Р Е Ш
Е Н И
Е №201
03.10.2019 г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември , две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.Карагьозян
Членове: 1.Р.Хаджииванова
2. З.Иванова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №285 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №492/23.05.2019г. постановено по гр.д.№332/2019г. , Районен съд Шумен е
уважил предявените от В.С.В., ЕГН **********,
адрес ***, к. срещу “Напоителни
Системи” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : , със седалище и адрес на управление – гр. Ш...,
представлявано от Х.Н., искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1,2 и 3 от КТ ,
поради което е признал уволнението на ищеца извършено със Заповед №
7/12.12.2018г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на
щата, за незаконно и го е отменил , възстановил
го е на заеманата преди уволнението длъжност
-“пазач невъоръжена охрана”, в звено „Охрана“, при “Напоителни Системи”
ЕАД – клон Шумен и е осъдил ответника да му заплати сумата 437,78 лева, представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 13.12.2018г. – 13.03.2019г.., в едно със
законната лихва върху нея, считано от 01.02.2019г., до окончателното
плащане. Искът по чл. чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ е отхвърлен за сумата от 330 лева като неоснователен. Отхвърлен е искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за сумата от 1211,78 лева, поради погасяване на
вземането с прихващане на насрещно вземане на ответника, за сумата от 1211,78
лева, представляваща изплатено обезщетение, по чл. 222, ал. 1 от КТ, във вр. с
чл. 22 от КТД , в размер на 1211,78 лева. В тежест на
ответника са присъдени разноски, от които 185 лева в полза на ШРС и 688,56 лева
в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът, който счита , че е неправилно , необосновано , постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила , закона и съдебната практика . Счита , че работодателят и изпълнил всички
императивни изисквания на КТ и е извършил законосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение . С оглед конкретните доводи изложени в обжалваното
решение твърди, че е извършен
законосъобразен подбор по смисъла на чл.329,ал.1 от КТ , работодателят е съобразил всички изискуеми от закона критерии
и ги е приложил правилно при извършване на уволнението . Предвид посоченото моли решението , в частта
в която са уважени исковете по чл.344,ал.1,2 и 3 от КТ да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго , с което исковете да бъдат отхвърлени .
В частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ в частта над 437,78 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В
срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна В.С.В. представя отговор на въззивната
жалба , излага подробни съображения обосноваващи правилността на обжалвания акт
, моли да бъде потвърден и да и бъдат присъдени деловодните разноски извършени
във въззивното производство .
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като се
запозна с доводите изложени в жалбата ,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери жалбата за
неоснователна по следните фактически и правни
съображения :
По делото не е спорно и се доказва от представените пред ШРС доказателства,
че считано
от 01.09.2016г. ищецът В.С.В. , по силата на Трудов договор №8/29.08.2016г. ,
сключен за неопределено време е работил при жалбоподателя на длъжността “пазач
невъоръжена охрана”, в звено „Охрана“. Със Заповед № 7/12.12.2018г.
трудовото правоотношение било прекратено
на основание чл.
328, ал.1, т.2 от КТ , считано от 13.12.2018г. Като причина за прекратяването в заповедта
било посочено -"съкращаване на щата".
В
исковата молба са въведени множество възражения, обединени от твърдението, че
не извършено законосъобразно „съкращаване на щата“ , като аргументите са в
няколко насоки – нарушение на чл.14,
т.6 и т.8 от БКТД и неизвършване на
„подбор“ по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ .
Твърдението,
че ищецът е незаконосъобразно уволнен, поради неспазване забраната въведена в чл.14,
т.6 БКТД, съдът намира за неоснователно.
Страните не спорят, че ищецът, към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е бил член КНСБ, а това се
доказва и от представените писмени доказателства – заверено копие от членска
карта. От представеният по делото БКТД е видно, че е сключен от ответното
дружество, в качеството на работодател и от браншовите синдикални съвети на
КНСБ и КТ „Подкрепа„. От посоченото следва, че посочените клаузи са приложими
по отношение на ищеца, т.к. е член на КНСБ. Текстът на първата от тях– чл.14,
т.6, предвижда, че не се прекратяват трудовите договори по чл.328 от КТ на
работниците и служителите, на които остават две години до придобиване на право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Събраните пред първоинстанционния съд
доказателства – изслушаната СИЕ, която въззивният съд също възприема като
обективна и компетентна, опровергават твърденията на ищеца, че към датата на
уволнението са му оставали две години до придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Изрично ВЛ е посочило , че на посочената от ищеца
дата – 22.04.2020г. навършва възраст за пенсиониране , но осигурителният му
стаж няма да е достатъчен съгласно чл.68 от КСО за придобиване на пенсия. Обстоятелства настъпили след извършване на
уволнението (например придобиване на допълнителен осигурителен стаж по реда на
чл.9а, ал.6 от КСО) са неотносими относно преценката за спазване на чл.14, ал.6
от БКТД. Поради посоченото въззивният съд споделя изводите изложени в
обжалваното решение, че не е нарушена разпоредбата на чл.14, т.6 от БКТД.
Следващото възражение срещу незаконното
уволнение е, че е нарушена клаузата на чл.14, т.8 от БКТД, според която
работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикалната
организация, страна по договора, поради съкращаване в щата или намаляване на
обема на работата, след предварително писмено съгласие на съответното
синдикално ръководство (Председател и Секретар) на централното управление или в
съответния клон на Дружеството, дадено не по-късно от три работни дни преди
връчване на акта за уволнение. Тази закрила е и законодателно уредена в чл.333,
ал.4 от КТ. Въззивният съд счита, че при извършване на уволнението не е нарушен
текстът на чл.14, т.8 от БКТД, респ. чл.333, ал.4 от КТ, т.к. от
доказателствата по делото се доказва, че работодателят надлежно е поискал,
съответно е получил разрешение от КНСБ
ищецът да бъде уволнен поради „съкращаване в щата“. Независимо, че в
кореспонденцията между работодателя и КНСБ се откриват посочените от ищеца
несъответствия – във фамилното му име, входящи номера и прочие, от контекста на
всички разменени документи, може да направи категоричен извод, че в Протокол №01/12.11.2018г.,
надлежно е изразено съгласието на синдикалното ръководство за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца поради
„съкращаване в щата“.
Независимо от посоченото, уволнението е
незаконосъобразно, т.к. не по делото не е доказано, че при подбора
работодателят е съобразил точно и правилно заложените от чл.329,ал.1 от КТ критерии. Страните не спорят, че извършването
на подбор по смисъла на чл.329, ал.1 от КТ е било необходимо, т.к. се
съкращават няколко от множество еднакви и сходни длъжности. В изпълнение на
императивно вмененото задължение работодателят формално е осъществил
процедурата на подбор. Назначена е комисия , определени са критериите по които
да се осъществи подбора, извършена е индивидуална оценка (само цифрова) на
всички работници изпълняващи еднакви или сходни длъжности и като краен резултат
е прекратено трудовото правоотношение с работниците съобразно резултатите от
подбора. От друга страна обаче, в хода
на делото работодателят не е доказал, че подборът е осъществен съобразно действително притежаваните от работниците
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Задължението на
ответника за доказване на тези
обстоятелства произтича от разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/16.01.2012 г. на ВКС на РБ, в което е
възприето, че „преценката на работодателя по чл.
329, ал.1 от КТ - кой от работниците и служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява, основават
ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.
329, ал.1 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа“. Тази
процесуална тежест за работодателя възниква, когато работникът оспори, че подборът е осъществен
при спазване на посочените критерии. Това в настоящият казус е направено, още в
исковата молба ищецът твърди, че при
подбора не съобразена притежаваната от него квалификация и ниво на изпълнение
на работата, тезата му е доразвита в
представеното пред ШРС, на основание чл.312, ал.2 от ГПК , становище вх.
№5441/2019г. С оглед твърденията на страните, включая и направеното от ищеца
възражение във връзка с нарушенията при извършване на подбора първоинстанционният
съд е разпределил доказателствената тежест и на работодателя своевременно и
точно е указано, че следва да докаже
пред съда законността на уволнението,
което с оглед конкретните възражения на работника включва и тежестта да докаже законосъобразно
извършен подбор. Както е посочено в мотивите на цитираното Тълкувателно
решение 3/16.01.2012 г. на ВКС на РБ, това може да
стане със всякакви доказателствени
средства, каквито обаче не са поискани нито пред първата инстанция, нито във
въззивното производство. Като краен резултат, съдът поради липсата на доказателства, касаещи
критерия „кой работи по-добре„ е възпрепятстван да осъществи изискуемия съдебен
контрол на преценката на работодателя, което води до незаконосъобразност на
извършения подбор и на извършеното въз
основа на него прекратяване на трудовото правоотношение.
Като следствие от незаконното уволнение,
работникът, който е работил на постоянен трудов договор, следва да бъде възстановен на заеманата преди
прекратяване на трудовия договор длъжност “пазач невъоръжена охрана”, в звено „Охрана“.
Относно претенцията по чл.344,ал.1, т.3
от КТ, първоинстанционният съд се е съобразил със заключението по назначената
СИЕ, както и доказателствата относно трудовата заетост на работника след обжалваното
уволнение, взел е предвид, че му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1, във
вр. с чл. 22 от КТД, което е недължимо
при отмяна на уволнението и постановил правилно решение относно размера на обезщетението по чл.
225, ал.1 от КТ.
Съдът споделя изцяло изложените в този смисъл мотиви на ШРС и на основание чл. 272
от ГПК, препраща към същите.
Поради всичко изложено по-горе
въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, ето
защо следва да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени извършените деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 1116 лева.
Водим
от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №492/23.05.2019г.
по гр.дело № 322/2019 г. на Районен съд-Шумен в частта, с която е признато за
незаконно уволнението на В.С.В.,
ЕГН, адрес ***, к. и е
отменена Заповед
№ 7/12.12.2018г., на Управителя на “Напоителни
Системи” ЕАД – клон Шумен, ЕИК : , със седалище и адрес на управление – гр. Ш..., за прекратяване на
трудовото му правоотношение, на
основание чл.
328, ал.1, т.2 от КТ – „Съкращаване в щата“, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност “пазач
невъоръжена охрана”, в звено „Охрана“ и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл.
225, ал.1 от КТ в размер на 437,78 лева , дължимо за периода 13.12.2018г.
– 13.03.2019г., ведно със законната лихва върху него, считано от 01.02.2019г.,
до окончателното плащане.
В останалата, необжалвана част, решението
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА “Напоителни Системи” ЕАД – клон
Шумен, ЕИК : да заплати на В.С.В., ЕГН **********, сумата 1116 (хиляда сто и шестнадесет ) лева
– деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от 08.10.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.