РЕШЕНИЕ № 133
гр.Бургас, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на седми
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Евдокия
Недкова, с участието на прокурор Иван Иванов, като разгледа докладваното от
съдията – докладчик Ангел Гагашев ВЧНД № 760 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ
от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на осъдения С.К.С. с ЕГН **********,
подадена чрез служебния му защитник адвокат Атанас Хаджиатанасов от БАК, против
протоколно определение № 76 от 15.06.2020 г. на Районен съд – Айтос,
постановено по ЧНД № 192/2020 г., с което съдът се е произнесъл по прилагането
на чл. 25, вр. чл. 23 от НК спрямо влезлите в сила присъди на жалбоподателя.
Съдебният акт е
обжалван като неправилен само в частта му, касаеща приложение на чл. 24 от НК с
твърдението, че не са налице предпоставките за увеличение на определеното общо
наказание. Акцентира се на обстоятелството, че по-голямата част от наказанието,
определено като общо, вече е изтърпяно, а жалбоподателят в момента полага
усилия да завърши средното си образование и му предстоят изпити. Осъденият иска
изменение на определението в обжалваната му част, като се отмени приложението
на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
протеста. Изразява становище, че районният съд правилно е приложил разпоредбите
на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групиране на наказанията по
влезлите в сила присъди по отношение на осъденото лице, съблюдавайки принципа
за най-благоприятно съчетание за него, като решението му да увеличи определеното
общо наказание от 24 месеца с един месец, а именно 25 месеца лишаване от
свобода, е съобразно със съдебното минало на С. и броя на групираните му дела.
Поради тези съображения моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден в
обжалваната му част.
В съдебно заседание
пред въззивния съд, осъденият лично и чрез своя защитник поддържа жалбата си на
основанията, посочени в нея. Осъденият С. декларира желание за промяна на
досегашният си живот, като сочи, че увеличаването на общото наказание ще му
попречи да се яви на септемврийската сесия за изпит за средно образование. Моли
за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от
страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен
интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, С.К.С.
с ЕГН ********** е многократно **, като до 2011 г. са изтърпени всички наложени му
наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“. Последващите му осъждания са:
- с присъда по НОХД №
2423/2014 г. на РС – Бургас, на С. е наложено наказание от три месеца лишаване
от свобода (ЛОС) при строг режим за извършено през месец април 2012 г.
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 14.10.2014
г.;
- с присъда по НОХД №
19/2015 г. на РС – Трявна, влязла в сила на 12.06.2015 г., С. е осъден на осем
месеца лишаване от свобода при строг режим за извършено на 01.08.2014 г. престъпление
по чл. 209, ал.1 от НК.
С определение по
ЧНД № 98/2015 г. на РС – Трявна, влязло в сила на 03.08.2015 г. на С. е
определено общо наказание от осем месеца ЛОС по НОХД №№ 2423/2014 г. и 19/2015
г. Общото наказание е изтърпяно на 20.02.2016 г.
- със споразумение по
НОХД № 5968/2016 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 13.12.2016 г., на С. е
наложено наказание от шест месеца ЛОС при строг режим и глоба в размер на 300
лева за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 17.09.2016 г.;
- с присъда по НОХД №
151/2018 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 03.03.2018 г., на С. е наложено
наказание от две години ЛОС при строг режим за извършено на 24.04.2015 г.
престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал.1 от НК.
С определение по
ЧНД № 1230/2018 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 21.05.2018 г., на С. е
определено общо наказание по НОХД №№ 5968/2016 г. и 151/2018 г. в размер на две
години ЛОС, което е изтърпяно на 12.04.2019 г. След тази дата, по отношение на С.
е постановена нова присъда – по НОХД № 317/2019 г. на РС – Айтос, влязла в сила
на 20.05.2020 г., като му е наложено наказание от една година ЛОС при строг
режим за извършено в периода 19.09.2017 г. – 20.09.2017 г. престъпление по чл.
211, вр. чл. 210, ал.1, т.1 от НК.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В съответствие с т.
3 на ТР № 3/2009 на ОСНК на ВКС, правилно първостепенният съд е приел присъдата
по НОХД № 317/2019 г. на РС – Айтос за законово основание за преразглеждане на
въпросите относно приложението на чл. 23 – чл. 25 от НК спрямо осъжданията на С.К.С.,
доколкото посочената присъда е била постановена след произнасянето на съда по
тези въпроси с определението по ЧНД № 1230/2018 г. на РС – Бургас и не е била
известна и поради това необсъдена в рамките на същото това производство.
Правилно е
решението на първоинстанционният съд да развали формираната с ЧНД № 1230/2018
г. на РС – Бургас съвкупност, включваща присъдите по НОХД №№ 5968/2016 г. и
151/2018 г. и да формира нова, включваща присъдите по НОХД № 151/2018 г. и по
НОХД № 317/2019 г. Това решение е съобразено с правилата на чл. 23 от НК, тъй
като престъпленията по тези две присъди са извършени от С. преди да е имало
влязла в сила за което и да е от тях; същевременно, присъдата по НОХД №
317/2018 г. не позволява в тази съвкупност да се включи присъдата по НОХД №
5968/2016, тъй като последната е влязла в сила на 13.12.2016 г., а
престъплението по НОХД № 317/2019 е извършено след нейното влизане в сила –
през септември 2017 г. По новоформираната съвкупност следва да бъде определено
като общо наказание най-тежкото измежду наложените, включени в съвкупността и това
е наказанието по НОХД № 151/2018 г. в размер на две години лишаване от свобода,
а наказанието по НОХД № 5968/2016 г. в размер на шест месеца ЛОС С. следва да
изтърпи отделно от общото наказание.
Извършеното от
първостепенният съд ново групиране на цитираните три присъди, а именно нова
съвкупност, включваща НОХД №№ 151/2018 г. и 317/2019 г. и отделното изтърпяване
на наказанието по присъдата по НОХД № 5968/2016 г., се явява и най-благоприятно
за осъденото лице, тъй като в противен случай, запазването на формираната с ЧНД
1230/2018 г. на РС – Бургас съвкупност ще доведе С. да търпи отделно цялото
наказание по НОХД № 317/2019 г., което е в размер на една година лишаване от
свобода.
Извършеното от
първоинстанционният съд ново групиране на присъдите по НОХД №№ 151/2018 г. и
317/2019 г., както и постановеното отделно изтърпяване на наказанието по
присъдата по НОХД № 5968/2016 г. не се оспорват от страните. Възражението е
относно прилагането на чл. 24 от НК и увеличаване размера на новообразуваното
общо наказание с един месец. Настоящият въззивен състав намира това възражение
за основателно, доколкото изложените в обжалваното определение мотиви както за
приложението на чл. 24 от НК, така и относно размерът, с който се увеличава
общото наказание, са крайно неубедителни.
Съдебната практика
е еднозначна в разбирането си, че приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК
не е самоцелно, а е възможно само и единствено когато определеното общо
наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните
деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия (вж. напр. Р 500-93-І, Р 207-2018-ІІІ, ППВС 4/1965 и
др.).
В конкретният
случай, първоинстанционният съд се е задоволил да обоснове приложението на чл.
24 от НК само с шаблонен израз за многобройните осъждания на жалбоподателя С..
Неясни са съображенията на решаващият съд и за това, по какъв начин увеличаването
на общото наказание само с един месец, ще доведе до постигане целите на
наказанието, т.е., ще подейства възпитателно и възпиращо на осъдения.
Действително, по
отношение на осъдения С. са постановени осем влезли в сила присъди, по които не
е настъпила реабилитация, но престъпленията по тях са извършени в рамките на
доста продължителен период от време – от 2006 г. до 2017 г., като само по последните
пет от тях му е налагано ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“. Те, от своя страна, с изключение на наказанието по НОХД № 317/2019
г., са изтърпени изцяло, включително и чрез приспадане на „задържане под
стража“.
Видът и характерът
на извършените от осъдения С. престъпления не сочат за по-висока степен на
лична обществена опасност от обичайната за лице, извършило част от
престъпленията си при условията на опасен рецидив. Видно от приложените по
делото копия от бюлетините за съдимост, наказанието по НОХД № 5968/2016 г. е
наложено за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7
от НК, а престъплението, за което му е наложено най-тежкото по размер наказание
от две години лишаване от свобода (по НОХД № 151/2018 г. на РС – Бургас), е извършено
от С. като помагач. Видно от доказателствата по делото, след 12.04.2019 г.,
когато е освободен от затвора поради изтърпяване на последното общо наказание
от две години, определено му с ЧНД № 1230/2018 г., осъденият С. демонстрира желание
да поддържа законосъобразен начин на живот – полага усилия да завърши средното
си образование, липсват данни да е извършвал други престъпления, не е
регистриран като лице, срещу което има незавършено наказателно производство, а
последната му присъда – тази по НОХД № 317/2019 г. е за престъпление, извършено
през 2017 г.
Изложените
обстоятелства не са били съобразени от първостепенният съд, което е довело до
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт в тази му част
и е основание за отмяната му досежно приложението на чл. 24 от НК.
В останалата му
част, атакуваното определение на Районен съд – Айтос е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, включително и досежно определеният от
решаващият съд режим, при който следва да се търпят както определеното общо
наказание от две години лишаване от свобода, така и наказанието по НОХД № 5968/2016
г., което следва да се търпи отделно. Не подлежи на ревизия и решението на
районният съд да приспадне от общото наказание и от наказанието по НОХД №
5968/2016 г. времето, през което С. е търпял наказание „лишаване от свобода“ по
някоя от тези присъди ли е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
За прецизност,
настоящият въззивен състав намира за уместно да посочи, че повторното
определяне на общо наказание по НОХД №№ 2423/2014 г. и 19/2015 г., извършено от
първоинстанционния съд с атакуваният съдебен акт, е било ненужно при наличието
на влязло в сила определение по ЧНД № 98/2015 г. на РС – Трявна и липсата на
предпоставки за преразглеждане на формираната с него съвкупност.
Предвид изложените
съображения, Бургаски окръжен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Определение № 76 от 15.06.2020 г. на Районен съд –
Айтос, постановено по ЧНД № 192/2020 г. по описа на същия съд, като ОТМЕНЯ
приложението на чл. 24 от НК по отношение на общото наказание по НОХД № 151/2018
г. на РС – Бургас и по НОХД № 317/2019 г. на РС – Айтос, определено на осъдения
С.К.С. с ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.