Р
Е Ш Е Н И Е № 260116
гр. Сливен, 11.11. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 557 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Д.И. срещу НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г.
на Началник сектор към ОД на МВР гр. Сливен, РУ – Сливен, с което на основание
чл. 183 ал.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДвП. Иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде изменено в
писмено предупреждение по чл.28 от ЗАНН.
В с.з. жалбоподателят не се явява, чрез своя
пълномощник иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не изпраща
представител. По делото е представено писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
16.04.2020 г. около 13:00 ч. в гр.
Сливен жалбоподателят управлявал л.а. „Мерцедес ЦЛК 200 КОМПРЕСОР“ с рег. № С 6020
НА. Движил се по ул. Индустриална, след стария фуражен завод в посока кв.
Дебелата кория. Тъй като се оглеждал да търси цех за пясакоструини услуги,
който се намирал от дясната страна не
видял поставения знак В-2 за въведена временна забрана за движение на
ППС навлязал след знака и не спазил
забраната.
Служители на ОД на МВР - Сливен го
спрели и за извършеното деяние на жалбоподателя бил съставен АУАН № АА675158/16.04.2020
г., с който то било квалифицирано като нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му направил
възражение.
На
основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и
събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът даде вяра на АУАН № АА675158/16.04.2020
г. и НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г.,
кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Васко Б.Й.Б. и
свидетелите Д.К.К., Д.С.А. и С.Г.П..
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е
основателна.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите
по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение на
правилата за движение по пътищата съответстват на посочената за нарушена правна
норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно
дата, място и начин, изчерпващи обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното
нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено.
Нарушението и участието на жалбопод. в него са описани достатъчно ясно, и той може да
разбере в какво се изразява осъщественото от него противоправно деияние и срещу какво обвинение следва да организира защитата си.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба "участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". При така установеното от
фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя запълва от обективна и субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, доколкото безспорно бе установено, че именно жалбоподателят е
управлявал лек автомобил мерцедес и е навлязал в участък след въведения с
временна забрана знак "В2". Въпросният знак, съгласно чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП е от категорията на забранителните и предвижда
"Забранено е влизането на пътни превозни средства". Фактическите
обстоятелства за навлизане на жалбоподателя с управлявания от него автомобил в
път, за който със знак "В2" е била постановена забрана за движение,
се установяват от показанията на разпитаните свидетели. Същевременно
жалбоподателят не опроверга фактическите констатации в АУАН, а напротив същите
се потвърдиха от показанията на цитирания свидетел и писмените доказателства по
делото. В тази връзка съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана
в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съобразявайки изискването на закона.
От своя страна административнонаказващият орган правилно е приложил и
санкционната разпоредба на чл.
183, ал. 7 ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение с налагане на две кумулативни наказания
във фиксиран размер - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 1 месец, каквито са и наложени с обжалваното НП, респ.
размерът на санкциите е правилно определен съобразно установения императивен
размер за съответното нарушение съгл. чл.
183, ал. 7 от ЗДвП.
Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол,
в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т. д.
№ 1/2007 г. по описа на ВКС, но в случая настоящият съдебен състав споделя
извода на административнонаказващия орган, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Имайки предвид вида на нарушението, което е формално и признаците на състава му
не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че същото касае
конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано
като "маловажен случай" по смисъла на посочената законова норма. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено
за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за
които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта
на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата,
свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на
значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно
здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че
въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи, нарушението е типично за вида си, като нито
пред контролните органи, нито пред съда жалбоподателят е въвел твърдения за
факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното,
поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като
маловажен случай.
За пълнота и с оглед изложеното в жалбата следва да се посочи, че в
материалите по административнонаказателната преписка не се съдържат данни да са
отнети контролни точки на жалбоподателя. Същевременно следва да се посочи, че
отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява
административно наказание, а има контролно- отчетни функции. Самото отнемане на
контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни
постановления и не представлява изпълнение на наложено административно
наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед
характера на дейността по отнемането на контролни точки липсва законодателна
уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност в производството
по обжалване на НП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от посоченото, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР гр.
Сливен, РУ – Сливен, с което на Д.Д.И. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,
пл. Х.Д. № 6, чрез адв. Х.Х., с което му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., на основание чл.
183 ал.7 от ЗДвП и е ЛИШЕН от право да управлява МПС за срок от един месец,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: