Р Е Ш Е Н И Е
№261400/21.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на двадесет и шести март две хиляди
двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 7783 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против
„Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, следните суми: 11046,74 лева – сбор от дължими
трудови възнаграждения, в т.ч.: 486,32 лева – дължимо трудово възнаграждение за
м.11.2019 г.; 4854,68 лева - дължимо трудово възнаграждение за м.01.2020 г.;
4854,68 лева - дължимо трудово възнаграждение за м.02.2020 г.; 851,06 лева -
дължимо трудово възнаграждение за м.март 2020 г.; както и сумата от 354,55 лева
– сбор от обезщетения за забава, начислени върху главните задължения, за
периода от 25.12.2019 г. до 08.07.2020 г. Претендират се сторените разноски по
делото.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните от ищеца права:
Между страните по делото е налице
трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор, сключен между тях
на 27.11.2019 г., в сила от 28.11.2019 г. В изпълнение на трудовия договор,
ищецът приел да заеме длъжността „С.п-к.“ на м/к „С.Д.“, плаващ под български
флаг в Средиземно и в Черно море. Съгласно чл.5 от трудовия договор,
възнаграждението на ищеца възлизало на сума в размер на 2600 евро, като същото
било дължимо на 25-то число на месеца, следващ отчетния месец. Трудовото
възнаграждение на ищеца било платимо по посочена от него банкова сметка. ***ет
с дължимите суми и извършените плащания.
Със заповед № 99/06.03.2020 г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на осн. чл.325, ал.1 КТ. Ищецът твърди,
че след прекратяване на трудовия му договор, неизплатени останали следните суми
за трудови възнаграждения: 486,32 лева – дължимо трудово възнаграждение за
м.11.2019 г.; 4854,68 лева - дължимо трудово възнаграждение за м.01.2020 г.;
4854,68 лева - дължимо трудово възнаграждение за м.02.2020 г.; 851,06 лева -
дължимо трудово възнаграждение за м.март 2020 г. Твърди, че независимо от
опитите за доброволно уреждане на спора с ответника, плащане на дължимите суми
не е последвало. Поради забава в изплащане на главните задължения, претендира
сумата от 354,44 лева – сбор от
обезщетенията за забава, начислени върху горепосочените суми, за периода
– от датата на съответния падеж до 08.07.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не
представя писмен отговор на исковата молба.
В проведено по делото открито съдебно
заседание, ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове; ответникът не
се явява и не се представлява.
Варненският районен съд, след като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
Трудовото правоотношение между страните
по делото е възникнало въз основа сключен между тях трудов договор № 109/27.11.2019
г., по силата, на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява
длъжността „старши помощник-капитан“ на м/к „С.Д.“ IMO 8504272,
плаващ под български флаг в Средиземно и Черно море. Трудовият договор е
сключен на осн. чл.70 КТ вр. чл.68, ал.1, т.1 КТ. Трудовото
месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 2600
евро, като същото е платимо на 25-то число на месеца, следващ отчетния месец,
по посочена от ищеца банкова сметка /***.7/
Със заповед №99/06.03.2020 г. на ответното
търговско дружество, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по взаимно
съгласие /чл.325, ал.1 КТ/.
По искане на ищеца, по делото е
допусната и проведена съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на
която се установява, че за месеците ноември 2019 г., януари 2020 г., февруари
2020 г. и март 2020 г., ответникът е начислил брутно трудово възнаграждение в
общ размер на 11827,09 лева, а дължимата нетна сума е в размер общо на 11284,26
лева. По отделни месеци, дължимото трудово възнаграждение е в следните размери:
за м.11.2019 г. – 508,52 лева /бруто/ и 486,32 лева /нето/; за м.01.2020 г. –
5085,16 лева /бруто/ и 4854,68 лева /нето/; за м.02.2020 г. – 5058,16 лева
/бруто/ и за 4854,68 лева /нето/ и за м.03.2020 г. – 1148,25 лева /бруто/ и
1088,58 лева /нето/. Обезщетението за забава, дължимо върху главницата,
начислено за периода от 25-то число на месеца, следващ отработения месец до
08.07.2020 г. е в общ размер на 374,29 лева.
При така установените фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла
на чл.357 КТ, при твърдения, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, след прекратяването, на което са останали неплатени в полза на
ищеца трудови възнаграждения. Ищцовата претенция намира правното си основание в
разпоредбите на чл.128, т.2 вр. чл.242 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ,
положеният труд по трудов договор е възмезден, а нормата на чл.128, т.2 КТ
указва задължението на работодателя да заплаща в срок, на работника/служителя,
уговореното трудово възнаграждение. При неизпълнение на това задължение от
страна на работодателя, за работника/служителя възниква право на иск за
заплащане на пълния размер на дължимото трудово възнаграждение, като липсата на
парични средства или друго препятствие, не освобождават работодателя от
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл.245, ал.2 КТ, неизплатената част от трудовото възнаграждение се дължи
ведно със законната лихва.
В процесния случай е безспорно установено,
че ищецът е полагал труд по сключения с ответника трудов договор. Към датата на
подаване на исковата молба, трудовите възнаграждения за месеците ноември 2019
г., януари, февруари и март 2020 г. са дължими от работодателя, но същите не са
платени. Претендираните от ищеца трудови възнаграждения са в техния нетен
размер, като за месеците: 11.2019 г., 01.2020 г. и 02.2020 г. същите съвпадат
изцяло с изчисленията на вещото лице. Единствено за м.03.2020 г. ищецът
претендира трудово възнаграждение, в по-нисък размер от този, който с
експертизата е намерено, че се дължи от работодателя, като с оглед заявеното с
исковата молба, съдът следва да присъди именно този по-нисък размер. При
горните доводи, главните искове се явяват доказани по основание и размер, като следва
да се присъдят в следните размери:
-
486,32
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.11.2019 г.;
-
4854,68
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.01.2020 г.;
-
4854,68
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.02.2020 г.;
-
851,06
лева – неплатено трудово възнаграждение за м. 03.2020 г.
С оглед основателността на главните
искове, доказани по своето основание са и акцесорните искове – за заплащане на
лихви за забава върху дължимите суми. С исковата молба ищецът намира, че
периодът, за който се дължи съответната лихва започва от датата на падежа на
всяко от главните задължения до 08.07.2020 г. Ответникът дължи заплащане на
обезщетение за забава върху неплатените трудови възнаграждения, но началната
дата на всеки от периодите на начисляване следва да се определи съгласно
правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД - от датата следваща падежа на задължението, а не
както е поискал ищецът – от падежната дата.
На основание чл.162 ГПК, съдът изчислява
размерите на дължимото обезщетение за забава с лихвен калкулатор, като след
извършените изчисления, намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят
следните суми за обезщетения за забава, както следва:
- 26,48 лева - върху неплатено трудово
възнаграждение за м.11.2019 г., в размер на 486,32 лева, за периода от
26.12.2019 г. до 08.07.2020 г., като за разликата над 26,48 лева до пълния
претендиран размер от 26,62 лева и за дата 25.12.2019 г., искът следва да се
отхвърли;
- 180,70 лева - върху неплатено трудово
възнаграждение за м.01.2020 г., в размер на 4854,68 лева, за периода от
26.02.2020 г. до 08.07.2020 г., като за разликата над 180,70 лева до пълния
претендиран размер от 182,05 лева и за дата 25.02.2020 г., искът следва да се
отхвърли;
- 141,59 лева - върху дължимото трудово
възнаграждение за м.02.2020 г., в размер на 4854,68 лева, начислено за периода
от 26.03.2020 г. до 08.07.2020 г., като за
разликата над 141,59 лева до пълния претендиран размер от 142,94 лева и за дата
25.03.2020 г., искът следва да се отхвърли;
-
2,94 лева - върху дължимото трудово възнаграждение за м.03.2020 г., в размер на
851,06 лева, начислено за периода от 26.04.2020 г. до 08.07.2020 г., като за дата 25.04.2020 г., искът следва да
се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно
на уважената част от исковете, в полза на ищеца се следват сторените разноски
по делото в размер на 899,75 лв. за заплатено от същия адвокатско
възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени
по следната банкова сметка ***: BG 76 BPBI
79401401154601.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Варненски
районен съд, сумата от 455,92 лева, съставляваща дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 11046,74 лева, представляваща сбор от дължими суми за
неплатени трудови възнаграждения, както следва: 486,32 лева – неплатено трудово
възнаграждение за м.11.2019 г., с падеж 25.12.2019 г.; 4854,68 лева – неплатено
трудово възнаграждение за м.01.2020 г., с падеж 25.02.2020 г.; 4854,68 лева –
неплатено трудово възнаграждение за м.02.2020 г., с падеж 25.03.2020 г.; 851,06
лева – неплатено трудово възнаграждение за м. 03.2020 г., с падеж 25.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 26,48 лева – обезщетение за забава върху сумата от 486,32
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.11.2019 г., с падеж 25.12.2019 г.,
начислено за периода от 26.12.2019 г. до 08.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 26,48 лева до пълния претендиран размер от 26,62 лева
и за дата 25.12.2019 г.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 180,70 лева – обезщетение за забава върху сумата от 4854,68
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.01.2020 г., с падеж 25.02.2020 г.,
начислено за периода от 26.02.2020 г. до 08.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 180,70 лева до пълния претендиран размер от 182,05
лева и за дата 25.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 141,59 лева – обезщетение за забава върху сумата от 4854,68
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.02.2020 г., с падеж 25.03.2020 г.,
начислено за периода от 26.03.2020 г. до 08.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 141,59 лева до пълния претендиран размер от 142,94
лева и за дата 25.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2,94 лева – обезщетение за забава върху сумата от 851,06
лева – неплатено трудово възнаграждение за м.03.2020 г., с падеж 25.04.2020 г.,
начислено за периода от 26.04.2020 г. до 08.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
дата 25.04.2020 г.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 899,75 лева.
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати държавна такса в размер на 455,92
лева, по сметка на Районен съд – Варна, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
На страните да се връчи препис от
решението, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: