Решение по дело №16512/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 922
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20211110216512
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.И.Б.С. от П. срещу Eлектронен фиш, Серия
К, № 4174626, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с
налагане на "глоба" в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи, че от датата на нарушението – 26.07.2019
г. до датата на издаване на атакувания електронен фиш – 20.11.2020 г., е
изминал период по – дълъг от една година, респективно и при неспазване
едногодишния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, същият е незаконосъобразен.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. В ангажирано по делото писмено становище се
моли жалбата да бъде оставена без уважение, респективно атакуваният
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.07.2019 г. в 12:09 ч. в гр.София, на Околовръстен път до
кв.“Филиповци“, с посока на движение от автомагистрала „Люлин“ към
бул.“Сливница“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол
тип „TFR1-M” № 509 била засечена скорост на движение на МПС – лек
автомобил „....от 115 км./ч., при разрешена такава – 70 км./ч. извън населено
място, обозначено с пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 45 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил Венцеслав Ганчев
Славоев.
Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето със
мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 509, бил издаден
електронен фиш Серия К № 2915020, с който на Венцеслав Ганчев Славоев
било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лева за
извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
На 21.10.2020 г. в ОПП-СДВР се явил Венцеслав Ганчев Славоев, който
в качеството си на собственик на лек автомобил „.... попълнил декларация по
реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която декларирал, че процесният лек автомобил
е предоставен за ползване на В.И.Б.С. в периода от 07:00 часа на 26.07.2019 г.
до 17:00 часа на 26.07.2019 г. Заедно с декларацията било предоставено и
копие от СУМПС на В.И.Б.С..
С оглед така подадената декларация електронен фиш Серия К №
2915020 по описа на СДВР бил анулиран и вместо него на 20.11.2020 г. бил
издаден обжалваният електронен фиш Серия К № 4174626 по описа на СДВР,
с който на В.И.Б.С. било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП за превишаване на допустимата скорост с 45 км/ч.
Фишът бил връчен на жалбоподателя на 29.10.2021 г.
От приложения към делото снимков материал - клип № 6083 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 509), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 26.07.2019 г., в 12:09:45 ч., в
район с координати EL 23.23501о и NL 42.71808о е измерена скорост на
2
движение от 119 км/ч., като са записани датата, часа (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на името на Венцеслав Ганчев Славоев, депозирал декларация по
реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съобразно която на процесната дата и време
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя В.И.Б.С..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.07.2019 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, №
509 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.
Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година,
като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” е преминала проверка на
30.01.2019 г. От приложения по делото протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M” № 509 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови
график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от
26.07.2019 г., протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска
техника”, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, декларация по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, справка
от КАТ за собственик на превозно средство.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
3
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
На първо място следва да бъде отбелязано, че настоящият съдебен състав
е на мнение, че няма законодателно приравняване между електронен фиш и
наказателно постановление. Действително, съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове,
респективно и не обосновава необходимост от механично пренасяне на
правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на електронния фиш.
Именно поради това, за електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.
34, чл. 40 – 44, чл. 52 - 58 от ЗАНН. Отговаря на действителното фактическо
положение твърдението на жалбоподателя, че от датата на нарушението
26.07.2019 г. до датата на връчване на електронния фиш 29.10.2021 г. са
минали около две години и три месеца. За разлика от АУАН и НП, при
издаването на електронен фиш законодателят не е предвидил срок, след
изтичането на който да не може да се издава, респ. връчва електронен фиш.
Нормата на чл. 34 от ЗАНН тук не важи, нито има друга аналогична
разпоредба в законодателството, която да се отнася до електронния фиш.
Поради това, изтеклият период от време от извършване на деянието до
издаването, респ. връчването на електронния фиш не може да бъде основание
съдът да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение.
Изтичането на определен срок от извършване на нарушението би имало
4
значение единствено за прекратяване на административното производство
поради изтекла давност. В случая обаче, от датата на нарушението /26.07.2019
г./ до връчването на електронния фиш /29.10.2021 г./ не е изтекъл 3-
годишният срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Към момента
на постановяване на съдебния акт на СРС – 15 състав не е изтекъл и
абсолютният давностен срок по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице основания за
прекратяване на административното производство.
На следващо място е необходимо да се посочи, че електронният фиш е
издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и
компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи,
образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези
реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване
на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
5
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението - 26.07.2019 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването
и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR1-M" с № 509, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
6
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 6083/26.07.2019 г. измерената скорост на
движение на автомобила управляван от жалбоподателя е била 119 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 115 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
115 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 45 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
Видно от отразеното в приложения по делото снимков материал,
разрешената скорост за движение в района на Околовръстен път,
кв.“Филиповци“, с посока на движение от автомагистрала „Люлин“ към
бул.“Сливница“, в процесния участък е 70 км/ч. към момента на
нарушението, като този пътен участък е извън населено място и
ограничението е въведено с пътен знак В-26.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол № 3-38-19/30.01.2019 г. на лаборатория „Полицейска техника” и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същата се е намирала в служебен автомобил с №
СА. че се е извършвал контрол на околовръстен път до кв.“Филиповци“, като
посоката на движение на контролираните МПС е била от АМ „Люлин“ към
бул.“Сливница“, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане - отдалечаващи автомобили, както и че контролът се е извършил
7
за времето от 11:00 ч. до 13:00 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение, е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението.
В конкретиката на настоящия случай съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
В.И.Б.С., доколкото от приложената по преписката декларация, попълнена от
собственика на процесния автомобил е видно, че последният е бил
предоставен за ползване именно на В.И.Б.С. в периода от в периода от 07:00
часа на 26.07.2019 г. до 17:00 часа на 26.07.2019 г. Към попълнената
декларация е приложено и копие от СУМПС на Б-С-а. При спазване на
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП първоначално издаденият електронен
фиш срещу В.С. е бил анулиран и на негово място е издаден електронен фиш
Серия К № 4174626 срещу В.И.Б.С.. В 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш Б-С-а не е представила декларация с посочване на лицето,
което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност за така
извършеното административно нарушение. Като не се е възползвала от
възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП, жалбоподателката Б-С-а
негласно е потвърдила, че на процесната дата и място е управлявала л. а.
марка „....
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
8
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят В.И.Б.С. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят Б-С-а като правоспособен водач е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 70 км/ч., като по този начин е подценила
настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
Макар, че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост извън
рамките на населено място е значително, което от своя страна повишава
опасността от реализиране на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
9
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
На следващо място, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай, с
оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на въззиваемата
страна, която обаче не е поискала присъждането им, поради което и съдът не
длъжи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 4174626, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на
В.И.Б.С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10