Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
20.04. 2018 година
град Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.
ПЕТРИЧЕВ
при секретаря Мария
Димитрова, като разгледа докладваното от
районния съдия Петричев гражд.дело № 1427 по описа на съда за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод на исковата молба от ищеца Г.М.Г.,*** с ЕГН-**********, против
Б.П.К. с ЕГН-********** и П.С.К. с ЕГН-**********,*** и П.Б.К.,*** с ЕГН-**********
и В.М.Ш. *** е собственик на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Костандово, ЕКАТТЕ 38844, община
Ракитово, област Пазарджишка, представляващ: ½ идеална част от дворно място, цялото с площ
от 5262 кв.м /пет хиляди двеста шейсет и два квадратни метра/, парцел 052
/петдесет и втори/ от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и
пет хиляди петдесет и две/ по картата на възстановената собственост на
землището, находящ се в местността „Стопански двор“, десета категория при
граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 -
напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот
№ 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е идентичен с парцел
XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот планоснимачен номер сто и
единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на
гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на имота по нотариален акт:
черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на
града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско ползване, ВЕДНО с
построената в западната част на подробно описания по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА
- ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/ кв. метра, който е
придобил с договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт № 9, том III,
нот. дело № 816/17.10.1995 г. на районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 569, том - 64, стр. – 569, като
½ идеална част закупил с
инвестиционни намерения. Твърди, че след покупката през 1995 г. съсобственикът
тогава Б.П.К. е използвал за
дървопреработване и склад цялата стопанска сграда ведно с прилежащото й дворно
място, като за неговата ½ идеална
част получава наем в продължение на
години.
През 2001 г. с
Нотариален акт № 185, том II, per. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на
Районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх.
per. № 589/17.09.2001, Б.К. и съпругата му, въпреки че вече са притежавали
право на собственост само върху половината от процесния имот, „прехвърлили“ на П.К.
„повторно“ и неговата ½ идеална
част от целия имот с площ от 5262 кв.м ведно с построената в него стопанска
сграда. За процесната „продажба“ е бил уведомен от Б. К. няколко месеца
по-късно в началото на 2002 г., като същият му обяснил тогава, че фирмата му не
се вмествала в „матрицата“ на кредитните институции за благонадежден
кредитополучател и не можел да реализира свой бизнес план предвид наличието на
нередовно обслужвани банкови кредити. Отделно от това имал и други финансови
задължения спрямо физически и юридически лица, включително и към данъчната
администрация, поради което се наложило спешно имотът да бъде отписан от
имотната му партида в Службата по вписвания при PC - Велинград. За да ми
гарантира правото на собственост на неговата ½ идеална част и с оглед избягването на дълги и
ненужни съдебни спорове, лицето му предоставило тогава екземпляр от подписано в
деня на нотариалната сделка Обратно писмо, което прилага към настоящата искова
молба.
Твърди, че от
дълги години живее в чужбина и до България пътува рядко, а наема за неговата идеална
част получава чрез парични преводи до към края на 2014 г. В началото на 2017 г.
е посетил притежавания от неговия в стопанския двор на гр. Костандово имот,
където констатирах, че същия е с премахнати от дворното място навеси за
съхранение на дървесина и силози за съхранение на дървени стърготини. През
отворените врати на стопанската сграда се виждало, че машините които се
ползвали навремето за дървообработване вече липсват. Случаен минувач му
споделил, че доколкото му е известно имота има нови собственици, които го
използват за овчарник, а Б. К. не бе виждал от години.
Тъй като е бил
наясно с правата си на съсобственик, направил справка в Служба по вписванията
при PC- Велинград, при която установил, че без моето знание и без моето
съгласие с процесния имот включително и с притежаваната от мен ½ идеална част от 2009 г. са извършени няколко
разпоредителни сделки, а именно:
- С Нотариален акт № 129, том I, per. № 771,
нот. дело № 123/06.04.2009 г. на нотариус Г.Х., вписан в служба по вписванията
при PC - Велинград с вх. per. № 618/
- П.К. е
прехвърлил собствеността отново върху целия имот на А. П.А..
- С Нотариален
акт № 189, том I, per. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1314/
- А. П.А.със
съпругата си даряват 1/20 идеална част от процесния имот на А.С.Б. и В.Д.Д.,
като на следващия ден
- С Нотариален
акт № 190, том I, per. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1319/
- А. П.А.със
съпругата си продават на съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите 19/20
идеални части.
- С Нотариален
акт № 58, том I, per. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1787/
- А.С.Б. и В.Д.Д.
„даряват“ 1/20 идеална част от целия имот на В.М.Ш., а на следващия работен ден
- С Нотариален
акт № 61, том II, per. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1797/
- А.С.Б. и В.Д.Д.
