените към делото копия от искова молба и уточнение на искова молба е видно, че по
молба на Х. Е. П., чрез адв. Р.Д., АК Пловдив, е образувано и дело за делба на имота, за
лишаване от ползването на който се претендира заплащане на обезщетение.
С обжалваното определение РС Първомай е приел, че доколкото му е служебно
известно, е висящо гр. дело № 479/2020 г. между същите страни за делба на недвижимия
имот, обезщетение за лишаване от ползването на който се претендира с иска – предмет на
делото. Приел е безсъмнена преюдициална обусловеност на изхода на спора по № 429/2020
г. по описа на РС Първомай от разрешаването на въпросите за съсобствеността върху вещта
и размера на дяловете на съсобствениците, които подлежат на съдебно установяване в
първата фаза на гр. дело № 479/2020 г. по описа на РС Първомай, като на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК е спрял производството по гражданско дело № 429/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай, ІІ състав.
Съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, доколкото в същия
съд се разглежда делбено дело, решението по първа фаза на което ще има значение за
правилното решаване на спора за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
същия имот, с оглед задължителните въпроси, по които съдът ще се произнесе със сила на
пресъдено нещо по реда на чл. 344, ал. 1 от ГПК. Това са въпросите: дали имотът, предмет
на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, се притежава в режим на съсобственост между страните
по делото, както и ако се установи такава - в какви квоти, с оглед на преценка
основателността на претенцията и на размера на дължимото обезщетение.
По отношение на въпросът за наличие на преюдициалност на спора е налице и
задължителна съдебна практика в Решение № 116 от 08.10.2015 г. по гр. д. № 2677 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с
което по формулирания правен въпрос е прието, че: “ По смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
основание за спиране е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, правните
последици по решението на което, следва да бъдат зачетени при постановяване на
решението по висящия процес. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право
по спряното производство. Решението по допускане на делба е преюдициално по отношение
2
облигационния спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл. 31, ал .2 ЗС,
тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК се определя съществува ли съсобственост /а
субективното право по чл.31, ал.2 ЗС възниква само във вътрешните отношения на
съсобственици/, както и какви са правата в съсобствеността /а съсобственикът-ответник
дължи обезщетение само за ползваната част от вещта, която не съответства на правата му/.
Следователно в случаите, когато иска за делба и иска по чл. 31, ал. 2 ЗС са основани на един
и същи твърдения, респективно оспорвания, относно възникването и наличието на
съсобственост, с решението по допускане на делбата ще се установят или отрекат права,
относими към дължимостта на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот,
поради което искът за делба във фазата на допускането й е преюдициален по отношение на
иска по чл.31, ал.2 ЗС.“
По изложените съображения съдът счита, че следва да потвърди постановеното
определение, като се прецизира, че значение за изхода на спора има решението по първа
фаза на делбеното производство, до влизане в сила на което следва да бъде спряно
производството по делото.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.03.2021 г. по гр. дело № 429/2020 г. по
описа на РС Първомай, с което е спряно производството по делото, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК, до приключване на първа фаза на производството по гр.дело № 479/2020 г. по описа
на РС Първомай, с влязъл в сила съдебен акт по чл. 344, ал. 1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3