Решение по дело №285/2018 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ  № 290

 

18.09.2018г., гр. ПЕРНИК

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд – гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 03.09.2018 г. в състав:

                                                           Председател: Людмила Пейчева

                                                                   Членове: Методи Величков

                                                                                     Димитър Ковачев

При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр. дело N. 285 по описа за 2018г. година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Л.М. срещу Решение № 85 от 13.10.2017 г. на Брезнишки районен съд по гр. дело № 304/2016 г. на БРС, в частта, с която предявения от Л.М. срещу „Фарм Делта” ЕООД иск за заплащане на сумата от 8 258,60 лева -обезщетение за лишаване от ползване на земеделски имот номер 055035 в землището на село ***, общ. Брезник, обл. Перник за стопанските 2013 г. до 2015 г. включително е отхвърлен.

В жалбата са изложени аргументи за нарушаване на правото на собственост, излагат се оплаквания, че жалбоподателката никога не е подписвала договор с ответното дружество за наем или за аренда на процесните имоти, нито пък е подписала писмено споразумение за създаване на масиви за ползване на тези земеделски земи по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Позовава се на конституционното право на собственост и на неприкосновеност на собствеността, излага оплаквания за засягане на правата и социално човешко отношение, тъй като не може да ползва имота си и така се спира източника на приходи на финансови средства извън нейната пенсия, които средства са необходими за храна и лекарства. Иска се отмяна на решението, в частта за отхвърляне на предявения иск и уважаване на същия в частта в която е отхвърлен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемия е подал отговор, с който се иска да се потвърди решението като правилно.

ПОС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед сбраните по делото доказателства намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

В случая няма спор и се доказва от представения по делото договор за доброволна делба, че въззивника - ищец е собственик на процесния имот.

Няма спор, че през релевантния за въззивното производство период ответника е ползвал имота - това е заявено още в отговора на исковата молба.

Спора се концентрира в наличието или липсата на правно основание за ответника по исковете да ползва имота и до приложимостта на чл. 37в ЗСПЗЗ.

ПОС намира, че възраженията на въззиваемия - ответник в хода на делото са основателни. От писмото на л. 47 от делото на брезнишки районен съд се установява, че за стопанските 2013-2015г. ищцата не е подала изискуемата по чл. 37б от ЗСПЗЗ декларация и като следствие от това имота е бил включен в масиви за ползване по чл. 37в от същият закон.

От писмото на л. 51 от делото на БРС се установява, че ответника е внесъл сумите определени със заповедта на директора на областна дирекция земеделие в полза на ищцата съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Няма данни и твърдения заповедта да е била обжалвана по реда на ал. 5.

При тези данни изводите на БРС за неоснователност на иска са правилни.

Съгласно посочените разпоредби на ЗСПЗЗ земите на собствениците, които не са подали декларацията по чл. 37б се разпределят по посочена в закона процедура за ползване между ползвателите на земи в съответното землище.

Разпределянето става служебно и не зависи от волята на собствениците или ползвателите (чл. 37в, ал. 3, т. 2 връзка с ал. 4 от ЗСПЗЗ).

Целта на това служебно разпределяне е ясно посочена в чл. 37б-да се окрупнява земята и да се обработва, за да няма пустеещи земеделски земи, доколкото те макар и частна собственост са основно национално богатство (чл. 21 и чл. 22 от Конституцията на Република България).

Това ползване не е безвъзмездно и не е без основание, съответно ползвателят на когото е предоставено ползването при спазване на условията по чл. 37в от ЗСПЗЗ не се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата. Следователно не е налице основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД- да липсва основание за обогатяването.

Облигационното отношение в случая възниква с заповедта по ал. 4 на чл. 37в ЗСПЗЗ. Установено е по делото от горепосоченото писмо на Община Брезник, че сумите дължими на ищцата от ползвателя са внесени по сметката на общината и се намират там, а ищцата не е подала заявление да си ги получи.

При горните факти възраженията на ищцата са несъстоятелни.

Чл. 21 и чл. 22 от Конституцията изрично предвиждат, че обработваемите земи се ползват само за земеделски цели и са под особена закрила на обществото и държавата, а съгласно чл. 22 ал. 3 от Конституцията режима на земята се определя със закон. Един от тези закони е ЗСПЗЗ и по специално като израз на засилената закрила на земята като национално богатство е приета и разпоредбата на чл. 37в, която представлява уреждане на режима със закон по смисъла на чл. 22, ал. 3 от Конституцията и има за цел земята да се ползва, за да се генерира ресурс.

Горното изключва възможността да са нарушени правата по чл. 17 от Конституцията. Правото на собственост не е ограничено от тези разпоредби-ограничено е правото на ползване като правомощие на собственика при установени по определен ред негови бездействия - неподаване на информация за сключен договор за ползване на земята и неподаване на декларацията по чл. 37б.

Възражението, че чл. 37в касае само хипотеза на налично споразумение между собствениците и ползвателите е несъстоятелно.

Чл. 37в урежда и разпределянето между ползвателите на земите, чийто собственици неса подали декларация по чл. 37б. това е уредено с нормата на чл. 37, ал. 3, т. 2 и ал. 4, които уреждат хипотеза различна от тази, уредена в ал. 1 и ал. 2 от чл. 37в.

При гореизложеното-за наличие на основание за ползването и липсата на основен елемент от състава на чл. 59 е несъстоятелно възражението по т. 4 от въззивната жалба.

Ирелевантно е възражението по т. 3 доколкото ищцата сама се е поставила в положението нейния имот да бъде обект на процедура по чл. 37, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Ищцата и в нито един момент не е оспорила и провеждането на такава процедура, нито е оспорила документите депозирани от третите за делото лица Община Брезник и Областната дирекция по земеделие и гори, които  са и компетентните органи по чл. 37в ЗСПЗЗ.

Ето защо решението е правилно и следва да се потвърди.

ПОС не обсъжда представените в съдебното заседание пред въззивния съд писмени доказателства тъй като са неотносими към делото - наличието на квалификация на пълномощника на ищцата да управлява трактор няма връзка с предмета на делото и не доказва, че е имала намерение да обработва земята, а и представянето им е преклудирано доколкото са могли да бъдат представени и пред първата инстанция.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното дело, но той дължи на въззиваемия разноските за адвокатски хонорар по приложения списък по чл. 80 ГПК и представения договор за правна помощ на л. 22 от делото на ПОС, от който се установява и реалното им плащане.

Водим от гореизложеното ПОС

РЕШИ:

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85 от 13.10.2017 г. на Брезнишки районен съд по гр. дело № 304/2016 г.  в обжалваната част.

            ОСЪЖДА Л.Я.М. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на „Фарм делта“ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление в с. ***, общ Брезник, обл. Перник, бивш стопански двор сумата от 350,00 лева –адвокатски хонорар за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:                                              членове: 1.                                      2.