продават на съсобственика си В.М.Ш. останалите 19/20 идеални части.
Твърди, че
никога не е губил правото си на собственост върху ½ идеална част от
дворното място, цялото с площ от 5262 кв.м ведно с построената в него стопанска
сграда, подробно описана по-горе в настоящата искова молба. Правото му на
собственост за ½ идеална част се е запазила и към настоящия момент, тъй
като с договора за покупко-продажба от 2001 г. Б. К. и съпругата му са се
разпоредили с идеална част, която не е била тяхна собственост и затова тази
продажба не е породила вещно транслативно действие. Независимо, че след това
във всеки един от нотариалните актове е посочено, че се прехвърля целия
недвижим имот, счита че и тези сделки също не са породили прехвърлителен ефект
по отношение на собствената му ½ г, тъй като никой не може да прехвърли
това, което няма. Счита, че поради наличието на пълен обратен документ от 2001
г., сделката, оформена с Нотариален акт № 185, том II, per. № 589, нот. дело №
464/17.09.2001 г. на районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията при
PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001, е нищожна, тъй като е абсолютно
симулативна и не е породила вещно транслативно действие, не само за моята
½ идеална част, а и за другата
½ , собственост на Б.П.К. и П.С.К., поради което и всички последващи
прехвърлителни сделки, включително и последните от 2016 г не са породили вещно
транслативно действие по отношение на целия недвижими имот, тъй като никой не
може да черпи права от нищожен договор.
Ето защо, поради
тези обстоятелства счита, че с Нотариален акт № 58, том I, per. № 1534, нот.
дело № 254/21.09.2016 г. и Нотариален акт № 61, том II, per. № 1546, нот. дело
№ 257/26.09.2016 г. и двата на нотариус Г.Х., вписани в служба по Вписванията
при PC - Велинград, В.М.Ш. с ЕГН ********** не е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот и към настоящия момент същата го държи
без правно основание.
С допълнителна
молба уточнява, че на основание приложеното към Исковата молба Обратно писмо,
Договорът за продажба, сключен между Б.П.К. и П.С.К. като продавачи и П.Б.К.
като купувач, обективиран в Нотариален акт № 185, том II, per. № 589, нот. дело
№ 464/17.09.2001 г. на районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията
при PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001 е нищожен и поради това, не е
произвел каквито и да било правни последици, в т.ч. вещно прехвърлително
действие относно имота, описан в нотариалния акт. Твърди, че е налице правният му интерес
да бъде прогласена по съдебен ред нищожността на покупко-продажбата,
обективирана в горепосочения нотариален акт, тъй като прогласяването на
нищожността на Договора - Нотариален акт № 185 има преюдициално значение за
уважаването на иска по чл.108 от ЗС.
Моли да бъде
конституирана като ответник М.Д.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,тъй като в
случая тя е съпруга на П.К. и е необходим другар.
ИСКАНЕТО Е съдът
да постанови решение, с което да обяви за нищожен като симулативен договор за
покупко - продажба, сключен с Нотариален акт № 185, том II, per. № 589, нот.
дело № 464/17.09.2001 г. на Районен съд –Велинград, вписан в служба по
вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001, с който Б.К. и
съпругата му П.К. са продали на П.К. недвижим имот, находящ се в землището на
гр. Костандово, ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, област Пазарджишка,
представляващ: дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м /пет хиляди двеста
шейсет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/ от масив 105 /сто
и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет и две/ по картата
на възстановената собственост на землището, находящ се в местността „Стопански
двор“, десета категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Б.Я.Л.,
имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община
Ракитово и имот № 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е
идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот
планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на
имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ
път от стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за
земеделско ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания
по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 /седемстотин
и двадесет/ кв. метра.
При положение,
че съдът уважи предявения иск за
обявяването на сделката, оформена с Нотариален акт № 185, том II, per. № 589,
нот. дело № 464/17.09.2001 г. на Районен съд – Велинград, вписан в служба по
вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 589/17.09.2001 г. за нищожна, като
съсобственик предявява и ревандикационен
иск по чл.108 от ЗС при условията на обективно съединение с който,
да се постанови решение с което да се осъди ответника В.М.Ш., ЕГН **********,
да му предаде владението върху дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м /пет
хиляди двеста шестдесет и два квадратни метра/, парцел 052 /петдесет и втори/
от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и пет хиляди петдесет
и две/ по картата на възстановената собственост на землището, находящ се в
местността „Стопански двор“, десета категория при граници на имот: имот №
105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот
№ 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот № 105069 - местен път на
община Ракитово, който имот е идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети
- отреден за имот планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия
парцеларен план на бивш стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при
граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път, свободна
земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел XXXII
/тридесет и втори/ - земя за земеделско ползване, ВЕДНО с построената в
западната част на подробно описания по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК,
построен на площ от 720 /седемстотин и двадесет/ кв. метра.
Моли да му бъдат
присъдени съдебни и деловодни разноски по делото, както и разходи за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
адв. Ч., като пълномощник на ответника В.Ш. с който оспорва твърденията на ищеца в исковата молба, че покупко- продажбата от 17.09.2001 г. на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ от 5262 кв.м., находящ се в землището на с. Костандово,
Ракитовска община, означен на приложената скица към акта като парцел XXXIII,
имот с пл.№ 111а по парцеларния план на с. Костандово, извън регулацията на
селото, при граници на имота: черен полски път, свободна земеделска земя,
обслужващ път към стопанския двор на селото и парцел XXXII- земя за земеделско
ползване, ВЕДНО със стопанска сграда-ОВЧАРНИК застроена върху площ от 720 кв.м.
в западната част на описания по-горе имат за сумата от 6 523 лева, изповядана с
нотариален акт № 185, том II, per. № 589, н.д. № 464 от 17.09.2001 г. вписан в
Службата по вписвания гр. Велинград с вх.рег.№ 589 от 17.09.2001 г., е
симулативна, не отговарят на истината. Представеното от ищеца с исковата молба
обратно писмо от 17.09.2001 г. е частен документ и като такъв за нас. той няма
достоверна дата. Освен това описаното в него не отговаря на истината, като
твърдим, че същото е съставено единствено и с цел, за да послужи в настоящия
процес. Това обратно писмо, не може да се противопостави на моята доверителна
т.е. същото няма обвързваща доказателствена сила за нея, тъй като тя не е в
кръга на договарящите и не е подписала документа разкриващ симулативността на
сделката. Това е така, тъй като симулацията е съгласуваност на волеизявленията
на договарящите страни, каквато моята доверителна не е била.
Ето защо счита,
че този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като счита, че сделката
е действителна и е породила своите вещно правни
При условията на
евентуалност на основание чл.79,ал.2 от ЗС и чл.82 от ЗС, възражение за
придобиване на този имот от ответницата
въз основа на оригинерен способ- изтекла в нейна полза придобивна
давност като добросъвестен владелец в продължение на повече от пет години и
чрез присъединяване към своето владение на добросъвестното владение на
проводателите й А.С.Б. и В.Д.Д., която давност е текла за периода от 16.09.2010
г. и 17.09.2010 г.- момента в който нейните праводатели са придобили имота по
силата на две прехвърлителни сделки - първата дарение на 1/20 идеална част , а
втората покупко- продажба на 19/20 идеални части, и е изтекла преди датата на
подаване на исковата молба в ОС-Пазарджик, което е станало на 28.06.2017. Тя
като частен правоприемник на тези лица е присъединила владението им, като както
те, така и тя са владели процесния имот, като са упражнявали фактическа власт
върху него.
От 16.09.2010 г.
и 17.09.2010 г., до датата на придобиване на имота от доверителката ми на
21.09.2016 г. и 26.09.2016 г., нейните праводатели са владели имота като
фактическата власт е била упражнявана от тях. Тава владение е било
добросъвестно и е осъществявано въз основа на две прехвърлителни сделки,
първата от които дарение на 1/20 идеална част от имота изповядана с нотариален
акт № 191, том IV, дело № 705/2010 г., с вх. Per. № 1314 от 16.09.2010 г. , а
втората покупко-продажба на останалите 19/20 идеални части , изповядана с
нотариален акт № 196, том IV, дело № 709/2010 г. , с вх.рег.№ 1319 от
17.09.2010 г.по описа на Службата по вписвания гр. Велинград. Тяхното владение
е било непрекъснато, явно и несмущавано.
След сключването
на двете сделки, по които доверителката ми е била надарена и купувач на имота ,
тя е продължила да владее имота, упражнявайки фактическа власт върху него, като
по този начин тя се явява следващ владелец и е присъединила към своето владение
и това на праводателите си. Нейното владение също е било непрекъснато явно и несмущавано
до момента на предявяване на иска от ищеца пред ОС- Пазарджик, което е станало
на 28.06.2017, но както казах по-горе преди датата на завеждане на исковата
молба в ОС- Пазарджик в нейна полза е изтекла кратката петгодишна придобивна
давност, като добросъвестен владелец и присъединявайки добросъвестното владение
на своите праводатели. Не отговаря на
истината твърденията на ищеца в исковата молба , че е получавал наем за
неговата идеална част чрез парични преводи до края на 2014 г.
