Определение по дело №392/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 448
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20193001000392
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

26.06.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА въззивно т. д. № 392

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Р.Г.А. от гр. Добрич, представлявана от адв. М. Я. от ДАК, срещу определение № 264/03.06.2019г., постановено по т.д. № 96/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката, с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване й от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на определение, с което да бъде уважено искането предвид наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. В жалбата се твърди, че определението е бланкетно и немотивирано, като в него не са посочени правно-релевантни критерии от кръга на визираните в чл. 83, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата оплаквания, приема следното от фактическа и правна страна:

Р.Г.А., която е с процесуалното качество на ищец в първоинстанционното производство, е сезирал ДОС с искане за освобождаването й от заплащане на държавни такси и разноски по т. д. № 96/2019г., образувано по искова молба срещу „Гаранционен фонд“ – гр. София. Към молбата е приложена надлежно попълнена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

С обжалваното определение съдът е направил правен извод, че имотното състояние на ищцата позволява разходи за заплащане на дължимите държавни такси и разноски, без да са обсъдени критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението е неправилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която е с подчертано социална функция, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателността на молбата за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. на разпоредбата на чл. 83 ГПК

От представената декларация от молителката Р.А., който е в трудоспособна възраст / 57 г./, се установява, че същата и съпругът й са съсобственици на обитавания от тях апартамент, както и на МПС, произведено през 1988г., нямат влогове на свое име, не получават доходи от наеми, рента и аренда от земеделски земи и други имоти, дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества. Молителката не е заета по трудово правоотношение, а съпругът й реализира доход от месечно трудово възнаграждение в размер на 580 лв.

Съвкупната преценка на изследваните предпоставки от кръга на посочените в чл. 83, ал. 2, т. 1 – т. 7 ГПК, съпоставени с размера на задължението за държавна такса - 1 600лв., позволяват да се направи обоснован извод, че Р.Г.А. не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавни такси и разноски по инициираното от нея исково производство, следователно са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции относно основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искането да бъде уважено.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 264/03.06.2019г., постановено по т. д. № 96/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Р.Г.А. ЕГН **********, адрес: ***, от заплащане на държавни такси и разноски по т. д. № 96/2019г. по описа на Добрички окръжен съд, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.