Номер 17625.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000283 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от "Дунарит"АД гр. Русе срещу Решение № 98/
06.07.2020 г. по Т.д. № 190/ 2020 г. по описа на РОС, с което съдът е потвърдил отказ
№ 20200522162814-3/ 29.05.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията на АВ за
вписване по партида на дружеството на заличаването на вписания под № 001 по
заявление вх. № 20141212103509 особен залог върху търговското му предприятие.
Счита постановения акт за незаконосъобразен, като съдът неправилно, необосновано и
в противоречие с разпоредбите на ЗТРРЮЛНЦ основал изводите си на висящо
регистърно производство по заявление за подновяване на срока на особения залог без
да съобрази, че това производство е приключило с отказ на длъжностното лице да
впише исканото подновяване, потвърден с влязло в сила решение на съда. Излага, че е
неотносимо към исканото вписване наличието на висящо предходно производство по
вписване на нов заложен кредитор, доколкото вписването на особения залог не е
подновено в предвидения от ЗОЗ 5-годишен срок, и след изтичане на същия, което в
случая е станало на 12.12.2019 г., особеният залог е погасен по право и съответно
подлежи на заличаване. Сочи, че тази хипотеза не е необходимо писмено съгласие на
заложния кредитор, нито влязъл в сила съдебен акт за заличаването на залога. В този
смисъл намира дадените от длъжностното лице указания по подаденото заявление Б4
за представяне на такива документи за незаконосъобразни и счита, че неизпълнението
им не може да обуслови отказ от вписване на исканото обстоятелство. Според
жалбоподателя съдът не е преценил, че длъжностното лице е излязло извън своята
компетентност, като вместо да съобрази решенията на съда, е коментирало невписани
1
и неотносими към регистърното производство обстоятелства. Извън всички наведени
оплаквания заявява, че на 11.11.2019 г. вписаният в търговския регистър заложен
кредитор „Е. Миролио“ ЕООД е подписал нотариално заверена декларация – съгласие,
която прилага към жалбата си, за заличаване на вписания особен залог върху
търговското предприятие на "Дунарит"АД.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
"Дунарит"АД е подало до АВ – Търговски регистър заявление Б4 с вх. №
20200522162814 за вписване по партида на дружеството на заличаването на вписания
под № 001 по заявление вх. № 20141212103509 в полза на „Е. Миролио“ ЕООД особен
залог върху търговското му предприятие като погасен по право с изтичане на
предвидения в чл.30 ал.2 ЗОЗ 5-годишен срок. По това заявление на 26.05.2020 г.
длъжностното лице по регистрацията е дало указания за представяне от заявителя на
писмено съгласие на заложния кредитор с нотариална заверка на подписа или влязъл в
сила съдебен акт за заличаването на залога. В срока за изпълнение на указанията
заявителят е възразил, че исканото представяне на такива документи е неоснователно,
защото законът не ги изисква. На 29.05.2020 г. е постановен обжалваният отказ,
мотивиран с непредставянето на изискани документи и висящи регистърни
производства по предходни заявления за вписване на нов заложен кредитор и за
подновяване на вписания особен залог. С обжалваното пред настоящата инстанция
решение съдът е потвърдил отказа на длъжностното лице, като е приел, че от
представените документи не се установява заявеното за вписване обстоятелство,
защото поради спиране на предходно регистърно производство за вписване на
подновяването на особения залог не може да се приеме, че предвидения в чл.30 ал.2
ЗОЗ 5-годишен срок е изтекъл. Видно от вписванията в ТР по партида на "Дунарит"
АД, има регистърни производства, инициирани от "Държавна
консолидационна компания“ ЕАД, по заявление Б-4 с вх. № 20170828143532 за
вписването на това дружество като нов заложен кредитор на основание поредни
договори за цесия и по заявление Б-4 с вх. № 20191122155726 за вписване на
подновяване на особения залог върху търговското предприятие. Тези две регистърни
производства са спрени по реда на чл.536 ГПК – първото
с Определение № 229/ 31.08.2017 г. по Т.д.№ 76/2017 г. на ОС – Сливен до
приключване с влязъл в сила акт на производството по Т.д.№ 19/2016 г. по описа ОС –
Сливен, а второто с три отделни акта на съдилища – с Определение № 6348/ 26.11.2019
г. по Т.д № 2505/ 2019 г. на СГС до приключване на производството по искова молба с
вх. № 145748/ 25.11.2019 г., с Определение № 515/ 05.12.2019 г. по В.ч.т.д. № 342/ 2019
г. на БАС до приключване с влязъл в сила акт на производството по Т.д.№ 19/2016
г. по описа ОС – Сливен и с Определение № 614/ 19.12.2019 г. по Ч.т.д. № 430/ 2019 г.
на ОС – Русе до приключване на производството по искова молба с вх. № 7444/
2
26.11.2019 г. При хронологично проследяване на вписванията в ТР производствата по
никое от делата, обусловили спирането, не са приключили, включително това по Т.д.
№ 19/2016 г. по описа ОС – Сливен, по което е постановено първоинстанционно
решение, но по въззивна жалба висящността е пренесена пред БАС. По заявление Б-4 с
вх. № 20191122155726 за вписване на подновяване на особения залог върху
търговското предприятие има постановен отказ от вписване, който е потвърден от РОС
и впоследствие от ВТАС, който съд в решението си – № 71/ 28.02.2020 г. по В.т.д. №
34/ 2020 г. е посочил, че при наличие на спряно регистърно производство заявеното
обстоятелство не може да бъде вписано.
При така изяснената фактическа обстановка настоящият съд намира
депозираната частна жалба за неоснователна, като изцяло споделя мотивите, изложени
от първоинстанционния съд, за законосъобразност на постановения от длъжностното
лице по регистрацията отказ за вписване на заявеното обстоятелство.
За да бъде допуснато вписване на заявено обстоятелство, длъжностното лице е
длъжно да извърши строго формална проверка, чийто обхват е очертан в разпоредбата
на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т.5 на цитираната норма то трябва да провери дали
заявеното за вписване обстоятелство съществува, което в конкретиката на настоящия
казус означава да установи, че от вписването на особения залог върху търговското
предприятие на заявителя е изтекъл 5-годишния срок, предвиден в чл.30 ал.2 ЗОЗ, и че
преди изтичането на този срок не е вписано подновяване на вписания залог. При
извършване на тази проверка категорично не може да бъде формиран извод за
погасяване по право на вписания особен залог. Действително от първоначалното
вписване на 12.12.2019 г. до датата на подаване на заявлението 22.05.2020 г. е изтекъл
изискуемият от закона срок, но не може да се прецени осъществяването на другия
кумулативно изискуем елемент – липса на вписано подновяване на вписания залог.
Такава преценка ще бъде възможна едва след произнасянето на длъжностното лице по
двете предходни регистърни производства, които ще бъдат възобновени след отпадане
на основанията за спирането им, като произнасянето по тях е дължимо съгласно чл.19
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ по реда на постъпването на заявленията и по второто е изцяло
обусловено от произнасянето по първото. Неоснователно е оплакването, че по второто
заявление – за вписване на подновяването на вписването на особения залог –
регистърното производство е приключило. Видно от цитираните съдебни актове,
производството е спряно, което изрично е посочено и съобразено и в Решение № 71/
28.02.2020 г. по В.т.д. № 34/ 2020 г. на ВТАС и с оглед на това спиране е налице
забрана за длъжностното лице да се произнася по съответното заявление.
По отношение на представената с частната жалба нотариално заверена
декларация – съгласие на законния представител на „Е. Миролио“ ЕООД за заличаване
3
на вписания особен залог, същата не може да обоснове вписване на заявеното
обстоятелство, защото макар това дружество да е вписания в ТР заложен кредитор,
има последващи висящи регистърни производства за вписване на нови заложни
кредитори по съответни договори за цесии, които са спрени по силата на съдебни
актове, и до приключването на тези регистърни производства е спорен действителният
заложен кредитор, който може да заяви съгласие за заличаване на залога.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/ 06.07.2020 г. по Т.д. № 190/ 2020 г. по описа
на РОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението да се изпрати на АВ – Търговски регистър – В.
Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4