Р Е Ш Е Н И Е
№ 587/2.10.2018г. 02.10.2018 година
град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти
граждански състав
На 02.10 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело №
3545 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
8, т. 1 във връзка с чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от М.Т.М., за издаване на
заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна на Т.Т.М.- негов брат.
В молбата е изложено описание на
фактите и обстоятелствата, при които са извършени твърдените актове на домашно
насилие. Твърди се, че отношенията между страните са влошени.На 26.08.2018 год.
на улицата пред домовете им, ответникът започнал да обижда и заплашва молителят,
преследвал го и хвърлял камъни върху автомобила му.Молителят се страхувал за
живота и здравето си, притеснявал се да се придвижва спокойно и очаквал
ответникът да го причака и изпълни заканите си.
Към молбата са приложени
декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и други писмени
доказателства.
В съдебно заседание исковата
молба се поддържа от ищеца и процесуания му
представител.
Ответникът оспорва молбата лично и чрез упълномощен адвокат. В депозиран
отговор изразява становище за неоснователност на претенцията и моли за
отхвърлянето й.Ангажира доказателства.
Ямболският
районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи,
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
е допустима като подадена в преклузивния едномесечен
срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че акта на домашно насилие е осъществен
на 26.08, пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно
насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която изцяло
възпроизвежда фактите в молбата.
Между страните е безспорно, а се
установява и от приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки, че
същите се намират в роднинска връзка, а именно са братя.
Представено е и разрешително за
индивидуален лов за периода 11.08.2018 – 31.08.2018 г . на М.Т.М..
С писмо от 27.09.2018 год. РУП –
Тунджа е уведомил ЯРС, че около 15, 00 часа на 26.08.2018 год. двама полицейски
служители са посетили сигнал в с. Р., подаден от М.Т.М., по случая е образувана
преписка и след обстойна проверка е изпратена по компетентност в ЯРП.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. М. – *** посочва, че на 26.08.2018 год. си е
била в къщи. Съпругът й тръгнал да излиза от къщи и чула говорене на висок тон,
между двамата братя. Имало псувни, закани. След като съпругът й тръгнал с
колата , Т. удари с юмрук задната част, после тръгнал след колата, а в
последствие замерил с камък. Съпругът й отивал на лов, поради което и носел
пушка, която била в калъф. След около половил час дошли служители на полицията,
свалили обяснения и писали протокол на М..
Свидетелите Т. и Т.- *** на ищеца
и ответника посочват, че първата на 26.08.2018 год. е видяла М. да форсира
колата към Т., който се дръпнал, като преди това нищо не чула и видяла, а
вторият, че на процесната дата чул приказки на висок
тон, че двамата братя се конфронтират . Големият позасилил колата към малкия,
който се скрил между комшийските коли и после М. си заминал по улицата. После
видял как съпругата му внася пушката в дома им, която била в калъф. Дошли
полицаи, които снемали обяснения.
По делото са разпитани и
полицейските служители А. и В., посетили сигнала на 26.08.2018 год. И двамата
са категорични, че сигнала е подаден от Т.М., за това че брат му го заплашил с
пушка. По повод на този сигнал се съставил предупредителен протокол по ЗМВР на М.М., който имал превантивна функция. Когато пристигнали не
заварили да има скандал. Снели обяснения от двамата, съпругата на М. и
родителите им. Извършили проверка и на пушката на М., която била законна,
съхранявала се в калъф и същият имал разрешително за лов.
Основателността
на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя,
доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а
именно - всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В
настоящия случай съдът намира, с оглед
събраните по делото гласни доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителя за извършеното насилие, че е налице осъществено по отношение на М.М. психическо насилие на 26.08.2018 год. по
начина описан в молбата.
Съдът
намира, че в процесния случай, освен декларацията по
чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване
на заповед за защита, твърденията на молителя се подкрепят в пълна степен от
показанията на свидетелката М., ценени при условията на чл. 172 от ГПК, както и
частично от показанията на свидетеля Т., който заявява, че е чул, че двамата
братя се конфронтират на пътя. Не без значение
е обстоятелството, че по делото не бяха ангажирани доказателства, които по
какъвто и да е начин да оборват изложеното в декларацията на молителя.
Всички други твърдения на страните относно
обстоятелствата, предизвикали
събитието са без всякакво правно
значение и не следва да се
обсъждат. Предметните предели на производството обхващат изследване на твърдяния акт
на домашно насилие -на 26.08.2018 г., с посочената фактическа конкретизация, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни взаимоотношения между
страните по делото.Защита по ЗЗДН може да търси
всеки, който е пострадал от акт
на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3
от закона. Целта на закона е да
даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда чрез
налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се
предостави защита на определено лице,
трябва да се изследва въпросът
дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на
чл. 2 от
закона. Законът защитава правото
на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно
действие на пострадалия, с което да е предизвикал насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да
се приеме, че спрямо молителят са били извършени
действия, които биха могли да
се квалифицират като домашно насилие,
независимо дали същият
е извършил преди
това действия или
казал думи, провокирали извършителя.
Поради
изложеното и с оглед на събраните по делото гласни доказателства, както и
представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод за извършено от ответника насилие над молителя по времето и начина,
описан в молбата.
При
установеността на извършеното домашно насилие на процесната
дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи за да гарантира защитата на молителя. Съдът
намира, че следва да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, за срок от девет месеца, които намира за справедливи и съответстващи на
степента на тежест на извършеното. При преценката си съдът отчете , че се касае за случай по-скоро
на психическо насилие, между много близки роднини, продиктуван от изострените
отношения , които могат да бъдат преодолени.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в
минималния размер от 250 лв. На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответника следва
да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото производство в
размер на 25 лв.Основателно е искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски за производството в размер на 430 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за свидетели, предвид че държавна
такса в производството ищецът не е заплащал.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл.
5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен
съд
Р Е Ш И:
НАЛАГА мерки за
защита на М.Т.М., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо него домашно насилие
от страна на Т.Т.М., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Т.Т.М., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М.Т.М., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Т.Т.М.,
ЕГН ********** да приближава М.Т.М., жилището, местоработата и местата му за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за период от девет месеца.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на Т.Т.М.,
ЕГН ********** глоба в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Т.Т.М., ЕГН ********** да
заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Т.Т.М., ЕГН ********** да
заплати на М.Т.М., ЕГН ********** разноски
за настоящата инстанция в размер на 430 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за
наложената глоба и присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Т.Т.М., че
при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от
заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР - Т.
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: