Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 3764 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „Ю.Б.” АД срещу постановление на частен съдебен
изпълнител Т.В.-Н, постановено на 27.09.2018 г., по изп.д. № 20187910400449 по описа
на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. № 791 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени,
доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
него упълномощения от взискателя адвокат е извършил едно единствено процесуално
действие по подаване на молбата за образувано на изпълнителното производство. С
оглед на това посочва, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при
съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Счита,
че не е определен правилно и размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към
ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.
Взискателят по изпълнителното
дело – К.М.Е., оспорва жалбата. Посочва, че тя не е подадена в
законоустановения срок за това, което я прави недопустима.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването,
какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20187910400449 по описа на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. № 791
в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От представените материали по изп.д.
№ 20187910400449 по описа на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. № 791 в КЧСИ, с район на
действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя К.М.Е. срещу
длъжника – „Ю.Б.” АД, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 31.08.2018
г., издаден по т.д. № 229/ 2017 г. по описа на Районен съд - Златоград, а
именно на сума в размер на 16 432, 38 лв.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от
адвокат Ф.Е., като в хода му са представени
доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер
на 1 950 лв. Това е видно от договора за правна защита и съдействие от 01.09.2018
г., който е подписан от адвокат Е., което лице е кредитор на задължението за
получаване на възнаграждение, и е удостоверило факта, че сумата от 1 950 лв. му
е заплатена в брой.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния
изпълнител.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта
на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в
размер по - нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет
/Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата подписване на договора за поръчка
между доверителя и адвоката и на заплащането на уговореното възнаграждение. В
посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата / чл. 10, т. 2 от Наредбата/, което в случая възлиза на 511, 49
лв., изчислено при съобразяване на размера на вземането на взискателя.
От договора за правна защита и
съдействие от 01.09.2018 г. се установява, че на адвокат Е. е възложено да
извършва правни действия както по образуване на изпълнително производство срещу
длъжника „Ю.Б.” АД, така и да осъществи процесуално представителство по
изпълнителното дело, поради което и минималният размер на възнаграждението,
което му се следва за това, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и
възлиза на 711, 49 лв.
Предвид
изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се
присъди адвокатско възнаграждение под 711, 49 лв., без значение каква е
правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия е
извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова
полза суми. При
съобразяване на това ограничение, както и на липсата на фактическа и правна
сложност на делото и на това, че по сметка на частния съдебен изпълнител вече
са събрани сумите, които са предмет на изпълнението, което означава, че няма да
е необходимо да бъдат предприемани каквито и да е други действия по
изпълнението, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат
разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя адвокат в размер от 711,
49 лв., който е равен на минималния такъв, предвиден в Наредбата.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 27.09.2018 г., постановено по изп.д. № 20187910400449
по описа на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. № 791 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да
бъде отменено, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от длъжника
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за сумата над 711, 49 лв. до 1
950 лв.
Във връзка с мотивите на частния
съдебен изпълнител за неоснователност на молбата, подадена от длъжника, за изменение
на определените в хода на изпълнителното производство разноски, трябва да се
посочи, че когато съдебният изпълнител, който е сезиран, с нейното разглеждане,
счете, че тя е подадена от лице, което няма представителна власт, трябва да
приложи правилото на чл. 101 ГПК, което е общо и следователно приложимо и в
изпълнителния процес, което означава, че следва да констатира, че тя е
нередовна, да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното
от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, както и да
определи срок, в който да бъде извършена поправката. В случая това означава, че
частният съдебен изпълнител е трябвало да остави подадената от длъжника молба
без движение, като укаже на страната, че трябва да представи доказателства за това,
че адвокатът, който я е подал, е надлежно упълномощен да стори това или
действията по нейното подаване трябва да бъдат потвърдени чрез изявление на
лице, което е оправомощено по силата на закона или по пълномощие да
представлява „Ю.Б.” АД в изпълнителното производство. Ако тази нередовност не бъде
отстранен в дадения срок, се счита, че действието по подаване на молба за
намаляване на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение,
не е извършено и то трябва да се остави без разглеждане. Нередовността на
молбата, с която съдебният изпълнител е сезиран, обаче не е основание за
отхвърляне поради неоснователност на
направеното с нея искане, в каквато насока е произнасянето в обжалваното
постановление. В настоящото изпълнително производство от „Ю.Б.” АД са
представени доказателства, от които се установява, че адвокат Виктор Виденов е надлежно
упълномощен да представлява дружеството-длъжник по това дело, поради което констатираната
от съдебния изпълнител нередовност на направеното искане за намаляване на
определените в полза на взискателя разноски не е налице, което означава, че е
липсвало каквато и да е необходимост в случая тя да бъде поправяна при
прилагане на предвидения в чл. 101 ГПК ред за това.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 16 432, 38 лв. – присъденото вземане съгласно
изпълнителния лист и 711, 49 лв. – разноски за адвокатско и възнаграждение. С
оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „г” ТТРЗЧСИ възлиза на 1 248, 63
лв. без ДДС, съответно 1 498, 36 лв. с ДДС. По делото липсват данни какъв е
точният размер на тази такса, определен от съдебния изпълнител, поради което
съдът не може да извърши проверка дали тя е правилно изчислена. Ето защо и за
да има яснота относно нейния размер, тя ще бъде определена с настоящото
решение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 27.09.2018 г.,
постановено по изп.д. № 20187910400449 по описа на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. № 791 в
КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на
дължимите от Гаранционен фонд разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 711, 49 лв. до 1 950 лв., и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника „Ю.Б.”
АД, посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20187910400449 по описа на ЧСИ Т.В.-Н, с рег. №
791 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника „Ю.Б.” АД, за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя на
упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 711, 49 лв. вместо в определения от ЧСИ Т.В.-Н размер от 1 950 лв., както и размерът
на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника „Ю.Б.” АД, за дължима
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 1 248, 63 лв. без ДДС,
съответно на 1 498, 36 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.