Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 918
гр.
Пловдив, 15.5.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.5.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2336/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на МБАЛ ТРИМОНЦИУМ ООД против Наказателно
постановление № НП-27-133-8/16.11.2018, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция Медицински Одит, с което на МБАЛ ТРИМОНЦИУМ ООД на основание чл. 229,
ал.3 от ЗЗ са наложени 13 броя имуществени санкции всяка по 500 лева за
извършени 13 броя нарушения на чл. 82б, ал. 2 ЗЗ.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се
моли за неговата отмяна. На първо място се възразява, че нарушенията не са
установени в хода на законосъобразно извършена проверка, а след нейното
приключване. Оспорва се посочената в АУАН и НП дата на установяване на
нарушенията- 2 май 2018г. Навежда се довод, че актосъставителят не е имал
компетентност за издаване на АУАН. На следващо място се излагат твърдения, че
не е спазена предвидената в чл. 42 ЗАНН структура на АУАН. Счита се, че
установените факти не могат да обусловят извод за извършено нарушение на чл.
82б, ал.2 ЗЗ, доколкото същата норма не въвеждала императивно задължение при
провеждане на лечението да се използват единствено осигурени чрез болничната
аптека изделия. Възразява, че не е допуснато закононарушение по смисъла на чл.
209, ал.3 ЗЗ.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с Разпореждане по
писмо с вх. № МО-05-127/20.03.2018 г. от Районна прокуратура гр. Пловдив, на
основание издадена Заповед № РД 27133/30.03.2018 г. и Заповед №
РД-27-133-3/30.04.2018 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит" е
извършена проверка от длъжностни лица на ИАМО в периода
от 02.04.2018 г. до 02.05.2018 г. вкл. в лечебното заведение МБАЛ
„Тримонциум" ООД, гр. Пловдив.
Установено е следното:
1. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2165 пациентът Н.З.на 26.06.2017 г. е постъпил в Очно
отделение. Лекуван е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от
Оперативния протокол от
26.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискални бонове от 26.06.2017 г. №017401 и №
017402, пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от
880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
2. Според
ИЗ /История на заболяването/ №2164 пациентът Г. Б. на 26.06.2017 г. е постъпил
в Очно отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 26.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложения фискален бон от 26.06.2017 г. № 017405,
пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е 230 лв.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
3. Според ИЗ /История на заболяването/
№ 2166 пациентката Г. Д. на 26.06.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана
е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 26.06.2017 г.
е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна
леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу".Видно от приложените
фискални бонове от 26.06.2017 г. №№ 017403 и 017404, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 700 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.
4. Според ИЗ /История на заболяването/ № 2191
пациентката М. Г. на 27.06.2017 е
постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от
Оперативния протокол от 27.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация
на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискални бонове от 27.06.2017 г. №№ 017423 и
017424, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума
от 880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
5. Според ИЗ /История на заболяването/ № 2190
пациентката А. З. на 27.06.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 27.06.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу".Видно от приложените фискален
бон от 27.06.2017 г. № 017427, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума е 230 лв. Стикери от медицинското изделие са положени в
ИЗ и Епикризата.
6. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2187 пациентката П. Х. на 27.06.2017 е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 27.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискални бонове от 27.06.2017 г. № 017421 и №017422,
пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920
лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
7. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2189 пациентката М. Д. на 27.06.2017г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 27.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискален бон от 27.06.2017 г. № 017426,
пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230
лв.Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
8. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2188 пациентката Ж. А. на 28.06.2017г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 28.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискален бон от 28.06.2017 г. № 017452,
пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230
лв.Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
9. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2210 пациентката Д. Р. на 28.06.2017г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 28.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискални бонове от 28.06.2017 г. № № 017449 и
017450, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума
от 700 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
10. Според ИЗ /История на заболяването/ № 2206
пациентката Е. С. на 28.06.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 28.06.2017 г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща.
В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин ситу".Видно от приложените фискални
бонове от 28.06.2017 г. № № 017445 и 017446, пациентката е заплатила за очната
леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 920 лв. съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.
11. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2208 пациентът И. Д. на 28.06.2017 г. е постъпил в Очно
отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 28.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложения фискален бон от 27.06.2017 г. ДЬ 017425,
пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума е 230 лв.
Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
12. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 2209 пациентката Д. А. на 28.06.2017г. е постъпила в Очно
отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 28.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на
катаракта. Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискален бон от 28.06.2017 г. № 017451,
пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 230
лв.Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
13. Според ИЗ /История на
заболяването/ №2207 пациентът Й. И. на 28.06.2017 г. е постьпил в Очно
отделение. Лекуван е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 28.06.2017 г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано- „Леща ИОЛ- ин
ситу".Видно от приложените фискални бонове от 28.06.2017 г. №№ 017447 и
017448, пациентът е заплатил за очната леща на ЛЗ. Заплатената от него сума от
880 лв. съответства на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и
консумативи, определени Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017 г. Стикери
от медицинското изделие са положени в ИЗ и Епикризата.
МБАЛ „Тримонциум" ООД и
УМБАЛ „Св. Г." ЕАД- гр. Пловдив имат подписан договор за доставки, чрез
Болничната аптека на последната, на лекарства и на медицински изделия, които не
се заплащат от Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни
лещи. Въпреки това МБАЛ "Тримонциум" ООД не е поръчала през 2017 г.
нито една очна леща през Болничната аптека.
Според Становище от 04.04.2018 г.
на Магистър фармацевт Н. Г.Ч.- ***** на Болничната аптека на УМБАЛ „Св. Г."
ЕАД: „През 2017 г. от МБАЛ „Тримонциум" ООД не са постъпили лекарствени листове
или искания за доставка на медицински изделия в частност очни лещи към
Болничната аптека". Същевременно през 2017 г. Болничната аптека е продала
над 900 бр. очни лещи на пациенти на УМБАЛ „Св. Г." ЕАД- гр. Пловдив и е
поддържала средномесечна наличност от около 80 бр. лещи от различни видове и
размери.
Видно от Становищата на д-р И.- *** на ЛЗ и на д-р К.-Завеждащ
Очно отделение, доставката на очни лещи се е извършвала директно от търговски
фирми в МБАЛ „Тримонциум" ООД.За това свидетелстват и всички предоставени
на проверяващата комисия фактури от доставки на вътреочни лещи през 2017 г.,
фактурирани на лечебното заведение.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН. В този смисъл са и приложените като доказателства по делото 13 броя
истории на заболяването, както и Договори от 10.10.2016г. и 15.11.2017г., и др.
писмени доказателства.
Гореизброените
доказателства и доказателствени средства са последователни, безпротиворечиви и
взаимодопълващи се поради, което и съдът изцяло ги кредитира и въз основа на
тях намира, че АНО правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от разпоредбата
на чл. 235 ЗЗ (в приложимата по делото редакция преди измененията с ДВ бр.
102/2018г.) се установява компетентността на административно наказващия орган.
Не така обаче стои
въпросът с компетентността на актосъставителя. Съгласно цитираната вече
разпоредба на чл. 235 ЗЗ компетентни да установяват нарушения, които подлежат
на санкциониране по реда на чл. 229 ЗЗ са държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на
регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Медицински надзор" (преди измененията на ЗЗ ДВ бр.
102/2018г. ИА медицински Одит). Действително по делото е приложена Заповед № РД
-20-26/14.02.2018г., с която изпълнителния директор на ИАМО е утвърдил списък
от 44 лица (включително и актосъставителят в процесния случай- Г.Д.), които да
извършват проверки на физически и юридически лица и да издават АУАН. При
преценка на материалната и темпоралната компетентност на лицата, посочени в
списъка обаче следва да се съобрази азбучното
за административния процес правило,
че за разлика от гражданите, на които е позволено всичко, което не им е изрично
забранено с нормативен акт, то по
отношение на администрацията или по друг начин казано лицата, разполагащи с публична власт,
важи правилото, че разполагат само с
правомощията, които изрично са им предоставени от закона и то само за времето, за което предвижда
закона. В този смисъл се налага
преглед на приложимата нормативна уредба относно дейността на Изпълнителна
агенция Медицински одит и по конкретно чл. 116А- чл. 116Е от Закона за Здравето и
НАРЕДБА № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на
лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит", които
понастоящем са отменени, но са били действащо право към момента на извършване
на проверката и установяване на нарушенията.
Съгласно чл. 116В,
ал.1 ЗЗ Изпълнителна агенция "Медицински одит" извършва планови и извънредни проверки на
лечебните заведения. Съгласно ал. 3 от същия член условията и редът за провеждане на проверките по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на здравеопазването. Тази наредба е цитираната вече НАРЕДБА № 14 от
20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните
заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 3а
от същата изпълнителният директор на
агенцията със заповед определя длъжностните лица от агенцията, които извършват проверките
осъществявани от агенцията и съставят
актовете за установяване на административни нарушения. В чл. 4 е
потвърдено законовото разрешение, че Изпълнителна агенция "Медицински
одит" извършва планови и
извънредни проверки на лечебните заведения. В чл. 5 е уточнено, че
Плановите проверки се извършват по шестмесечен план, утвърден от директора на
агенцията. Планът съдържа наименованията на лечебните заведения, които ще бъдат
обект на планови проверки през съответната година, вида, предмета и времето на извършване на проверките.
Извънредните проверки са уредени в чл. 6 и 7
от Наредбата. Изяснено е, че извънредните проверки се извършват по
преценка на изпълнителния директор на агенцията без предварително уведомяване
на лечебното заведение. Проверките се
извършват от комисия в състав, определен със заповед на изпълнителния директор
на агенцията, а в негово отсъствие - от заместник-директора на агенцията.
Със същата заповед се определят и
предметът, периодът на извършване на проверката, както и други
обстоятелства, свързани с провеждането й. В чл. 17 от Наредбата изрично е
посочено, че в случай че в хода
на извършваната проверка се установи административно нарушение, оправомощените
длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по
реда на Закона за административните нарушения и наказания.
От систематичното
тълкуване на цитираните норми могат да се направят няколко несъмнени извода.
Оправомощените служители на ИАМО нямат
обща компетентност по свое усмотрение да извършват проверки и да
констатират нарушения. Тяхната компетентност се разпростира само в рамките на плановите и
извънредните проверки разпоредени от изпълнителния директор на ИАМО, и
то само в рамките на тези планови и
извънредни проверки, в състава
за извършването на които са включени. Нещо повече компетентността им се
разпростира само в рамките на срока
за провеждане на проверката, определен по надлежния ред с плана или
нарочната заповед.
Да се приеме
обратното, че държавните здравни инспектори и длъжностните лица от ИАМО могат по свое усмотрение да извършват
проверки извън определените планови и извънредни такива или след изтичане сроковете за
извършване на плановите и извънредните би обезсмислило напълно
изричната нормативна уредба на Медицинския одит и напрактика би толерирало административния произвол.
От цитираната
разпоредба на чл. 17 от Наредба № 14, в която изрично се предвижда, че АУАН се издава, когато в хода на проверките се констатират нарушения, следва, че АУАН ще е законосъобразно издаден от
компетентно лице, само ако нарушението
е констатирано в рамките и в определения срок за провеждане на планова или
извънредна проверка. Това е така доколкото, за да е законосъобразно
издаден АУАН се изисква актосъставителят
да е разполагал с материална и темпорална компетентност не само към момента на
съставяне на АУАН, но и към момента когато самият актосъставител е констатирал
нарушението.
В конкретния случай
това условие не е налице.
От приложената по
делото Заповед № РД-27-133/30.03.2018г. се установява, че от изпълнителния
директор на ИАМО на актосъставителя Г.Д. е възложено извършването на извънредна
проверка със срок за провеждане 02.04.2018г-
05.04.2018г. От разпита на актосъставителя се установява обаче, че
поради огромния обем на проверяваните материали определеният три дневен срок не
бил достатъчен. Част от материалите били проверени на място в болница
Тримонциум, а друга част били ксерокопирани и предадени за последваща проверка
на контролния орган. Действията по извършване на проверката продължили по време на целия месец Април 2018г.,
включително и след изтичане на
крайния срок на извънредната проверка- 05.04.2018г. Необходимостта от
извършване на допълнителни действия и след дата 5.4.2018г., обаче не била последвана от надлежни действия
по удължаване срока на проверката от страна на изпълнителния директор
на ИАМО. Действително едва на 30.4.2018г. е издадена Заповед №
РД -27-133-31, с която срокът за извършване на проверката е удължен до
2.05.2018г. включително. С тази заповед по същество е направен
незаконосъобразен опит срокът на проверката да бъде удължен с обратна сила след неговото изтичане. По този
начин обаче се влиза в колизия с друго основно правило на административния
процес, охраняващо правата на
гражданите от административен произвол, а именно че сроковете предоставящи властнически
правомощия на администрацията не могат да бъдат продължавани с обратна сила, след тяхното изтичане.
От гореизложеното
следва, че с изтичане на срока на първоначално назначената извънредна проверка
– 5.4.2018г. е изтекъл и срока, в
който актосъставителят Д. е разполагал с правомощия да извършва проверка на
наказания субект, да констатира нарушения и да съставя АУАН. За целия
период от 6.4.2018г. до 29.4.2018г., в който актосъставителят е извършвал
проверовъчна дейност той не е
разполагал с темпорална компетентност да констатира нарушението, като
тази компетентност не може да му бъде придадена с обратна сила с последващата
заповед за удължаване срока на проверката от 30.4.2018.
От разпита на
актосъставителя се установи, че същият, предвид огромния обем документация,
която е прегледал, по никакъв начин
не може да се ангажира с предположение кога е проверявал документите, предмет
на процесния АУАН и кога е констатирал нарушението, т.е дали това е
станало в периодите, когато е разполагал с материална и темпорална
компетентност от 2 до 5. 4.2018г., съответно от 30.4.2018г. до 2.5.2018г. или
през периода, през който поради изтичане на срока на проверката не е разполагал
с темпорална компетентност- от 6.4.2018 до 29.4.2018г. В този смисъл се явяват
изцяло основателни възраженията в жалбата, че не може да се приеме за
установено по несъмнен начин, че нарушението е установено именно на датата
посочена в АУАН и НП- 2.5.2018г.
Съмнението дали към
момента на констатиране на нарушението актосъставителят е разполагал с
компетентност да извършва проверки и да констатира нарушения не може да се
тълкува във вреда на наказаното лице, с оглед базисното правило на
административно наказателния процес, че административно-наказателната
отговорност не може да почива на
предположения.
С оглед всичко
гореизложено следва да се приеме, че при тежест на доказване върху АНО не е
доказана по несъмнен начин компетентността на актосъставителя да констатира
нарушенията, за които е наказан жалбоподателят. Посоченото опорочава до такава
степен административно наказателния процес още в самото му начало, че е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота
на изложението следва да бъдат разгледани и останалите възражение изложени в
жалбата.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на деянията,
които АНО е квалифицирал като нарушения по чл. 82б, ал.2 ЗЗ.
Изцяло неоснователно
е възражението, че било допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушаване
структурата на АУАН. В чл. 42 ЗАНН са посочени реквизитите, които той трябва да
съдържа. Липсва обаче императивно изискване в каква поредност те следва да са изложени.
В този смисъл не може да се приеме, че с посочването в АУАН и НП първо на
нарушената правна норма, а след това на фактическите обстоятелства, въз основа
на които АНО е стигнал до извод за нарушаване на нормата по някакъв начин се
достига до засягане правото на защита на наказаното лице. Още повече, че както
в АУАН, така и в НП по пределно ясен начин са посочени както нарушените според
АНО правни норми, така и фактическите признаци на твърдяното нарушение.
Напълно се споделя доводът на
защитата, че при правилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон. Наистина се установява, че наказаният субект е
доставил на пациентите изброени в АУАН и НП 13 броя очни лещи, цената на които
не се покрива от здравната каса, не чрез болничната аптека на УМБАЛ Св. Г., с
която има сключен договор, а чрез директно договаряне с производителя. Това
обаче не е достатъчно, за да се счете че е допуснато нарушение на чл. 82б, ал.2
ЗЗ. Това е така защото според трайната съдебна практика на административните
съдилища от страната визираната норма
сама по себе си не създава императивно задължение, което жалбоподателят да е
нарушил. Нормата на чл. 82б, ал.2 ЗЗ следва да се тълкува систематично с
разпоредбите на чл. 82б, ал.1 ЗЗ и чл. 86, ал.2, т.2 ЗЗ, както и чл. 94 ЗЗ, от
които следва че пациентът има
безусловно право да получи, а болничното задължение безусловно задължение да
осигури на пациента необходимите за лечението му медицински изделия,
когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от
държавния бюджет, какъвто е случаят с очните лещи. Една от възможностите за
осигуряване е по начинът посочен в чл. 82б, ал.2 ЗЗ чрез болничната аптека, с
която болничното заведение има договор. Законът
не урежда като задължение нито за пациента, нито за лечебното заведение при
провеждане на лечението да се използват единствено осигурени чрез болничната
аптека на лечебното заведение медицински изделия. Срещу уреденото в чл.
86 ал. 2 т. 2 ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното заведение да му
осигури необходимите за лечението медицински изделия, когато не са заплатени от
НЗОК, в чл. 94 ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение да закупува за
лечението си само осигурени по този ред медицински изделия. Право на пациента е
да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място
нужните медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК.
В този изричен смисъл Решение № 2001 от 21.11.2017 г. по н. д.
№ 2538 / 2017 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1473 от 04.07.2016 г. по н. д. № 1340 / 2016 г. на XV състав на
Административен съд - Варна, Решение № 276 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. №
178 / 2018 г. на IV състав на Административен съд - Варна, Решение № 1692 от
24.10.2018 г. по в. н. о. х. д. № 432 / 2018 г. на Административен съд -
Благоевград, Решение № 2549 от 07.11.2014 г. по н. д. № 2897 / 2014 г. на III
състав на Административен съд – Варна.
По изложените съображения следва
да се приеме, че деянието, за което е наказан жалбоподателя е несъставомерно по
чл. 82б, ал.2 ЗЗ. При липса на
нарушаване на закона-чл. 82б, ал.2 ЗЗ няма как да се приложи и санкционната
разпоредба на чл. 229 ЗЗ, поради
което и НП следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението
следва да се изложи аргумент, че дори и да можеше да се приеме, че в случая е
извършено нарушение на чл. 82б, ал.2 ЗЗ то случаят е маловажен и
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не следва да се
ангажира.
Настоящият състав споделя изцяло
трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според
чл. 93, т.9 на който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав
конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на
чл. 82б, ал.2 ЗЗ.
На първо място следва да се
посочи, че както е изрично отбелязано в АУАН и НП нарушението е извършено за
първи път. Действително при проверката са констатирани 13 самостоятелни
нарушения на чл. 82б, ал.2 ЗЗ, но това отегчаващо
обстоятелство няма преобладаващо значение на фона на другите смекчаващи вината обстоятелства.
Като такова смекчаващо
обстоятелство следва да се посочи причината, поради които не е изпълнявано
законовото задължение за закупуване на очните лещи от болничната аптека. От
показанията на св. Кацаров се установи по един несъмнен начин, че това е
поддържания значително по-малък асортимент от лещи в болничната аптека и
значително по-дългите срокове за доставка от болничната аптека в сравнение с
доставката при договаряне директно с производителя. Предоставянето на по-широк
асортимент от лещи, които изцяло да
кореспондират на състоянието на пациента и по-кратките срокове на извършване на
медицинската манипулация изцяло съответстват на принципите, заложени в чл. 81
ЗЗ за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Тоест дори и да е налице формално
нарушение, то е допуснато в
защита на висшия интерес на пациента, което обуславя по-ниската му
степен на обществена опасност.
Извод в този смисъл може да се
направи и от съпоставката на представената в ОЗ оферта за цените на очните лещи
продавани от болничната аптека и касовите бонове приложени по историите на заболяванията.
От тази съпоставка е видно, че
пациентите са заплатили стойност на очните лещи около 3 пъти по-ниска
отколкото биха платили при доставка от болничната аптека. Отново е налице
действие, което е изцяло в полза на пациента и обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние от типичните за подобни нарушения.
Посоченото е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-27-133-8/16.11.2018, издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински Одит, с което
на МБАЛ ТРИМОНЦИУМ ООД на основание чл. 229, ал.3 от ЗЗ са наложени 13 броя
имуществени санкции всяка по 500 лева за извършени 13 броя нарушения на чл.
82б, ал. 2 ЗЗ
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.