РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Враца, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
публично заседание на 15.10.2020г. /петнадесети октомври две хиляди и двадесета година/
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №362 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Л.Ф. Ц. против РЕШЕНИЕ № Ц 1040-06-17/22.07.2020г. на Директора на
ТП на НОИ-Враца, с което са потвърдени задължителни предписания
№ЗД-1-06-00779727/07.07.2020г., издадени от контролен орган при ТП на
НОИ-Враца. С жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, издадено при нарушение на
материалния закон и неспазване целта на закона и се иска неговата отмяна по
съображения изложени в жалбата.
В с.з. жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител * Л., подържа жалбата. Моли за решение, с което да се отмени
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Враца, с което са потвърдени задължителни предписания,
издадени от контролен орган на ТП на НОИ. Излагат се доводи за това.
Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък по делото.
Ответникът – Директорът на ТП
на НОИ – Враца в с.з., чрез процесуалният си представител - * Ц. моли за решение, с което да се отхвърли
жалбата, като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения в тази насока.
Претендира се юристконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена в срок от
надлежна страна против адм.акт подлежащ на оспорване, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество
се явява и основателна.
Административното производство е започнало във
вр. с извършена проверка на „Л.“ ЕООД ***, ЕИК***, представлявано от Л. Ф.
Ц., относно разходите на ДОО, за което е съставен констативен протокол №
КВ-5-06-00779766/07.07.2020г. от контролен орган на ТП на НОИ-Враца, в който са
отразени резултатите от проверката. В КП са посочени обстоятелствата във вр. с
извършената проверка, в резултат на които е прието, че за периода от
01.05.2019г. до 31.12.2019г. вкл* Л. Ц. не подлежи на задължително осигуряване за инвалидност общо
заболяване, за старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство на
основание чл.4, ал.3, т.2 и чл.4, ал.4 КСО, тъй като не е подала декларация-образец
ОКд-5. За този период са внесени, но не се дължат осигурителни вноски за ДОО от
лицето, като периода не се зачита за осигурителен стаж и доход. Посочено е, че подадените данни за периода са некоректни. Издадено е задължително
предписание за тяхното коригиране, като за периода не следва да има данни за
осигурителен доход и дни в осигуряване, а данни само за здравно осигуряване.
Във вр. с така констатираното от контролния орган на ТП
на НОИ на „Л.“ ЕООД *** са дадени задължителни предписания №
ЗД-1-06-00779727/07.07.2020г. -
осигурителя „Л.“ ЕООД да подаде в НАП коригиращи данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО -
декларация образец 1 /данни за осигуреното лице/ за самоосигуряващото се лице Л.
Ф. Ц.-* на „Л.“ ЕООД с вид осигурен „*“, като за периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г.
вкл. не следва да има данни за осигурителен доход и дни в осигуряване, а данни
само за здравно осигуряване. Определен е срок за изпълнение на предписанията 10
работни дни от получаването, като от известие с обратна разписка е видно, че
същите са получени на дата 09.07.2020г. Така
дадените задължителни предписания са обжалвани от дружеството с жалба рег. № Ц1012-06-44/16.07.2020 г. пред Директора на ТП на НОИ – Враца, който
се е произнесъл по
жалбата с оспореното пред съда Решение №Ц1040-06-17/22.07.2020г., с което е
приел жалбата за неоснователна и е потвърдил задължителни предписания № ЗД-1-06-00779727/07.07.2020г., като е изложил мотиви за това. Решението е връчено на дата 27.07.2020г.,
видно от известие за доставяне и оспорено от дружеството с жалба от
06.08.2020г.
По делото са приети като
доказателства: извадка от регистъра на осигурените лица, ГДД за 2019г.,
подадена от Л.Ц., справки и служебна бележка.
Изискани са и представени по делото от
страна на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Враца - справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице, декларации за регистрация на самоосигуряващо
се лице; справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6 за период от
2010г. до 2019г. и справки –данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.03.2010г. до 31.12.2019г. Същите са представени с писмо изх.№ 11-03-549/09.09.2019г.,
като в писмо е предоставена и информация за Л. Ф., касаеща осигуряването на лицето, подадените от него
декларации обр.1 и обр.6, като такива са
подавани от лицето за период 01.03.2010г. до 31.12.2020г., внасяни са
осигурителни вноски съответстващи на декларирания вид осигуряване в
декларацията за регистрация на осигуряващото се лице.
По делото е представена и приета, като доказателство служебна бележка
изх.№ Ц 1019-06-56/11.09.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Враца за
осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице Л. Ф. Ц. и от която е видно,
че периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. е зачетен за осигурителен стаж на
лицето и доход, възоснова на изменение на Наредбата с постановление на МС
№199/7.08.2020г.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, която
не се оспорва от страните, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на оспорване
е решение на Директора на ТП на НОИ – Враца постановено по реда на чл.117, ал.3 КСО,
който акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Същият е
издаден, при спазване на изискуемата форма, като е мотивиран и в него са
изложени подробно и ясно фактите, които административният орган е
приел за осъществени, както и правното основание за неговото издаване. Потвърдените
с него задължителни предписания също са
издадени от компетентен орган и в предписаната от закона форма.
Съгласно чл.4, ал.6 КСО и чл.1, ал.6 /в действаща й редакция към датата
на издаване на акта/ от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/ самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова
дейност, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание само ако
изразят желание за това с декларация по образец Окд-5. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата
на закона, с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими
някакви допълнителни действия от негова страна. Като лице, на което е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 04.04.2018г./който
факт не е спорен по делото/ жалбоподателят е разполагал с възможността,
предвидена в чл. 4, ал. 6 КСО да се осигурява по свое желание по предвидения ред
в НООСЛБГРЧМЛ, който включва подаването на декларация образец ОКд-5, която
лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Съгласно чл.1, ал.6, изр.2 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата пенсионери, желаещи да
се осигуряват, осигуряването възниква от датата на която е подадена декларация.
С оглед горепосочените разпоредби и съдържащите се в преписката
доказателства е видно, че този ред не е спазен, тъй като жалбоподателя не е
подал съответната декларация Окд-5, че
желае да се осигурява, което е в нарушение на приложимите материално
правни норми към датата на издаване на задължителните предписания и към датата
на тяхното потвърждаване с оспореното
решение.
Въпреки това съдът намира, че оспореното решение и потвърдените с него
задължителни предписания на контролния орган следва да се отменят, с оглед
настъпилата законодателна промяна в НООСЛБГРЧМЛ и като издадени в нарушение на материалния
закон. Безспорно е, че съгласно чл.142, ал.1 АПК материалната законосъобразност
на индивидуалния административен акт се преценява от съда към момента на
издаването му. Съгласно чл.142, ал.2 АПК
установяването на нови факти от значение за делото, след издаването на
акта, се преценява към момента на приключване на устните състезания. Тези нови
факти могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и
които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които
органът е взел решението си. Правното значение на един факт може да бъде
променено от правни норми, на които законодателят е придал обратно действие,
или от съдебно решение. Съгласно чл.1,
ал.6 от Наредбата/ в сила от 11.08.2020г./ , изм. с Постановление № 199/7.08.2020г.
/ самоосигуряващите се лица по чл. 4,
ал.3,т .1, т.2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по
предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва: за
лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно
осигуряването си, след като им е отпусната пенсия - с продължаване подаването
на данните по чл.5, ал.4,т.1 КСО. От данните
по делото е видно, че оспорващия се е осигурявал за визирания период с
подаването на съответните декларации, като този факт е безспорно установен по
делото. С §4 от Постановлението са
въведени и норми, уреждащи заварените случаи, сред които попада и настоящият случай,
а именно, че с подаването на данни по
чл.5, ал.4, т.1 КСО по реда на Наредбата се счита, че самоосигуряващите се лица са
изразили желанието си да се осигуряват по
предвидения с наредбата ред.
|
|
|
|
|
С изменението на визираната
по-горе разпоредба от наредбата и
предвид §4, с който е придадено обратно действие на заварените случай не
е необходимо подаването на такава декларация и внесените от самоосигуряващото
се лице вноски за този период се зачитат за осигурителен стаж. Това е видно и от приложената по делото служебна
бележка от Началник отдел КПК рег.№ Ц
1019-06-561/11.09.2020г., в която
изрично е отразено, че периода от 01.05.2019г. до 31.12.2019г. вкл. е
зачетен за осигурителен стаж, с оглед настъпилата законодателна промяна. След
като този период е зачетен за осигурителен стаж и осигурителен доход, върху който лицето се е
осигурявало от ТП на НОИ- Враца, с оглед настъпилите изменения в наредбата, то
не може да се приеме, че дадените
задължителни предписания подлежат на изпълнение,
още повече, че в срока за тяхното
изпълнение е настъпило изменение в нормативната уредба и са уредени заварените
случай. С изменението на подзаконов
нормативен акт, на който е придадено обратно действие последната вече не
представлява част от действащото вътрешно право, регулиращо съответните
обществени отношения. С оглед
на този извод и изложеното по-горе жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, а решението ведно с потвърдените задължителни
предписания следва да се отмени, като постановено в противоречие с материалния
закон и неговата цел.
Предвид изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят
разноски по делото, съгласно представения списък, а именно в размер на 250.00
/двеста и петдесет/ лева,от които 50.00 лева държавна такса и 200.00 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № Ц
1040-06-17/22.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Враца и потвърдените с
него задължителни предписания
№ЗД-1-06-00779727/07.07.2020г., издадени от контролен орган при ТП на
НОИ-Враца.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Враца да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Л. Ф. Ц.
разноски по делото в общ размер на 250.00/двеста и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва, чрез
Административен съд Враца пред Върховния
административен съд София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал.
1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: