№ 577
гр. В., 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420101458 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. К., общ. П., ул. „Ю.Г.“ * против Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С.,
бул. „В.” № 2.
В исковата молба се твърди, че на 02.12.2021 г. ищецът бил привлечен в качеството
на обвиняем с постановление на следовател от ОСл.О при РП – В. по пр.пр. № ** г. по описа
на Районна Прокуратура – В.. В постановлението на ОСл.О при РП – В. се твърдяло, а с
внесения в Районен съд – В. обвинителен акт се поддържало, че ищецът е извършил
престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. След внасяне на обвинителния акт от представителя на
прокуратурата, в Районен съд – В. било образувано НОХД № ** по описа на съда.
Съдебното следствие срещу П. започнало на 28.04.2022 г. и след провеждането на няколко
съдебни заседания той бил оправдан с Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа
на Районен съд – В.. Срещу така постановената присъда бил подаден протест от
представителя на прокуратурата и било образувано ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд
– В.. С крайния си акт – Решение № 40/10.02.2023 г. окръжният съд потвърдил
първоинстанционната оправдателна присъда. Присъдата влязла в законна сила на 10.02.2023
г.
Поддържа се, че от образуване на следственото дело до приключване на делото пред
втората инстанция изминали близо две години, като през този период ищецът
неколкократно бил призоваван и се явявал за следствени действия в досъдебното
производство, а след това и за участие в открити съдебни заседания пред съда. Сочи се, че за
да защити правата си същият си наел и договорен защитник, за който е направил разходи
пред двете съдебни инстанции. Твърди се, че след привличането му като обвиняем ищецът
бил силно разтревожен дни наред, оплаквал се от сърцебиене, задух, главоболие –
оплаквания, които не е имал никога преди. Имал проблеми със съня и концентрацията. Това
състояние на тревожност продължило доста време, като се обостряло преди и след всяко
явяване в ОСл.О при РП – В. и преди и след всяко съдебно заседание по делото. Посочва се,
че за всяко от действията ищецът следвало да пътува от мястото, където живее в с. К., общ.
П., до гр. В. и обратно и тъй като действията се извършвали в работен ден и работно време,
1
да си взема отпуск и да отсъства от работа. Поддържа се, че ищецът разбрал, че наказанието,
което го заплашва, е от една до шест години лишаване от свобода и обществено порицание,
което много го притеснило, тъй като се уплашил, че ще отиде в затвора и присъдата му ще
бъде огласена публично по местоживеене. Отделно от това ищецът живеел в малко населено
място, в което се разбрало, че има дело срещу него и го грози затвор и той изпитвал срам и
неудобство да общува с хората от селото и с приятелите си, сред които се ползвал с много
добро име — както той, така и семейството му. Сочи се, че по време на делото ищецът
ограничил социалните си контакти и избягвал приятелите си, като част от тях, когато
разбрали за делото, също започнали да го избягват.
Изтъква се, че ищецът е съвсем млад човек, с чисто съдебно минало, добри
характеристични данни и липса до момента на каквито и да било противозаконни прояви.
Твърди се, че незаконно повдигнатото му и поддържано на две съдебни инстанции
обвинение е първият му сблъсък с правораздаването и освен стрес и страх е породило у него
и едно разочарование и недоверие към държавните органи и институции.
Поддържа се, че в конкретния случай са налице всички елементи за възникване
отговорността на ответника за вреди. Сочи се, че Прокуратурата на РБ е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения иск, налице е влязла в сила на 10.02.2023 г.
оправдателна Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа на Районен съд – В., от
ищеца са претърпени неимуществени и имуществени вреди, като е налице причинно-
следствена връзка между тях и наказателното производство. Изтъква се, че ищецът е
ангажирал договорен защитник, който го е представлявал в хода на съдебния процес и по
делото са налице доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
2 500,00 лв. Сочи се, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води
до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне пред близки и познати, като в подобни случаи негативните
преживявания се презумират и от закона, с оглед презумпцията за невиновност и
конституционна защитените основни човешки права – чест, достойнство на личността.
Поддържа се, че в случая претърпените от ищеца притеснение, страдание, уплаха, срам,
уронване на престижа и доброто му име страх да не бъде несправедливо обвинен, да не
отиде в затвора и т.н., както и последвали здравословни проблеми, следва да бъдат
обезщетени със сумата от 5 000,00 лв.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната
лихва върху тях от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното им
изплащане. Претендират се и разноски
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се застъпва
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Поддържа се, че спрямо ищеца има влязла в сила присъда и е осъществен
фактическият състав за отговорност на държавата. Твърди се, че исковата претенция е обща
и недоказана. Изтъква се, че в тежест на ищеца е да докаже претърпените неимуществени и
имуществени вреди, причинно-следствената връзка между тях и предявеното му и
обвинение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 286 от НК, както и
претендирания от него размер на обезщетението. Твърди се, че не е ясно кога ищецът е
привлечен към наказателна отговорност, за да е ясен и периодът, в който той претендира, че
е преживял негативни емоции, стрес и безпокойство. Сочи се, че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдените негативни последици, като няма никакви медицински
документи, които да обективират промяна в здравословното му или психичното му
състояние. Поддържа се, че не може да се направи обоснован извод дали твърдените от него
негативни преживявания са в причинна връзка с воденото производство, или са причинени
от други, независещи от него обстоятелства в този период като хронични здравословни
проблеми.
2
Изтъква се, че не е доказан размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение за
воденото наказателно дело, като не са представени никакви документи /пълномощни,
договор за правна помощ/ и списък с разноски, обективиращи имуществената му претенция.
Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди като завишен и
неотговарящ на принципа за справедливост.
По отношение на продължителността на наказателното производство се сочи, че
същото е протекло в разумен срок – около 2 години, като се отчете, че е започнало през 2021
г. и е разгледано и приключено пред въззивен съд през 2023 г. Изтъква се, че прокуратурата
не следва да носи отговорност за продължителността на наказателното производство в
съдебната му фаза, т.к. прокуратурата няма ръководни функции на контрол и надзор.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
С доклада на съда по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че срещу ищеца А. В. П. е било
повдигнато обвинение от Районна прокуратура – В. за извършване на престъпление по чл.
286, ал. 1 НК чрез внасяне на обвинителен акт в Районен съд – В., както и че ищецът е бил
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД ** по описа на Районен съд – В.. Същите
обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства.
Видно от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на
обвиняем /л. 42 и 43/, ищецът А. В. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК на 02.12.2021 г. На 02.12.2021 г. е проведен и
първият му разпит в това качество /л. 44-46/.
Обвинителният акт е внесен в Районен съд – В. на 08.03.2022 г., за което е образувано
НОХД № ** С обвинителния акт ищецът е обвинен в това, че на 08.04.2021 г. към 15:07 ч.
чрез обаждане на тел. 112 в гр. В. пред надлежен орган на властта – оперативен дежурен при
ОД на МВР – В., е набедил Ц.Г.В. мл. ПИ в У-М. при РУ – О. и М.С.М. ПИ в У-М. при РУ –
О. в извършване на престъпление, а именно поискана от полицейските служители парична
сума, за да не изпълнят задълженията си по служба, за което знае, че са невинни.
Пред първоинстанционния съд са проведени три съдебни заседания с присъствието
на ищеца на всички от тях – на 26.04.2022 г., на 09.06.2022 г. и на 20.09.2022 г, като на
последната дата е произнесена и Присъда № **, с която П. е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден протест, въз
основа на който е образувано ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В.. Пред въззивния
съд е проведено едно съдебно заседание – на 12.01.2023 г., като с Решение № 40/10.02.2023
г. е потвърдена Присъда № **, постановена по НОХД № ** по описа на Районен съд – В..
От приетата по делото справка за съдимост на ищеца се установява, че същият не е
осъждан.
В приложените към делото НОХД № ** по описа на Районен съд – В. и ВНОХД № **
по описа на Окръжен съд – В. се съдържат оригинали на договори за правна защита и
съдействие, от които е видно, че за защитата на ищеца в първоинстанционното производство
е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500,00 лв., а за въззивното
производство – в размер на 1 000,00 лв., като в тях е отразено, че сумите са заплатени в
брой.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Кристиян В. П..
От разпита на същия се установява, че е брат на ищеца, като е бил свидетел и по
наказателното дело, което се е водело срещу него. Свидетелят посочва, че брат му бил
обвинен за това, че се объркал, че полицаите, които спрели свидетеля за проверка, поискали
на последния подкуп, като делото продължило около две години. Твърди, че двамата с
ищеца живеят в с. К., на 3-4 км. от гр. П.. Сочи, че за делото брат му пътувал до гр. В. около
3
6-7 пъти. Твърди, че първоначално брат му потърсил адвокат в гр. П., но никой не искал да
се занимава с делото, тъй като било свързано с пътуване, а намирането на адвокат в гр. В.
също било трудно, тъй като никой не искал да поеме дело срещу полицията. Свидетелят
посочва, че по време на делото брат му се чувствал притеснен, а по принцип бил контактен
човек. Оттогава ограничил излизанията си, намалил контактите си драстично, бил нервен, не
се чувствал добре, затворил се в себе си. Имал и здравословни проблеми – започнал да
оплешивява, като лекарите му казали, че това било на нервна почва. Свидетелят твърди, че
двамата четели в интернет какво наказание може да бъде наложено на брат му. Сочи, че
селото, в което живеели, било малко, като когато се разчуло за делото, хората започнали да
говорят лошо за брат му, казвали, че бил престъпник и ще отиде в затвора, като брат му се
притеснявал от това. Според свидетеля за делото се разбрало, тъй като призовките се
връчвали от полицията. Семейството им се ползвало с добро име и близките им също били
много притеснени. Ищецът нямал досег с полиция и съд до този случай.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и почиващи на
непосредствените му възприятия.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 2,
ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ, първият от които за заплащане на сума в размер на 5 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което е била постановена
оправдателна присъда № ** по НОХД № ** по описа на Районен съд – В., потвърдена с
Решение № 40/10.02.2023 г., постановено по ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В., и
вторият от които за заплащане на сума в размер на 2 500,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от А. В. П.
адвокатски възнаграждения за осъществяване на адвокатска защита пред двете съдебни
инстанции в наказателното производство, ведно със законната лихва върху претендираните
суми от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.02.2023 г., до
окончателното им изплащане.
За да възникне правото на увредения за обезвреждане на имуществените вреди,
причинени му от орган на Прокуратурата на РБ вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на ищеца да
е повдигнато обвинение от Прокуратурата на РБ за извършено от него престъпление; 2)
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото
му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени
вреди и 4) причинените имуществени и неимуществени вреди да са необходима, естествена,
закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-
следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато
незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. В тежест на ищеца по
предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване тези
правопораждащи факти.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че с Присъда № ** по НОХД № ** по описа на Районен
съд – В. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 286,
ал. 1 НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура – В., като впоследствие е
потвърдена с Решение № 40/10.02.2023 г. от Окръжен съд – В., от който момент същата е
влязла в сила.
Предвид безспорното обстоятелство, че ищецът е бил обвинен в престъпление, за
което е бил оправдан, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ. Следователно, в процеса на доказване са установени по несъмнен начин първите
две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на
4
Прокуратурата на РБ по ЗОДОВ.
По делото са приложени НОХД № ** по описа на Районен съд – В. и ВНОХД № **
по описа на Окръжен съд – В., от съдържащите се в които
оригинали на договори за правна защита и съдействие, се установява, че за защитата на
ищеца в първоинстанционното производство е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500,00 лв., а за въззимното производство – в размер на 1 000,00 лв., като в тях е
отразено, че сумите са заплатени в брой. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Следователно, представените по делото договори за правна
помощ и съдействие имат характера на разписка за процесните разноски, които са
действително направени от ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство и тъй като със
заплащането им се е намалил актива на имуществото му. Съгласно константната практика
на ВКС по чл. 290 от ГПК направените в хода на наказателното преследване разходи,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ /в този смисъл Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК/. На обезщетение подлежат само действително
претърпените вреди, като в конкретния случай безспорно е установено разходването на
процесните суми от ищеца. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и заплатените от подсъдимия хонорари за правна помощ, тъй
като той не би потърсил адвокатска защита, ако не е бил обвинен в извършване на
престъпление. Предвид гореизложеното, безспорно са установени и последните две
материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на
Прокуратурата на РБ по ЗОДОВ относно предявения иск за претърпени имуществени вреди.
Възражението на ответника, че заплатените от подсъдимия адвокатски
възнаграждения за правна защита и съдействие са прекомерни, е неоснователно. В тази
връзка следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г., по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГК на ВКС е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер,
по-малък от платения в наказателния процес. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. В настоящия случай обаче,
ищецът е заплатил 1 500,00 лв. адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция и
1 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната иснстанция по наказателното дело с
обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. За последното се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание. В този случай
минималният размер на адвокатския хонорар по наказателното дело за една съдебна
инстанция възлиза на 1 000,00 лв., съобразно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие за първата съдебна инстанция и
1 500,00 лв. към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за
въззивната инстанция, тъй като за престъплението се предвижда наказание до 10 години
лишаване от свобода. Доколкото заплатените от подсъдимия хонорари за правна помощ в
5
общ размер от 2 500,00 лв. са в минималния предвиден в Наредбата размер, който
представлява критерий за разумен и обичаен размер на възнаграждението, то същите няма
как да се явяват прекомерно завишени и несъответни на действителната фактическа и
правна сложност на наказателното дело.
Предвид гореизложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да се отбележи, че едно висящо наказателно производство
винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за
съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение.
В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът до какъв размер
същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се отговори, след като бъде
установено конкретно какви са неимуществените вреди, причинени на ищеца.
От показанията и на разпитания по делото свидетел се установява, че след като му
било повдигнато обвинение, у ищеца настъпила промяна в негативен аспект. П. ограничил
излизанията си, намалил контактите си драстично, бил нервен, не се чувствал добре,
затворил се в себе си, бил притеснен, тъй като в селото, в което живеел, се разчуло за
воденото срещу ищеца наказателно производство. Свидетелят посочва, че негативната
промяна у ищеца била в резултат на повдигнатото срещу него обвинение, поради което
може да се приеме, че наличието на причинна връзка между действията на ответника и
причинените на ищеца неимуществени вреди е доказана по делото. Съдът приема за
достоверни показанията на свидетеля в частта, в която се изяснява правнорелевантното
обстоятелство, че за психичното състояние на ищеца е настъпила промяна в негативен
аспект, вследствие на провежданата срещу него наказателна процедура по незаконно
обвинение за извършено престъпление, тъй като, преценени с всички други събрани по
делото доказателства, те са вътрешно непротиворечиви, житейски логични са, като
субективните възприятия за последиците върху състоянието на ищеца по време на
наказателния процес са непосредствени.
Следва да се вземе предвид, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко
умишлено престъпление. Квалификацията по чл. 286, ал. 1 НК предвижда в санкционната си
част възможността да бъде наложено наказание лишаване от свобода от една до шест години
и обществено порицание. Следва да се обърне внимание и на личността на ищеца. Видно от
приложената по делото справка за съдимост на ищеца същият е неосъждан, като следва да
бъде отчетено, че до този момент ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем и за
пръв път е търпял негативните емоции, породени от това да бъде посочен като автор на
престъпление.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се
вземат предвид и продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство,
извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение на него мерки за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като начален момент за
продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид датата, на
която П. е привлечен като обвиняем, а не датата на образуването на съответното досъдебно
производство, тъй като от момента на привличането за него е било възможно да има каквито
и да било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. Установи се, че
първоначалното привличане на ищеца в качеството му на обвиняем е на 02.12.2021 г., на
6
08.03.2022 г. е внесен обвинителен акт срещу него, като наказателното производство е
приключило с влязъл в сила съдебен акт на 10.02.2023 г., тоест, по отношение на П.
производството е имало продължителност около 1 година и 2 месеца. Съдът приема, че
ищецът е бил е обвиняем, респ. подсъдим в един относително продължителен период от
време, като явяването му пред органите на досъдебното производство и пред съда за
осъществяване на съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално.
Съдът намира обаче, че проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната
фази (около 1 година и 2 месеца), не надвишава разумния срок за провеждане на това
производство, предвид разглеждането на делото пред две съдебни инстанции. Като част от
логическите разсъждения за справедливия размер на обезщетението следва да се вземе
предвид и фактът, че след като е бил привлечен в качеството му на обвиняем, досъдебното
производство е имало сравнително ритмичен характер, без да се отчита неоправдано
забавяне, за което да се държи отговорност на ответника. В заключение съдът намира, че
срокът на воденото наказателно производство срещу ищеца е бил разумен и същият не е
прекомерен.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние на
стрес, притеснения и напрегнаст, както и негативна обществена реакция спрямо обвиняемия.
Безспорно такива отрицателни емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение, се
установи, че е преживял и ищецът, поради което се доказа причиняването на конкретни
неимуществени вреди. Не се доказа обаче тези негативни емоции и отрицателни
преживявания да са с по-висок интензитет и сила от обичайните психически страдания при
повдигане на едно обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице. За достигане
до този извод съдът отчете фактът, че по отношение на ищеца не е била взета мярка за
неотклонение и не са наложени ограничения на личността му.
Изложеното дава основание да бъде обоснована тезата, че претендираното
обезщетение в размер на 5 000,00 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди е
завишено, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително
тежки вредни последици от повдигнатото обвинение. Безспорно изпитаните и следващите се
емоционални страдания и негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и
притеснения, несигурността от изхода на делото и страха от евентуално осъждане по
повдигнатото обвинение следва да бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде
преценено според общоприетия критерий за справедливост и на база анализа на събраните
доказателства и посочените по-горе мотиви, касаещи определянето на размера му. Въз
основа на тях, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 3 500,00 лв., като искът до пълния предявен размер от
5 000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото се претендира и законна лихва върху претендираните суми, тя също
следва да бъде присъдена, като началният й момент е от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 10.02.2023 г. /арг. от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № ** на
ОСГК на ВКС/.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът носи отговорност за заплащане на следващите
се разноски и държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 808,00 лв., представляваща направени разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2, да заплати на А. В. П.,
ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. П., ул. „Ю.Г.“ *, сумите, както следва:
- сумата от 3 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК,
по което е била постановена оправдателна присъда № ** по НОХД № ** по описа на
Районен съд – В., потвърдена с Решение № 40/10.02.2023 г., постановено по ВНОХД № **
по описа на Окръжен съд – В., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2023 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен
размер от 5 000,00 лв. като неоснователен;
- сумата от 2 500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени от А. В. П. адвокатски възнаграждения за осъществяване
на адвокатска защита пред двете съдебни инстанции в наказателното производство по
НОХД № ** по описа на Районен съд – В. и по ВНОХД № ** по описа на Окръжен съд – В.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2, да заплати на А. В. П.,
ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. П., ул. „Ю.Г.“ *, сумата от 808,00 лв., представляваща
направени в производството разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8