Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 29.10.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4432 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.12.2019
г. по гр.д. № 38783/19г., СРС, ГО, 76 с-в е признал за установено на основание чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл.
92 от ЗЗД, по исковете, предявени от „А.Б.” ЕАД, ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление:***,със
съдебен: чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,А.И П.”,
регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски
съд, с БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес:***, пл. „*********срещу Р.А.Ж., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, чрез адв. С., че ответникът дължи на ищеца сумата от 793,66
лева - задължение по договор от 10.11.2014г., ведно със законната лихва, считано
от 26.10.2018г. окончателното й изплащане, сумата от 434,46 лева, неустойки,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г. окончателното й изплащане,
като е отхвърлил като неоснователен иска за горницата до пълния предявен размер от 1 494,42 лева и сумата от 214,30
лева, лихва за периода от 12.01.2016г. до
26.10.2018г. Осъдил е на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.А.Ж., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. С. да
заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК № *******, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес: чрез
адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,А.И П.”, регистрирано по
фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № *********,
със съдебен адрес:***, пл. „*********, , сумата от 211,91 лв. разноски, сторени в заповедното производство,
съобразно уважената част от иска. Осъдил
е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р.А.Ж., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез
адвокат С. да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско
Дружество „П.,А.И П.”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г.
на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес:***, пл. „*********,
сумата от 287,28
лв. сторени деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Р.А.Ж., ЕГН
**********, чрез
назначения му особен представител по делото адвокат М.С. от САК, със
съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че неправилно съдът е приел в
обжалваното решение, че ответникът не се ангажира със становище. Освен това е
налице и противоречие в мотивите и диспозитива на решението. От една страна
съдът е приел, че е налице
неравноправност на неустойката, а от друга страна потвърждава размера й, тъй
като има закупен телефон на по-ниска пазарна цена, което водело до компенсация.
Моли решението да бъде отменено.
Въззиваемото дружество „А.Б.” ЕАД, ЕИК
№ *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл. „*********,
ет.4, чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,А.И
П.” оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
СГС приема че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „А.Б.” ЕАД, ЕИК №*********срещу Р.А.Ж., ЕГН ********** с цена на иска от 2 502,38 лв., от които
2 288,08 лв. главница, 214,30 лв. законна лихва за забава, изчислена върху
сумата от 793,66 лв. за периода от 12.01.2016 г. до 26.10.2018 г., законна
лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-26.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че с ответника бил сключен Договор №
М4287115 от 10.11.2014 г., който бил рамков договор и имал за предмет
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Към този договор бил
сключен допълнително Договор за електронни съобщителни услуги от 21.02.2015 г. с включен пакет услуги,
посочен в Приложение № 1, Договор за електронни съобщителни услуги от 04.09.2015 г., с избран тарифен план с
Приложение № 1, Договор за електронни съобщителни услуги от 01.10.2015 г. с избран тарифен план с
Приложение № 1, Договор за електронни съобщителни услуги от 07.08.2015
г., с избран тарифен план с Приложение № 1, Договор за електронни
съобщителни услуги от 26.08.2015 г., с избран тарифен план с
Приложение № 1 за телефонен номер **********. Към този телефонен номер бил
сключен Договор за продажба на изплащане от 26.08.2015 г., Договор за електронни
съобщителни услуги от 27.07.2015 г., с избран тарифен план с
Приложение № 1.
Твърди се, че по Договор № М4287115 от 10.11.2014 г.
са налице незаплатени задължения в общ размер от 793,66 лв. главница по фактури за периода от 17.12.2015 г. до
17.06.2016 г. Поради неизпълнение в определения срок на задълженията за
заплащане на предоставените услуги, горепосочените договори за услуги са
прекратени едностранно от страна на А1 България, съгласно т.40 ж, във връзка с
т.54.1 от ОУ. В тази връзка е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
основание чл.92 от ЗЗД, както и чл.5.3.1/6.3.1 от съответните Приложения № 1. Размерът
на неустойката е общо от 1 494,42 лв., в който и съгласно чл.6.3.2 от
Приложение № 1 от 21.02.2015 г. са включени и 100 лв. неустойка за невърнато устройство за телевизионна услуга
по сметка № ********* от 10.06.2016 г. Така главницата от 2 288, 08 лв. се
формира от сумата от 793,66 лв. и начислената неустойка от 1 494,42 лв.
при неизпълнение на посочените договори.
Моли да се установи по отношение на ответника, че той
дължи сумата от 2 502,38 лв., от които 2 288,08 лв. главница, 214,30
лв. законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 793,66 лв. за периода от
12.01.2016 г. до 26.10.2018 г., законна лихва за забава върху размера на
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-26.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът не е депозирал
становище в срока по чл.131 ГПК.
От правна страна:
Както бе посочено
по-горе, ответникът не е депозирал в
срок становище по чл131 ГПК, поради което всички доводи, с изключение тези за
нищожността на неустойките, за които съдът следи служебно, са преклудирани. В
самата въззивна жалба се твърди, че решението е обжалвано изцяло, но доводите
са свързани само, досежно нищожността на присъдените неустойки.
Съгласно чл. 92 ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. В т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са дадени
принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за
неустойка поради накърняване на добрите нрави, като:
естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка-парични или непарични и размерът им; наличието или
липсата на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
В
конкретния казус, от претендираната неустойка в размер на 1 494,42 лв.,
съдът е приел, че се дължат сумите от 173 лв. +161,46 лв.= 334,46 лв./договора
за закупен мобилен апарат/ + 100 лв. неустойка за невърнато устройство или общо
сумата от 434,46 лв. Съдът е мотивирал, че с единият договор е
закупен телефон, а това означавало по-ниска цена от пазарната, която се
компенсира от месечните такси/цени/ за потребление, поради което неустойката не
е неравноправна.
По
делото са приложени цитираните договори, Приложение № 3, Приложение № 1 към тях, като според 6.3.1 от Приложение № 1 към сочените 6 договора/
част от тях не са приложени по делото/: „В случай, че Абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на определения срок на
ползване“. В този смисъл се дължи неустойка за всички абонаментни такси до изтичане
срока на договора.
От приложените по делото Общи
условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно
договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в
размер на дължимите месечни такси до края на договора. В конкретния казус, ответникът е релевирал довод за
нищожност на клаузата за неустойка, но е константна практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива
93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, според която националните съдилища са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са
обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. СРС се е позовал на нищожност на
клаузата за неустойката, като неравноправна, а не е отхвърлил иска поради липса
на доказателства, както се твърди във въззивната жалба. Настоящата инстанция
намира, че е неравноправна
клаузата, съдържаща се в т. 6.3.1 от
Приложение № 1 към договорите с идентични клаузи и с посоченото по-горе съдържание. Твърди се, че в
конкретния казус, договорът между страните е предсрочно прекратен
не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало
обстоятелството, че потребителят забавил плащането на определени суми. Неравноправна се явява клаузата, която
позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно
да претендира, под формата на неустойка,
възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил
на абоната –чл.143, т.6,
пр.2 от ЗЗП. След
като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да
запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с
обезщетение или неустойка за забава, то той не
разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на
прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото
действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този
смисъл по т. 6.3.1 от Приложение № 1 към договора, е неравноправна на
посочените по - горе основания – чл.143, т.6, пр.2, и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Според чл.143 от ЗЗП, "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност. Процесният договор/е/ са сключен/и при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението- доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че той/те е/ са бланкови и не са били
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са били
индивидуално договорени. Според чл.146, ал.2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В казуса и с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител
на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка. Нищожната клауза по т.6.3.1 не поражда какъвто и да било
правен ефект и следователно основаният на нея иск за неустойка за общата сума от 1394,42 лв. се явява неоснователен.
Както
е посочено и в исковата молба, този размер се получава от следните суми за предсрочно прекратяване на договорите
за всяка една от предоставяните услуги, а именно: 173,88
лв. (14 оставащи
месечни вноски х 12,42 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 26.08.2015 г. по сметка
№ *********от 10.06.2016 г.; 161,46 лв. (13 оставащи месечни вноски х 12,42 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер ********* по Приложение № 1 от 27.07.2015 г. по сметка
№*********от 10.06.2016 г.; 50,64 лв. (8 оставащи месечни вноски х 6,33 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер *********по Приложение № 1 от 21.02.2015 г. по сметка
№ *********от 10.06.2016 г.; 311,25 лв. (15 оставащи месечни вноски х 20,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер *********по Приложение № 1 от 01.10.2015 г. по сметка
№*********от 10.06.2016г.; 350 (14 оставащи месечни вноски х 25,00 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер ********* по Приложение № 1 от
04.09.2015 г. по сметка №*********от
10.06.2016 г.; 108,29 лв. (13 оставащи месечни вноски х 8,83 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер*********по Приложение № 1 от 07.08.2015 г. по сметка
№ ********* от 10.06.2016 г.; 80,50 лв. (14 оставащи месечни вноски х 5,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер*********по Приложение № 1 от 04.09.2015 г. по сметка
№ ********* от 10.06.2016 г.; 49,68 лв. (4 оставащи месечни вноски х 12,42 лв.) - за мобилни услуги за телефонен
номер*********по Приложение № 1 от 10.11.2014 г. по сметка
№*********от 10.06.2016 г.; 64,64 лв. (8 оставащи месечни вноски х 8,08 лв.) - за интернет
услуга в пакет с номер *********
по Приложение № 1 от
21.02.2015 г. по сметка №*********от
10.06.2016 г.; 44,08 лв. (8 оставащи месечни вноски х 5,51 лв.) - за телевизионна услуга в пакет с
номер*********по Приложение № 1 от 21.02.2015 г. по сметка
№ *********
от 10.06.2016 г.
СГС
намира за основателен иска само за
сумата от 100 лв., представляваща неустойка за невърнато устройство за телевизионна услуга по сметка № ********* от 10.06.2016 г. Съгласно чл. 6.3.2 от Приложение №1 от 21.02.2015 г., при прекратяване на договора
предоставеното оборудване следва да се върне на мобилния оператор, в противен
случай се дължи неустойка за невърнатото устройство. В конкретния казус, тази
неустойка е била начислена законосъобразно.
Процесното решение следва да бъде отменено само
в частта, в която е начислена неустойка
за сумата над 100
лв. до 434,46 лв. и вместо него да бъде признато
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца неустойка в размер
на 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над
161,75 лв. до присъдените 211,91 лв. разноски за заповедното
производство, съобразно уважената част, както и за сумата над 219,29 лв. до 287,28 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
В останалата част решението е влязло в сила.
За настоящата инстанция се следват разноски
за въззиваемия/ищец за назначения особен представител на ответника в размер на 202,58
, които и съобразно уважената част възлизат на 89,13 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
от 10.12.2019 г. по гр.д. № 38783/19г. на СРС, ГО, 76 с-в в частта, в която съдът
е признал за установено на основание чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД, по исковете,
предявени от „А.Б.”
ЕАД,
ЕИК
№ *******, със седалище и адрес на
управление:***,със съдебен: чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско
Дружество „П.,А.И П.”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г.
на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес:***, пл. „*********срещу Р.А.Ж., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. С., че ответникът дължи на ищеца сумата над 100 лв. до присъдените 434,46 лева, неустойки, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане, като и в частта, в
която е осъдил Р.А.Ж., ЕГН **********
да заплати на „А.Б.” ЕАД, ЕИК № *******, сумата
над 161,75 лв. до присъдените 211,91
лв. разноски, сторени в
заповедното производство, съобразно уважената част от иска, както и за сумата над 219,29 лв. до присъдените 287,28
лв. сторени деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9 и чл.
92 от ЗЗД, по исковете, предявени от „А.Б.” ЕАД, ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление:***,със
съдебен: чрез адв. Д.Ц., преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,А.И П.”,
регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски
съд, с БУЛСТАТ № *********, със съдебен адрес:***, пл. „*********срещу Р.А.Ж., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. С., че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лв., представляваща
неустойка, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.А.Ж., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат М.С.
от САК, със съдебен адрес: *** да
заплати на „А.Б.”
ЕАД,
ЕИК
№ *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, пл. „*********, ет.4, чрез адв. Д.Ц.,
преупълномощена от Адвокатско Дружество „П.,А.И П.”, сумата от 89,13
лв. разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.