М
о т и в и към присъда № 65 от 09.09.2009 година,постановена по н.о.х.дело №350 по
описа за 2009 година на Районен съд Велинград:
Обвинение против Н.С.Б.
***, в точа че:
- на 05.09.2006 година в град
Велинград, съзнателно се ползва от неистински частен документ между ЕТ”Стима НБ 90”,представлявано от собственика Н.С.Б. ***, в
качеството му на “Наемодател” и Н. *** в качеството му на “Наемател”, като го
представил пред Районен съд – Велинград, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл.316 от НК
, във връзка с чл.309,ал.1 от НК ;
- при условията на продължавано
престъпление, за периода от м.април 2003 година до м.юни 2003 година
включително, в град Велинград, с цел да набави за себе си имотна облага,
първоначално възбудил , а след това - до края на периода, поддържал заблуждение
у Н. ***, като му казал, че електромерът в наетото от Б. помещение и дворно
място с площ 300 кв.м., описано в Нотариален акт с вх.рег.№
1205 от 29.12.1999 година и ползвано като ресторант, отчита електроенергия
употребена само от уредите в посочения ресторант , като преди това Н.С.Б.
включил в електромрежата на отдаденото под наем
помещение ползвани от него машини и ползвал
електрическа енергия, отчитана с посочения по-горе електромер,с което му причинил имотна вреда в размер на 900
лева - престъпление по чл.209,ал.1 от НК
, във връзка с чл.26 от НК .
Н. *** е конституиран като частен обвинител и граждански ищец в
наказателния процес,като е предявил граждански иск против подсъдимия за сумата
900 лева – претърпени имуществени вреди от предстъплението
по чл. 209 от НК,ведно със законната
лихва от м. юли 2003 година до окончателното й изплащане и разноски по водене
на делото.
Подсъдимият
не се признава за виновен,като твърди,че при наемане на помещението от Б. е бил изготвен договор от адвокат ,като
е дал на наемателя договора и той на другия ден му е върнал същия подписа,както
и че не е ползвал ел. енергия ,заплащане от електромера,поставен в наетия
ресторант.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото е представено копие
от Договор за наем,сключен на 01.05.2003 година в град Велинград между ЕТ”СТИМА НБ 90” Велинград,представляван
от собственика Н.С.Б. - наемодател и Н. *** - наемател,по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя
помещение с обща площ от 300 кв.м.,ведно с инвентар в него,като наемателя се е
съгласил да заплаща уговорена наемна цена – 1000 лева на месец,като същите се
заплащат на три равни годишни вноски от по 4 000 лева в срок до 10.05.2003
година първата; в срок до 10.09.2003 година втората и в срок до 10.01.2004
година третата,както и ежемесечно и в срок всички консумативни
разходи като отопление,ел.енергия,вода,телефон,охрана и др. От представения
препис е видно,че договора е написан на компютър ,като с химикал са
попълнени ЕГН на наемателя и улицата и
№,на които живее .Относно подписване на този
договор са налице различни твърдения от страна на подсъдимия и на свид. Б. . Подсъдимият
Б. твърди,че след като се разбрали с Б. за наемане на ресторанта е бил изготвен
договор от адвокат,наемателят е взел
договора и на другия ден му го върнал
подписан.Свид. Б. твърди,че са се разбрали с Б.
договорните им отношения да бъдат от 01.04.2003 година до 01.09.2003
година,донесъл му договорен лист с всички условия и подписал всичко пред него,като договора бил
за срок от 5 месеца,а след това се появил договор за една година.Освен това свид. Б. твърди,че пред него подсъдимия твърдял,че ще
завери договора при нотариуса Х.,тъй като му е
познат и ще даде единия договор на него,а другия ще предаде в счетоводството.Свид. Д. пък твърди,че е работил в процесния
ресторант,когато наемател е бил Б. – той му бил шеф,като работил там 3 месеца –
било е лятото на 2003 година и след това затворили ресторанта,а преди той да
постъпи на работа Б. е работил в същия ресторант 2 месеца.
От заключението на почерковата експертиза е
видно,че подписа след израза “наемател” в Договор за наем от 01.05.2003 година
не е положен от Н.Г.Б.. С Решение № 19 от 29.12.2006 година,постановено по
гр.дело № 414/2006 година Велинградският районен съд е осъдил Н. *** да заплати на “СТИМА НВ 900- Н.Б.”***
сумата от 4 000 лева дължима по Договор за наем от 01.05.2003 година ,както и сумата 4 000 лева – обезщетение
за пропуснати ползи,поради неизпълнение на посочения договор за целия срок .С
посоченото решения са присъдени лихви за забава и законна лихва.В мотивите към
решението е посочено,че ответника е редовно призован,но не се явява и не е взел
становище по иска.Освен това в посочените мотиви съдът се е позовал на Договор
за наем от 01.05.2003 година. Решението е влязло в сила на 07.02.2007 година
и подсъдимия Б. на 15.05.2007 година се
е снабдил с изп. лист за присъдените му суми,който е
представил на частния-съдия изпълнител
Н.Т.,като е образувано изп.
дело № 356/2007 година. По посоченото изп. дело са
предприети действия за събиране на вземането – изпращане на Призовки за
доброволно изпълнение;връчване на съобщение на съпруга-недлъжник;налагане
на запор върху лек автомобил,собственост на свид. Б.;Опис
на движими вещи – на лекия автомобил; оценка на веща; публична продан на лекия автомобил.С Решение № 190 от 18.06.2007
година,постановено по гр.дело № 323/2006 година Велинградският районен съд
е осъдил: Н.Д.Д. да заплати
на ЕТ”СТИМА – НВ90-Н.Б.”*** сумата 1500 лева
– наемна цена за м. април – м.декември 2004 г. вкл. по Договор за наем от 01.01.2004 година ,ведно със законна и мораторна лихви; В.Х.Д. да заплати на ЕТ”СТИМА – НВ90-Н.Б.”*** сумата 1500 лева – наемна цена за м. април –
м.декември 2004 г. вкл. по Договор за наем
от 01.01.2004 година ,ведно със законна и мораторна
лихви; Н.Х.Ч. да заплати на ЕТ”СТИМА –
НВ90-Н.Б.”*** сумата 1500 лева – наемна
цена за м. април – м.декември 2004 г. вкл. по Договор за наем от 01.01.2004 година ,ведно със законна и мораторна лихви.Приложен е Договор за наем от 01.01.2004
година,на който се позовава съда в мотивите към посоченото решение,като същия е
изготвен на компютър и липсват дописани данни.По делото е представено копие от
Договор за наем,сключен на 01.01.2005 година в град Велинград между ЕТ”СТИМА НБ
90” Велинград,представляван от подсъдимия – наемодател и наемател- ЕТ”Б.Т.”***
,за срок от пет години,като същия е изготвен на компютър и липсват дописани
данни.Приложена е и разписка от 17.08.2005 година за получен наем по този
договор за м. февруари и март 2005 година. Наемателя по този договор е представил
писмени доказателства за закупени адаптори и
водопроводни части;пердета и покривки;платена такса СОД за м.
септември,октомври,ноември и декември 2004 година.
В обясненията си подсъдимия Б.
твърди,че свид. Б. е ползвал ресторанта от сключване
на договора за наем т.е от 01.05.2003 година до м. октомври 2003 година,като
първите три месеца си плащал наема,а след това отказал и за това той завел
дело,след което той и сина му получавали заплахи по телефона от Б.,за което
сигнализирали ГД”БОП”.Във връзка със заплащане на електрическата енергия
подсъдимия Б. твърди,че главния електромер се намира в трафопоста,а
електромера за ресторанта се намира в едно от помещенията,до което той нямал
достъп. Изяснява начина,по който всеки от наемателите е плащал консумираната
ел. енергия от отделния обект – наемодателя плаща цялата сума за ел. енергията
и след това събира сумите от отделните
наематели съгл. контролните електромери,като той не е
имал металорежещи машини и не е ползвал ел. енергия,отчитана от електромера на
ресторанта. Във връзка със заплащането от страна на Б.Б. твърди,че заедно с
него са отчитали показанията на електромера в ресторанта,изчислявали са сумата и Б. плащал различни суми –
200-250-300 лева месечно,като това е ставало през първите три месеца.В
показанията си пък свид. Б. твърди,че е ползвал
наетия ресторант три месеца от 01.04.2003 година до 11.06.2003 година,като за
този период платил 2400 лева наем,както и за ел. енергия общо около 1 700
лева,но не си спомня точно колко е плащал всеки месец,като заплащал редовно
наема си и сумите за електричество,до момента в който се усъмнил в количеството на отчитаната ел. енергия от
електромера в ресторанта.Освен това този свидетел твърди,че за това спрели
всички уреди в ресторанта,след което електромера продължил да върти с пълна
скорост,повикал Б. и той започнал да псува някакъв електротехник и обещал,че ще
реши проблема.За това двамата се разбрали Б. да напусне ресторанта,като след
справка с Електроразпространение си уреждат
отношенията,или без справка – но не заплаща дължимата сума за наема.Освен това свид. Б. твърди,че Б. е завел дело пред РС след като
разбрал,че бизнеса му потръгнал,не се е явявал по гражданското дело,тъй като не
е получавал призовки;като започнал да търси правата си едва след като е
образувано изпълнителното дело.Свид. Б. освен това е
категоричен,че първите два месеца е заплатил по-малки сума за ток,а третия
месец е платил 900 лева.Същият не е в състояние да уточни кой от уредите в
ресторанта за какъв период от време през месеците е работел.Посочените
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Б. не бяха отстранени по време на проведената очна
ставка.
От показанията на свид. Ч. е видно,че
е била наемателка на ресторанта на Б. *** 2003 година,като са подписали
договор за наем на 01.01.2004 година с наем 500 лева месечно,заплащан на
ръка,като също са констатирали,че електромера в ресторанта отчита ел. енергия и на уреди ,извън
него,плащали са месечно за ток по 100-200 лева,като пред нея Б. е споделял,че Б.
му дължи суми.Свид. Ч. потвърждава показанията на
съпругата си отчасти,като той твърди,че за плащали месечно за ток 200-250
лева,като през месец май 2004 година са установили,че електромера в ресторанта
върти и при изключени уреди и че преди това Б. ги предупредил,че Б. не е хубав
човек и че ще имат проблеми с него.Свид. Т. – също е
бил наемател на процесния ресторант – от м.септември
2004 година до м. юли 2005 година ,като е плащал месечен наем 600 лева,сключил
е писмен договор м. юни със задна дата – от м. януари,не е получавал документ
за наема и тока. Този свидетел твърди,че през м. януари 2005 година по
предложение на Б. И.П. е ремонтирал ел.
мрежата и е отделил електромера в ресторанта – да отчита ел. енергията само от
него,като до този момент електромера е отчитал и ел. енергията от работилницата
на Б..Този свидетел твърди,че също е осъден от Б.,но счита че не му дължи
никакви пари,тъй като бил вложил повече средства от 2400 лева в
неговата”скапана плевня”.Освен посоченото по-горе за времето,пред което Б. е
бил наемател на ресторанта,свид. Д. твърди че пред
него наемателя е изключил всички уреди в ресторанта и въпреки това единия
електромер е работел,а другия не;присъствал е на разправията между Б. и Б. за
голямата дължима сума за ток и доколкото разбрал,страните по договора се
разбрали наемателя да плати тока и да приключат с договора,като действително
той предал ключа от ресторанта на Б..Същият свидетел твърди,че дължимата голяма
сума за ток от Б. била 400-500 лева,а за предишните месеци – не знае какви суми
е плащал наемателя на ресторанта.Свид. А. е наемател на процесния
ресторант в момента,като го ползва в това качество от 3,5 години,има писмен
договор,плаща наема с касови ордери,тока плаща,след отчитане по контролен
електромер,до който Б. няма достъп и плаща средно
месечно за ток 350-450-500 лева. Свид. П. не може да определи точно кога е отделил всеки
един от обектите с отделни електромери – първоначално твърди,че е сторил това
до 2001 година,а след това,когато Т. е бил наемател на ресторанта.Освен това
този свидетел твърди,че е поставил отделен електромер в ресторанта преди 2000
година и тогава е отделил машините,а впоследствие че е сторил това,когато Т. е
бил наемател,както и че до този момент всички обекти вкл. и складовете са били
на един електромер.Същият свидетел твърди,че в ресторанта са били 2 или 3
електромера и часовник,което не се потвърждава от показанията на свид. Б. и Т..
От заключението на
първоначалната счетоводна експертиза е видно,че свид.
Б. е заплатил електроенергия около 2000 лева в повече за периода на действие на
Договор за наем,а за Б.Т. не се доказва
завишено заплащане на ел. енергия.В констативно-съобразителната част на
заключението си вещото лице се позовава на твърдението на свид.
Б.,че е заплатил поради неправомерно включване
на подсъдимия електроенергия на стойност 800 – 1000 лева месечно,като определя
средния размер за периода около 2000 лева.В допълнителна счетоводна
експертиза вещото лице определя,,че свид. Б. е осъден да заплати на ЕТ”СТИМА НВ 90-Н.Б.”***
главница 8000 лева,мораторни лихви 2833.21 лева и
деловодни разноски 853.53 лева т.е общо 11 686.74 лева; елетроенергия за около 2 000 лева; свид.
Н.Д.Д.,В.Х.Д. и Н.Х.Ч.
са осъдени да заплатят п о - главница 1500 лева, мораторна
лихва 356.41 лева и деловодни разноски 202.67 лева т.е опб.що
по 2 059.58 лева ,като свид. Ч. по нейно
твърдение е заплатила ел. енергия за около 2000 лева и свид.
Б.Т. е осъден да заплати главница 1200 лева,деловодни разноски 144 лева или
общо 1 344 лева,като е заплатил ел. енергия за около 2 000 лева в
повече,поради незаконно включване на Б..След връщане на делото за доразследване е изготвено ново допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза,от което е
видно че според показанията на свид. Б. и Д. в
наетото помещение са работели фризер,фритюрник,скара,кафе машина,хладилна витрина и
осветление с общ разход на ел. енергия
10 087.8 кв/часа т.е ел. енергия е на стойност
373.24 лева месечно или при заплатена от него обща сума за ел. енергия 2000
лева е заплатил в повече 900 до 1000 лева за периода на действие на договора.В
същото заключение се сочи ,че за свид. Ч. и Т. не се
доказва завишено заплащане на ел. енергия.По повод поставена допълнителна
задача на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице уведомява съда,че в
клона”Електроразпределение”Велинград липсват данни за
консумираната ел.енергия от физически и юридически лица – абонати преди 2006
година – след този период е променян два пъти софтуерния продукт за отчитане на
ле.енергията,като освен това в дружеството не се води отчетност на броя на
контролните електромери,които може да има всеки абонат.От заключението на
съдебно-електротехническата експертиза е видно,че след проверка в Община
Велинград,EVN
България – клон Велинград и имота на място,вещото лице констатира,че
електрическата мрежа в парцела,собственост на Б.,в който е застроен и процесния ресторант,е положена : от трафопоста
до ГПТ на ресторанта;от трафопоста до Таблата за
работилниците,канцелариите и автомивката;в
електромера,който се намира в трафопоста са включени
следните обекти: кухня с ресторант,която има контролен електромер,който се
намира в коридора на
кухнята;работилници,канцеларии,автомивка; в
табло-консуматори,намиращо се в ресторанта има надписи,от които личи,че при
проектирането през 1983 годинаима изградени токови
кръгове за захранване”банциг,фреза и циркуляр”,които се намират в
работилницата,но в момента тези ел.потребители се захранват от кабел,подвързан
към включител “Работилници и канцеларии” в трафопоста. В съдебно заседание вещото лице изясни,че в
имота на Б. има два електромера,като единия е в кухнята,там таблото е било за 10 кръга,но сега е включен само един
кръг,на таблото има табелки,на които пише – фреза,банциг,т.е на всеки бушон има
табелка кой какво захранва,като при ремонта е поставен електромер,който да
отчита по-малка мощност.Освен това вещото лице изясни,че може да се изчисли
консумираната ел. енергия в ресторанта,ако се знае мощността на всеки уред и
колко часа в денонощие е работил.
Подсъдимият не е осъждан – с
Присъда № 36 от 27.06.2008 година,постановена от РС Велинград по нох дело №
50/2008 година е признат за виновен за престъпление по чл. 144,а.3 от НК,освободен е от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е
наложено адм. наказание глоба 500 лева.От
представената характеристична справка , е видно че е роден във Велинград,миа постоянен и настоящ адрес във Велинград,женен е и не е криминално проявен.Подсъдимият е
подписал декларация,че семейството му се състои от него и съпругата му,не е
декларирал доходи,декларирал е че притежава жилище на 108 кв.м. и лек
автомобил.
С оглед на така възприетата фактическа
обстановка, съдът счита,че:
Н.С.Б. ***, следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.09.2006 година в град Велинград, съзнателно
се ползва от неистински частен документ – Договор за наем,сключен между ЕТ”Стима НБ
90”,представлявано от собственика Н.С.Б. ***, в качеството му на “Наемодател” и
Н. *** в качеството му на “Наемател”, като го представил пред Районен съд –
Велинград, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност и бъде ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл.316 от НК
, във връзка с чл.309,ал.1 от НК .В настоящия процес се установи по един
безспорен начин,че подписа за наемател т.е за свид. Б.,в
Договор за наем от 01.05.2003 година,не е положен от Н.Г.Б. т.е налице е един неистичнски частен документ
. Освен това се установи и обстоятелството,че подсъдимия е представил
този договор по гр. дело № 414/ 2006 година и по същото дело свид. Б. е осъден да заплати на подсъдимия,в качеството му
на едноличен търговец, определена парична сума,посочено подробно във
фактическата обстановка т.е доказано е по безспорен начин и обстоятелството,че Б.
се е ползвал от неистинския частен документ. Въпреки наличието на тези два
обективни признака на състава на чл. 316 от НК във вр.
с чл. 309,ал.1 от НК,съдът счита,че деянието на подсъдимия Б. не е съставомерно,тъй като не
се установи по несъмнен и безспорен начин,че той с ъ з н
а т е л н о се е ползвал от неистински
частен документ. Във връзка с начина
на подписване на инкриминирания договор за наем са налице обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. Б.,както и
изследваното копие от договора за наем от 01.05.2003 година.Съдът след като
обсъди обясненията на подсъдимия,показанията на свид.Б.
поотделно и в съответствие с показанията на разпитаните свидетели – преди всичко
на свид. Д.,счита че не се събраха категорични и
безспорни доказателства в подкрепа на тезата на свид.Б.,че
първоначално са подписали договор за 6 месеца и че впоследствие този договор е
бил подменен с друг с продължителност 1 година.
На първо място показанията на свид. Б. са в
противоречие с тези на свид. Д.,който твърди,че след
възникнала разправия между наемателя и наемодателя във връзка със заплащане на
голяма сума пари за ел. енергия,са се разбрали договора да бъде прекратен преди
изтичане на срока на същия,но този свидетел твърди,че той е работил в
ресторанта с наемател свид. Б. – около три
месеца,през лятото,като преди това ресторанта бил работил 2 или 3 месеца с този
наемател т.е при сключен договор за 6 месеца,както твърди свид.
Б.,а не за 1 година – както е посочено в инкриминирания договор – за какво
предсрочно прекратяване на взаимоотношенията между наемател и наемодател би
станало въпрос?За това съдът приема,че обясненията на подсъдимия Б. за начина
на подписване на договора за наем са правдоподобни – същият е изготвен от
адвокат и предаден на наемателя да се запознае с него,след което той го върнал
подписан на наемодателя т.е дори и да не е бил подписан от свид.
Б. това обстоятелство не е било известно на свид. Б.,за
да се приеме че той съзнавайки,че подписа за наемател не е на лицето – го
представя пред съда т.е съзнателно се ползва от неистински частен документ.За
да приеме ,че обясненията на подсъдимия са достоверни съдът взе предвид и обстоятелството,че в договора данни от самоличността на
наемателя /ЕГН и адрес/ са написани допълнително с химикал т.е правдоподобно е
те да не са били известни при изготвяне на договора и да са попълнени
допълнително след предаване на същия на наемателя и запознаване с неговото съдържание.
Не е без значение и обстоятелството,че
при останалите два договора за наем,сключени между подсъдимия от една страна и свид. Т. и Ч. от друга – липсва такова дописване на данните
за самоличността им.Поради всички тези обстоятелства съдът прие,че обвинението
не е доказано по безспорен и несъмнен начин,поради което подсъдимия следва да
бъде оправдан. Една осъдителна присъда би противоречала не само на разпоредбата
на чл. 303,ал.2 от НПК,поради посочения извод,но и на разпоредбата на чл. 303,ал.1
от НПК – тъй като при събрания доказателствен материал,би почивала на
предположение – след като договора за наем е неистински и е представен от
подсъдимия Б. пред съда,то той е знаел че договора не е подписан от наемателя и
съзнателно е ползвал неистински частен документ.
Н.С.Б. *** следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че при условията
на продължавано престъпление, за периода от м.април 2003 година до м.юни 2003
година включително, в град Велинград, с цел да набави за себе си имотна облага,
първоначално възбудил , а след това - до края на периода, поддържал заблуждение
у Н. ***, като му казал, че електромерът в наетото от Б. помещение и дворно
място с площ 300 кв.м., описано в Нотариален акт с вх.рег.№
1205 от 29.12.1999 година и ползвано като ресторант, отчита електроенергия
употребена само от уредите в посочения ресторант , като преди това Н.С.Б.
включил в електромрежата на отдаденото под наем
помещение ползвани от него машини и ползвал
електрическа енергия, отчитана с посочения по-горе електромер,с което му причинил имотна вреда в размер на
900 лева ,като бъде ОПРАВДАН
по обвинението за престъпление по чл.209,ал.1 от НК
, във връзка с чл.26 от НК .В
настоящия процес се установи по един безспорен начин,че подсъдимия Б. – в
качеството си на едноличен търговец с фирмено наименование “”СТИМА НБ 90-Н.Б.”*** е отдал под наем помещение – ресторант,ведно
с оборудване на свид. Н.Г.Б.,както и че между тях е
възникнал спор по повод количеството на
заплащаната от наемателя ел.
енергия, отчитана от контролния електромер на ресторанта. Не се събраха
доказателства в подкрепа на тезата на обвинението,че Б. при сключване на
договора и впоследствие при отчитане на електроенергията и заплащането й от
наемателя Б. е уверявал същия,че контролния електромер отчита само
консумираната ел. енергия от уредите в ресторанта. Такова категорично твърдение
липсва в показанията на свид. Б. – дори той твърди,че
непосредствено преди да се изнесе от ресторанта е информирал Б. ,че електромера
върти и когато са изключени всички уреди и той започнал да псува някакъв
електротехник т.е разговора между наемател и наемодател във връзка с отчитаната
в повече ел. енергия е станал в края на периода на ползване на помещението ,Б.
не е отрекъл че може да има отчитане и на други уреди пред наемателя т.е трудно
може да се направи извода,че той е въвел Б. в заблуждение и впоследствие по
време на периода на ползване на наетото помещение е поддържал същото.Нещо повече
– в настоящия процес не се установиха по категоричен начин редица
обстоятелства,които са от съществено значение за извода на съда дали са налице
обективните и субективни признаци на престъплението измама по чл. 209,ал.1 от НК – периода на ползване на ресторанта от свид. Б.;
заплащаната ел. енергия за всеки един от месеците,респ. и цялата изплатена
сума;количеството на ел. енергията,изразходвана от консуматорите в ресторанта,респ.
от тези извън ресторанта; съзнаване на последното обстоятелство от страна на
подсъдимия; момента на отделяне на ел.
инсталацията на ресторанта,от ел. инсталацията на останалите обекти в имота.
Във връзка с периода на ползване на наетия ресторант от свид.
Б. са налице противоречиви твърдения,както от страна на наемодателя и
наемателя,така и от страна на свид. Д.. Подсъдимия Б. твърди,че ресторанта е ползван
от Б. 6 месеца; свид. Б. твърди ,че е ползвал
ресторанта от 01.04.2003 година до 11.06.2003 година, а свид.
Д. – че е бил сервитьор в ресторанта около 3 месеца през лятото на 2003
година,като преди това ресторанта работил с наемател Б. около два
месеца.Следователно показанията на свид. Б. не се
подкрепят,нито от гласните доказателства -
показанията на свид. Д.,нито от писмени такива
– счетоводни документи за дейността на наетия от него ресторант; разписки за
платени суми за наем,ел. енергия и др.Нещо повече – не се събраха доказателства
,че действително с действията си / възбуждане и поддържане на заблуждение у свид. Б. / подсъдимия е причинил на същия имотна вреда в
размер на 900 лева.На първо място – самия свид. Б. не
може да установи точно каква сума за
ел. енергия е заплатил на Б. за три месеца,като твърди,че е платил около 1700
лева,от които 900 лева последния месец,а за останалите два месеца не уточнява
каква сума е заплатил.На второ място - свид. Д. пък
твърди,че Б. е заплащал на Б. по 400-500
лева ток за месец,но не може да каже точно за каква сума са се разправяли
двамата преди да приключи работата си в ресторанта Б.. И на последно място – не
е без значение обстоятелството,че дори и от показанията си свид.
Б. не може да се установи каква сума е
следвало да заплаща за консумираната ел. енергия от уредите в наетия от него
ресторант и точно каква сума е заплатил за консумирана ел. енергия от други
уреди т.е размера на причинената му вреда.Нещо повече – по делото бяха
разпитани последващите наематели на ресторанта,като същите сочат различни
сума,заплащани от тях за консумирана ел. ерегия в
същия обект – свид. Ч. – между 100 и 200 лева
месечно; свид. Ч. / за същия период/ - около 200-250
лева на месец; свид. Т. – около 150-200 лева месечно,свид. А. – 350-450-500 лева
месечно,като това е съвсем обяснимо,като се има предвид,че се касае за
заведение – ресторант,в което консуматорите на ел. енергия не работят точно
определено време за съотв. месец.Освен всичко
изложено до тук следва да се има предвид,че от показанията на свид. П. не се установи кога точно е отделена ел.
инсталацията на ресторанта от останалите обекти в имота,като този свидетел
веднъж сочи период преди наемане на ресторанта от Б.,а след това период след
това – по време на наемане на ресторанта от Т..От всичко изложено до тук е
видно,че единствено свид.
Б. твърди,че е заплатил на Б. в повече
900 лева за консумирана ел. енергия,като и неговите показания са колебливи и не
се подкрепят от показанията на останалите свидетели, от писмени доказателства и изслушаните по делото експертизи.
Следва да се има предвид,че този свидетел е заинтересован от изхода на
делото,тъй като вече е осъден от Б. да му заплати известна парична сума. Освен
това и свид. Б. и свид. Ч.
и Т. първоначално са твърдели,че подсъдимия им е причинил вреда в размер на по
2 000 лева,като това тяхно твърдение не е установено от
доказателствата,събрани по делото и е обяснимо с оглед на това,че всички те са
осъдени да заплатят известна сума пари във връзка с изпълнение на Договори за наем,сключени
между тях и подс. Б.. При тези противоречия относно изплатените суми за консумирана ел.
енергия,за дължимата в действителност сума за консумирана ел. енергия от
уредите в наетия ресторант, трудно може да се приеме,че са налице измамливи
действия / в този смисъл решение № 402 от 1976 г. по н.д. № 382 от 1976 г. на II-ро НО на ВС/,в резултат на които е причинена имотна
вреда на свид. Б.. От всичко изложено до тук може да
се направи извода,че липсва и субективния елемент на престъплението по
чл.209,ал.1 от НК - пряк умисъл, т.е деецът
да съзнава, че възбужда и подържа заблуждение у увредения,че последният
именно с това съзнание се разпорежда със свои средства и единствената цел на Б. да е била да набави за себе си
имотна облага по посочения начин респ. да причини вреда на Б..Не е без значение
и обстоятелството,че Б. твърди,че е заплатил сумата 900 лева / за която
претендира/,след като вече е осъзнал,че не заплаща изцяло консумирана от него ел.енергия.
Следователно, в
настоящият процес не се установиха по безспорен начин обективните и субективни
признаци на състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Една осъдителна
причина би противоречала на разпоредбите на чл.303, чл.2 от НПК, тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен начин – констатирани са множество
противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели, които не
бяха отстранени след проведените очни ставки, като освен това вещото лице е
категорично,че депозира заключението си при липса на писмени доказателства –
единствено въз основа на показанията на свид.Б.. Страните
по договора не са съставяли съотв. документи във
връзка с изпълнение на договора за наем,поради което трудно може да се определи
с категоричност дали е налице причинена вреда на наемателя. Нещо повече – една
осъдителна присъда би противоречала и на разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК
,тъй като ще почива на предположения относно : времетраенето на договора за наем,изплатените
суми по този договор,като наемна цена и за консумирана ел. енергия ,консумираната
в действителност ел.енергия в наетия обект от свид. Б. като наказателния процес не е средство за
разрешаване на гражданско-правен спор на страни по договор за наем ,нито за
промяна на резултата от вече приключил граждански процес.
Предявения граждански иск от Н. *** , с ЕГН **********,против Н.С.Б. ***,с ЕГН
********** за заплащане на сумата 900/деветстотин лева/ - причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва , считано от м.юли 2003 година до
окончателното й изплащане и разноски по водене на делото ,следва да бъде ОТХВЪРЛЕН,
като неоснователен.Касае се за иск за
непозволено увреждане,предявен на
основание чл. 45 от ЗЗД – поправяне
на вредите,причинени противоправно и виновно другиму.
В настоящия процес не се установи ,че с противправното
си и виновно поведение / осъществяване на състава на престъпление по чл.
209,ал.1 от НК / ,подс. Б. е причинил вреда на гражданския ищец Б.,в размер на 900 лева.
Съображенията на съща за това са изложени по-горе при обосноваване на
оправдателната присъда, в частта й относно обвинението за престъпление измама –
по чл. 209,ал.1 от НК.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :