РЕШЕНИЕ
гр. София, 2 Май 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16595 описа за 2015 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищците Д.Г.Д. и Д.А.Д. твърдят, че
при пътно-транспорто произшествие, настъпило на 5/03/2015 год. по пътя между
градовете Враца и Мездра, между лек автомобил Мазда с рег.№ ********,
управляван от Т.Б.Б. и седлови влекач Сканя с рег.№ ********с прикачено ремарке
с рег.№ ********, пострадала дъщеря им Н.Д.Г., която се возила в лекия
автомобил. Произшествието настъпило, поради неспазване на необходимата
дистанция между МПС от водача на лекия автомобил и невъзможност да бъде овладян
автомобилът. Дъщерята на ищците получила тежка черепно-мозъчна травма, от която
починала по-късно на 12/3/2015 год. в болницата, без да дойде в съзнание. С
влязла в сила присъда по нохд № 143/2015 год. водачът на лекия автомобил бил
признат за виновен и му било наложено наказание. В резултат от настъпилата
преждевременна смърт на дъщеря им, ищците претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в иЗ.лючителни и многобройни болки и страдания; скърбяли и
непрекъснато чувствали липсата й. Ищците смятат, че не са дарили дъщеря си с
достатъчно обич и не могли да бъдат нейна опора в живота, поради внезапната и
неочаквана загуба; били лишени от възможността да бъдат дарени с внуци от нея,
за които също да се грижат. Ищците твърдят, че гражданската отговорност на
деликвента била застрахована при ответното дружество. Ищците поискали от
ответника извънсъдебно уреждане на възникналото отношение за обезщетяване на
претърпените от произшествието вреди, но това им било отказано. Ето защо, за
претърпените неимуществени вреди те претендират сумата от по 150 000 лева за
всеки от тях. Претендират законна лихва от датата на настъпване на събитието до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва исковете. Оспорва
твърдените неимуществени вреди да са настъпили, тъй като законът не въвеждал
презумпция за настъпването им при летален изход на близък човек. Оспорва между
ищците и дъщеря им да са съществували отношения на близост, привързаност, обич
и доверие, които да са прекъснато едИ.твено по причина на произшествието.
Намира претендираните обезщетения за завишени по размер и несъответни на
принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване на резултата от
страна на пострадалата, тъй като тя пътувала в автомобила без поставен
обезопасителен колан. Счита, че не дължи заплащане на лихва, тъй като не е пряк
причинител на вредата. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че с влязла в сила присъда на 26/11/2015 год. по нохд № 143/2015
год. на Окръжен съд-Монтана, Т.Б.Б. е признат за виновен в това, че на 5/3/2015
год. на път Е79 при управление на лек автомобил Мазда с рег.№ ********, с посока на движение от
гр.Враца към гр.Монтана, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2
и чл.23 ал.1 от ЗДвП, предизвикал ПТП с товарен автомобил с влекач Скания и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.Д.Г.
Н.Д.Г. е дъщеря на Д.А.Д. и Д.Г.Д..
С писмо изх.№ 5566/11.8.2015 год.
ответната застрахователна компания е отказала на ищците да им заплати
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, в качеството им на
наследници на Н.Г..
Гражданската отговорност на водача
на лек автомобил Мазда с рег.№ ******** е била застрахована от ответното
дружество по застрахователна полица № 22114002257873 с период на действие, в
който попада и датата 5/3/2015 год..
Вещите лица по комплексната автотехническата
и медицИ.ка експертиза дават заключение, че починалата Н.Д.Г. е получла закрита
травма на главата с кръвонасядане и охлузване на долен клепач на дясното око,
кръвонасядане в меките черепни обвивки в дясната челно-слепоочно-тилна област,
кръвоизливи по твърдите и меките обвивки, в мозъчното вещество, размекчение на
мозъчното вещество в дълбочина, като механизмът на травмите съответствал на
механизма на произшествието. С оглед вида и характера на травмите вещите лица
заключават, че пострадалата Н.Г. е имала поставен обезопасителен колан, с
какъвто лекият автомобил Мазда е бил фабрично оборудван.
Свидетелката Н.Е.Б. заявява, че познава семейството на
ищците и децата им от около 15 години. Нейните деца учили и израстнали заедно с
децата на ищците; семействата живеели в съседство. Н.било много добро дете и
отношенията с родителите й били много добри – те я подкрепяли и тя била добра с
тях. След средното си образование Н.продължила да учи за висше образование и
родителите й я подкрепяли финансово. Злополуката била голяма трагедия. В дните,
непосредствено след катастрофата, родителите на Н.живеели в болницата; цялото
семейство било там от сутрин до вечер с надежда да се подобри състоянието й.
След новината за смъртта на детето им, те изпаднали в страшна скръб, затворили
се. На организираното погребение присъствал целият град Монтана, много блиЗ.и,
познати, роднини, много млади деца. Свидетелката и досега виждала майката на Н.два
пъти седмично, по-рядко виждала и баща й – те така и не се възстановили от
травмата. И майката, и бащата на Н.не били същите хора. Майката непрекъснато
плачела. По всеки повод се стигало до разговор за детето.
Свидетелят Т.Б.Б. – водач на лекия автомобил, заявява,
че помни много добре произшествието. Н.била с поставен предпазен колан – той й
казал да постави колана и видял как тя го поставя. Н.си ударила главата на
рамката на колата намираща се вдясно от нея.
Свидетелят П.Н.П.– командир на екипа, отзовал се на
спешното повикване след катастрофата, заявява, че, когато отишъл на
местопроизшествието, момичето било още в колата. Тя била с поставен предпазен
колан, който не бил откачен. Лично свидетелят махнал колана, за да извадят
момичето отвътре. Ударът бил от дясната страна, откъм нея – таванът бил иЗ.ривен,
а облегалката на нейната седалка била счупена от удара.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на комплексната автотехническа
и медицИ.ка експертиза, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Мазда с рег.№ ********, Т.Б..
В това си качество той е поел риска да застрахова отговорността на водача
за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носел в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство
и тази отговорност е предмет на застраховката.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено
и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние, вината на дееца, настъпилата
смърт на дъщерята на ищците, като следствие от произшествието се доказват от
влязлата в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за настоящия
съд.
От настъпилото произшествие ищците са претърпели неимуществени
вреди. За настъпването им по делото са събрани гласни доказателства. От разпита
на свидетелката Б., може да се направи обоснован извод за настъпване на тежки
негативни последици върху психиката на ищците от загубата на дъщеря им. Свидетелката
описва инцидента като „голяма трагедия“, като травма, от която ищците не могат
да се възстановят. Подобни последици от загубата на дете са и житейски логични,
доколкото подобно нещастно събитие предизвиква стрес, шок и трайни последици
върху живота на родителите, както и усещане за непреодолима загуба. Бланкетното
възражение на ответника за липса на обичайните между родители и дете отношения,
не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства. В показанията си
свидетелката Б. описва отношенията между ищците и дъщеря им като много добри,
основани на взаимност и подкрепа.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата е изцяло неоснователно.
Ответникът не само не доказа фактите, на които основава възражението си, но и
твърденията му се оборват, както от заключението на съдебната експертиза, така
и от разпита на свидетелите Б. и П.– пострадалата е била с поставен колан, от
който е била освободена след произшествието от свидетеля Петков.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази необратимите последици на
увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения
между ищците и дъщеря им, начинът, по който ищците са възприели трагичната
новина – със „страшна скръб“. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на
защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. Като се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът приема, че претендираното
от ищците обезщетение от по 150 000 лева за всеки един от тях отговаря на
принципа на справедливост и е от естество да компенсира претърпените вреди.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на произшествието до окончателното
изплащане на главницата. Възражението на ответника, че лихва за забава не се
дължи от датата на събитието е неоснователно. В Кодекса за застраховането (отм.)е
възприет принципът за отговорност на застрахователя за лихви от датата на
събитието - чл.223 ал.2 от кодекса. В
случай, че застрахователят заплати на увредения лихви от датата на събитието,
той би имал регресен иск спрямо деликвента, при условията на чл.227 т.2 от КЗ (отм.).
По
отговорността за разноски: Ищците са освободени от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 12 000 лв. Разноски от бюджета на съда не са направени по делото.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Е.Х.,
възнаграждение за адвокат в размер на 7530 лева, тъй като процесуалното представителство
на ищците е осъществено безплатно.
Поради уважаване на исковете в пълен
размер, ответникът няма право да получи разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Д.Г.Д., ЕГН ********** и на Д.А.Д.,
ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адв.Е.Х., на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата от по 150 000 лева за
всеки един от ищците - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на Н.Д.Г. при пътнотранспортно произшествие от 05/03/2015г., ведно
със законната лихва върху двете главници от 05/03/2015 год. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Е.Х.,***, с адрес,
на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 7530 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 12
000 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: