РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Смолян, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20215400500264 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 22/21.05.2021 г. по гр.дело № 235/2020 г. Златоградският
районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС, по отношение на В. МЛ. Д., че ЗДР. АС. Д. е собственик на имот, представляващ
източен близнак на четириетажна жилищна сграда, с площ от 50,01 кв.м. и пристроена
към него четириетажна масивна сграда с площ от 57,07 кв.м., находящи се в УПИ ** по
плана на гр. Неделино, и състоящи се от следните самостоятелни обекти: 1. Самостоятелно
избено помещение № 1 с площ от 12,60 кв.м. на първи етаж в четириетажната жилищна
сграда отразена като 4МсбЖ и пристроена към нея четириетажна масивна сграда отразена
като 4МС, при граници и съседи: на изток - изба № 2, на север и юг - външни зидове, на
запад - калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ (западен близнак); 2. Самостоятелно избено
помещение № 2 с площ от 11,90 кв.м. находящо се на първи етаж в четириетажната
жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристроена към нея четириетажна масивна сграда,
отразена като 4МС, при граници и съседи: на изток - гараж № 1, на север и юг - външни
зидове, на запад - изба № 1; 3. Гараж № 1 , с площ от 23,06 кв.м. находящ се на първи етаж в
четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристроена към нея четириетажна
масивна сграда отразена като 4МС, при граници и съседи: на изток - гараж № 2, на север -
1
външен зид, на запад - изба № 2; на юг - външен зид; 4. Гараж № 2, с площ от 24,80 кв.м.
находящ се на първи 1 етаж в четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и
пристроена към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС, при граници и съседи:
на изток и север - външен зид; на запад - гараж № 1; на юг външен зид; 5. Апартамент № 1
находящ се на втори етаж в четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и
пристроена към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС с обща застроена площ
125,60 кв.м. и състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00 кв.м., спалня № 1 с площ
16,50 кв.м., спалня № 2 с площ 11,60 кв.м., хол 15,60 кв.м., баня 6,05 кв.м., салон 17,70 кв.м.,
килер 2,50 кв.м. и тераса 11,90 кв.м. при граници: на изток и север и юг - външни зидове, на
запад - калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ (западен близнак); 6. Апартамент № 2 находящ
се на трети етаж в четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристроена към
нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС, с обща застроена площ 135,20 кв.м. и
състоящ се от кухня 5,30 кв.м., трапезария 13,00 кв.м., спалня № 1 с площ 16,50 кв.м.,, хол
15,60 кв.м., баня 3,70 кв.м., коридор 15,90 кв.м; 9 спалня 11,60 кв.м. салон 1,80 кв.м., WC -
2,50 кв.м., килер 15,90 кв.м. баня +WC 3.70 кв.м., тераса 11,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м.,
стьлбищна клетка 5,50 кв.м. и външно стълбище - 4,85 кв. м. при граници: на изток и север и
юг - външни зидове, на запад калкан на жилищна сграда - 4 МсбЖ (западен близнак); 7.
Апартамент № 3, находящ се на четвърти етаж в четириетажната жилищна сграда отразена
като 4МсбЖ и пристроена към нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС, с обща
застроена площ от 127,70 кв.м. и състоящ се от кухня - 8,70 кв.м, хол 9,80 кв.м., килер 5,80
кв.м. спалня 14,80 кв.м., спалня 13,10 кв.м., спалня 13,45 кв.м., баня WC 5 кв.м., коридор
12,00 кв.м. тераса 17,80 кв.м. и външно стълбище 9,60 кв.м. при граници: на изток -
Апартамент № 4; на запад север и юг - външни зидове и 8. Апартамент № 4, находящ се на
четвърти етаж в четириетажната жилищна сграда отразена като 4МсбЖ и пристроена към
нея четириетажна масивна сграда отразена като 4МС с обща застроена площ от 79,50 кв.м. и
състоящ се от хол 15,60 кв.м., спалня 16,50 кв.м. кв.м., коридор 11,10 кв.м., баня 3,70 кв.м.
килер 4,90 кв.м., тераса 9,10 кв.м., стълбищна клетка 10,45 кв.м. и външно стълбище 4,80
кв.м. при граници: на изток - външен зид, на север и юг - външен зид, на запад Апартамент
№ 3.
Също така, с решението е осъден на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК 2 В.Д. да
заплати на З.Д. сумата от 1068,05 лева разноски за производството.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от В. МЛ. Д.,
чрез пълномощника адв.М.М., с искане да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемият ЗДР. АС. Д., чрезпълномощника си адв.Е.В. оспорва
жалбата с подробен отговор по чл.263, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият З.Д., лично и с пълномощника си
2
адв.Е.В., продължава да оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено, както и да
му се присъдят разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат
предвид изложените от РС-Златоград мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата
съобразява следното:
Правилно е дадена вяра от РС-Златоград на казаното от свидетелите М. Д.,
В.А. Д. и С. К.. Св.Д. е леля не само на ищеца, тя е леля и на ответника, защото е сестра на
наследодателите на страните А.А. Х./Д./, баща на ищеца, и на М.А. Д., баща на ответника.
Св.В.Д. е чичо както на ищеца, така и на ответника – брат е на бащите им. Св.С.К. е втори
братовчед на бившата съпруга на ищеца, но показанията му са еднопосочни с тези на
другите двама свидетели, които са роднини и на двете страни.
Тези свидетели не само имат най-непосредствени впечатления за спорния
имот, владението върху него и въобще отношенията между страните, а и показанията им за
тези факти са конкретни и безпротиворечиви. Не се доказва твърдението във въззивната
жалба, че те постоянно се обърквали от зададените им от съдията въпроси. От прочита им,
заедно с представените документи, въззивният съд добива съвсем ясна представа за имота,
постройките в него, кои сгради се ползват от ищеца и от ответника, какви са били
отношенията между тях и роднините им, с какво намерение се упражнява фактическата
власт и за какъв период. В резултат на това се налага извод, че съвсем обосновано казаното
от свидетелите е прието за достоверно с обжалваното решение и правилно въз основа на
надлежно доказаното владение на ищеца е уважен установителият му иск за собственост
спрямо ответника. Пределно ясно е от свидетелските показания, че ищецът ползва като своя
частта от старата къща-източния близнак и допълнително изградената от него и баща му
пристройка, видно от скицата на л.23, удостоверението за регулационно положение,
удостоверението за търпимост на л.30 и нот.акт № 31/04.05.1983 г. на л.32. Ответникът
ползва като собственик западния близнак и свидетелите са категорични, че това положение
е така повече от 25 години и страните не са имали спорове, не са си пречели, всеки е правил
подобрения в своята част.
В отговора на исковата молба, състоящ се от шест изречения, единственият
конкретен довод, който ответникът противопоставя на иска, е, че е недопустим, защото за
същия имот било заведено дело за съдебна делба между същите страни, а именно - гр.дело
№ 267/2020 г. на ЗлРС, заради което настоящото следвало да бъде прекратено. На този
довод е даден от съда правилен отговор, че искът е допустим, а заведено следващо дело за
делба е спряно до решаване спора по настоящото. Не се посочват в отговора точни факти,
които опровергават твърденията на ищеца, нито са направени доказателствени искания. Чак
на съдебното заседание от 21.04.2021 г. и то - след разпита на горните свидетели,
пълномощникът на ответника прави искане да му се допуснат трима свидетели. Правилно
това искане е прието от ЗлРС за преклудирано и е отхвърлено с определението от същото
3
съдебно заседание. Същевременно, още с исковата молба ищецът моли да се допуснат до
разпит трима свидетели, това искане е уважено и показанията им са изслушани и адекватно
оценени.
Лишено е от основание оплакването, че съдът не е обсъдил поотделно и в
съвкупност събраните доказателства; достоверността на показанията и евентуалната
заинтересованост на свидетелите. Такава не се открива по делото; а и са обсъдени
релевантните документи и кореспондиращите им свидетелски показания. Въззивният съд не
намира в показанията противоречия, които да разколебават извода за основателност на иска.
Разликите в някои подробности касаят несъществени обстоятелства и не сочат объркване,
незнание или заинтересованост на свидетелите.
Във въззивната жалба се сочи, че през 2016 г. ищецът З.Д. съборил
външната стълба, която се явявала основен вход към процесния имот; до онзи момент
ответникът и близките му постоянно ползвали тази стълба и имали достъп до всички
помещения, намиращи се в процесния имот. Тези факти не били разглеждани в
първоинстанционното производство и били от съществено значение за спорното право,
защото по този начин се прекъсвал давностният срок, който ищецът претендирал спрямо
владението на процесния имот.
Както се отбеляза по-горе, отговорът на исковата молба съдържа само един
конкретен довод срещу иска – че бил недопустим заради заведено за същия имот дело за
делба. В отговора липсва изложеното за първи път във въззивната жалба твърдение за
събаряне на стълбата и достъпа до помещенията. Бездействието на ответника е причина тези
факти да не са разглеждани в първоинстанционното производство. Дори обаче да бяха
разгледани и съответно – доказани, не биха довели до отхвърляне на иска. Напротив,
събарянето на стълба, явяваща се основен вход към процесния имот, сочи на
собственическо отношение на събарящия и само по себе си не опровергава наличието на
владение. Дори и да са имали достъп до помещенията, не се твърди ответникът и близките
му да са осъществявали такъв достъп, а и сама по себе си възможността да влизат в
помещенията не сочи, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху тях с намерение
за своене. Възможността за достъп и дори реализирането и не очертават поведение, което да
се определи като отблъсване от ответника на ищцовото владение или на собствено владение,
та да се счита, че тя прекъсва придобивната давност на ищеца.
Голословни са оплакванията в жалбата за непълнота и неточност на
доклада на РС, не се изтъкват конкретни нарушения, а и на съдебното заседание от
21.04.2021 г. пълномощникът на ответника изрично е заявил, че няма възражения по
проекта за доклад и е поискал да бъде обявен за окончателен.
Обсъдени са от РС-Златоград всички представени документи/л.75-77/, като
не само е възпроизведено релевантното им съдържание, а и фактите, които са установени с
документите, са преценени в съвкупност с обстоятелствата, установени с гласни
4
доказателства, и е формиран съвсем правилен краен извод за основателност на иска.
За първи път във въззивната жалба, не и в отговора на исковата молба,
ответникът твърди, че ищецът не е декларирал в община Неделино източната част от първи
и втори етаж от процесния имот и че в тази част са живели А.К. Д. и Х. М. Х.. Не се сочи
обаче какъв извод да бъде направен от тези факти, дори да са установени; нито как се
отразяват на правилността на обжалваното решение. След като не са изтъкнати в отговора
на исковата молба и въобще в хода на първоинстанционното производство, те не са
разглеждани от РС-Златоград. Дори и да бяха доказани обаче, те не променят извода, че
ищецът е собственик на процесните имоти по давностно владение, защото в случая липсата
на деклариране на даден имот за целите на данъчното облагане и обитаването на имот от
други лица, без да е ясно в какъв период, на какво основание, с какво отношение и в кой
точно от осемте обекта, не опровергава наличието на условията по чл.79, ал.1 ЗС, предвид
всички останали доказани обстоятелства за осъществявана от З.Д. непрекъсната фактическа
власт с намерение за своене повече от 25 години.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените от последния разноски от 900 лв. за възнаграждение на адвокат
във въззивното производство по представен списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие от 08.09.2021 г.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/21.05.2021 г. по гр.дело № 235/2020 г. на
Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА В. МЛ. Д., ЕГН **********, от гр.Неделино, ул.Нова гора № 1,
да заплати на ЗДР. АС. Д., ЕГН **********, от гр.Неделино, ул.Нова гора № 1, направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900
лв./деветстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните пълномощници.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6