Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр. Русе, 12 декември 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 06 декември 2023 г. в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при
секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното
от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №348…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от директора на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) гр. София при Агенция
Пътна инфраструктура. Жалбата е насочена срещу Решение № 133/09.03.2023г.,
постановено по а.н.д. № 1998/2022 г. по описа на Русенки районен съд. С него е отменено
наказателно постановление (НП) № BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г., с което на Н.Х.П.,
в качеството му на водач на ППС - „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Като касационни основания в жалбата
се релевират нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията
за неправилност на решението на РРС. Административно-наказващият орган не е
съгласен с мотивите в атакуваното решение, според които се приема от съдията по
делото, че за този вид нарушения законодателят е предвидил възможност за
издаване на ЕФ, и то срещу собственика на ППС - „Максима транс“ ЕООД гр. Ямбол.
Съответно погрешни били и съжденията на съда, че след като е съставил АУАН,
съответно издал наказателно постановление срещу водача на ППС, то АНО е нарушил
материалният закон, а в хода на производството е допуснал и съществени
нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита тези изводи на въззивната инстанция
за изцяло погрешни, като релевира доводи в подкрепа на становището си, че
правилно е била ангажирана отговорността ба водача на ППС, тъй като последното
било управлявано по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10б, ал. 3 от
Закона за пътищата.
Тези доводи се поддържат и в съдебна
зала от юрисконсулта и процесуален представител на директора НТУ при Агенция
Пътна инфраструктура.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, алтернативно дас е върне делото
за разглеждане от друг състав на РРС. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба в писмен отговор заявява, че я счита за неоснователна. Също
излага подробни съображения в подкрепа на своята теза. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, за които прилага и списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе
дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д. №
1998/2022 г. съдебен състав на Районен съд Русе e отменил атакуваното пред него
НП № BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г., с което на Н.Х.П., в качеството му
на водач на ППС - „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Причината за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на П. била в следното :
На 21.03.2023г., на ГКПП „Дунав мост“,
изход от България бил спрян за проверка товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № У 35
55 АХ с обща технически допустима максимална маса над 12 т., с водач Н. П.. Проверяващите
установили, че на 08.03.2022г. същото превозно средство в 23,27 ч. преминало по
път I-5, км 25+914, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл.10, ал. 1
т.2 от Закона за пътищата. За нарушението на тази разпоредба бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
с номер на нарушението. Причината - за товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № У 35 55
АХ нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал 1 от Закона за
пътищата. Така още на същата дата, без допълнителни проверки и справки за
уточнение кой е управлявал ППС на процесната дата и час, спрямо Н.Х.П., в
качеството му на водач на ППС - „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ е повдигнато обвинение
чрез съставяне на АУАН от служител на ТД „Митница Русе“, в който е записано, че
П. е извършил нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. В графата за възражения в АУАН
от водача на ППС е записано „Възразявам“. При липсата на допълнително
възражение по така съставения акт, на 15.09.2023г. директорът на НТУ гр. София
при Агенция Пътна инфраструктура издал и оспореното пред РРС НП № BG21032022/4000P8-266.
Това е установената от районния съд фактическа обстановка.
Съдебният състав на РРС е счел, че в
производството по установяване на нарушението са допуснати съществени
процесуални нарушения, и нарушения на материалния закон, които са основание за
уважаване на жалбата, с която бил сезиран и за отмяна на НП № BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г.
Съдът е приел, че е основателно
възражението на наказаното дружество за нарушение на процесуалния ред за установяване
на нарушението и санкциониране на виновното лице. Счита, че в случая е следвало
да се приложи разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, уреждаща възможността за издаване на електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител и за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, но на
превозвача-собственика на ППС, а не на водача на „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ.
Сочи, че след като нарушението
е установено от електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП чрез
годен доклад, е следвало да издаде НП на собственика на МПС, в случая „Максима
транс“ ЕООД гр. Ямбол, а не на Н. П., в качеството му на водач на товарния
автомобил. Приел е още, че от събраните по делото доказателства не можело да
бъде установено категорично, че именно жалбоподателя е управлявал процесното
ППС на 08.03.2022г., в 22.37ч. по път I-5 км. 25+914, за която дата и час имало
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
с номер на нарушението.
С
такива мотиви е уважил жалбата и отменил НП № BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г., издадено от директора на НТУ при
АПИ-гр. София.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
Така
постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Недопустимо
е съставянето на АУАН, а след това и налагане на административно наказание,
основани само на предположения. За да бъде съставен АУАН, то за актосъставителя
трябва да е изяснено по безспорен и категоричен начин, че лицето, срещу когото
се повдига обвинението е нарушило правовия ред/извършило конкретното административно
нарушение/.
Фактът,
че за товарен автомобил
„ДАФ“ с рег. № У 35 55 АХ е генериран запис/доклад от електронната система по
чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DAA00D3A038134D0E053021F160A4CE0,
тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация
за преминаването по път I-5 км. 25+914, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, не дава право на компетентните за това лица
да приемат автоматично, че водачът на ППС, което се проверява в по-късен момент,
е бил водач на същото и на процесната дата - 08.03.2022г., в 22.37ч. Няма спор,
че Максима транс“ ЕООД гр. Ямбол е превозвач, собственик на товарния автомобил,
а П. към датата на излизане от Р България е бил него водач. Дали обаче е бил
водач и към 08.03.2022г., в 22.37ч., това
нито актосъставителят, нито АНО са направили труд да изяснят. И ако за
служителя на ТД „Митница Русе“ това е било трудно, но не невъзможно, поради
краткото време на проверка, то не така стоят нещата с АНО. След като в графата
за възражения в АУАН от водача на ППС е записано „Възразявам“, дори и при
липсата на други доводи към възражението, а дори и при липсата на възражение,
АНО е длъжен и следва да се убеди по безспорен и категоричен начин, че именно П.
е управлявал товарния автомобил „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ на 08.03.2022г., в
22,37ч. Разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН казва, че „Преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства“, а според чл.53, ал.1 и ал.2 от с.з., „Наказващият орган
издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя“ и „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. Навсякъде в
цитираните норми законодателят задължава АНО да установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило,
и неговата вина. Генерираният доклад от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DAA00D3A038134D0E053021F160A4CE0 сочи, че нарушение
с ППС „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ на процесната дата и час е било налице, но не е
изяснено в проведеното административно-наказателно производство кой е
управлявал товарния автомобил. Това е следва да стори актосъставителят,
съответно директорът на НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ гр. София при Агенция Пътна
инфраструктура като изиска от превозвача заповеди, пътни листи, данни от
тахографа, за да се установи водача към момента на нарушението. Данните от
тахографа/картата на водача е можело да бъдат проверени и от актосъставителя.
Тези доказателства биха установили както изискват цитираните разпоредби на ЗАНН
категорично и несъмнено самоличността на лицето, което е извършило
административното нарушение.
Не
е спорно, че за този вид нарушения законодателят е предвидил възможност за ангажиране
административно-наказателната отговорност както на превозвача/собственика на
ППС, така и на водача му, както се сочи и в касационната жалба. Прав е обаче съдебният
състав на РРС, че в случай като настоящият е било много по-лесно да се търси
отговорността на собственика на ППС, защото и самата разпоредба на чл.187а,
ал.1 от ЗДвП въвежда тази презумпция. Не е било трудно да се накаже и водача на
процесното ППС, но след събиране на необходимите за доказване авторството на
деянието доказателства.
Вярно
е, че такива може да събира и въззивната инстанция, с оглед на служебното
начало. Да се повдигне обвинение обаче на едно лице, без изследване от актосъставителя/АНО
дали той или друго лице е било водач на ППС - „ДАФ“ с ДК№ У 35 55 АХ на процесното място, дата и час,
води до необоснованост на санкционния
акт.
Тези нарушения при събиране на
доказателствата в проведеното административно-наказателно производство са
довели и до нарушаване на материалния закон, както правилно е констатирал РРС.
Стигайки
до извода за незаконосъобразност на НП №
BG21032022/4000P8-266
от 15.09.2022г., с неговата отмяна въззивната инстанция е
подходила правилно и постановеното от нея съдебно решение следва да се остави в
сила.
С
оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника
- Н.Х.П. ***.
Такива
са направени и доказани съгласно договор за правна помощ в размер на 720
лева-за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание е направено възражение
от процесуалния представител на АНО за прекомерност на исканите разноски от
ответника по спора. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН „В
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. Според ал.2 на същата норма „Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата“. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения казва, че „Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“.
Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на П. с НП №
BG21032022/4000P8-266 от 15.09.2022г. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800 лева. Видно от договор за правна помощ и списък на
разноските, от адвоката на П. са поискани такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лева. Съобразявайки цитираните по-горе норми и направеното
възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно, предвид
идентичност на видовете дела от този характер и липсата на фактическа и правна
сложност на процесното такова, касационният състав приема, че поисканите
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото дело следва да се редуцират.
То не може да бъде по-ниско от предвиденото такова в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Или съгласно чл.7, ал.2, т.2
от Наредбата, минималното такова е в размер на 480 лева. От друга страна,
нормата на чл.15 от Наредбата гласи „За изготвяне на въззивна или касационна
жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 13“. Тази разпоредба намира приложение предвид §1 от ДР
на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения според която „За непредвидените в тази Наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия“. В случая липсва процесуално
представителство и съдът коригира минималният размер от 480 лева на ¾ от
тази сума или определя сума в размер на 360 лева, дължима от Агенция Пътна
инфраструктура в полза на Н. П..
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 133/09.03.2023г., постановено по а.н.д. №
1998/2022 г. по описа на Русенки районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати на Н.Х.П. ***, ЕГН ********** сумата от 360 (Триста и
шестдесета) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.