Присъда по дело №2682/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 120/22.07.2022 година по НОХД №2682/2021г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№7779ЗМ-144/2020г. по описа на РУ МВР - гр.Камено, пор. №2115/2020г. по описа на БРП,
пр. пр. вх. №9864/2020г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато
обвинение срещу С. Р. АЛ., ЕГН: **********, роден на *г. в *, постоянен и настоящ адрес -
*, *, общ.*, обл.Бургаска, българин, български гражданин, осъждан, безработен, за това че на
неустановена дата през месец юли 2020г., в с. *, на ул.“Цар Иван Александър“ *, общ.
Камено,обл. Бургаска, от постройка - гараж, при условията на повторност в немаловажен
случай и чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил “Форд
Транзит“ с рег.№ *, собственост на С. С. АЛ. от гр. *, ул. *, отнел чужди движими вещи -
1бр. /един брой/ моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“ на стойност
117.00лв, /сто и седемнадесет лева/ и 1бр. /един брой/ ъглошлайф марка“СКИЛ“ /SKIL/
750W на стойност 58.00лв. /петдесет и осем лева/, всичко на обща стойност - 175.00лв. /сто
седемдесет и пет лева/, от владението на собственика М. Н. Д. от с.*, ул.“*“ №14, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4
предл. първо и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
Защитниците на подсъдимия – адв.В. и адв.Д. – БАК, молят подзащитният им да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочат редица пропуски,
допуснати в хода на разследването, противоречия и твърдят липса на извършено деяние от
страна на А. с оглед доброволното предаване на вещите от страна на свидетеля Д.. Правят
детайлен анализ на доказателствената съвкупност по делото.
Подсъдимият заявява, че не е извършил вмененото му във вина деяние и моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият С. Р. АЛ., ЕГН: **********, е роден на *г. в *, с постоянен и настоящ
адрес - *, *, общ.*, обл.Бургаска, българин, български гражданин, осъждан, безработен.
Подсъдимият А. бил във фактическо съжителство със свидетелката Р. М. Д.. През
месец юли 2020г. двамата посетили дома на родителите на Д. в с.*. По това време А.
управлявал товарен автомобил “Форд Транзит“ с рег.№ *, собственост на бившата му
съпруга - С. С. АЛ., с който именно двамата осъществили пътуването.
Бащата на Р.Д. - свидетелят М. Н. Д. притежавал дворно място, ведно с построената в
него двуетажна къща и тухлен гараж. В гаража си, Д. държал различни инструменти, в това
число ъглошлайф марка “СКИЛ“ /SKIL/ 750W и моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/,
модел “RD - GCS13“, които били технически изправни.
Тъй като подсъдимият А. се занимавал с животновъдство и трябвало да се погрижи за
отглежданите от него животни, след като пристигнали в дома на родителите на приятелката
му, той я оставил да пренощува там, а самият той се завърнал в дома си в *. През сутринта
1

на следващия ден А. отново посетил село * и в частност дома на свидетеля Д., от където
трябвало да отпътуват заедно с Р.Д. за *. След като потеглили Д. споделила на А., че тъй
като не разполагал със средства, баща й й подарил инструменти - ъглошлайф марка “СКИЛ“
/SKIL/ 750W и моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“. От
продажбата на същите тя следвало да се снабди със средства за закупуване на нужните й
лекарства.
Братът на подсъдимия А. – свидетелят С. Р. А. често участвал в търгове на
конфискувани вещи, организирани от Регионална дирекция по горите гр.Бургас, на които
закупувал различни животни и техника. През 2020г. той закупил от такъв търг 2 бр. моторни
триони марка “Райдер“ /“Rader“/. Тъй като брат му бил в по – лошо материално положение
свидетелят С. А. често му помагал финансово. Именно с тази цел, през същата година той
му подарил така описаните по – горе триони.
В началото на месец август през същата година свидетелят СТ. Н. КР. и майка му
работили в дома на подсъдимия А., поради което последният им дължал парична сума в
размер на по 60,00лв. Когато двамата свършили уговорената работа, подсъдимият им казал,
че няма пари да им плати и им предложил вместо това, да им даде една „щилка“ - моторен
трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“. Те на свой ред се съгласили да вземат
триона вместо плащане.
С протокол за доброволно предаване от 14.08.2020г. С. Р. АЛ. е предал в РУ МВР -
гр. Камено 1бр. /един брой/ ъглошлайф марка“СКИЛ“ /SKIL/ 750W.
С Протокол за доброволно предаване от 07.08.2020г., свидетелят СТ. Н. КР. е предал
в РУ МВР - гр.Камено 1бр. /един брой/ моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD -
GCS13“.
В хода на извършеното разследване е била назначена и извършена съдебна оценъчна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към юли 2020г., стойността
на процесните вещи е била както следва: 1бр. /един брой/ моторен трион марка “Райдер“
/“Rader“/, модел “RD - GCS13“ на стойност 117.00лв, /сто и седемнадесет лева/ и 1бр. /един
брой/ ъглошлайф марка“СКИЛ“ /SKIL/ 750W на стойност 58.00лв. /петдесет и осем лева/.
Всичките вещи, към юли 2020г. са били на обща стойност 175,00лв. /сто седемдесет и пет
лева/.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелски показания на свидетелите М. Н. Д. /л.140 от делото/, Р. М. Д. /л.167-168 от
делото/, Й. ХР. Й. /л.138 и 139 от делото и прочетените такива а осн. чл.281, ал.4 НПК на
л.48 от ДП/, СТ. Н. КР. /л.136 и л.137от делото, както и прочетените такива а осн. чл.281,
ал.4 НПК на л.47 от ДП/, ИВ. ХР. Д. /л.136 от делото и отчасти тези на л.49 от ДП,
прочетени на осн. чл.281, ал.4 НПК/, С. С. АЛ. /л.187-188 от делото/, С. Р. А. /л.188-189 от
делото и л.52 от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 НПК/; писмени доказателствени
средства: заключениe на съдебно-оценителнa експертизa /л.61-62 от ДП/; протокол за
доброволно предаване от 14.08.2020г. /л.9 от ДП/, протокол за доброволно предаване от
07.08.2020г. /л.15 от ДП/, протоколи за доброволно предаване от 21.01.2021г. и от
10.02.2021г., ведно с два броя фактури №3465/30.03.2020г. и №2980/24.08.2018г. /л.54-57 от
ДП/, разписка за върнати вещи от 14.08.2020г. /л.12 от ДП/; справка за съдимост, както и
всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.
На първо място БРС дава вяра на назначена и извършена в хода на ДП съдебна
оценъчна експертиза, като намира същата за компетентно извършена и отговаряща
достатъчно пълно и ясно на поставените й въпроси. От заключението на вещото лице се
2

установява, че към юли 2020г., стойността на процесните вещи е била следната: 1бр. /един
брой/ моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“ на стойност 117.00лв,
/сто и седемнадесет лева/ и 1бр. /един брой/ ъглошлайф марка“СКИЛ“ /SKIL/ 750W на
стойност 58.00лв. /петдесет и осем лева/ или общо на стойност от 175,00лв. /сто седемдесет
и пет лева/.
Съдът кредитира в пълнота и свидетелските показания на свидетелите Й. ХР. Й. и
СТ. Н. КР., дадени както в хода на ДП, така и пред съда /и прочетени на осн. чл.281, ал.4
НПК/. БРС не констатира съществени противоречия между показанията на тези свидетели,
дадени в двете фази на наказателното производство, като единствено се наблюдава
невъзможност на свидетелите да си спомнят някои детайли като точно време, по което са се
развили събитията и детайлно описание на процесните вещи. Това обаче е лесно обяснимо с
оглед изминалия немалък период от време до разпита им в хода на съдебното следствие.
