№ 5653
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110105409 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу
Прокуратурата на Република България с искане за осъждане на ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение, отчаяние и безпокойствие,
вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в
неразглеждане и нерешаване по подадена от него жалба № 823/2023г., свързана с дело
№ 102/2018г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, с които е осъден на лишаване
от свобода. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с постановен съдебен
акт в хода на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС е незаконосъобразно осъден.
Посочва, че поради това подал искане, обективирано в посочената жалба. Твърди се, че
въпреки императивните си законови задължения, ответникът незаконосъобразно
бездействал. Сочи се, че в резултат от това бездействие претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания; отчаяние, страх, безнадеждност.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и
за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане,
предмет на дело по вече висящ частичен иск.
При извършена служебна проверка съдът установи, че към настоящия момент е
образувано и висящо производство, което е с идентичен предмет и е образувано по-
рано – такова е производството по гр. д. № 5133/2024г. по описа на СРС, образувано
въз основа на искова молба вх. № 26611/29.01.2024г. Налице е идентичност между
страните – ищец Е. Д. М. и ответник Прокуратурата на Република България; между
основанието на исковите претенции – осъдителни искове с предмет вземания за
обезщетения за неимуществени вреди в размер от 24 000лв., произтичащи от един
правопораждащ факт – противоправно бездействие на ответната страна, свързано с
КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС. Налице е и пълно припокриване на
отправеното към съда искане – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца
процесната парична сума. Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че
искането на ищеца е обективирано в жалби с различни входящи номера, тъй като
определящо в случая относно предмета на делата е въведеното от ищеца притезание с
индивидуализиращите го белези – страни, правопораждащ го факт и размер. В
настоящата хипотеза в двете производства се търси обезщетение за вреди от едно и
също деяние. Такова становище е застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по
1
к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО , постановено по идентичен на
настоящия случай. Със същото съставът на касационния съд е възприел, че
увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е
едно и също. Въпросът с коя точно жалба, респективно колко пъти ответникът е бил
сезиран с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение, но не и към
правопораждащите го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал
касационно обжалване на Определение № 4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023,
СГС, VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу
определение от 02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав,
с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В
същия смисъл е и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което не е допуснато касационно обжалване
на Определение № 12428/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в
което е прието, че образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен
и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като
и те са с едно и също съдържание. Фактическото основание на исковите молби е
напълно идентично, както и претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи
молби в един и същи ден, с едно и също съдържание, не обосновава извод, че
евентуалното бездействие по тях от страна на ответника поражда различни вземания за
обезвреда в полза на ищеца. В този смисъл е и Определение № 2624/19.09.2023г. по к.
ч. гр. д. № 3168/2023г. по описа на ВКС, III ГО. Ето защо, съдът намира, че между
настоящото дело и горепосоченото дело е налице пълен субективен и обективен
идентитет, което обуславя прекратяване на по-късно заведеното дело като
недопустимо по см. на чл. 126 ГПК. Настоящото гр. дело №5409/2023г. по описа на
СРС, 40-ти състав, е образувано по искова молба с вх. № 28382/30.01.2024г.
Цитираното по-горе гражданско дело към настоящия момент не е приключило с влязъл
в сила окончателен съдебен акт, а е образувано по искова молба с по-ранен входящ
номер. С оглед на това, то се явява по-рано образувано и настоящото дело следва да
бъде прекратено на основание чл. 126 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, като същото му се
изпрати за връчване на посочения в заглавната част на исковата молба съдебен адрес, а
именно: гр. София, ж. к. Дружба 2, бл. 507, вх. А, ет. 2, ап. 5.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2