О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2021 г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 14534/2020г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от ‚А.З.С.Н.В.“ ЕАД, *** срещу А.А. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: за сумата от 505,57 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 134814
сключен на 04.07.2016 г. между "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и А.А., за периода от 02.09.2016 г. до 30.04.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
09.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер
на 79,15 лв. за периода от
02.09.2016 г. до 30.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
обезщетение за забава в размер на 36,16 лв. за периода от 02.09.2016 г.
до 12.03.2020 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, по
силата на Приложение 1 от дата 19.07.2019 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 19.07.2019 г.
Съдът намира, че образуваното производство,
с което са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, е процесуално недопустимо
поради липса на правен интерес по следните съображения:
Заявителят е предявил исковете след дадени
указания от заповедния съд в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, когато
заповедта е връчена на длъжника при условията чл. 47, ал. 5 ГПК.
При връчване на заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК заповедният съд не е съобразил, че длъжникът работи по трудово
правоотношение, видно от запис под № 2 в справка за актуално състояние на
трудови договори.
Пропускът е отстранен от заповедния съд и
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника, чрез работодателя му „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД на адреса на управление,
вписан в ТР на 29.01.2021г.
В предоставения едномесечен срок, изтекъл на
01.03.2021г., длъжникът не е депозирал възражение, поради което и заповедният
съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист с разпореждане по ч.гр.д. № 7719/2020г.
на ВРС.
Следователно, ищецът е лишен правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо сумите, обективирани в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
която е влязла в сила и въз основа на нея вече е издаден изпълнителен лист,
поради което производство подлежи на прекратяване, на осн.
чл. 130 ГПК.
Водим от горното, на осн.
чл. 130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14534/2020г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок пред Окръжен съд – Варна от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: