№ 13233
гр. С.., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110161830 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с § 62, ал.3 ПЗР на
ППЗСПЗЗ и е образувано след като с Решение № 6033/16.10.2023 година, постановено
по адм.дело № 1965/2023 година по описа на АССГ е отменено по касационната жалба
на на кмета на р-н „П...“ при С о Решение от 05.03.2022 г. по описа на Софийския
районен съд и е върнато делото за ново разглеждане при спазване на указанията дадени
в мотивите на настоящето решението като назначи тройна съдебно техническа
експертиза, от чието заключение да се установи дали към 01. 03. 1991 г. процесната
постройка - сграда, построена в ПИ с идентификатор ...9 по КККР на село Г...,
одобрени със Заповед № РД1837 от 04. 07. 2011 на ИД на АГКК, е била сграда по
смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба /наименована възражение/ на М. В. Д., ЕГН **********
срещу Заповед № ../23.01.2019 г. на Кмета на район П..., с която на наследниците на
ВЕ.чко Б...Р.в е отказано да придобият право на собственост при условията на §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор ...9 по КККР, идентичен с ПИ № ... кад.
Район № м. Терасите, с. Г... по ПНИ, одобрен със Заповед № ../02.11.2005 г. на
Областния управител на област С..-град. Мотивите в заповедта са, че: 1./ в имота
съществува строеж, който попада в хипотезата на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ,
следователно не е сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 2./ по ПНИ
имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД. Жалбоподателят сочи, че
са изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и, че обстоятелството,
че имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД не е пречка за
признаване правото на собственост на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в върху процесния
имот. Моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – Кмет на СО, район П... намира жалбата за недопустима
и неоснователна.
1
С определение от 18.05.2020 г. са конституирани заинтересовани страни по
производството, съобразно представен от административния орган списък по чл. 152,
ал. 3 АПК.
На мястото на починалия Т. С.С. в производството участват - С. Т. Г. и Е. Т. С..
С протоколно определение от 27.09.2021 г. е прекратено производството спрямо
починалите заинтересовани страни С. А. В. и Д.С.а В..
Заинтересованите страни А. Н. Р. и Е. В. Д. поддържат съображенията в жалбата
на М. В. Д.. Молят за отмяна на заповедта.
Заинтересованите страни С. Т. Г., Ц. П. С., Г. С. Г., С. Г. Т., Й. Р. С., И. Г. Ф., В.
Р. С., Р. С. П., Е. Т. С., Ц. Л. В., В. Г. К. – намират заповедта за законосъобразна.
Считат, че жалбата е просрочена, а при евентуалност молят за нейното отхвърляне.
Останалите заинтересовани страни – Б. Г. Г., Б. Г. В., Е. Л. В., И. Л. В., В. С. Г.,
С. Х. В., Г. Х.. В., Е. С. С., Г. С. С., Л. Г. Г., редовно уведомени за производството, не
вземат становище. На място на починалия Г. Х.. В. са конституирани – В. Н. В., И. Г. В.
и Ж. Г. Ц..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на подадената жалба и спазването на срока за
подаването й:
За неоснователни съдът намира възраженията за недопустимост на
производството, поради наличие на влязъл в сила акт в административното
производство по отношение на наследодателя на ищцата ВЕ.чко Р.., а именно Заповед
от 27.07.1994 г. от ТОА „П...“. Посочената заповед не е окончателен административен
акт, с който се отказва на молителя/неговите наследници „да придобият правото на
собственост“ при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е заповед, с която се отказва
извършването на оценка, с мотив, че лицето не фигурира в списъците на Общината. От
район „П...“ се представиха доказателства по делото, че няма данни тази заповед да е
влязла в сила и да е обявена на заинтересованите лице.
Съобразно § 62, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ заповедта се съобщава по реда на ГПК
на собствениците на земите и на ползватЕ.те, които могат да я обжалват по реда на
АПК. Представено е по делото уведомление по чл. 47 ГПК, в което се сочи, че е
залепено на 17.10.2019 г. Принципно по правилата на ГПК – чл. 47, ал. 5 ГПК /а и по
тези на АПК – чл. 18а, ал. 9/ съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда. Т. е. доколкото се твърди съобщението да е
залепено на 17.10.2019 г., то срокът по чл. 47, ал. 2 ГПК е изтекъл на 31.10.2019 г.,
откогато съобщението се счита за връчено и, от която дата - е започнал да тече срокът
по чл. 149 АПК. При това положение жалбата от 01.11.2019 г. при всички положения е
подадена в срок, доколкото заповедта следва да се счита връчена от 31.10.2019 г. На
следващо място, следва съдът да посочи и, че не се установява в случая да е спазена
разпоредбата на чл. 47 ГПК. Не се установява лицето да е търсено на адреса за период
по-дълъг от месец, с промеждутък между посещенията от поне 7 дни, като поне едно от
посещенията да е в неприсъствен ден. Не се установява и да са събрани данни, че
лицето не живее на адреса. Не става ясно къде е залепено уведомлението, както и
пуснат ли е екземпляр в пощенската кутия. Не се установява и жалбоподателят да е
търсен по посочения в административната преписка адрес за кореспонденция – виж л.
73. При неспазването на процедурата по чл. 47 ГПК, то не може да се приеме, че
2
заповедта е връчено надлежно, респ., че е започнал да тече срокът за обжалването й. В
случая обаче е без значение редовността на връчването на административния акт,
доколкото дори и да се приеме, че е връчен редовно, то подадената жалба не е
просрочена, срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен, поради което и производството е
допустимо.
За неоснователни съдът намира и възраженията на част от заинтересованите
страни за недопустимо участие на част от заинтересованите лица – С. В., В. Н. В., И. Г.
В., Ж. Г. Ц., Б. Г. В., Е. Л. В. и И. Л. В. поради приложението на чл. 9а ЗН по
отношение на тях. В настоящото производство са конституирани заинтересованите
лица съобразно представен от административния орган списък по чл. 152, ал. 3 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, когато с решението се възстановява
правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се
издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят
съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Посоченото
възражение е преждевременно направено като в рамките на настоящото производство
съдът изследва само въпросът законосъобразена ли е Заповед № ../23.01.2019 г.на
Кмета на район П..., с която на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в е отказано да придобият
право на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с
идентификатор № ...9 по КККР, а не с това кои са наследниците на лицето, което е
отказано. Т.е. по въпроса има ли права жалбоподателя да придобие при условията на
§4а от ПЗР на ЗСПЗЗ или не. В това производство не е предмет на изследване налице
ли са предпоставките на чл. 9а ЗН по отношение на заинтересованите страни –
наследници на стария собственик на земята. След приключване на настоящото
производство евентуално следва административния орган да извърши оценка на имота
на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и преценка за необходимост от
приложение на чл. 9а ЗН по отношение на заинтересованите страни – наследници на
стария собственик на земята.
С оглед обстоятелството, че съдът прие производството за допустимо, следва да
се разгледат доводите в жалбата по същество:
Съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, поради представените по делото протокол №
...2/30.11.2018 г. и Заповед № ../23.01.2019 г.
Неоснователно е възражението на заинтересованите лица, че наследодателя на
жалбоподателката не е бил в списъците на лицата, получили право на ползване. Видно
от Протокол № ...1 от 12.10.2018 год. и Протокол № ...2 от 30.11.2018 год. на
Комисията по §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, Комисията е приела Справка с изх. № КГР18-
УГО1-172/1/ от 13.09.2018 год. от кмета на с. Г..., в която е описано, че в регистъра за
подаваните заявления за закупуване на земи по реда на §4 е вписан ВЕ.чко Б...Р.в като
пореден номер 514 и входящ номер 496 от 28.05.1992 год. с имот от 650 кв.м. по
списък от 1986 год.
Установява се по делото, че: е подадена молба с вх. № 496/28.05.1992 г. от
ВЕ.чко Р.. до кметство с. Г... в законоустановения срок, съгласно §4а, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ; и че правото на ползване е предоставено на ВЕ.чко Р.. – името на ВЕ.чко Р..
фигурира в списък от РНС от 1986 г. – л. 76.
Относно съображенията в заповедта, с които е отказано на наследниците на
ВЕ.чко Р.. да придобият право на собственост върху процесния имот.
Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в
3
територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците,
а на ползватЕ.те, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в
право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща, като в
случая с трансформация на правото по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, това означава, че
процедурата по § 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ следва да се приключила с влязъл в сила акт,
който или отказва на ползвателя да придобие право на собственост, или признава
такова право на ползвателя. Ето защо, обстоятелството, че по плана за новообразувани
имоти имотът е отреден за възстановяване на наследниците на СХД, не е основание за
отказ наследниците на ВЕ.чко Р.. да придобият право на собственост при условията на
§ 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Молбата от ВЕ.чко Р.. е подадена в срок, поради което и
произнасянето по искането следва да бъде съобразено при изготвянето на ПНИ.
Възстановяването на правото на собственост в стари реални граници на старите
собственици, не е пречка за признаване на право на собственост на наследниците на
ползвателя. Напротив, в посочените хипотези е уредено правото на изкупуване на
ползватЕ.те, а бившите собственици, на които няма реално да бъде върната
собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени,
определени от Министерския съвет.
Относно спорният въпрос, дали в имота е построена до 1 март 1991 г. сграда,
която не попада в изключенията, уредени в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, съдът
намира следното.
Съгласно § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:
1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и
селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;
2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи,
независимо от начина на закрепването им на терена;
3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-
сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;
4. незавършени строежи до покрива включително;
С ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено
задължително тълкуване в смисъл, че в полза на ползватЕ.те на земеделски земи
възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато
сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §
1в, ал. 3 от ДР ППЗСПЗЗ, да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо
същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в
действащите към момента на построяването нормативни актове. Така напр. не е
необходимо постройката да е водоснабдена, електрифицирана, достатъчен е и бетонен
покрив – виж решение № 7/03.02.2016 г. по гр. д. № 4002/2015 г. по описа на II г. о. на
ВКС. Паянтова жилищна постройка, предназначена за временно и сезонно обитаване
също отговаря на изискванията на ППЗСПЗЗ – виж решение № 46/06.07.2012 г. по гр. д.
№ 839/2010 г. на I г. о. на ВКС.
Наличието на предпоставките по § 4а от ЗСПЗЗ се преценяват към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ.
По делото са приети две СТЕ и една тройна СТЕ (съгласно указнията на
въззивната инстанция), изслушани са двама свидетЕ., приети са писмени
доказателства. Съдът след като направи съвкупна преценка на доказателствения
материал намира, че процесната постройка, а именно сграда построена в ПИ с
идентификатор ...9 КККР на гр. С.., одобрен със заповед № РД1837 от 04.07.2011 г. на
4
ИД на АГКК е била сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не попада в
обхвата на § 1в, ал. 3, т. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като сградата е била изпълнена в
„груб строеж“, вкл. изпълнен покрив.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че и двете
вещи лица в първоначалните експертизи са посочили, че около сградата има
разхвърлени парчета азбестоциментови плоскости, които към 1991 г. са се използвали
за покриви, в който смисъл и показанията на свидетеля Ди.. Сградата е нанесена в
КККР. Вещото лице Й. е посочило, че от сатЕ.тна снимка от 2007 г. има следи от
изграден покрив. Според вещото лице Й. в съдебно заседание от 08.02.2022 г. посочва,
че сградата не е била завършена докрай, но е имала покрив. На място вещото лице
констатирало съборени зидове, които са били оформили покрива. Съдът намира, че
между първоначалната и повторната СТЕ не е налице пряко противоречие, като
повторната СТЕ допълва първоначалната. Следва да се отбележи, че в съдебно
заседание от 18.05.2021 г. вещото лице П. отбелязва, че върху плочата има останки от
зид. Намерени са и от него етернитови плоскости, като вещото лице П. е посочило
изрично в съдебно заседание, че не може да даде категоричен отговор имало ли е
покривна конструкция към 1991 г. Относно дървените греди вещото лице П. е
посочило, че при разграбване първо се взимат гредите. Съдът кредитира и показанията
на свидетеля Ди.. която твърди, че е ходила в процесния имот преди 1990 г. На мястото
била изградена вила. Покривът бил с вълнообразни плоскости. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля СС. Показанията на свидетеля противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. Свидетелят твърди, че имотът се намира в
м. Зимника, а съгласно КККР имотът се намира в м. Терасите. Свидетелят твърди, че в
имота никога не е имало прозорци, докато вещото лице Й. сочи, че при огледа е
констатирало следи от монтирани прозорци. Съдът кредитира изцяло като обективно и
всестранно изготвено заключението по допусната в настоящото производство тройна
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещите лица инж. Л. И. Г., инж. Д. П. и
инж. Л. Б. Й.. Вещите лица са извършили оглед на място и представиха в срок
подробно и компетентно заключение, което защитиха в съдебно заседание. Вещите
лица са дали подробно, изчерпателно и компетентно заключение, на базата на
констатации, обосновани изводи и приложен снимков материал, вкл. аерофото снимки,
копие от кадастрален план от 1988 год. касаещо имот 1209 в к.л. Г- 10-6-Б и копие от
КККР, а именно: Всички признаци описани в констативната част на заключението
красноречиво говорят, че сградата с идентификатор ...9.1 е имала изграден покрив,
който след посегателства с цел ограбване на дървен материал е разрушен. При
разваляне на покривната конструкция се разрушил назида, доказателство, за което са
купчините тухли върху покривната плоча и около сградата. Наличието на парчета от
азбестоциментови вълнообразни плоскости показват, че е имало покритие от такива
плоскости. Виждат се остатъци и от монтирана дограма на прозорците. На копие от
арх.кад.план от 1988 г. процесната сграда е нанесена с пунктирана линия, което е
условен знак 19- постройка в строеж. Това доказва, че сградата е строена преди 1991 г.
На приложеното копие от аероснимка от 2008 г. се виждат следи от изграден покрив –
изградено било. Наличните белези и строителни елементи, които са част от покривната
конструкция са също доказателство, че е имало покривна конструкция и покривно
покритие. В съдебно заседание от 10.04.2024 г. вещото лице Й. посочва, че на място се
виждат разрушени стоманено бетонни греди, които от снимките се вижда, че са били
на билото на покрива и са съборени. Зидовете са разположени върху покривната плоча.
Тези зидове говорят, че покрив е бил изпълнен. Експертизата дава заключение, че
сградата е била изградена на етап груб строеж, легалната дефиниция на което е дадена
в §5, т.46 от ДР на ЗУТ. Експертизата дава заключение, че към 01.03.1991 год.
процесната постройка е била сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и не попада в
5
обхвата на $1в. ал.З т.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. тъй като същата е била изпълнена в „груб
строеж“, вкл. изпълнен покрив.
С оглед съвкупната преценка на доказателствения материал съдът намира, че
процесният имот към 1991 г. е бил завършен в груб строеж, вкл. и покрив. Процесният
имот отговаря на изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ като не е налице
хипотеза на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Налице са всички предпоставки по § 4а, ал.
1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде признато право на наследниците на ползвателя да
придобият собствеността върху предоставения му имот.
Поради изложеното, оспорената заповед следва да се отмени, като
незаконосъобразна, като следва да се признае право на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в
да придобият право на собственост върху цЕ.я имот, тъй като според представената по
делото скица, същият е с площ от 617 кв. м. Съгласно §4з, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ
гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост съгласно §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придобиват собствеността на земята до 600 кв. м. Разликата
над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за
образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м при условия и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона. Земите, от които не може да се
образува нов имот, се заплащат от ползватЕ.те на собствениците по пазарни цени в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката - §4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. Разликите,
от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя,
поради което и следва да се приеме, че в следващия етап на процедурата,
административният орган следва да съобрази, че и за разликата над 600 кв. м. по §4з,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да изготви оценка, за да може наследниците на ВЕ.чко
Б...Р.в да я заплатят на заинтересованите страни – наследници на стария собственик на
земята.
При изложените мотиви, жалбата е основателна и следва да се уважи. Следва
административния орган да извърши оценка на имота на основание § 62, ал. 4 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ и преценка за необходимост от приложение на чл. 9а ЗН на
заинтересованите страни – наследници на стария собственик на земята.
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Представен е по делото договор а правна защита и съдействие – л. 170 от делото.
Договорът е сключен от жалбоподателя М. В. Д. и заинтересованите лица А. Н. Р. и Е.
В. Д.. С договора се доказва заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв. Доколкото в договора не е посочено каква част от сумата е заплатена от всеки
един от възложитЕ.те /клиенти/ - М. В. Д., А. Н. Р. и Е. В. Д., то съдът приема, че
сумата е заплатена поравно или по 1000 лв. от всеки един от възложитЕ.те. Оттук и на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение се следва сума в размер на 1000 лв. Към
тази сума следва да се добавят заплатени суми за депозит за първоначална СТЕ в общ
размер на 546 лв. виж л. 297гръб, депозит за СТЕ в размер на 280 лв. – виж л. 314,
както и такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. Същата е сторила разноски в
настоящото производство (гр. дело № 61830/2023 г. по описа на СРС) в размер на 1000
лева за адв. възнаграждение (л. 74).
Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК настоящата инстанция следва да се произнесе и по
разноските сторените от жалбоподателката пред АССГ съобразно изхода по спора. В
6
производството пред АССГ тя е сторила разноски за заплатено адв. възнаграждение в
размер на 3000 лева (л. 67 от делото на АССГ).
Или общо за разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК на М. В. Д. ще се
присъди сумата от 5831 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, СОФИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ../23.01.2019 г.на Кмета на район П..., с която на
наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в е отказано да придобият право на собственост при
условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификатор № ...9 по КККР,
идентичен с ПИ № ... кад. район № м. Терасите, с. Г... по ПНИ, одобрен със Заповед №
../02.11.2005 г. на Областния управител на област С..-град, на основание протокол №
...2/30.11.2018 г., изготвен от Комисия, съгласно § 62, ал.2 ПЗР на ППЗСПЗЗ.
ПРИЗНАВА правото на наследниците на ВЕ.чко Б...Р.в да придобият право на
собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху ПИ с идентификатор № ...9
по КККР, идентичен с ПИ № ... кад. район № м. Терасите, с. Г... по ПНИ, одобрен със
Заповед № ../02.11.2005 г. на Областния управител на област С..-град.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на район П..., за произнасяне
съгласно указанията в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА С о, район П..., с адрес с. П..., ул. СС.ш № да заплати на М. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. С.., ул. П.В № ет на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл.
226, ал. 3 АПК, сумата от 5831 лв. разноски в настоящото производство,
производството по д. № 1965/2023 г. по описа пред АССГ и по гр. дело № 61830/2023 г.
по описа на СРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АССГ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните /§ 19, ал. 1 АПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7