Ето защо иска с
правно основание чл.108 от ЗС, счита че е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Моли да се
присъдят на доверителката му, разноските, които ще направи по повод на този
процес.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
А.С. Б.и В.Д.Д., като трети лица помагачи, чрез адв. П.П. от САК с който
оспорват предявените искова като неоснователни и необосновани, като моли същите
да бъдат отхвърлени, като излагат подробни съображения във връзка с
оспорването. В случай, че съдът приеме, че сделката въз основа на която
доверителите му са закупили процесиите недвижими имоти, въпреки добросъвестното
им поведение като купувачи и липсата на каквито и да е основания за оспорване
на тяхната добросъвестност, включително и липсата на вписани тежести, възбрани
или друга индиция, която би могла да се противопостави на тяхната
добросъвестност, не е породила желания от доверителите ми и техния продавач
вещнотранслативен ефект, то е настоящият отговор, прави изрично възражение за изтекла придобивна давност в полза на
доверителите му, по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, считано от 17.09.2010 г.,
датата от която А.С.Б., с ЕГН ********** и В.Д.Д., с ЕГН **********, са
придобили по давностно владение в срок до 17.09.2015 г., което е продължило и
след това до 21.09.2016 г., собствеността върху следните недвижими имоти
находящи се в землището на гр. Костандово, община Ракитово подробно описан в
отговора
Счита, че настъпилата петгодишна
придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС по отношение на А.С.Б. и В.Д.Д.,
е настъпила считано от 17.09.2010 г. до 17.09.2015 г., период през който същите
са владели, ползвали, явно, непрекъснато и са афиширали правото си на
собственост върху процесиите имоти необезпокоявано от никого. Като правото им
на собственост не е било оспорвано през целия период на владение от абсолютно
никого. Веднага след закупуването на
имотите, доверителите му са извършвали различни стопански дейности в тях в
продължение на шест години, периода през който са владели същите.
Ето защо счита,
че всичко това, изключва възможността ищеца някога да е бил собственик или да е
владял тези имоти и/или да ги е отдавал под наем, поради което изрично оспорвам
изнесеното в исковата молба твърдение, че ищеца някога е били собственик,
ползвал е, и е получавал наеми от имотите предмет на исковата молба.
По скоро,
твърдяната сделка от ищеца осъществена с НА от 17.10.1995 г. има симулативен
характер, тъй като със същият акт не е предадено владението на продаваните
имоти на „купувача“. Това се удостоверява и от представеният частен документ
наименован „Обратно писмо“ с произволно посочена в него дата, в който е
описано, че П.К. в срок от пет години трябва да продаде имота обратно на П. и Б.
К., т.е., това писмо удостоверява, че не ищеца е бил собственик на процесиите
имота, а П. и Б. К.и от претенциите на
ищеца и представените с исковата молба доказателства, се установява умел опит
от страна на г-н Г., П., Б. и П. К., незаконно да се заграбят процесиите имоти,
за които не се представят коректни доказателства, а само голословни твърдения в
подкрепа на оспорения частен документ, който не съдържа подписите на
доверителите му, на А. А., като техен продавач, както и на ответника - В.Ш..
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.Д.К..
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и изявленията
на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 17.10.1995 г.
пред нотариус при Районен съд Велинград Г.Шуманов е сключен договор за покупко
– продажба на недвижим имот, съгласно който ЕТ „Б.К. – 92“ чрез собственика и
представляващ Б.П.К. и съпругата му П.С.К. продават на Г.М.Г. /ищецът по
настоящото дело/ ½ ид. част от дворно място от 5262 кв. м., находящо се
в землището на с. Костандово, бивш Стопански двор, съставляващо парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – ОВЧАРНИК – извън регулация.
На 17.09.2001
г., видно от Нотариален акт № 185, том 2, рег. № 589, н дело № 464 от
17.09.2001 г. е постигнато съгласие за продажба между продавачите ЕТ „Б.К.-92“
и П.С.К. – от една страна и от друга П.Б.К., съгласно което последният купува
ПИ от 5262 кв. м., находящ се в с.
Костандово, означен като парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“
– ОВЧАРНИК – извън регулация, ВЕДНО със стопанска сграда – овчарник, построен
на 720 кв. м. в западната част на имота.
По делото е
представено обратно писмо, с датировка 17.09.2001 г., съгласно което страните
по Нотариален акт № 185, том 2, рег. № 589, н. дело № 464/17.09.2001 г., вписан
в СВп при РС Велинград с вх. рег. № 589/17.09.2001 г. заявяват, че договорът,
обективиран в цитирания акт е абсолютна симулация и не желаят настъпването на
правните й последици.
На 06.04.2009 г.
е съставен Нотариален акт № 129, том 1, рег. № 771, дело 123 по описа на нотариус
Г.Х., съгласно който П.К. и М.К. продават на А. П.Ангелаков описания горе ПИ,
както и построената в него сграда – Овчарник.
С Нотариален акт
№ 189, том I, per. № 1207, нот. дело № 186/16.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1314/16.09.2010
г. А. П.А.със съпругата си даряват 1/20 идеална част от 5262/5662 ид. ч.
от процесния поземлен имот, както и
цялата сграда – овчарник на А.С.Б. и В.Д.Д., като на следващия ден с Нотариален
акт № 190, том I, per. № 1209, нот. дело № 187/17.09.2010 г. на нотариус Г.Х.,
вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. № 1319/17.09.2010
г. А. П.А.със съпругата си продават на
съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите 19/20 идеални части.
С Нотариален акт № 58, том I, per. № 1534,
нот. дело № 254/21.09.2016 г. на нотариус Г.Х., вписан в служба по вписванията
при PC - Велинград с вх. per. № 1787/21.09.2016 г. А.С.Б. и В.Д.Д. „даряват“
1/20 идеална част от целия имот на В.М.Ш., а на следващия работен ден с
Нотариален акт № 61, том II, per. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г. на
нотариус Г.Х., вписан в служба по вписванията при PC - Велинград с вх. per. №
1797/26.09.2016 г. А.С.Б. и В.Д.Д. продават на съсобственика си В.М.Ш.
останалите 19/20 идеални части.
От приложеното
по делото Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК е видно, че
ответницата В.Ш. е декларирала в данъчните служби процесния имот.
По делото е
представен преписи от Скица с № К00739/17.08.2017 г. на имот с № 105052 в
землището на гр. Костандово, Скица № К00242/11.11.2013 г., Скица №
136/11.11.2013 г., вносна бележка към бюджета на АВ – Имотен регистър за
издаване на удостоверение за тежести; Данъчна оценка с № **********/26.11.2013
г.; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания с изх. №
598/21.09.2016 г., видно от което за периода от 16.09.2010 г. до 20.09.2016 г.
има две вписвания.
От представеното
Удостоверение за сключен граждански брак – Дубликат е видно, че на 11.02.1962
г. между П.Б.К. и М.Д.К. е сключен граждански брак.
От Удостоверение
за семейно положение с изх. № АОУ-601/09.11.2017 г. е видно, че ответницата В.Ш.
е неомъжена.
Видно от справка
от АВп, имотен регистър СВп. Велинград по партида на ищеца Г.Г. за периода от
01.01.1992 г. до 06.02.2018 г. е вписана единствено исковата молба по
настоящото дело.
Представено е и
пълномощно на Д.М.Г. от 08.11.1995 г., с което упълномощава П. А.Г.да
представлява фирмата му пред определени институции.
По делото са
представени и препис от Удостоверение с изх. № 3/16.03.2018 г. от „Булхопс –
90“ АД; Данъчна оценка на имота с изх. № **********/14.03.2018 г.; препис от
скица № К00802/28.02.2018 г.; препис от Удостоверение № 2/20.02.2018 г.;
извлечение от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ по партида на „Колорадо –
79“ ООД, Дубликат от приходна квитанция с номер **********/09.08.2017 г. и с №
**********/23.02.2018 г. за платени местни данъци и такси от ответницата Ш..
Видно от препис
от Удостоверение на Община Ракитово с изх. № **********/02.03.2018 г., относно
декларираните данни в отдел „МДТ“ при Община Ракитово, за процесния имот и
построената в него сграда – овчарник с площ от 720 кв. м. за имота след 1994 г.
има подадени 6 броя данъчни декларации, както следва: от ЕТ „Б.К. – 92“ – от
01.10.1994 г. до 31.12.2001 г.; П.К. – 01.10.2001 г. до 30.04.2009 г.; Г.Г.
чрез пълномощника П. Германов САМО ЗА ½ ИД Ч. ОТ ЗЕМЯТА, НО НЕ И
СГРАДАТА – 01.01.1999 г. до 31.12.2005 г.; А. А.– 01.05.2009 г. до 31.12.2010
г.; А.Б. – от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г.; В.М.Ш. – от 01.01.2017 г. до
настоящия момент.
В първо открито
съдебно заседание, по реда на чл. 176 ГПК третото лица – помагач А.Б. дава
обяснения, като отговаря на поставените въпроси по следния начин: Не познава Г.М.Г..
Имотът го владял от 2010 г. до 2016 г., през този период не е плащал наем.
Консумативите за имота ги плащал лично той, за ел.енергия, данъци, за смет,
вода. Имотът го владели той и съдружника му. В началото го взели с идеята за
дървообработване, но по-късно почнали да гледат животни за лична употреба, за
този период никой не е имал претенции към имота. Там е бил по 24 часа, никой не
е имал претенции. Преселил се от гр.София в гр.Ракитово с идеята да работи.
Помни предишния собственик А. П.А., купили цеха от него. Не помни колко време е
стопанисвал имота. П.К. и М.К. ги познава много бегло, познава сина им. Виждал
е А. А.да ползва имота.
От показанията на свидетеля К.се
установи следното: Познава В.М.Ш., съседи са по имот от две години. Знае за
постройка в имота, в която отглежда 800 овци. Ответницата купила имота от А.С.
и В. /не знае фамилия/. До 2016 г. имотът бил на А. и В.. Сега се ползва от В.
и Е.К., като заедно гледат животните. Не знае някой да е оспорвал собствеността
на имота, като е съсед на спорния имот. От 2010 г. В. и А. са ползвали имота,
като са гледали една крава, две телета, кози и зайци. Други хора не е имало в
обекта. Не е чул в селото да се говори, че някой оспорва собствеността върху
имота. Б.К. е ползвал имота до 2005 – 2006 г., без да може да каже с точност.
От показанията на свидетеля Н.М.,
се установи следното: Познава ответницата Ш.. Знае, че същата отглежда овце със
съпруга й. Имотът е сграда с дворно място в края на бившето АПК, сградата се
ползва за овчарник. Имат имота от 2016 г. Имат около 1000 овце. Не знае за спор
за имота, известно му е от около месец
от страните. Преди имотът се ползвал от А. и В., като първият повече го е
ползвал. Знае, че са го придобили от А. А.през 2010 г. Гледали са животни,
после са се занимавали с дървопреработване.
Не познава ищеца.
От показанията на свидетеля М. се
установи следното: Свидетелят е съсед на имота. Не е виждал А.Б. и В.Д., а Б.К.
е работил там, като впоследствие имало някакви наематели, но не ги познава. Б.К.
ползвал имота някъде до кризата 20096 – 2010 г. Не познава П. и М. К., като
същите не са ползвали имота. Знае, че е правено фиктивно продаване, за да се
спаси Б.К.. Не познава А. и В., не ги е виждал в имота, но свидетелят М. не е
пазач и не е бил по всяко време в имота. Знае, че имотът се е ползвал от
наемател „Г. Ч.“, но не знае подробности. Познава по физиономия третото лице
помагач А.Б., но не и по име. Знае за фиктивна сделка след 2000 г., знае, че
това е цеха на К., до 2009 – 2010 г., докато го е виждал там да работи.
От показанията на свидетеля Л. се
установи, че познава А.Б.. Знае за имота.Не помни точно до кога Б.К. е ползвал
имота, но мисли че е до 2009 – 2010 г. Познава родителите му. Виждал е А.Б. в
имота.
От показанията на свидетеля Б. се
установи, че познава А.Б. и В.Д.. Знае, че са придобили имота преди 7-8 години,
защото са му разрешили да оставя фураж и сено в имота. Познава имота. След като
В. и А. продали имота, последния се ползвал от Е.К. /съпруг на ответницата/. Не
е чувал да се спори за имота и да е имало проблем с трети лица. Не е чул някой
да казва „те го владеят, ама аз съм собственик“. Не познава ищеца. Виждал е В.Д.
в имота след пожара, а А. го е виждал там всеки ден. Познава Б.К., но не може
да каже до кога е владял имота. Познава баща му, не и майка му, като не ги е
виждал в имота.
От показанията на свидетеля К. се
установи следното: Свидетелят е пазач от 20 г. в съседния имот, собственост на А.
Кадурин. Познава А.Б. и В., за които
знае, че са собственици на имота от около 6-7 г. След като са придобили имота никой не е идвал
да им го оспорва. а.Б. винаги си беше там, хора идваха при него. Сега имота се
ползва от Е.К. и жена му. Познава Б.К., като не го е виждал в имота от 6-7
години.
По реда на чл. 176 от ГПК
ответника Б.К. отново твърди, че сделката, обективирана в нот. акт №
185/17.09.2001 г. е привидна. От
обясненията му се установява, че същият е ползвал имота до 2007 -2009 г., като
до 2010 г. го е давал под наем, тъй като през 2010 г. баща му го прехвърля на
трето лице.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл.
17 ЗЗД и 108 ЗС.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД за обявяване на сделката за нищожна поради това, че представлява
привидно съглашение, съдът намира същия за основателен. За да бъде определена
една сделка като привидна, е необходимо страните да се договорят, че не желаят
да настъпят правните последици от привидно уговореното между тях, като в
конкретния случай не желаят транслативното действие на договора за продажба,
сключен с Нотариален акт № 185, том 2, рег. № 589, нот дело № 464/17.09.2001 г.
на РС Велинград, вписан СВ при РС
Велинград с вх. № 589/17.09.2001 г. Привидният договор се сключва, за да се
създаде привидност за трети лица, като страните реално не желаят възникването
на правните последици на договора и не желаят да са обвързани от него.
Симулативният договор е нищожен, независимо от това, дали прикрива някаква
друга сделка или не.
Представеното по делото Обратно
писмо, датирано на 17.09.2001 г., разкрива пълна абсолютна симулация на
атакувания договор за продажба от 17.09.2001 г. Възраженията на ответниците, че
същото е съставено по-късно, а не на посочената в него дата, поради което не
може да докаже факта на наличие на привидно съглашение, съдът не споделя. Като
се съобразява с утвърдената съдебна практика настоящия съдебен състав намира,
че представеното обратно писмо /л. 8/ е писмено доказателство, изхождащо от
ответника, което прави вероятно твърдението на ищцата, че съгласието на
страните по сделката е привидно. По принцип обратното писмо, което се съставя
за установяване симулативността на определена сделка, може да бъде изготвено
преди, по време или след сключване на
сделката. Неговото предназначение е да послужи за установяване на
привидността, в случай, че това е необходимо, включително и в рамките на един
бъдещ съдебен процес /в този смисъл е и Решение №384/2011 г. на Апелативен съд
Пловдив, по в. гр.дело № 323 по описа за 2011 г./
В съдебната практика се прави
разграничение между т.нар. „обратно писмо“ и „начало на писмено доказателство“.
В част от съдебната практика се приема, че обратното писмо (contre lettre),
разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа волеизявлението на
всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията,
поради което свидетелските показания са недопустими. За „начало на писмено
доказателство“ се приема документ, изходящ от една от страните по делото
(противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган,
от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да
се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат свидетелски показания.
Така например в Решение № 464 от 16.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1069 по
описа за 2009 г. на ВКС, I г.о., се приема, че в чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ –
сега чл. 165, ал. 2 ГПК, е предвидено изключение от общата забрана със
свидетелски показания да се опровергава съдържанието на писмен документ. В
настоящия случай е представено обратно писмо, което служи за пълно разкриване на симулацията.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен срещу В.М.Ш., съдът намира същия
за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да бъде уважен ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота и че ответникът го владее, като последният следва да
докаже, че владее имота на правно основание. В настоящия случай ищецът не успя
да докаже, че е собственик на имота. Още в исковата молба Г. твърди, че е
собственик на ½ идеална част от дворно място, цялото с
площ от 5262 кв.м /пет хиляди двеста шейсет и два квадратни метра/, парцел 052
/петдесет и втори/ от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот № 105052 /сто и
пет хиляди петдесет и две/ по картата на възстановената собственост на
землището, находящ се в местността „Стопански двор“, десета категория при
граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот № 000168 -
напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот
№ 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е идентичен с парцел
XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот планоснимачен номер сто и
единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на
гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на имота по нотариален акт:
черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на
града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско ползване, ВЕДНО с построената в западната част на
подробно описания по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на
площ от 720 /седемстотин и двадесет/ кв. метра. За доказване на горното е
представил препис от Нот. акт от 17.10.1995 г., видно от който ищецът е
придобил ½ ид. ч. от дворното място, като в акта няма данни за
придобиване и на сграда. Няма направени твърдения за придобиване на сградата на
друго правно основание, поради което съдът не разглежда такива. Освен това
съдът не може да уважи претенцията за предаване на целият имот, тъй като ищецът
твърди, че е станал собственик на ½ ид. ч. само от дворното място.
Друго основание за отхвърляне на
иска е обстоятелството, че ответницата В.Ш. доказа, че владее имота на правно
основание. С атакуваната привидна сделка Б.К. и съпругата му продават на П.К.
процесния имот – изцяло /а не ид. част от него, при положение, че продавачите
притежават ½ ид. ч. / След тази сделка са последвали няколко
транслативни договори за продажба, като се променят собствениците на имота.
Макар и атакуваният договор да е
привиден и същият да не е породил правни последици, то в случая е налице едно
от изключенията, че „никой не може да прехвърля права, които сам няма“.
Основание за това е чл. 17, ал. 2 ЗЗД „Правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако
се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за
установяване на привидността.“ Безспорно по делото вписването на исковата молба
– 02.11.2017 г. следва датата на изповядване на всички прехвърлителни сделки,
сключени след привидния договор от 17.09.2001 г. В случая, ответницата В.Ш. е
придобила собствеността върху ½ ид. ч. от спорния имот на оригинерно
правно основание, а именно: чл. 17, ал. 2 ЗЗД. В случай придобива само ½
ид. ч., тъй като отчуждителите по симулативната сделка са притежавали само
толкова, а за останалата ½ ид. ч. следва да намери приложение общия
принцип, че никой не може да прехвърля права, които сам няма.
Относно другата ½ ид. ч.
от правото на собственост, съдът приема, че ответницата Ш. е придобила на друго
правно основание, а именно: добросъвестно владение в продължение на повече от 5
години. Ответницата е придобила имота и е влязла във владение през 2016 г.
Същата е придобила собствеността на правно основание, годно да я направи
собственик /договор за продажба сключен под формата на нот. акт/, без да знае
че праводателят й не е собственик. Като на основание чл. 70, ал. 2 ЗС
добросъвестността се предполага до доказване на противното. Макар, че
владението е придобито през 2016 г., на основание чл. 82 ЗС „Владелецът може да
присъедини към своето владение и владението на праводателя си“, каквито са и
доводите на ответницата. За А.Б. и В.Д., които са прехвърлителите на имота за В.Ш.,
също важи гореказаното, а именно: те също са добросъвестни владелци на
недвижимия имот. От събраните по делото свидетелски показания, безспорно и
непротиворечиво се установи, че А.Б. и В.Д. са упражнявали фактическа власт
върху процесните имоти от 2010 г. до 2016 г., с намерение, че я държат за себе
си, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Налице е и изрично позоваване от
страна на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като
присъединява и давността, текла в полза на прехвърлителите й.
С оглед на този изход на делото, при който е
уважен иска по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17 ЗЗД, а другият кумулативно
съединен иск с него е приет за неоснователен, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се дължат таксите и разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат от ответниците съразмерно с уважената част от иска предявен срещу:
Б.П.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.С.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, П.Б.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и М.Д.К. с
ЕГН ********** с адрес: ***, а именно: 533,28 лв. държавна такса върху цената
на уважения иск, както и 5 лв. за издаване на един брой удостоверение, което
касае уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** има право да иска заплащане на
направените от нея разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, поради
което ищецът Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплати на
ответницата сумата от 2000 лв. адвокатско възнаграждение за неуважения иск на
основание чл. 108 ЗС.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК
на третото лице помагач не се присъждат
разноски направени в производството.
Воден от гореизложеното съдът:
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***
против ответниците Б.П.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, П.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, П.Б.К., с ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Д.К., с ЕГН ********** с адрес: ***, че договор за продажба
сключен с Нотариален акт № 185, том II, рег. № 589,
нот. дело № 464/17.09.2001 г. на Районен съд Велинград, вписан в служба по
вписванията при РС – Велинград с вх. рег. № 589/17.09.2001 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД като привиден договор.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците Б.П.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, П.С.К. с ЕГН **********, с адрес ***, П.Б.К. с ЕГН **********, с
адрес: *** и М.Д.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да платят на Г.М.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените от него разноски за уважаване на иска, а именно: 533,28
лв. държавна такса върху цената на уважения иск, както и 5 лв. за издаване на
един брой удостоверение, което касае уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено, че Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на
основание договор за продажба на недвижим имот, сключен под нотариален акт № 9,
том 3, дело № 816/17.10.1995 г. по описа на Районен съд Велинград и нищожност
на сделка, оформена в Нотариален акт № 185, том II,
рег. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001 г. на Районен съд Велинград, вписан в
служба по вписванията при РС – Велинград с вх. рег. № 589/17.09.2001 г. и
ответника да му предаде владението на СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ: дворно място,
цялото с площ от 5262 кв.м /пет хиляди двеста шейсет и два квадратни метра/,
парцел 052 /петдесет и втори/ от масив 105 /сто и пети/, съставляващ имот №
105052 /сто и пет хиляди петдесет и две/ по картата на възстановената
собственост на землището, находящ се в местността „Стопански двор“, десета
категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Б.Я.Л., имот №
000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община
Ракитово и имот № 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е
идентичен с парцел XXXIII - 111а /тридесет и трети - отреден за имот
планоснимачен номер сто и единадесети, буква „а“ по бившия парцеларен план на
бивш стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на
имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ
път от стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за
земеделско ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания
по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 /седемстотин
и двадесет/ кв. метра.
Решението по
иска по чл.108 ЗС е постановено при участието на А.С.Б. с ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството на трети лица
помагачи на страната на ответницата В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Г.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на ответницата В.М.Ш. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2000 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.115
ЗС следва в шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, същото да се отбележи в регистъра по вписванията, след изтичането на
който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: