Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.***, 27.10.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 28.09.2015г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията АНД №1217/15г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Постъпила е жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД срещу НП№НП-356/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на дружеството за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа жалбата и се моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище за законосъобразност на наказателното постановление.

                   Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № КРС-1076/08.07.2014г.  и НП№ НП-356/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-*** съдът констатира нередовности по чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.3 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

                   Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2014г. в гр.******”, при извършена проверка от длъжностни лица на ДКЕВР-*** било установено, че средството за търговско измерване /СТИ/ на абонатен номер ***, фабричен номер ***, тип EJ 926 Dz /еднофазен/ на фирма KRIZIK, e със заводска пломба с година на производство – 2003г. Първоначална метрологична проверка била извършена на неустановена дата през 2000г. СТИ било монтирано на 31.08.2005г.  При проверката не бил представен протокол за последно извършена метрологична проверка. В регистъра на СТИ към „Енерго-Про Мрежи” АД като година на следваща метрологична проверка на СТИ била посочена 2006г., каквато проверка не била извършена.  Контролният и наказващият органи счели, че нарушението е извършено при установяването му – на 17.03.2014г.

                   Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

                   Гореизложеното обосновава правен извод за допуснат формален порок по чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.3 от ЗАНН, визиращ описание на нарушението и на неговите фактически обстоятелства. Това е така, защото за да е налице последваща проверка, то същата следва да е осъществена след  изтичането на определен срок от извършена първоначална такава. Фактически абсурд е извършването на каквато и да е проверка на непроизведено СТИ, какъ**о е настоящият случай. В разглеждания казус се твърди извършването на първоначална метрологична проверка на неустановена дата през 2000г. при производство на предмета на проверката на неустановена дата през 2003г. Тоест, че е налице първоначална проверка на несъществуващ предмет на нарушението. Последното не може да обективира фактическите обстоятелства на последващата проверка. Това противоречие във фактическата обстановка не позволява подвеждане на извършеното под обективните признаци на състава на претендираното нарушение. По този начин освен допуснатият формален порок е нарушено и правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитна си позиция.

                   Гореизложеното не налага обсъждане на останалите възражения и правни доводи на страните.

                   Искането на защитата за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. За същите е предвиден друг процесуален ред.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

                   Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП№НП-356/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на „Енерго-Про Мрежи” АД за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

                   Оставя без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски по делото.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

Районен съдия: