РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, гр.С.
против решение № 262 от 09.07.2021г. по т.д.№ 697/2019г. на Бургаския
окръжен съд, с което е отхвърлен искът на банката против Е. Д. М. и А. Р. С.,
двамата от гр.Б., за приемане за установено съществуването на вземане по
извлечение от счетоводните книги на банката към 27.09.2017г. по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL42055 от 07.08.2008г., в едно с
допълнителните споразумения към него, сключени между „Юробанк и еф джи
България“ АД, /сега „Юробанк България“ АД/ - кредитодател и Е. М. и А.С. –
кредитополучатели, солидарни длъжници, за сумата от 63 444,56 швейцарски
франка и 501,60 лв., от които 63 000 шв. франка - част от цялата дължима
главница за периода от 10.07.2014г. до 27.09.2017г., 444,56 шв. франка – част
от цялата дължима сума за банкови такси за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г., 501,60 лв. – банкови такси за периода от 14.09.2017г. до
27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК, като в тежест на банката са възложени съдебни разноски от 3
1
170 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите е
посочено, че размерът на дължимите суми не може да бъде установен, а
чл.162 ГПК дава право на преценка или вземане заключението на вещо лице,
каквото съдът при неизяснен от фактическа страна спор може да назначи
служебно. Според въззивника-ищец, твърденията по иска са напълно
доказани с писмени доказателства и поисканата експертиза. Оспорва се
приетото от първата инстанция, че ответниците следва да върнат получения
кредит от 49 140 евро, с оглед практика на СЕС, съгласно която по договори
за кредит в чужда валута следва да бъде върната сума в същата валута, в
случая швейцарски франка. Сочи се, че по въпроса за законосъобразността на
извършената капитализацията е без значение дали „Бългериън ритейл
Сървисиз“ АД е банкова институция или не, а прехвърлянето на вземането е с
изрично даденото съгласие на длъжниците в чл.28 от договора, като
понастоящем „БРС“ АД е заличено, поради вливане в „Юробанк България“
АД. Заявено е още, че непризнаването на вземания, възникнали от
допълнителните споразумения с цесионера противоречи на т.5, б.„г“ от ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС. Развити са съображения за надлежно обявена от
банката предсрочна изискуемост на кредита при неплатени три погасителни
вноски и уведомяване на длъжниците, следващо датата на уведомяването им
за осъществената обратна цесия, като обстоятелството, че банката е
придобила правата по договор за цесия не води до обратния извод. Досежно
допълнителните споразумения е посочено, че същите са сключени по искане
на длъжниците и те са в техен интерес. Направено е възражение по довода на
първоинстанционния съд, че целият валутен риск е прехвърлен на
кредитополучателите, с аргумента, че при погасяване на кредита в шв.
франкове курсът би могъл да се понижи и тогава рискът би бил за банката. В
този смисъл съществува задължение, според решения на СЕС, банката да
уведоми кредитополучателите за тенденциите на валутния курс за три години
назад, но не и за напред. На следващо място, въззивникът е изложил доводи за
допустимост на извършената с допълнителните споразумения капитализация
на възнаградителната лихва по кредита, което не съставлява анатоцизъм, а
преструктуриране на главницата с прибавяне на лихви, които не са за
просрочие, за разлика от уговорката за анатоцизъм. Капитализацията се
2
извършва по искане на кредитополучателя, когато е в просрочие и целта е да
се избегне начисляването на наказателна лихва и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Претендира се отмяна на атакуваното решение.
В отговор на въззивната жалба, въззиваемите ответници Е.М. и А.С.,
чрез своя пълномощник, оспорват същата като неоснователна. Изложени са
съображения в подкрепа на обжалваното решение и е заявено искане за
неговото потвърждаване. Твърди се нищожност, поради абсолютна
симулация по смисъла на чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, на договора за цесия от
02.10.2008г., с който банката е прехвърлила вземането по процесния договор
за кредит на „БРС“ АД, от която нищожност следва, че не е възникнало
вземане на „БРС“ АД срещу ответниците, а последвалите допълнителни
споразумения са нищожни, поради невъзможен предмет – предоговаряне на
вземане, което не е възникнало. Наведени са доводи за несъстоятелност на
твърдението във въззивната жалба за това, че допълнителните споразумения
са законосъобразни и в полза на длъжниците, след като главницата по кредита
е нарастнала от 81 005 шв. фр. на 87 002 шв.фр. Заявено е, че доводът на
въззивника за споделен риск на страните по договора от валутния риск е
необоснован и неподкрепен от закона, като договорките в тази насока са във
вреда на потребителите и съставляват неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143, т.9 ЗЗП. Потребителят, обвързан със задължение за превалутиране, не
е имал възможност да се преориентира към друга валута при необичаен обрат
на пазара и при конкретните стойности поемането на валутния риск не е било
надлежно възмездено с равностойни отстъпки. По отношение липсата на
погасителен план е посочено, че това обстоятелство лишава потребителя от
възможността да узнае условията по погасяване на кредита и да установи
наличието и размера на изискуемите задължения, като в договора липсва
уговорка за размера на месечните вноски, за което договорът препраща към
погасителния план. Оспорват се като несъстоятелни и възраженията на
въззивника по капитализирането на просрочени лихви, с позоваване на
приложимата наредба на БНБ и съдебната практика.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по
делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният на
3
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК от „Юробанк България“ АД
против Е.М. и А.С. Р. и Е. Т. установителен иск за признаване за установено
съществуването на вземане по счетоводните книги на банката към
27.09.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 7398/2017г. на Районен съд – Бургас и съгласно договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 42055/07.08.2008г., приложение от
18.08.2008г. и седем допълнителни споразумения, дължимо солидарно от
ответниците като кредитополучателите, в размер 63 444,56 шв. франка, от
които 63 000 шв.ф. представляват част от цялата дължима главница за
периода 10.07.2014г. – 27.09.2017г., 444,56 шв.ф. са част от цялата дължима
сума за банкови такси за периода 28.09.2014г. – 27.09.2017г., както и сумата
от 501,60 лв. – банкови такси за периода 14.09.2017г. – 27.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
02.10.2017г., като в тежест на банката са възложени съдебни разноски в
размер на 3 170 лв. Решаващият съд е изложил съображения, че извършените
промени на първоначалния договор за кредит след прехвърляне на вземането
от банката на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД нямат действие по отношение
на кредитополучателите, тъй като цесионерът не е банкова институция и няма
право да увеличава лихвата и да извършва „капитализация“ по
допълнителните споразумения. Същите са недействителни и поради
начисляване на лихва върху лихва в противоречие на закона, което води до
нищожност и действие на първоначалния договор за кредит със съответния
погасителен план. Размерът на дължимите суми не е бил установен, тъй като
на вещото лице не била поставена такава задача, поради което исковите
претенции са недоказани по размер. Освен това, към момента на спиране на
плащанията – 11.11.2014г. е нямало действащ погасителен план, длъжниците
не са знаели колко да плащат, поради което липсват предпоставките кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем. Приета е за нищожна като
неравноправна клаузата по чл.23 от кредитния договор, с която длъжниците
напълно са приели да носят риска и да поемат всички вреди от промяната на
валутните курсове и новите лихви по превалутирания кредит, което също е
счетено от съда за пречка да определи дължимата от ответниците сума, с
оглед липсата на яснота за начина, по който банката е разнасяла получените
като вноски суми.
Така постановеното решение, преценено служебно съобразно
4
изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и
допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в
изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим иск, разгледан
в надлежно развило се исково производство.
По правилността на обжалваното решение:
Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор
за банков кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.
От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 02.10.2017г.
„Юробанк България“ АД, с предишно наименование „Юробанк и еф джи
България“ АД, е поискала от съда издаване на заповед за незабавно
изпълнение възоснова на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от
счетоводни книги, за вземане на банката по договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL42055, сключен на 07.08.2008г. със солидарно
задължените кредитополучатели Е. Д. М. и А. Р. С., приложение №1 от
18.08.2008г. и последвали седем допълнителни споразумения. Искането е
уважено с издаване на заповед за изпълнение № 5156 от 13.11.2017г. по ч.гр.д.
№ 7398/2017г. на Районен съд - Бургас, с която е разпоредено длъжниците да
заплатят солидарно на банката сумата от общо 63 000 шв.ф. – част от
главницата от общо 87 002,89 шв.ф., дължима за периода 10.07.2014г. –
27.09.2017г., 444,56 шв.ф. – банкови такси за периода 28.09.2014г. –
27.09.2017г., 501,60 лв. – банкови такси за периода 14.09.2017г. –
27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 02.10.2017г. до окончателното и изплащане, както
и направените по делото разноски в общ размер от 4746,72 лв. Издаден е
изпълнителен лист № 292 от 23.01.2018г. и е образувано изп.д.№
20198000400811 на ЧСИ И. Б., рег. № 800. След подадено възражение от
длъжниците, на 23.12.2019г. „Юробанк България” АД е депозирала исковата
молба по процесния спор за установяване вземането на банката,
представляващо неизпълнение по договор за банков кредит.
Страните не спорят, че на 07.08.2008г. между „Юробанк и еф джи
България“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ и Е. Д. М. и А. Р. С. е сключен
договор HL 42055 за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
5
щвейцарски франкове в размер на равностойността в шв.ф. на 49 140 евро по
курс „купува“ за шв. франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, като кредитополучателите са се задължили солидарно да върнат
предоставената сума и другите задължения по договора. Кредитът се усвоява
в блокирана сметка в шв.ф. и се ползва при превалутиране служебно от
банката в евро в деня на усвояването, като се превежда по сметка в банката на
кредитополучателя в съответната валута. В чл.3, ал.1 и сл. е договорено
задължение на кредитополучателите за заплащане на годишна лихва в размер
на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване
на договора БЛП е посочен в размер на 5%. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, се
прибавя наказателна надбавка от 10 пункта. Действащият БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните,
като банката уведомява длъжниците за новия БЛП и датата, от която той е в
сила, чрез обявяване на видно място в банковите салони. Крайният срок за
погасяване на кредита на месечни вноски в същата валута – шв.ф., съгласно
погасителен план, е 240 месеца, считано от датата на усвояването му, която се
удостоверява с подписване на Приложение №1, при месечни вноски от 580,34
шв.ф. /вж. погасителен план на л.229/. Погасяването може да се извърши и в
лева или евро след служебно превалутиране в шв.ф. по курса на банката към
евро. В случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с
промяната, за което кредитополучателите дават своето неотменимо и
безусловно съгласие /чл.6, ал.3/. При непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора от
страна на кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем, а при неиздължаване на три последователни
месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно и изцяло изискуем от датата на падежа на последната вноска,
като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било
волеизявление на страните /чл.18/. В договора се съдържат изрични клаузи
във връзка с предоставяне на кредита в швейцарски франкове, като в чл.23 е
посочено, че кредитополучателите са запознати и съгласни с обстоятелството,
6
че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на шв.франк
към лев/евро, може да има за последица, включително по чл.6, ал.2 /при
погасяване на кредита в шв.франкове/, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски изразени в евро, като напълно приема да носи за своя
сметка риска от повишение и всички вреди, произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви по кредита.
На 18.08.2008г. е усвоена сума по кредита в размер на 81 005 шв.ф., при
курс „купува“ към евро 1,648, за което е подписано Приложение №1 към
договора за кредит. Сумата е преведена в блокирана сметка в шв.ф. на Е.М.,
след което средствата са служебно превалутирани в евро по търговски курс
„купува“ на шв.ф. към евро на банката и е преведена по открита сметка на М.,
от която е следвало плащане по финансираната с кредита покупка на жилище
/вж.чл.2 от договора/.
Безспорно е също, че на 02.10.2008г. всички вземания на банката по
процесния договор за кредит, в едно с всички обезпечения, привилегии и
други принадлежности, са прехвърлени с договор за цесия на „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД, гр.С.. Последвало е сключването на няколко
допълнителни споразумения към договора за кредит, между новия кредитор и
кредитополучателите- на 13.03.2009г., 23.10.2009г., 15.06.2010г., 15.06.2011г.,
25.07.2012г., 30.09.2013г. и 30.04.2014г., с които е договорено преоформяне
служебно от кредитора на дълга чрез натрупване на просрочените главница,
лихва, такси и застраховки към редовната непогасена част от главницата, като
на длъжниците е предоставен период на облекчено погасяване на дълга. На
25.02.2015г., с договор за цесия, „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е
прехвърлило обратно на „Юробанк България“ АД всички вземания,
произтичащи от договора за кредит с ответниците, както и от всички анекси
към него.
С нотариални покани, получени на 04.09.2017г., „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД е уведомило ответниците за горепосочените цесии. На същата
дата са получили и нотариални покани от „Юробанк България“ АД за
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.18 от
договора за кредит, като е посочено, че плащанията по кредита са прекратени
и към 19.07.2017г. са формирани просрочия в размер на 87 002,89 шв.ф. -
главница, 21 823,10 шв.ф. – лихви и 489,45 шв.ф. –такси.
Кредитополучателите са поканени да погасят изцяло задълженията си към
7
банката в седмодневен срок. Плащане не е последвало.
Не се оспорва, че последното плащане по кредита е на 11.11.2014г.,
което доказва забавата на кредитополучателите и изискуемостта на вземането
на ищцовата банка. Прекрататеното обслужване на кредита е довело до
възникване правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем и това право е надлежно упражнено с уведомяването на длъжниците
за предсрочната изискуемост на 04.09.2017г., от който момент същите са
изпаднали в забава.
По процесния договор е приложим Законът за защита на потребителите,
предвид качеството на ответниците на потребители по смисъла на пар.13, т.1
ЗЗП, като физически лица - кредитополучатели по договор за банков кредит
за покупка на недвижим имот, от който договор произтича претендираното
вземане. Съгласно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Неравноправността води до нищожност на основание чл. 146 ЗЗП. Доводи в
този смисъл са направени от ответниците по отношение разпоредбата на чл.3,
ал.5 от договора за кредит, отнасяща се до едностранна и задължителна за
другата страна промяна от страна на банката на базовия лихвен процент, въз
основа на който се определят дължимите от кредитополучателите
възнаградителни и наказателни лихви в периода на изпълнение на договора.
Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тежестта за доказване, че
определено условие е индивидуално уговорено, пада върху
търговеца/доставчика. В случая, оспорената като нищожна клауза се съдържа
в договора за кредит, а не в общи условия. Въззивната банка, обаче, не е
ангажирала доказателства за това, че се касае за индивидуално договорена
клауза с кредитополучателите и последните са имали възможност да влияят
върху съдържанието и, а не са били предварително изготвени, без да е
предоставена възможност на потребителите да участват в договарянето.
Според чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е уговорка в негова вреда, която не отговаря на
8
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора възоснова на непредвидено в него основание и като дава право на
търговеца или доставчика да увеличи цената, без насрещната страна да има
право да се откаже от него. В разглеждания случай, в чл.3, ал.5 от договора,
след като в ал.1 е посочено, че кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за
жилищни кредити в шв. франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс надбавка от 1 пункт и към момента на
сключване на договора БЛП на банката за този вид кредити е в размер на 5%,
е предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. От тук
следва автоматична промяна на размера на погасителните вноски по кредита
/чл.6, ал.3 от договора/. Прилаганият от банката в случая БЛП при
възнаградителната лихва се установява от заключението на съдебно-
икономическата експертиза, изслушана пред първата инстанция, по
Приложение №2 /л.269/, където са дадени съответните стойности по ипотечни
кредити в швейцарски фр., като същите са значително по-високи от
залегналия в договора размер от 5% и достигат до 7,20%, считано от
10.10.2008г. и 6,95% от 01.10.2012г. При наличието на тези завишени
стойности, банката-кредитор не установява механизма, по който е извършено
увеличението на БЛП. Неясно и неразбираемо е за средния потребител, не се
установява прозрачно и недвусмислено изложение на разбираеми критерии за
промяна на БЛП в полза на банката, което препятства информиран избор на
потребителя, с оглед произтичащите за него икономически последици. Това
налага изводът за извършвана свободна субективна преценка от страна на
банката-кредитор, която не се основава на предвидено в договора основание,
тъй като не е обективно обоснована, предвидима и ясно проследима за
потребителя по кредита, което не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по сделката. От друга страна, в договора липсва предоставено право
на кредитополучателите да се откажат от сделката, ако цената на кредита се
9
окаже значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
и.
При горните съображения, настоящата инстанция намира за
неравноправна клаузата по чл.3, ал.5 от процесния договор, поради което и
същата не е породила задължение в тежест на кредитополучателите.
Ответниците не са задължени да плащат завишения размер на лихвата по
договора за кредит, определен от банката в резултат на едностранно
изменение на БЛП на основание чл.3, ал.5 от договора. Задължението на
кредитополучателите към банката следва да се съобрази с лихвата по чл.3,
ал.1 от договора, определена на базата на БЛП – 5%.
На следващо място, налице е недействителност на допълнителните
споразумения към основния договор за кредит. Извършеното преоформяне на
кредита, сочи на договорени лихви върху лихви, т.е. налице е анатоцизъм,
което води до нищожност на споразуменията на основание чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, поради противоречие на закона в чл.10, ал.3 ЗЗД, допускащ
олихвяването на изтекли лихви да става съобразно наредбите на БНБ, като
такава приложима наредба за хипотезата на процесния случай не е налице. В
този смисъл е решение №66 от 29.07.2019г. по т.д.№1404/2018г. на ВКС, II
т.о., според което уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането
по чл.13 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Освен това,
договор за спогодба или допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор,
са нищожни на основание чл.366 ЗЗД /р. №43 от 5.06.2019г. на ВКС по т.д.
№1177/2018г., II т.о./. Ерго, процесните допълнителни споразумения са
нищожни и нямат действие в договорните отношения между страните.
Налице е нищожност на процесните допълнителни споразумения и на
основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД – симулативност на договора за цесия от
10
02.10.2008г., на което са се позовали въззиваемите ответници. При
привидните /симулативни/ договори страните нямат намерение да бъдат
обвързани така, както външно са изразили воля и не желаят настъпването на
правните последици /абсолютна симулация/. Обстоятелствата във връзка с
извършената прехвърлителна сделка сочат, че ищцовата банка не е имала
намерение за окончателно отчуждаване на правата си на кредитор по кредита
на ответниците. За целия период кредитът е администриран от банката, която
е продължила да получава погасителните вноски. Банката-цедент и
дружеството-цесионер са представлявани по договора за кредит и по
допълнителните споразумения от едни и същи търговски пълномощници. Не
се установява и с прехвърляне на вземането по процесния кредит банката да е
целяла извършване на действия по секюритизация. Липсват данни „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД да е АД със специална инвестиционна цел, да е
регистрирано като такова, съдържащо в наименованието си „АДСИЦ“, нито
да е придобило изискуемия от закона лиценз да извършва дейност по
секюритизация. Не се установява и вписване, съобразно чл.17, ал.1, б. „а“ от
ПВ, вр. чл.171 ЗЗД, доколкото се цедира вземане, обезпечено с ипотека.
Освен това, с последващ договор от 25.02.2015г. вземането от ответниците
отново е прехвърлено в полза на банката, което потвърждава липсата на воля
на страните за окончателно обвързване с правните последици на цедирането,
а липсва самостоятелно обосновано основание за цедирането, отпадането на
което да обяснява обратното цедиране /вж.решение № 240 от 29.03.2018г. по
т.д.№1102/2017г., I т.о. ВКС/. Налага се изводът, че с договора за прехвърляне
на вземането на ответниците на цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
не са транслирани права и сделката е лишена от правен ефект. „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД не е станало кредитор на въззиваемите и не може да
обоснове валидното им обвързване с последиците от процесните
допълнителни споразумения за преоформяне на дълга. По отношение на
ответниците са били приложими условията по сключения с банката договор
за кредит.
За определяне размера на задължението при гореизложените
съображения, следва да се съобрази заключението на изслушаната пред
настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Е.В.,
изготвено според договора от 07.08.2008г. без промяна на договорната лихва
от 6% без да се вземат предвид измененията в лихвените равнища и
11
капитализацията на неплатените суми, извършена с допълнителните
споразумения. През периода от усвояване на кредита до 27.09.2017г.
кредитополучателите са извършили плащания общо в размер на 24 365,95 шв.
ф., с които следва да са погасени задълженията по процесния кредит до
18.01.2012г., като вноската на посочената дата се погасява частично в размер
на 21,98 шв.ф. – такса и 201,86 шв.ф. – договорна лихва. За предявения
период от 10.07.2014г. до 27.09.2017г. размерът на дължимата главница е
изчислен от вещото лице на обща стойност 10 674,79 шв.ф., а дължимите
месечни такси за заявения от ищеца период от 28.09.2014г. до 27.09.2017 г.
са на стойност 658,02 шв.ф., като искът в тази част е до размера от 444,56
шв.ф.
Видно от чл.1 и чл.6 от договора за кредит, на ответниците е
предоставена сума в швейцарски франкове, в равностойността и в евро, при
поето задължение от кредитополучателите да извършват погасителните
плащания във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски
франкове, съответно и на погасителния план. В случай, че към датата на
падежа на съответната вноска не са осигурили дължимата сума в швейцарски
франкове по сметките си, но има суми – в лева или в евро, погасяването на
кредита може да се извърши от банката и в лева и евро, след служебно
превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за шв.ф.
към евро. Описаните договорни клаузи сочат на заключение, че ответниците
са поели кредитно задължение в швейцарски франка и дължат връщане в
същата валута. Договореността в тази насока е изразена ясно, недвусмислено
и достатъчно разбираемо, поради което не е неравноправна и нищожна.
Кредитополучателите при сключване на договора и при изпълнението му са
било наясно, че дължат връщане на кредита в швейцарски франкове
/вж.решение № 168 от 29.01.2021г. по т.д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, II т.о./ и
в тази валута подлежи на присъждане от съда.
Що се отнася до клаузата по чл.6, ал.2 от договора, предвиждаща
възможността погасяването на кредита на съответния падеж да се извършва и
в лева или евро, по курс „продава“ на банката за шв.ф. към евро, същата е
неравноправна и нищожна, поради което установеното процесно вземане в
шв.ф. е по курс „продава“ на банката за шв.ф. към евро към 18.08.2008г.,
датата на усвояване на кредита, който е 1,576 /по справка в банката за деня/.
Неравнопровността на клаузите, относно служебното превалутиране на
12
кредита по чл.6, ал.2 и чл.23 от договора, се обосновава от това, че възлагат
изцяло в тежест на кредитополучателите риска от промяната на обявения от
банката курс на швейцарския франк към евро/лев, при погасяване на кредита
в шв. франкове. В тази насока, с решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. №
3539/2015г. на ВКС, II т.о. е даден отговор на въпроса „неравноправна ли е
клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и
валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за
валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП /по отношение на сделки
или услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс
или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на доставчика/. При съобразяване на т.20 от постановеното на
22.02.2018г. по дело С-119/2017г. мотивирано определение на СЕС, което
препраща към решение от 20.09.2017г. по дело № С-186/2016г. относно
критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на
клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3,
пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13, които са транспонирани в чл.145, ал.1
и ал.2 ЗЗП, ВКС е дал следния отговор на поставения правен въпрос:
„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин,
като кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато
при проверката за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“ За да достигне до
този отговор, касационният съд е взел предвид, както практиката на ВКС по
реда на чл.290 ГПК, така и задължителната практика на СЕС, а именно:
решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016г. относно критериите, които
националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за
банков кредит от гледна точна на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от
Директива 93/13/ЕИО; решенията по дело С-26/2013г., дело № С-96/2014г. и
решение по дело С-484/2008г., определение по дело С-119/2017г., даващо
тълкуване, че разпоредбите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО
13
следва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция може да
прецени като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от
която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която
не е съставена по прозрачен начин.
При така даденото от ВКС разрешение на поставения правен въпрос,
въззивният съд приема, че разглежданите валутни клаузи, касаещи валутните
промени и възложеният изцяло на ответниците валутния риск от процесния
договор, при който е предоставена сума в швейцарски франкове и
задължението за погасяване е в швейцарски франкове, са нищожни, като по
отношение на същите не намират приложение изключенията на чл.144, ал.3
ЗЗП.
Ноторно известен е фактът, че в периода на изпълнение на процесния
договор, курсът швейцарски франк/евро устойчиво се покачи, а задължението
на ответниците е да връщат кредита си на погасителни вноски в швейцарски
франкове. Разликата в курса на франка към евро/лев към момента на
отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него,
представлява положителна величина, формирана именно след служебно
превалутиране от банката, по неин търговски курс, към всеки от двата
момента, която се явява печалба за банката, съществуваща и получавана
успоредно с договорената възнаградителна лихва. В случая клаузите от
процесния договор касаещи превалутирането, тълкувани във връзка с
разпоредбите на чл.1 и чл.2 от договора, представляват пряка уговорка във
вреда на потребителите, като възлагат върху по-слабо информираната страна
единствено неизгодните за нея икономически последици, а именно тези от
повишаване на валутния курс на щвейцарски франк към евро/лева и
прехвърля върху нетърговец риска от колебанията на валутния пазар. За
потребителя не е предвиден механизъм за противодействие срещу
повишаване на валутния курс, което води до оскъпяване на кредита при
погасяването му в евро или лева. За банката такъв механизъм е предвиден и
той е чрез едностранно изменение на лихвата при настъпило изменение във
пазарните условия, включително при финансови рискове. В договора няма
изрична клауза, че банката носи риска от понижаване на курса на франка,
което води до извод за наличието на значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителите. В действителност
разпоредбата на чл.23 от договора установява формалното спазване от страна
14
на банката на принципа на добросъвестност, прогласен в чл.143 ЗЗП,
доколкото в нея кредитополучателите са декларирали, че са запознати с
възможността промяната в курсовете на швейцарския франк към лева и
превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните
вноски. За да бъде обаче реално информиран потребителят, а банката-
добросъвестна, е необходимо обстоятелствата, за които потребителят
декларира информираност да следват от ясни и прозрачни условия на
договора. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би му позволила да прецени икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, които
ще му бъде трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския
франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, не води до извод, че е
налице „достатъчна информираност“ на потребителя, съобразно даденото от
СЕС тълкуване. На потребителя като по-слаба страна в правоотношението, не
е предоставена информация при сключването на договора за кредит със срок
на издължаване 20 години какви са очакваните прогнози относно промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран
курс. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва,
но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на
база на предоставената му от банката информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да
вземе решения, основани на „добра информираност“ дали и какъв договор за
кредит да сключи. Не би могло основателно да се очаква, че ответниците
биха сключили договора за кредит в швейцарски франкове, ако бяха
запозната с възможността за устойчиво нарастване на задълженията им по
начин, че кредитът да поскъпне с процент, който надвишава процента на
лихвите по стандартни кредити в евро или лева.
Отделно от това, следва да се има предвид, че при превалутиране
банката прилага собствените си валутни курсове, т.е. тези едностранно
определени от нея, и така създава още една предпоставка за непредвидимост
по отношение на това, какво дължи кредитополучателя. Последният е поел
15
всички рискове от повишаване на курса, а банката има механизъм за
коригиране размера на вноската при понижаване на курса. Банката не носи
риска от понижаване на курса на франка и това си личи в договора именно
доколкото е предвидено изменение на лихвата свързана с финансовия риск,
т.е. ако се понижи курса на франка, банката ще може да увеличи едностранно
лихвата и цената на кредита няма да се промени. Тоест рискът е изцяло
пренесен върху потребителя, при което банката може само да спечели и
никога не може да загуби дори и при понижаване на курса. Конкретният
договор е сключен през август 2008г. когато вече е било ясно, че курсът на
шв. франк се покачва и ще продължи устойчивото му покачване.
Налага се изводът, че въпросните клаузи следва категорично да се
приемат за неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП – не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от уговарянето и, поради
което същите са нищожни.
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителя, дължимите от кредитополучателите по разглеждания иск суми
по заключението на вещото лице Е.В. следва да бъдат признати в
швейцарски франка по курса „продава“ на банката за швейцарски франк към
евро – 1,576, валиден към датата на усвояване на кредита - 18.08.2008г.
Що се отнася до установеното по експертното заключение пред първата
инстанция за заплатени в повече от ответниците спрямо първоначално
договореното, в левова равностойност - 5 845.90 шв.ф., вследствие на
промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен
кредитът, същото касае погашения по първоначалния договор и погасителен
план, относими за периода 2008 -2012г. /вж.заключението пред настоящата
инстанция/, който е извън исковата претенция за дължими главница и лихви в
периода 2014-2017г. Освен това, ответниците не са заявили претенция спрямо
банката за неоснователно обогатяване с въпросната сума, като недължимо
платена по неравноправна и нищожна клауза, нито са направили възражение
за прихващане в тази насока. Поради това, установеното в тази част е
неотносимо към предявения за разглеждане спор.
Досежно претенцията за нотариални такси в размер на 501,60 лв. за
периода 14.09.2017 – 27.09.2017г., същата е основателна. По делото са
представени 6 броя фактури и платежно нареждане за извършено плащане
общо на посочената сума за нотариални такси по изпратените на ответниците
16
нотариални покани. Искът в тази част е доказан, а оттам и вземането –
дължимо, предвид задължението на кредитополучателите по чл.10, т.3 от
договора за кредит.
При горните съображения, обжалваното решение на Бургаския окръжен
съд в частта, с която е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД против
Е.М. и А.С. за установяване съществуването на вземане за сумите по
експертното заключение на в.л.Е.В., а именно: главница от 10 674,79 шв.ф. за
периода от 10.07.2014 до 27.09.2017г., месечни такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г. - 444,56 шв.ф., както и нотариални такси от
501,60 лв., е неправилно, като необосновано и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено. В отменената част искът следва да бъде
уважен, като се признае за установено вземането на банката за съответните
суми в швейцарски франка по курс „продава“ на банката за швейцарски
франка към евро към 18.08.2008г., който е 1,576. В останалата част до
предявените размери първоинстанционното решение е правилно, обосновано
от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон, поради което
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262 от 09.07.2021г., постановено по
т.д№697/2019г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
искът на „Юробанк България“ АД, гр.С. против Е. Д. М. и А. Р. С., двамата от
гр.Бургас, за приемане за установено съществуването на вземане по
извлечение от счетоводните книги на банката към 27.09.2017г. по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL42055/07.08.2008г., в едно с
допълнителните споразумения към него, сключени между „Юробанк и еф джи
България“ АД, /сега „Юробанк България“ АД/ - кредитодател и Е. М. и А.С. –
кредитополучатели, като солидарни длъжници, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
№5156/13.11.2017г. и изпълнителен лист №292/23.01.2018г. по ч.гр.д.
№7398/2017г. на Районен съд – Бургас, за сумата до размера от 10 674,79
шв.ф. - дължима главница за периода от 10.07.2014 г. до 27.09.2017г., сумата
17
от 444,56 швейцарски франка - банкови такси за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г. и 501,60 лв. – нотариални такси за периода от 14.09.2017г. до
27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК – 02.10.2017г., както и в частта за разноските, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. М. и А. Р. С.,
двамата от гр.Б., че съществува вземане в полза на „Юробанк България“ АД,
гр.С. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL42055/07.08.2008г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №5156/13.11.2017г. и изпълнителен лист №292 от 23.01.2018г.,
издадени по ч.гр.дело №7398/2017г. на Бургаския районен съд за следните
суми: до размера от 10 674,79 швейцарски франка или равностойността им
в евро - 6 773,34 евро по курс „продава“ на банката към 18.08.2008г. за
швейцарския франк към евро, който е 1,576, или 13 208 лв. при курс на евро
към лева 1,95, която сума представлява дължима главница за периода от
10.07.2014г. до 27.09.2017г., сумата от 444,56 швейцарски франка или
равностойността им в евро – 282, 08 евро, или 550,06 лева по посочения по-
горе курс към 18.08.2008г., представляваща банкови такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г. и сумата от 501,60 лв. – нотариални такси за
периода от 14.09.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.10.2017г. до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Е. Д. М. и А. Р. С. да заплатят на „Юробанк България“ АД
сумата от 727,17 лв., представляваща съдебни разноски пред двете
инстанции, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да заплати на Е. Д. М. и А. Р. С.
сумата от 5 361,82 лв., съдебни разноски пред двете инстанции, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19