Показанията на тези свидетели съдът намери за назаинтересовани, последователни, логични
и съответни на тяхната възраст, образование, интелектуални особенности и социален статус.
Независимо един от друг тези свидетели и в двете фази на наказателното производство
поддържат, че в началото на месец август, свидетелят СТ. Н. КР. и майка му работили в
дома на подсъдимия А., поради което последният им дължал парична сума в размер на
60,00лв. Когато те свършили уговорената работа, А. им казал, че не разполага с възможност
да им заплати за положения труд и вместо пари им предложил да им даде една „щилка“ –
моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“, което предложение те
приели. Тези показания кореспондират и с наличния по ДП протокол за доброволно
предаване от 07.08.2020г., на който съдът също даде вяра. Видно от последния свидетелят
СТ. Н. КР. е предал в РУ МВР - гр. Камено именно описаната по – горе вещ - 1бр. /един
брой/ моторен трион марка “Райдер“ /“Rader“/, модел “RD - GCS13“.
БРС даде вяра и на показанията на свидетелката С.С. А. /дадени в хода на съдебното
следствие/ при отчитане на заинтересоваността която тази свидетелка може да има във
връзка с изхода на делото предвид факта, че е бивша съпруга на подсъдимия, а пред съда
заяви, че понастоящем живее с него на съпружески начала. От показанията на тази
свидетелка се установява по безспорен начин, че към процесната дата - юли 2020г.
подсъдимият е управлявал товарен автомобил “Форд Транзит“ с рег.№ *, собственост
именно на А.. Това обстоятелство се установява и от разпита пред съда на брата на
подсъдимия – свидетеля С. Р. А., който изрично заяви, че към процесната дата той и брат му
са използвали въпросния автомобил.
Когато лицата, провели беседа с подсъдимия, не са разследващи органи по смисъла
на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая, те нямат
никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса. Затова и не съществува
процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели. /Решение № 194 от 12.10.2012
г. по нак. д. № 72/2012 г. на Върховен касационен съд/.
В светлината на горното съдът кредитира показанията на свидетеля ИВ. ХР. Д.,
находящи се на л.136 от делото и отчасти тези на л.49 от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4
НПК. Съдът кредитира прочетените показания на този свидетел обаче единствено в частта,
в която същият заявява, че М. Н. Д. е депозирал сигнал за извършена кражба от дома му и в
частта им в която посочва, че свидетелят СТ. Н. КР. е предал доброволно 1 брой верижен
трион „Райдер“, приобщен като веществено доказателство по делото. Тези показания се
подкрепят от протокола за доброволно предаване на л.15 от ДП, на който съдът също даде
вяра. В останалата им част, в която се пресъздават признания на подсъдимия А. и на
свидетелката Д., показанията не следва да се кредитират, тъй като така би се стигнало
до приобщаване на признания, преди подсъдимият да е имал качеството „обвиняем”.
Иначе казано, би се стигнало до приобщаване на доказателствени материали, извън
предвидените в НПК способи. В този смисъл е и решението на ЕСПЧ по делото Митев
3

срещу България (Dimitar Mitev v. Bulgaria, Application no. 34779/09, 8 march 2018), в което се
поставя под съмнение приобщаването на самопризнания, направени пред органите на
МВР, извън установените в НПК процедури за даване на обяснения. Отделно от
горното, пред съда този свидетел не си спомни никое от посочените в разпита му в хода на
ДП обстоятелства, като единствено посочи, че поддържа казаното от него в този му разпит.
Както съдът посочи по – горе във връзка със свидетелските показания на останалите
свидетели, нормално е с оглед изминалия период от време и този свидетел да не си спомня
редица детайли във връзка със случилото се. В конкретния случай обаче съдът е изправен
пред съвсем друга хипотеза – липса на каквито е релевантни факти, които този свидетел да
може да посочи пред съда. По тази причина на още по – голямо основание, съдът не
кредитира показанията на свидетеля Д. в посочените подробно по – горе части.
Настоящият съдебен състав даде вяра и на показанията на свидетеля С. Р. А. - брат на
подсъдимия С.А.. Съдът намери тези показания за последователни, логични и
безпротиворечиви. Последователно, както в хода на ДП, така и пред съда, този свидетел
посочва, че е предоставил като подарък на брат си моторен трион марка „Райдер“.
Показанията на този свидетел се потвърждават и от наличните по делото писмени
доказателства - протоколи за доброволно предаване от 21.01.2021г. и 10.02.2021г., ведно с
два броя фактури №3465/30.03.2020г. и №2980/24.08.2018г. /л.54-57 от ДП/. Ето защо и тъй
като показнията на свидетеля са в синхрон с доказатествената съвкупност по делото, съдът
даде вяра на същите.
Съдът може да групира показанията на останалите свидетелите по делото - М. Н. Д. и
Р. М. Д. най – общо в две групи – тези дадени в хода на ДП и тези заявени пред съда.
Констатира се в тази връзка пълно разминаване между прочетените показания на тези
свидетели по реда на чл.281, ал.4 НПК и посоченото от същите в хода на съдебното
следствие. Действително, пред органа по разследването и двамата свидетели посочват, че
подсъдимият е отнел процесните вещи от владението на собственика им - свидетеля Д. без
негово съгласие. Пред БРС и двамата свидетели посочиха обаче, че вещите в
действителност са били доброволно предоставени от бащата М. Н. Д. на неговата дъщеря Р.
М. Д. с цел финансово подпомагане. Ето защо, и като взе предвид забраната по чл.281,
ал.8 НПК БРС даде вяра на показанията на тези свидетели, дадени пред него. В тази
връзка следва да се има предвид, че законодателят не допуска постановяване на осъдителна
присъда само въз основа на показания, инкорпорирани към доказателствения материал по
реда на чл.281, ал.4 НПК (чл.281, ал.8 НПК) – когато подсъдимият не е дал съгласие за
прочитането им и не е участвал при разпита на свидетеля на досъдебното производство.
Така по делото Бончев срещу България (2006г.) Европейският съд по правата на човека
обръща внимание, че „присъдата трябва да не е основана само или по решаващ начин
на показанията на свидетели, които подсъдимият не е имал възможност да разпита сам
или да изиска разпита им или при следствието, или при съдебния процес.“ Същото се
възприема и по други дела на съда - решение Kostovski от 20.11.1989г., решение Windisch от
27.09.1990г., решение Isgro от 19.02.1991г. и др., по които се установява правилото, че
осъдителната присъда не може да почива единствено или върху показанията на
свидетел, по отношение на когото подсъдимият не е разполагал с „пълноценна и
своевременна възможност“ да му зададе въпроси.
В практиката си институциите в Страсбург изтъкват, че използването като
доказателство на фактите, съдържащи се в показания, дадени в досъдебната фаза, не
нарушава Конвенцията и по конкретно чл.6, т.3, б.“d“, но то може да доведе до осъждане,
само ако те са подкрепени с други доказателства. /стр.225 и сл. от “Съдебно следствие в
наказателния процес“ на Десислава П., изд. Сиела, 2016г./
В светлината на гореизложеното и тъй като показанията на посочените свидетели,
дадени в хода на ДП и прочетени на осн. чл.281, ал.4 НПК, се явяват изолирани и не се
4

подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, съдът не разполага с
процесуална възможност да възприеме фактическа обстановка по делото само и
единствено въз основа на тях и кредитирайки ги да постанови осъдителна присъда. Не
случайно законодателят е предвидил горното ограничение, което както се посочи по –горе е
в синхрон и с практиката на Съда в Страсбург, тъй като същото създава гаранции за лично
участие на подсъдимия при събирането на доказателствата, въз основа на които се преценя
виновността му. С нормата на чл.281, ал.8 от НПК е въведено изискване такива показания на
свидетели да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка
за постановяване на осъдителна присъда. /по арг. от Решение № 95 от 10.03.2014 г. по нак.
д. № 91/2014 г. на Върховен касационен съд/.
При преценка показанията на свидетелите М. Н. Д. /баща на лицето, с което
подсъдимият е във фактическо съжителство/, Р. М. Д. / лицето, с което подсъдимият е във
фактическо съжителство/ и С. Р. А. /брат на подсъдимия/ съдът отчете фактът, че само
добрите отношения на същите с подсъдимия респ. наличието на родствени и/или приятелски
зависимости между тях не може само по себе си да обоснове извод за недостоверност на
техните показания, а изисква внимателен анализ и оценка на тези показания. /в този смисъл
Решение № 144 от 05.03.2012 г. по нак. д. № 390/2012 г. на Върховен касационен съд и
Решение № 247 от 08.05.2012 г. по нак. д. № 768/2012г. на Върховен касационен съд/. Ето
защо и БРС не прие априори, че депозираните от тези свидетели в хода на съдебното
следствие показания са недостоверни. Подлагайки ги на анализ съдът констатира, че в по –
голямата си част тези показания си кореспондират едни с други /най – вече касателно
основният релевантен по делото въпрос за наличието на извършено престъпление и
неговото авторство/. Съпоставяйки ги с останалата доказателствена съвкупност, настоящият
съдебен състав констатира липса на каквито и да е други доказателства, които да ги оборват
или дори да разколебават достоверността им. Ето защо, съдът кредитира показанията,
дадени от тези свидетели в хода на съдебното следствие.
Съдът споделя и становището на защитата /изразено в хода на съдебните прения/
относно доказателствените дефицити касателно идентифицирането на процесните
веществени доказателства – предмет на повдигнатото обвинение. По делото са налице данни
за наличие на две групи вещи с еднакви характеристики, които през процесния период се
твърди да са били у подсъдимия – едните, собственост на свидетеля Д. и предоставени от
него на дъщеря му и другите, собственост на свидетеля С. А. и предоставени от него на брат
му – подсъдимия А.. Недоумение за съда буди, защо веднага след приобщаването на
веществените доказателства по делото, същите без да са надлежно фотографирани и по
отношение на тях да е извършен оглед, са били върнати на соченото като пострадало лице.
Изложеното безспорно е довело до невъзможност тези вещи да бъдат индивидуализирани
посредством техните индивидуализираши белези – цвят, сериен номер, характерни
наранявания в следствие на употребата им и т.н.Това пък на свой ред е довело да
невъзможност не просто с категоричност, а изобщо да се установи, дали така предадените на
органа по разследването вещи са същите тези, които свидетелят Д. е заявил, че са му били
противозаконно отнети в сигнала си до органите на МВР. Така посоченият пропуск се явява
фатален, тъй като не може да бъде поправен от съда посредством никой от способите на
НПК. Това е така и тъй като на предявяване по реда на чл. 284 НПК подлежат само
намиращите се по делото веществени доказателства, но не и тези, които не са
приложени. Решение № 178 от 05.04.2013 г. по нак. д. № 264/2013 г. на Върховен
касационен съд. Изложеното е направило невъзможно установяването на съществен
елемент от фактическия състав на престъплението „кражба“, а именно предмета на същото.
Невъзможно се явява и установяването, дали именно вещите собственост на посочения като
постардал свидетел Д. са предадени по делото с протоколи за доброволно предаване или
тези, предоставени на подсъдимия от неговия брат.
По отношение на обясненията на подсъдимия наказателнопроцесуалния кодекс също
5

е поставил условия и е гарантирал обективността на установяваните обстоятелства.
Самопризнанието и т.н. “оговор“, който включва самопризнание плюс обвинителни
твърдения за друг/и подсъдим/и не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда,
която не трябва да се основава само и единствено на тях. Това са процесуални изисквания,
по които в съдебната практика няма никакъв спор. В тази връзка с особено внимание следва
да се преценят показанията на свидетелката Р. М. Д., дадени в хода на ДП, в които се
съдържат твърдения за осъществяване на процесното деяние от страна на подсъдимия.Това
е така, тъй като в показанията си по ДП бащата на същата – свидетелят М.Д. посочва:
„Разбрах, че кражбата на вещите ми е била извършена от дъщеря ми Р.Д. и един мъж на
име С.….“ Ето защо само и единствено показанията на тази свидетелка /дадени в условията
на „оговор“/ в хода на ДП и прочетени на основание чл.281, ал.4 НПК не могат да обосноват
краен извод на съда, че именно подсъдимият е съпричастен към повдигнатото му обвинение.
В тази връзка в съдебната практика и теория последователно се застъпва, че „оговорът“
може да бъде поставен в основата на присъдата, при условие, че не е изолиран, а в пълна
мяра кореспондира с всички други доказателствени материали. Осъдителната присъда обаче
в никакъв случай не може да се обоснове само с извънсъдебни самопризнания.
Процесуалният закон запретява в основата на осъждането на обвиненото лице да са
единствено неговите признания. В тази насока е съдебнната практика, обективирана в
Решение №518/2009г. Iн.о., Решение №717/2007г. Iн.о., Решение №287/2010г. IIн.о. и
теорията – „Досъдебното производство по НПК“ на проф. Маргарита Чинова и
Помагало по наказателно процесуално право за кандидатите за младши съдии.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ
и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на
подсъдимия се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и се намират в пълен
съответствие с кредитираната част от показанията на свидетелите по делото. Същите се
явяват и логични, поледователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в
пълнота.
В обобщение следва да се заключи, че в конкретния случай по делото липсва
доказателствен материал, който да подкрепя така повдигнатото спрямо подсъдимия
обвинение. Единствените доказателства, които навеждат към този извод са прочетените на
осн. чл.281, ал.4 НПК показания на свидетелите ИВ. ХР. Д., М. Н. Д. и Р. М. Д.. Както
подробно беше изложено по – горе, съдът не даде вяра на същите, тъй като в по – голямата
си част те обективират самопризнания на подсъдимия, направени не по предвидения в НПК
ред и преди същият да има качеството на обвиняем по делото или са дадени в условията на
„оговор“. При всички положения обаче се касае за прочетени показания, дадени от
посочените свидетели в хода на ДП, във връзка с които е налице забрана присъдата на съда
да почива единствено на тях. От друга страна всички останали доказателства по делото, в
това число и показанията на посочените свидетели в хода на съдебното следствие, навеждат
към извода за липса на осъществено престъпление от страна на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
В настоящия случай не беше установен по изискуемия от закона несъмнен начин
осъществяването на фактическия състав на вмененото във вина на подсъдимия деяние.
В тази връзка следва да се има предвид, че кражбата е деяние, извършено против
6

обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното й
деяние е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца и особена цел -
противозаконно й присвояване.
В конкретния случай безспорно е налице посочен в обвинителния акт годен предмет
на кражба. Не се доказа обаче осъществяването на изпълнителното деяние на това
престъпление, доколкото се установи доброволното предаване на вещите от страна на
техния собственик и то на трето лице, различно от подсъдимия. От изложеното следва, че
липсват активни действия на подсъдимия по установяване на негова фактическа власт над
вещите и то с цел същите да бъдат противозаконно присвоени.
Липсата на обективни признаци на състава на престъплението „кражба“ води до
безпредметно обсъждането на субективната страна на деянието /тъй като такова липсва/.
Като взе предвид всичко гореизложено БРС призна подсъдимия за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4
предл. първо и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	120
Дата:	22 юли 2022 г.
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20212120202682
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 юни 2021 г.

Присъда по дело №2682/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите