Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.08.2019 год. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на десети юли две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2123 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.9
от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че между “Фератум
България” ЕООД и ответника Н.С.Ч. е сключен договор за кредит № 267159 от
08.07.2015 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 800 лева, а
той се е задължил да я върне в срок до 04.01.2016 г - за 180 дни, ведно с лихва, представляваща
печалба на кредитора в размер на 95.92 лв. На същата дата между ответника и
„Фератум банк“ ЕООД е сключен договор за гаранция № 267159, по силата на които „гарантът“
се е задължил в полза на кредитора, да гарантира изпълнение на задълженията на
кредитополучателя, като се е задължил солидарно с последния. Съгл.чл.5.8 от ОУ,
при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор има
право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя. Съгл.чл.5
от ОУ, приложение към договора за гаранция, кредитополуателят се е задължил да
плати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, в размер определен от
договора за гаранция – такси в размер на 464.08 лева. Ответникът не е изпълнил
договорните си задължения, да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД, които е погасило задължението към „Фератум България“ ЕООД
/което е встъпило в правата на кредитор/. С договор за цесия от 01.12.2017 г. и
приложение към него, вземанията са прехвърлени на ищеца. За събирането им е
издадена заповед за изпълнение № 571/29.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по
описа на РС Асеновград, същата е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което е указано на заявителя в срок да предяви иск за
установяване на вземането. Ето защо моли да се постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 800 лв.
главница, 95.92 лв. договорна лихва за периода от 07.08.2015 г. до 04.01.2016
г., 80 лв. административни такси за събиране на вземането, 464.08 лв. такса за
гаранция, 37.06 лв. мораторна лихва в/у непогасената главница, за периода от
датата на настъпване на забавата 05.01.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и
тези, извършени в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника Н.С.Ч.. Постъпил е отговор от назначения му
особен представител – адв. Е.В., с който заявява, че искът е недопустим и неоснователен,
оспорва същия по основание и размер. Счита, че ответника не е страна по
договора за кредит, не е получавал информация, не е получавал посочената сума,
не е давал съгласие за обработване на личните му данни. Твърди, че договора е
недействителен, тъй като: не е подписан от ответника, поради неспазване
изискванията по чл.10, 11, 12, 20 и 33 от ЗПК. Счита, че цесията не е порадила
действие по отношение на ответника, тъй като не са изпълнение изискванията на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. Счита, че договора за цесия от 01.12.2017 г. е нищожен,
поради това че цедентът „Фератум банк“ е прехвърлил вземане, което не
притежава. Не ангажира доказателства.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД описаните в исковата молба суми. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, а настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
На 08.07.2015 г. между
„Фератум България“ ЕООД и Н.Ч. е сключен договор за кредит/заем за сумата от 800
лева, която е следвало да бъде върната, ведно с лихва – представляваща печалба
на кредитора в размер на 95.92 лева, за срок от 180 дни.
От заключението по
съдебно-счетеводната експертиза на вещото лице Марияна А., което съдът
кредитира като компетентно изготвено се
установява, че сумата от 800 лв. по
сключения между страните договор е усвоена от кредитополучателя на 07.08.2015
г., в брой в офис на „Изипей“ АД. По договора за потребителски кредит и договор
за гаранция № 267159/08.07.29015 г., към датата на цесията 01.12.2017 г. и датата
на изготвяне на експертизата няма извършени плащания от името на
кредитополучателя, с които да са погасявани задължения по кредита. Размерът на
договорната лихва за периода от 07.08.2015 г. до 04.01.2016 г., съгласно
погасителен план към договора за кредит е 95.92 лева. Размерът на лихвата за
забава в размер на законната лихва в/у непогасената главница от 800 лв. за
времето от 04.01.2016 г. до 25.05.2018 г. е 37.06 лева. „Фератум България“ ЕООД
е начислил сума от 80 лв. – административни такси за събиране на вземането по
договора за кредит. Съгласно счетоводните документи, задължението на Н.С.Ч., по
Договор за потребителски кредит и
Договор за гаранция № 267159/08.07.2015 г. възлиза на: главница 800 лв.,
договорна лихва 95.92 лв. за периода от 07.08.2015 г. до 04.01.2016 г., такси
гаранция 464.08 лв., такси разходи по събиране – 80 лв., законна лихва 37.06
лв. за периода от 04.01.2016 г. до 25.05.2018 г., или общо 1477.06 лева.
Или кредиторът е
изпълнил задължението си, като сумата е предадена на заемателя на 07.08.2015 г.
Ето защо за него е възникнало задължението за връщането й при посочените в
договора условия. В чл. 5 е постигнато съгласие за предоставяне на обезпечение
– поръчителство. Поръчителството обаче, е договор между кредитора и трето лице
– поръчител. В случая договор е сключен
между длъжника Н.Ч. и трето лице – „Фератум Банк“ ООД, или се касае до договор
за гаранция. Ответникът не твърди и не доказва, че е платил дължимите суми.
Ищецът в ИМ
твърди, но не е изпълнил задължението си
да докаже, че по силата на този договор за гаранция (поръчителство) „Фератум
Банк“ ООД е направило това вместо Н.Ч. и е заплатила на неговия кредитор сумата
от 800 лева главница и 95.92 лева договорна лихва. Това обстоятелство не е
установено и от вещото лице. Поради това вторият релевантен за спора факт, а
именно че това юридическо лице е встъпило в правата на удовлетворения кредитор,
е недоказан. Като следствие от това не е установено чрез пълно и пряко
доказване, че „Фератум Банк“ ООД има вземане към ищеца за тези суми, както и за
свързаните с това 80 лева такса за събиране на вземането, 464.08 лева такса за
гаранция и 37.06 лева мораторна лихва. Ето защо сключеният договор за цесия не
доказва прехвърляне на тези вземания. С оглед на
горното съдът намира, че ищецът не е доказал фактите, от които се поражда
правото му да претендира процесните суми – поради което предявения иск ще
следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на иска на това основание, съдът не дължи произнасяне по
отношение на останалите възражения, конкретизирани в депозирания от ответника
отговор, чрез назначения му особен представител адв. Е.В..
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Васил Левски“
№ 114, етаж „Мецанин“, представлявано
от Росен Г. Антов и Тервел Янчев Кънчев, за признаване на
установено, че Н.С.Ч., ЕГН ********** ***, му дължи сумата от 800 лева (осемстотин) представляваща
главница, сумата от 95.92 лева
(деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки) представляваща договорна
лихва за периода от 07.08.2015 г. до 04.01.2016 г., сумата от 80 лева (осемдесет лева) представляваща
административна такса за събиране на вземането, сумата от 464.08 лева (четиристотин шестдесет и четири лева и осем стотинки)
представляваща такса гаранция, дължими по договор за кредит № 267159 от
08.07.2015 г. (за предоставяне на финансови услуги-заем от разстояние), сключен
с „Фератум България“ ЕООД, и заплатени от „Фератум Банк“ ООД на заемателя въз
основа на сключен договор за гаранция (поръчителство) от 08.07.2015 г. и
дължими по силата на договор за цесия от 01.12.2017 г. и приложение Г от 01.12.2017
г., ведно с обезщетение за забава в размер на 37.06 лева (тридесет и седем лева и шест стотинки) за периода от
05.01.2016 г. до 17.05.2018 г. и в размер на законната лихва от датата на подаване
на заявлението 25.05.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 571 от 29.05.2018
г. по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: