Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2069/15.11.2019г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, 13 състав, в публично заседание на 13.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЯНА ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3546 по описа за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.Г.К.,
против НП 252 от 21.05.2019год. на Зам.
Кмета на Община Варна, с което на
основание чл.178е от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50лв. за нарушаване
разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е
незаконосъобразно. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна редовно призована, в заседанието по същество се явява и моли НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява
процесуално допустима.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 22.03.2019 год. около 13.50 ч. в гр.Варна,
като водач на МПС-лек автомобил с ДК № * на ул.”*” до № 26 е паркирал
на тротоара и с това е създал пречки за преминаването на пешеходци, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението
било констатирано на место от свид.Д.Т.,*** и
представил към сигнала си и снимков материал. За възприетото
от него нарушение му били снети обяснения в хода на адм.проверка.
С оглед констатираното нарушение на въззивника е бил съставен АУАН, който въззивника
подписал с възражения, такива не постъпили и в законноустановеният срок.
Поради това и въз
основа на акта, Зам. Кмета на Община Варна издал процесното НП, като е възприел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивника е
нарушил разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на
основание чл. 178 е
от същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 50лв.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Така приетата фактическа обстановка се оспорва от въззивника.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по
образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН .
В хода на
въззивното производство е разпитан св.Т., който лично е
възприел мястото, на което е бил паркирал лекият автомобил на въззивницата, а именно на тротоара
на улицата в нарушение на правилата и е затруднявал движението на пешеходците. Свидетелят е категоричен, че автомобилът е бил паркиран на тротоара, като това се
е случвало нееднократно. Местоположението описано в
документите е установено от номера на близката жилищна сграда, до която е бил паркирания на тротоара
автомобил. Представен е хода на адм. производство снимков материал.
В хода на делото факта
на паркиране на лекия автомобил на тротоара не се обори от въззивната страна по
никакъв начин, и това обстоятелство не е спорно между страните.
Въз основа на така изложените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в
срок, от легитимирано за това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, се
явява процесуално допустима. Съгласно дадените от закона
правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП,
досежно неговата законосъобразност.
Видно от показанията на свидетелите,
жалбоподателят бил спрял лекият си автомобил на тротоара. Свидетелят сочи, че там където бил паркирал това било абсолютно
забранено паркирането на автомобили.
Съдът кредитира показанията на двамата разпитани по
делото свидетели, като обективни, а и същите не са оборени в процеса, поради
което приема за безспорно установено, че същият е паркирал управляваното от
него МПС на тротоара на ул.”*”, в нарушение на въведената с закона забрана. В разпоредбата на чл.93 от ЗДвП са дадени
легалните определения на понятията „престой” и „паркиране”, като от показанията
на свидетелите не се установява управляваното от жалбоподателят МПС да е било
престой за слизане или качване на пътници или товаро-разтоварни дейност. С оглед горното съдът намира, че МПС на жалбоподателя е бил
паркиран. Действително ЗДвП
допуска паркиране на тротоара в населено място, но в чл.94 ал.3 от ЗДвП се
сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите, но на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко
Въззивницата не оспорва
обстоятелството, че автомобилът и е бил паркиран на тротоара, но счита, че
закона и дава право за това.
От друга страна, опровергаването на останалите факти, а именно че
автомобилът е бил паркиран на място което не е било определено
за тази цел от собственика на пътя или администрацията, също
е в доказателствена тежест на наказаното
лице – не се твърди от страна на жалбоподателката, нито се сочат от нея
доказателства за съществуването на положителен и благоприятен за нея юр.факт,
че мястото на което е бил паркиран автомобила е било разрешено за паркиране от
собствениците на пътя или администрацията.
Съгласно чл.94, ал.3, предл. второ от ЗДвП допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Както се установява
от текста на разпоредбата, в частта й относно предложение две, посочено като
нарушена норма в АУАН и наказателното постановление, престоя и паркирането на
МПС върху тротоарите е допустимо само, ако това са определени от собствениците
на пътя или администрацията места за паркиране и то, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.
В
случая по несъмнен начин е установено от събраните писмени доказателства,
предявени на въззивника при връчване на АУАН, че МПС се намира върху
тротоара, а последния не е измежду местата определени за
паркиране. Разпоредбата на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда две
кумулативни
предпоставки
– тротоарът да
е отнапред определено място за паркиране и между това място и сградите да има
разстояние най-малко 2 метра.
В конкретният
случай отсъства едната предпоставка – тротоарът, върху който е паркиран
автомобилът не е място, което да е определено за такава цел.
Наличието или липсата на втората предпоставка не може да промени крайния извод
за извършено административно нарушение и тя следва да бъде изследване само
ако първата от двете кумулативно предвидени предпоставки е на лице. Поради това и съдът не възприема направеното възражение в
тази посока.
Действително ЗДвП допуска паркиране на тротоара в населено място, но в
чл.94ал.3 от ЗДвП се сочи, че това е допустимо - престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите, но на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко
Извън относимостта към настоящото производство е
възражението, че така спряното МПС не е създавало опасност и
не е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Тези
фактически основания са релевантни към оспорване на ПАМ, но обаче, нямат
отношение към фактическите основания за налагане на процесното административно
наказание за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2 от
ЗДвП, където от значение е наличието на други предпоставки, подробно обсъдени
по-горе в настоящото решение.
По
отношение на ралавираното възражение, че не е установено, че именно въззвницата
е управлявала автомобила и реално
паркирането на тротоара е извършено от нея, съдът не приема тъй като не е била
изпълнена нормата уредена в закона сочеща, че собственика на автомобила следва
да посочи лицето което го е управлявало при извършване на нарушението с
идентификационите му данни. Доколкото е налице формално
възражение без да е подкрепено с данни за лицето което е паркирало автомобила,
то съобразно нормата на закона адм. наказание
следва да бъде наложено на собственика му. Такива възражения
в хода на съдебното дирене не бяха направени.
По изложените съображения съдът намира, че с обжалваното НП
жалбоподателят правилно и законосъобразно е бил санкциониран на осн. чл.
183, ал. 3, ЗДвП, предвиждаща ГЛОБА в размер на 50 лв.
за водач, който неправилно паркира върху тротоар,
съобразно предвиденото в чл. 178е от ЗДвП, като определеното
наказание е в минимален размер.
Същевременно
нарушението на жалбоподателя не следва да бъде квалифицирано като „маловажен
случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, предвид засегнатите с него интереси –
тези на останалите участници в движението и предвид безкритичното отношение на
жалбоподателя към деянието.
Предвид изложеното, съдът намира, че
нарушението е правилно установено и не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното
наказателно постановление като издадено от компетентен оран, съобразно
законоустановения ред и срокове, поради което се явява законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. АУАН и НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН от към съдържание, налице е пълно
описание на нарушението, така щото жалбоподателят е разбрал в какво точно
нарушение е бил обвинен. АУАН е съставен въз основа на писмени данни, след спазване на
процедурата по чл. 186 ал.2 от ЗДвП и чл. 39 ал.3 от ЗАНН. Нарушението е правилно
описано и даващо безспорна възможност на въззивника да разбере описаното
административно нарушение.
Съдът намира, че преценката
на наказващият орган за липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН е правилна. Нарушението е на формалното извършване и от същото не е необходимо
да са настъпили вредни последици. Отчитайки обстоятелството, че
жалбоподателя е паркирал върху тротоара, пречейки на пешеходците да минават в
този участък, явно
с поведението си същият е създал неудобства по отношение на другите
пешеходците, за чието движение, съобразно определението на §6.т. 6 от ДР към
ЗДвП/ "тротоар" е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци“. Нарушението на жалбоподателя не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този
вид, поради което същият не се маловажен по смисъла на закона. Въз
основа на горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 252 от
21.05.2019год. на Зам.- кмета на Община – гр.Варна, с което на М.Г.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. на
основание чл. 178е
ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: