Р
Е Ш Е Н И Е № 260243 / 9.10.2020г.
гр.
П., 09.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5816
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД срещу М.Д.Я. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 269,12 лв., представляваща стойност за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 22.11.2012 г. до 18.10.2016 г. до
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „-***за абонатен № -***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 03.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 78,32 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
11.02.2013 г. до 07.08.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 05088/2019 г. по
описа на РС-П., ГО, III-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, съществува облигационно правоотношение във връзка с доставка на питейна
вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и регулирано
от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. П., . „-***, е водоснабден. Посочва, че ответникът се явява
задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата и
откриването на партида с абонатен номер. Поддържа се, че през процесния период
ищецът е изпълнил задълженията си като е доставил до имота водоснабдителни и
канализационни услуги, възлизащи на сумата от 269,12 лв. Изяснява се, че от
своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Претендират се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М.Я., чрез пълномощника си адв. В.К., оспорва
предявените искове с твърдението, че няма качеството потребител на процесните
услуги, тъй като не е собственик, нито ползвател на имота. Оспорва начина на
формиране на процесните вземания. Намира, че счетоводството на дружеството не е
водено редовно. Счита вземанията за недължими и като погасени по давност с
тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответницата е била собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
От Протокол № 25/30.10.1999 г. от Общото
събрание на член-кооператорите на ЖСК „Промишлено строителство“ – гр. П., се
установява вземането на решение за
приемане на член-кооператор Д.Я. А. Съгласно протокол за окончателно
разпределение на обектите на ЖСК „Промишлено строителство“ и прекратяване на
ЖСК на адрес ул. „“ № , на 16.05.2005 г. е взето решение апартамент № 20,
находящ се в жилищната сграда в гр. П., ул. „№ , да бъде разпределен на
член-кооператора Д. Я. А.
Видно от представеното удостоверение за
наследници Д Я. А. е починал на 20.03.2003 г., като е оставил за наследници по
закон преживялата си съпруга – Е.И. А., и сина си – ответника М.Д.Я..
Съгласно указанията, дадени в т.2 от
ППВС № 3 от 12.11.1983 г. по гр.д.№ 1 от 1983 г., правото на собственост върху обекти
в сграда, изградена от ЖСК, каквито са спорните по настоящото дело обекти, се
придобива от датата на съставяне на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК. Липсват
доказателства дали за процесния апартамент е издаден нотариален акт – такъв по
делото не е приобщен, за да формира съдът извод, че в полза на Д.А.като е
възникнало правото на собственост върху апартамент № 20, за да премине той в
патримониума на ответника по силата на универсално правоприемство.
Дори обаче такъв да бе представен по
делото, отново не би било установено при условията на пълно и главно доказване
съществуващо в полза на ответника право на собственост върху имота. По делото
са налице индиции, за съществуващо изключително право на собственост върху
процесния имот в полза трето за процеса лице – Е.И.А., майка на ответника. От
представената Декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че на 09.10.2007 г.
ответникът М.Д.Я. е декларирал за целите на данъчното облагане, че притежава по
наследство правото на собственост върху процесния водоснабден имот, съвместно с
трето лице – майка му Е.И.А., при квоти ¼ ид.ч. за ответника М.Я. и ¾ ид.ч. за Е.А.. Видно
от справка по лице от Агенцията по вписванията, по партидата на М.Я. е вписано
прехвърляне с дв.вх.рег.№ 52 от дата 13.01.2011 г. Съгласно данните от
справката-извлечение, на посочената дата (предхождаща исковия период)
ответникът М.Д.Я. е продал на Е.И.А. притежаваната от него ¼ ид.ч. върху
процесния апартамент.
При съвкупната преценка на посочените
писмени доказателства съдът намира, че по делото не бе установена първата
материална предпоставка, обуславяща основателност на исковата претенция. В хода
на производството не бе доказано при условията на пълно и главно доказване
съществуващо в полза на ответника право на собственост или вещно право на
ползване върху процесния водоснабден имот, а с това – и качеството потребител
на ВиК услуги. Нещо повече, от събраните доказателства съдът формира извод, че
трето за процеса лице – Е.И.А., притежава в пълен обем правото на собственост
върху апартамента. Ето защо е безпредметно обсъждането на останалите юридически
факти, пораждащи спорното материално право и доказателствата, ангажирани във връзка
с тяхното установяване, а искът за главница следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед акцесорния ме характер, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да репарира сторените от ответника в настоящото
производство разноски в размер на 300 лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу М.Д.Я.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.Я. дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД сумата от 269,12 лева,
представляваща стойност за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 22.11.2012 г. до 18.10.2016 г. до водоснабден имот,
находящ се в гр. П., ул. „-***, с абонатен № -***, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2019 г.
до окончателното плащане на вземането и сумата от 78,32 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 11.02.2013 г. до 07.08.2019 г., за които суми по ч. гр.
дело № 05088/2019 г. по описа на РС П., ГО, III-ти състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: ********* да
заплати на М.Д.Я., ЕГН **********
сумата в размер на 300,00 лева
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________