Р Е Ш Е Н И Е № 257
гр.
Сливен 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 229/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Ж.Д. с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д. ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 19-0804-000336 от 24.04.2019 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/–временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
На 03.05.2017 г. на оспорващия С.Ж.Д. е издадено СУМПС № *********, валидно до 03.05.2022 г.
На 24.04.2019 г. на оспорващия С.Ж.Д. е съставен от служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АА бл. № 138312, връчен му на същата дата, за това, че 24.04.2019 г. около 00.30 ч. в г. С., ж.к. „М.“ – посока юг като водач на МПС – Опел Зафира с рег. № …………….. управлява посоченото МПС, като при опит да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо „Дрегер-Алкотест“ 7510 с фабр. № АRВВ-0069, категорично отказва. На същия е издаден талон за медицинско изследване № 0030948 г, като водачът не е дал кръвна проба за анализ. Не представя СРМПС.
Въз основа на съставения АУАН, на 24.04.2019 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 19-0804-000336. С нея на оспорващия е приложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 и са отнети СУМПС № ********* и КТ № 6069388. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че С.Ж.Д. в качеството му на водач на МПС е отказал извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 04.06.2019 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 05.06.2019 г. с вх. № 804000-4309 по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен.
По делото са приети справка от АИС-КАТ, относно регистрация за МПС с рег. № ……………., от която се установява, че МПС Опел Зафира с посочения регистрационен номер е регистриран като собственост на „Е.М.“ ЕАД - Сливен и отговор от „Е.М.“ ЕАД – Сливен, в който е посочено, че МПС с рег. № …………. се управлява от В. С. А.
В административната преписка се съдържат сведения на Х.Г.С. и Ц.К.К. /о. и с. по а./, в които същите посочват, че „въпросното МПС беше паркирано до бл. …, к. „М.“ с включени габарити, в близост до автомобила установихме лицето С.Ж.Д., който беше във видимо н. с.“.
Като свидетел по делото е разпитан Ц.К.К., който заявява, че потвърждава сведенията, които са приети по делото. Друго не си спомня.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС и откаже да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: оспорващият да е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката и да е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са налице: установи се от събраните по делото доказателства, че оспорващият не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката – установен е в близост до автомобила, който е бил паркиран; МПС е регистрирано като собственост на „Е.М.“ ЕАД - Сливен и в отговор от „Е.М.“ ЕАД – Сливен, е посочено, че МПС с рег. № …………. се управлява от В. С. А.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000336 от 24.04.2019 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на С.Ж.Д., ЕГН ********** с адрес ***, е наложено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни.
Решението е окончателно.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: