РЕШЕНИЕ
№ 2881
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110124439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Д. М., чрез адв. Л. Г., срещу
„фирма“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване недължимостта на сумата от 6 556,66 лева, представляваща главница за
потребени ВиК услуги за периода 29.04.2021 г. - 29.04.2022 г. в имот с
административен адрес: (град), (адрес) по договорна сметка към кл. № **********,
като за вземанията е била издадена фактура № (номер)/17.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че до момента на издаване на процесната фактура от
17.05.2022 г. ищецът М. не е имала собствен клиентски номер, нито отделна партида за
вода на свое име в многофамилна жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
адрес: (град), (адрес). Твърди, че в жилищната сграда има 5 отделни самостоятелни
обекта, в режим на етажна съсобственост. Титуляр на партидата за вода на процесното
УПИ (за целия имот) е Ахм. Орм. Д. Аб. К.. Главният и единствен водомер на имота се
намира вътре в неговото жилище. Навежда, че никои от останалите съсобственици
няма индивидуални водомери или партиди. На следващо място се оспорва
материалната доказателствена сила на издадения Констативен протокол от 09.05.2022
г., като се оспорва правилността на изчисляване на обема от 2233,80 куб.м. вода, както
и периода на начисляването. Излагат се твърдения, че в посочения Констативен
протокол произволно ищцата е определена като лице, което има отношение към
незаконно присъединяване, без каквито и да е доказателства в тази посока. Още повече,
че в издадените на 20.04.2022 г. и 29.04.2022 г. контролни листове за проверки тя не е
участвала. Освен материалната доказателствена сила на протокола, ищцата оспорва и
такава сила да притежават съставените 2 броя контролни листове, твърдеики, че
констатациите в тях не могат да бъдат противопоставени на ищцата, при подробно
1
изложени доводи. Обобщава, че наред с всичко останало, от контролните листове и
издадения по-късно въз основа на тях протокол от 09.05.2022 г. не става ясно в коя
конкретно част от етажната съсобственост е направената проверка. Оспорва се
служебно определения обем на водата, доколкото в случая чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/2004 г. е неприложим предвид липсата на установено виновно и противоправно
поведение на потребителя (отказ на достъп за отчитане на показанията на
измервателните уреди и извършване на незаконно присъединяване). В случая,
количеството на изразходваните, отведените и пречистените количества вода не е
надлежно определено от ответника по приложимата корекционна процедура по чл. 35,
ал. 6 от Наредбата във вр. с чл. 49 от Общите условия. Поддържа се от ищцата, че
общият водомер е технически неизправен и не е минавал през метрологична проверка
през последните 10 години. На следващо място сочи, че до 16.04.2022 г. в УПИ-то не е
имало проблем, а на 17.04.2022 г. водата се спира от съсобственика Куеик – от главния
водомер, които се намира в неговата къща. Излага и други твърдения, в резултат на
които извежда, че наи-дългият период, за които би могло да се начислява служебно
количество вода, в хипотеза на чл. 50, ал. 1 ОУ на ВИК оператор „фирма“ е от
17.04.2022 г. до 29.04.2022 г. Насетне, извежда, че доколкото ищцата няма качеството
на потребител на вода поради липса на собствена партида и сключен договор с
ответника, размерът на начисленото потребление не може да се изчисли по реда на чл.
37, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. Твърди, че към 09.05.2022 г. (извършване на проверка) Р.
М. не е била абонат на питеина вода за ВиК услуги за процесния обект. С оглед на
всичко изложено, моли съда да признае за установено, че ищцата не дължи по
отношение на ответното дружество сумата от 6 556,66 лева, а при условията на
евентуалност, моли съда да определи размера на стойността потребени ВиК услуги за
релевантния период от 17.04.2022 г. до 29.04.2022 г. Претендира сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число адвокатски хонорар.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „фирма“ АД,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, чрез юрк. П. Ив.. В отговора на
ответника се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Опровергава
твърдението на ищцата, че не е собственик на процесния имот, като в тази връзка
отбелязва, че на проведена на 09.05.2022 г. среща между ответното дружество и синът
на ищцата (Н. М.) последният е представил нотариален акт за собственост на
процесния имот, от съдържанието на които се установява, че Р. Д. М. е собственик на
етаж 3 от къща, находяща се в (град), (адрес). Така обосновава качеството на
потребител на ВиК услуги на ищцата. Второ, излага, че чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4/2004 г. и чл. 50, ал. 1 от ОУ на ответника са приложими при незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи, в случая поради
установено в процесния имот водопроводно отклонение, без имотът да е присъединен
по реда, предвиден в Наредба № 4/2004 г. и без за него да е открита партида с
клиентски номер във водоснабдителното дружество. Изрично излага, че при проверка
на 29.04.2022 г. е съставен контролен лист № НПРД ******/29.04.2022 г., подписа от
сина на ищцата, с които се констатира, че за тази част от имота (етаж *), собственост на
ищцата, няма открит клиентски номер, а съществуващият преходен водомер от1ита
само водата на първия етаж от старата къща. Тоест имотът реално е водоснабден и в
него реално се ползва рода, без тя да се измерва и съответно заплаща. На осн. чл. 50 от
ОУ на ответното дружество е взето решение за начисляване на изразходваните
отведени и пречистени количества вода на осн. чл. 37, ал. 1 по реда на чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4/2004 г. за една година назад, считано от датата на извършената проверка –
29.04.2022 г. и за служебно откриване на партида за имота с клиентски № ********** с
2
титуляр Р. Д. М.. Ответникът твърди, че исковата сума е законосъобразно начислена и
се дължи от ищцата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че исковата сума в размер на 6 556,66 лева се претендира от
ответната страна срещу твърдени насрещно предоставени услуги по доставяне на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, пречистване на отпадъчни води, ДДС от
20 % върху общата сума от 5 463,88 лева, за периода от 29.04.2021 г. до 29.04.2022 г.
Това обстоятелство се установява и от представена по делото фактура № (номер) с дата
на издаване 17.05.2022 г.
Не се формира спор и относно обстоятелството, че ответното дружество
„фирма“ АД е издало два броя контролни листа, а именно контролен лис №
(номер)/20.04.2022 г. (с титуляр на обекта: частен имот /3-ти ет. къща) и контролен
лист № (номер)/29.04.2022 г. (с титуляр на обекта: Н. В. М.) – и двата с посочен адрес
на обекта: (ж.к.), (адрес). С тях се констатира, че в процесния недвижим имот е налице
водопроводно отклонение, без той да е присъединен по реда, предвиден в
подзаконовите нормативни актове и без за него да е открита партида с клиентски
номер във водоснабдителното дружество.
По делото е представен и Протокол № (номер)/09.05.2022 г. за заплащане на
такса на „фирма“ АД за ползване на водопроводни и канализационни мрежи в общ
размер на 6 556,66 лева, изготвен от трима представители на дружеството, и относно
лицето Р. Д. М. в качеството й на титуляр на права за обекта. Протоколът е подписан
от представителите на ответника „фирма“ АД, а за клиент се е разписал синът на
ищеца Р. М. – Н. М..
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***,
рег. № ****, нот. д. № 233/2009 г. на нотариус М. К. с рег. № *** в НК, се установява,
че на 18.11.2009 г. Н. В. М. е станал собственик на трети тавански етаж от жилищна
сграда, находяща се в (град), (адрес) (три) с площ от 75 кв.м., заедно с 1/3 идеална част
от общите части на сградата, заедно с 1/3 идеална част от мазето на сградата, заедно с
2/10 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
Урегулиран поземлен имот *-*.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. П. В. –
брокер за процесния имот, находящ се на (адрес). Свидетелят разказва пред съда, че е
станал пряк свидетел на спор относно водоснабдяването на имота, като спорът бил
между Н. /собственик на третия етаж от сградата/ и Ахм. /собственик на първия етаж
от сградата/. Твърди, че Ахм. спрял водата, заключил се в къщата и извикал полиция,
като след ескалирането на ситуацията, свидетелят напуснал обекта. В отговор на
зададени му въпроси, свидетелят си спомня, че спирането на водата се случило на
17.04.2022 г. /Цв./. Уточнява още, че Ахм. е собственик на допълнителна постройка,
която се намира до самия процесен имот, като именно от тази постройка влиза/излиза
подаването на вода за трите етажа от сградата. Обяснява, че около 20.04.2022 г. до
имота дошли представители на „фирма“ АД и прекъснали подаването на вода.
В хода на производството пред районната инстанция е допуснато до изслушване
заключение по ССчЕ, вещото лице по която е констатирало, че обемът на начислените
ВиК услуги е 2233.80 кубични метра, съобразно която величина правило е изчислено,
3
според приложимата нормативна уредба – чл. 37 от Наредба № 4/2004 г. за условията и
реда за присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи,
санкциониращото количество, отразено във фактура № (номер) от 17.05.2022 г. на
стойност 6 556,66 лева.
Част от доказателствената съвкупност по делото представлява и заключение по
СТЕ. Експертът по това заключение констатира, че начислената сума по фактура №
(номер)/17.05.2022 г. не е в резултат на измерване и отчет на водомера в имота, а
представлява санкция и е определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и чл. 49 и чл. 50 от Общите Условия на оператора. Обемът на
начислените услуги е 2233,80 кубични метра.
По делото е изслушана и допълнителна СТЕ, като инж. Ч. е отговорил на
вторичните въпроси на ищеца в следния смисъл: в периода преди откриване на
служебния клиентски номер, няма заявление по образец за присъединяване като
потребител към ВиК мрежата, за доставка на ВиК услуги и за откриване на партида за
имот, находящ се на (улица), подадено от г-жа Р. М..
Други относими доказателства в хода на първоинстанционното производство не
са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
от ГПК и предвид, че е предявен отрицателен установителен иск, ответникът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1. че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на питеина вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период,
обема на реално доставеното на ищеца количество вода за процесния период, в т.ч. и
др. услуги, чиято стоиност възлиза на спорната сума; 2. настъпването на падежа на
вземането на ответника; 3. всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ищеца при доказване на горепосочените обстоятелства, е да докаже
фактите, на които основава своите искания и възражения, респ. изгодни за себе си
правни последици.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е
прочие и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, същата императивно установява
4
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна
вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота,
до който е налице доставката, между доставчика и титуляра на правото възниква
облигационното правоотношение.
Тук е моментът да се посочи, че спорът, предмет на делото, не е за собственост,
поради което и ответникът, който твърди ищецът да има вещно право върху имота, не
следва да представя единствено и само валиден документ за собственост, съгласно чл.
18 ЗЗД, за да докаже твърдението си, че ищецът е страна по договора за продажба на
питейна вода, за който е възникнало валидно задължение за плащане към ответника.
Прочие съдът намира, че още поради липса на ангажирани писмени доказателства,
индикиращи наличие на вещно право върху имота в полза на ищеца, тезата на
ответното дружество за наличие на валидна облигация между него и Р. Д. М. е
компрометирана. Съображенията на съда са следните.
В хода на производството не е представено нито едно доказателство от страна на
ответника в посока, че ищецът притежава право на собственост, на ползване или друго
вещно право върху процесния недвижим имот на (улица). Всъщност от приложения по
делото документ за собственост, а именно нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ***, рег. № ****, нот. д. № 233/2009 г. на нотариус М. К. с рег. № *** в НК, се
установява, че на 18.11.2009 г. Н. В. М. е станал собственик на трети тавански етаж от
жилищна сграда, находяща се в (град), (адрес) (три). Ето защо съдът счита, че не
ищецът Р. М., а трето за спора лице евентуално би се явявало надлежно легитимирано
да отговаря за задължения по доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на
отпадни води към дружеството „фирма“ АД. В тази посока са и събраните в хода на
производството свидетелски показания на свидетеля Василев, който като брокер,
отговарящ за представянето пред клиенти на процесната 3-етажна жилищна сграда,
има ясна представа кой е собственик на всеки един от етажите, а от съобщеното от
същия пред съда става видно, че сред собствениците не фигурира ищецът М..
От друга страна по делото не са налице и доказателства за сключен нарочен
облигационен договор между ищеца и ответника по повод доставка на ВиК услуги за
процесния имот и за процесния период. Единственото представено по делото
доказателство, индикиращо за някаква облигационна връзка между ищеца М. като
клиент на дружеството и последното е приложеният Протокол № (номер)/09.05.2022 г.
за заплащане на такса на „фирма“ АД за ползване на водопроводни и канализационни
мрежи в общ размер на 6 556,66 лева. Този протокол обаче не е подписан от ищеца, а
няма данни дори да му е съобщен. Същият е подписан от сина на ищеца – Н. М., като
съдът коментира по-горе вече, че ангажираната доказателствена маса не само не води
до еднозначен извод, че ищецът се намира в облигационна връзка с ответника, а
алюзира за евентуални облигационни отношения между „фирма“ АД и трето за спора
лице. В подкрепа на това умозаключение се явява също така и експертната констатация
на инж. Ч., изготвил СТЕ и допълнителната СТЕ, които съдът кредитира с пълното си
доверие като обосновани, логично подредени и в унисон с доказателствата по делото,
която отбелязва, че в периода преди откриване на служебния клиентски номер на Р. М.,
последната не е подавала заявление за присъединяване като потребител към ВиК
мрежата за доставка на ВиК услуги и за откриване на партида за имот, находящ се на
(улица).
Накрая, следва да се отбележи, че според чл. 37, ал. 1 от Наредбата при
установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
5
системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен
период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В случаите по ал. 1 подаването и
отвеждането на вода се спират за целия имот без предварително уведомяване до
заплащане на дължимата сума – арг. от чл. 37, ал. 2 от Наредбата. Незаконното
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и
доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се
подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде
лице от състава на оператора – чл. 37, ал. 3 от Наредбата.
Редът за начисляването на санкционен обем за потребена услуга е законодателно
разписан в чл. 35, ал. 6 от едноименната Наредба и гласи, че при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на
водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
Доколкото съдът вече аргументира своята теза за липса на качеството потребител у
ищеца, буди неразбиране фактът, че именно последният е ангажиран със санкционната
последица на чл. 37, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 35, ал. 6 от Наредбата.
Ерго от съвкупната преценка на доказателствения материал по делото следва
извод, че лисват надлежни доказателства, че ищецът е собственик или вещен ползвател
на процесния имот, респ. че е направил изрично изявление за откриване на негово име
на партида при ответника, както и каквито и да било други доказателства, оправдаващи
наличието на облигационна връзка между страните. Поради това съдът приема, че в
рамките на настоящото производство не се установява ищецът да притежава
качеството потребител на ВиК услуги за процесния обект по смисъла на пар. 1, ал. 1, т.
2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
следователно не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
предоставени в този имот ВиК услуги, предвид което и предявеният от него иск следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
възниква единствено за ищцовата страна, като последната своевременно е заявила
искане в такъв смисъл. По делото са представени доказателства за реално сторени
разноски, както следва: 262,30 лева – държавна такса, 150 лева – депозит допълнителна
ССчЕ и 3600 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой при подписване на
договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г.
Ответната страна срочно е инвокирала възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар на ищцовата страна,
предвид което и съдът трябва да вземе отношение по същото.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗА установява, че адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския
съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК от своя страна гласи, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
6
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
материалния интерес по настоящото дело, приложима се явява разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предписвайки минимален праг на дължимия адвокатски хонорар в
размер на 955,66 лева.
Съгласно разяснението в т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В мотивната част на
тълкувателното решение е разяснено, че съдът следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, като съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Следователно, при направено искане
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от
значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса,
правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са
събирани нови доказателства и др.
В светлината на дадените от върховните съдии разяснения за приложимостта на
института на чл. 78, ал. 5 ГПК и като отчете невисоката фактическа и правна сложност
на делото от една страна, а от друга - положения труд и усърдие от страна на
процесуалния представител на ищеца, който несъмнено е взел дейно участие в хода на
производството, ангажирайки доказателства, и борейки се активно да докаже тезата на
своя доверител, счита, че размер на адвокатско възнаграждение от 1 000 лева се явява
обоснован, справедлив и съответен. Така общият размер на дължимите разноски на
ищеца възлиза на 1 412,30 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Д. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на "фирма" АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес), сумата от 6 556,66 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги за периода 29.04.2021 г. - 29.04.2022 г. в имот с административен адрес: (град),
(адрес) по договорна сметка към кл. № **********, като за вземанията е била издадена
фактура № (номер)/17.05.2022 г.
ОСЪЖДА "фирма" АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление:
(град), (адрес), да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Д. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес: (град), (адрес) сумата от общо 1 412, 30 лева – разноски за държавна
такса, за депозит за допълнителна ССче и адвокатско възнаграждение, сторени пред
СРС.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8