№ 458
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С обжалваното определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е
оставил без уважение молбата на осъдения Л. С. А. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено му по чнд № 372/22г. на Районен съд Асеновград.
Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата са
изложени доводи, свързани с неправилна преценка на обстоятелствата,
релевантни за УПО. Претенцията е насочена към отмяна на определението и
постановяване на УПО.
Срещу подадената жалба е постъпило възражение от Началника на
Затвора *. Според него жалбата е неоснователна, съдът е преценил правилно
всички доказателства, имащи значение за правилното решаване на делото и е
постановил един законосъобразен и обоснован съдебен акт. Предлага се
обжалваното определение да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява
1
допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните
предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно
данни, от които да се направи извод, че А. при досегашният си престой в
затвора е дал доказателства за своето поправяне.
Изводите на съда са правилни.
За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две
условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от
половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си
поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето
поправяне.
Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от
страните.
Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК
предпоставка.
В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които
доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел
до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.
От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на
присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от
свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените
проблемни зони не са постигнати и е необходимо продължаване на
корекционното въздействие.
При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с
поправянето на лишения от свобода А., приложението на института на УПО
спрямо него е недопустим.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като
обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу
него жалба без уважение.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и
2
решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.
Неоснователно се възразява срещу становището на затворническата
администрация, в частност срещу експертното заключение за психичното и
емоционално състояние на осъдения. Заключението е дадено от компетентни
специалисти, обосновано и пълно е и настоящият състав не намира основания
да се съмнява в неговата правилност.
В тази връзка споделими са възраженията на началника на Затвора в гр.
*. В становището си по повод подадената от жалбоподателя молба за УПО
същият е отбелязъл, че А. поддържа перманентен риск от рецидив и вредно
поведение, което от своя страна сочи, че възпитателния и поправителния
ефект от престоя му в Затвора не е постигнат и това е достатъчна пречка за
предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието му.
Тук местото да се обърне внимание на жалбоподателя, че с
преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага
представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно
заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху
осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на
отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно
освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени
доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над
него, какъвто е настоящият казус, то тогава основания за УПО липсват.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 488/16.11.2022г. по чнд № 563/22г.
на Окръжен съд Пазарджик.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4