Решение по дело №5816/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260243
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720105816
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260243 / 9.10.2020г.

 

гр. П., 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5816 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу М.Д.Я. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,  вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 269,12 лв., представляваща стойност за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 22.11.2012 г. до 18.10.2016 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „-***за абонатен № -***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 78,32 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 11.02.2013 г. до 07.08.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 05088/2019 г. по описа на РС-П., ГО, III-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2019 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се в гр. П., . „-***, е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги, възлизащи на сумата от 269,12 лв. Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М.Я., чрез пълномощника си адв. В.К., оспорва предявените искове с твърдението, че няма качеството потребител на процесните услуги, тъй като не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва начина на формиране на процесните вземания. Намира, че счетоводството на дружеството не е водено редовно. Счита вземанията за недължими и като погасени по давност с тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

От Протокол № 25/30.10.1999 г. от Общото събрание на член-кооператорите на ЖСК „Промишлено строителство“ – гр. П., се установява вземането на решение  за приемане на член-кооператор Д.Я. А. Съгласно протокол за окончателно разпределение на обектите на ЖСК „Промишлено строителство“ и прекратяване на ЖСК на адрес ул. „“ № , на 16.05.2005 г. е взето решение апартамент № 20, находящ се в жилищната сграда в гр. П., ул. „№ , да бъде разпределен на член-кооператора Д. Я. А.

Видно от представеното удостоверение за наследници Д Я. А. е починал на 20.03.2003 г., като е оставил за наследници по закон преживялата си съпруга – Е.И. А., и сина си – ответника М.Д.Я..

Съгласно указанията, дадени в т.2 от ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., правото на собственост върху обекти в сграда, изградена от ЖСК, каквито са спорните по настоящото дело обекти, се придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Липсват доказателства дали за процесния апартамент е издаден нотариален акт – такъв по делото не е приобщен, за да формира съдът извод, че в полза на Д.А.като е възникнало правото на собственост върху апартамент № 20, за да премине той в патримониума на ответника по силата на универсално правоприемство.

Дори обаче такъв да бе представен по делото, отново не би било установено при условията на пълно и главно доказване съществуващо в полза на ответника право на собственост върху имота. По делото са налице индиции, за съществуващо изключително право на собственост върху процесния имот в полза трето за процеса лице – Е.И.А., майка на ответника. От представената Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 09.10.2007 г. ответникът М.Д.Я. е декларирал за целите на данъчното облагане, че притежава по наследство правото на собственост върху процесния водоснабден имот, съвместно с трето лице – майка му Е.И.А., при квоти ¼ ид.ч.  за ответника М.Я. и ¾ ид.ч. за Е.А.. Видно от справка по лице от Агенцията по вписванията, по партидата на М.Я. е вписано прехвърляне с дв.вх.рег.№ 52 от дата 13.01.2011 г. Съгласно данните от справката-извлечение, на посочената дата (предхождаща исковия период) ответникът М.Д.Я. е продал на Е.И.А. притежаваната от него ¼ ид.ч. върху процесния апартамент.

При съвкупната преценка на посочените писмени доказателства съдът намира, че по делото не бе установена първата материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция. В хода на производството не бе доказано при условията на пълно и главно доказване съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот, а с това – и качеството потребител на ВиК услуги. Нещо повече, от събраните доказателства съдът формира извод, че трето за процеса лице – Е.И.А., притежава в пълен обем правото на собственост върху апартамента. Ето защо е безпредметно обсъждането на останалите юридически факти, пораждащи спорното материално право и доказателствата, ангажирани във връзка с тяхното установяване, а искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед акцесорния ме характер, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

По разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да репарира сторените от ответника в настоящото производство разноски в размер на 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.

В светлината на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от  ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу М.Д.Я., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,  вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.Я. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 269,12 лева, представляваща стойност за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 22.11.2012 г. до 18.10.2016 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „-***, с абонатен № -***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 78,32 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 11.02.2013 г. до 07.08.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 05088/2019 г. по описа на РС П., ГО, III-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПКВодоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на М.Д.Я., ЕГН ********** сумата в размер на 300,00 лева разноски в исковото производство.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

СЪДИЯ_________________