№ 12900
гр. С, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря М.ИВ.С.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110122558
по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба на А. К. М. срещу УНСС /УНСС/ за
признаване за незаконна издадената заповед № ЧР-593/05.04.2023 г. на
ректора на УНСС, с която на ищцата било наложено дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" и нейната отмяна.
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши
преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към
факултет „Международна икономика и политика“ при ответника. Сочи, че на
06.04.202З г. й е била връчена Заповед № ЧР593/05.04.2023 г., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди,
че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно. Аргументира,
че на 16.03.2023 г. е получила искане на обяснения от ответника. На
20.03.2023 г. депозирала обяснения, за които нямало изискване да са
подписани, а да са дадени устно или писмено. С оглед изложеното твърди, че
работодателят е получил в срок, исканите обяснения. С оглед наложеното
дисциплинарно наказание и посоченото в заповедта: „...при липса на
поискани обяснения /вх.№463/20.03.2023 г. е представен неподписан
документ/“, ищцата счита, че работодателят не е съобразил дадените
обяснения, т.е. не е изпълнил задължителната процедура преди да наложи
дисциплинарното наказание. Ищцата твърди, че не е запозната с Правилника
за вътрешния трудов ред, че същият не фигурира на сайта на УНСС, за което
представя констативен протокол, общ регистър №1536/2023 дата 09.03.2023
г., том 1 №137/2023. Сочи също, че не е запозната със становището на
Комисията за академична етика в УНСС. Поддържа, че изложените „мотиви“
1
в заповедта не представляват по своята същност такива, доколкото от тях не
ставало ясно конкретно с кои действия и кога е извършила твърдените
нарушения. Развива съображения в насока, че изложените „мотиви“ са
формални и бланкетни. Излага, че в т. 1 от заповедта е посочено, че ищцата е
нарушила основен принцип в академичното поведение, изискващо
ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се лица към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
обществения живот, чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г.,
адресирано до ректори на други университети и до представители на
българските медии. В дадените обяснения, ищцата отрекла да е автор и да е
изпращала посоченото писмо. Последното достигнало до ищцата като
приложение на сигнал, подаден срещу нея до КАЕ при УНСС от
преподаватели в катедра „ЧЕПЛ“ през януари 2023 г. В подкрепа на
последното сочи, че е и постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 21.10.2022 г. съгласно което нямало данни ищцата да е
изпращала цитираното писмо. Подробно излага, че е изтекъл и срокът за
налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че по точка втора от заповедта,
не става ясно какви недоказани твърдения, изводи и заключения е изложила и
чрез кои имейли, кога, до кого е изпращала. В дадените обяснения, ищцата
поискала от ответника конкретизиране и поясняване на въпроса по т. 2, но
такова не било предоставено. Твърди, че по точка трета от заповедта, също не
става ясно с кои точно твърдения е оказала „негативно влияние на цялата
академична общност в Университета, с което злепоставя Университета“.
Излага подробни съображения в насока, че посочените нарушения в
заповедта са неясни и неконкретизирани. Сочи, че в заповедта е посочено, че
наложеното наказание е за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 10 КТ вр. с чл. 16, т.31 и т.38 от ПВТР в УНСС, като последният акт
/ПВТР/ счита, че е следвало да бъде също връчен със заповедта. Оспорва да е
запозната с правилника. Излага, че в заповедта липсва срок за обжалване.
Оспорва да е извършвала твърдените нарушения на трудовата дисциплина.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Подробно аргументира, че е спазена процедурата за налагане
на дисциплинарно наказание. Твърди се, че ректорът на УНСС разбира за
извършеното дисциплинарно нарушение от Становище на Комисията за
академична етика с вх. № 1663/24.01.2023 г. по сигнал от четиринадесет души
- членове на академичния състав на катедра „Чужди езици и приложна
лингвистика“, факултет „Международни отношения и политика“, което било
резолирано на 09.02.2023 г. - датата на която се твърди, че е узнал за
извършване на нарушението и от която счита, че започва да тече двумесечния
срок за провеждане на дисциплинарно производство. От посочено становище,
се твърди, че ректорът разбира, че в писмо вх. № 044/31.05.2022 г. от ст. пр.
д-р Мина Хубенова, ст. пр. д-р Татяна И. и ст. пр. А. М. от катедра „Чужди
езици и приложна лингвистика“ в УНСС, адресирано до ректора на други
университети и до представители на българските медии, се съдържат
субективни оценки и неаргументирани твърдения, насочени към уронване на
престижа и авторитета на университета. От посоченото становище ректорът
разбрал също, че с писмо от 07.11.2022 г. до преподаватели в УНСС ст. пр. А.
М. изразява субективно мнение, че усилията за акредитация на
2
професионално направление „Филология“ целят да се повлияе на хода на
съдебните дела и незаконните конкурси със задна дата да не изглеждат чак
толкова незаконни. От писмото ставало ясно, че ст. пр. А. М. оспорва
академичната длъжност на Калина Братанова; със същото писмо ищцата
поставила въпроса за скалъпено обвинение срещу д-р Мина Хубенова за
плагиатство в конкурс по немски език. С разпространението на писмо с №
044/31.05.2022 г., адресирано до ректори на други университети и до
представители на българските медии и на писмо от 07.11.2022 г. до
преподаватели в УНСС, се твърди, че ищцата е нарушила основен принцип в
академичното поведение, изискващ ангажираност на всички служители към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
обществения живот. След узнаване за извършеното нарушение ректорът на
УНСС депозирал искане за обяснения от А. М., като последната депозирала
такива с вх. № 463/20.03.2023 г. След анализ на всички доказателства по
случая, включително писмените обяснения на ищцата, ректорът издал
Заповед № ЧР-5 93/05.04.2023 г., с която наложил дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ на ищцата. Твърди се, че при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на служителя, противно на твърденията на ищцата. Сочи се, че при
издаването на Заповед № ЧР-593/05.04.2023 г. ясно са посочени нарушените
правни норми. Ответникът излага, че нормата на чл. 195, ал.1 КТ не съдържа
като задължителен реквизит при издаване на заповедта да бъде посочен срок
за обжалване. Твърди, че в точка първа от Заповед № ЧР-593/05.04.2023 г.
ясно е посочено, че дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ се налага по причина, че ищцата е нарушила основен принцип в
академичното поведение, изискващ ангажираност на всички служители към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
обществения живот чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г.
адресирано до ректори на други университети и до представители на
българските медии. Подробно аргументира, че заповедта е мотивирана.
Посочва, че няма задължение да дава допълнителни обяснения на ищцата,
каквито били поискани от нея в депозираните обяснения. Оспорва
твърденията на ищцата, че не била запозната с правилника и излага, че като
дългогодишен преподавател в УНСС от 14.01.2004 г. до настоящия момент, в
нейните задължения е запознаването с нормативната уредба във връзка със
задълженията по спазване на трудовата дисциплина, и конкретно излага, че в
задължение на ищцата е да пази престижа и доброто име на УНСС, да не го
злепоставя, да бъде лоялна към университета и да спазва Етичния кодекс.
Твърди, че ищцата е подписала декларация от 30.04.2018 г., че е запозната с
„Правилника за вътрешния трудов ред в УНСС“, публикуван в сайта на
Университета, както и че същият не е изменян в частта за уронване на
престижа на УНСС. В обобщение сочи, че ищцата е накърнила престижа и
доброто име на УНСС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищата поддържа
предявения иск, а ответната страна го оспорва. И двете страни са депозирали
в предоставения им срок писмени бележки, в които развиват подробни доводи
в подкрепа на защитаваните от тях тези.
3
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по делото
и относими към разрешаване на спора доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приложимите правни норми, както и доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация по чл. 357, ал. 1,
във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да докаже следните факти: наличие на трудово
правоотношение с ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните факти: възникването и законосъобразното
упражняване на потестативното право да наложи процесното дисциплинарно
наказание, както и спазване на формалната процедура за това в това число че
е изискал писмени обяснения от служителя по реда на чл. 193 КТ; че е спазил
сроковете по чл. 194 КТ; че издадената от ответника заповед за налагане на
дисциплинарното наказание отговаря на изискванията по чл. 195 КТ –
посочени са нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са
отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1/ че към момента на налагане на дисциплинарното
наказание страните са се намирали в трудово правоотношение по сила на
което ищцата е заемала при ответника длъжността „старши преподавател“ в
катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет
„Международна икономика и политика“; 2/ че на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със заповед № ЧР-
593/05.04.2023 г., връчена (и получена) от ищцата на 06.04.2023 г.; 3/ че на
16.03.2023 г. ищцата е получила искане на обяснения от ответника, които са
входирани при същия от ищцата на 20.03.2023 г.
Посочените факти се установяват и от представените по делото писмени
доказателства:
трудов договор ЛС-11/13.01.2004 г. и допълнително споразумение №
ОП-3969/09.12.2008 г., с което е изменен посоченият трудов договор от
13.01.2004 г., като между страните по него е договорено А. М. да заема
длъжността „старши преподавател“, сектор „Английски език“, катедра
„Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международна
икономика и политика“ при ответника – УНСС;
заповед № ЧР-59305.04.2023 г. на ректора на УНСС за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на А. М..
Искане на обяснения от ректора на УНСС с изх. № ЧР-449/14.03.2023 г.
по описа на УНСС.
Обяснения от ст. преп. А. М. с вх. № 463/20.03.2023 г. по описа на
УНСС.
По делото е представен сигнал от 15.12.2022 г. от преподаватели от
катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, факултет „Международна
икономика и политика“ до председателя на комисията за академична етика в
УНСС, с копие до ректора на УНСС, председателя на контролния съвет на
4
УНСС и декана на факултет „МИП“. В сигнала се твърдят нарушения на
трудовата дисциплина, извършени от А. М.. Към него са приложени преписи
от писмени документи, сред които писмо без подписи с отбелязан вх. №
044/31.05.2022 г., под което са изписани имената на ищцата А. М. и други
двама преподаватели от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“,
факултет „Международна икономика и политика“, УНСС, извлечение от
електронно съобщение /имейл/ от А. М. от 07.11.2022 г., както и други писма
и електронни съобщения, носещи името на ищцата.
Като доказателство по делото е прието становище на комисията за
академична етика в УНСС от 24.01.2023 г., от което е видно, че комисията е
стигнала до констатации за извършени от А. М. нарушения на трудовата
дисциплина. Върху становището е поставена резолюция от ректора на УНСС
с дата 09.02.2023 г., с която е разпоредено искането на обяснения от А. М. по
констатациите на комисията.
Представено е писмо от 14.03.2023 г. /връчено на ищцата на 16.03.2023 г./
до М. от ректора на университета - ответник, с което е изискано даването на
писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ по повод нарушения на Етичния
кодекс на УНСС, констатирани от Комисията за академична етика в УНСС.
Не се установява към искането да има приложения – такова не са посочени в
него. На М. е предоставена възможност да отговори на въпросите, както
следва: „1/ Нарушили ли сте основен принцип в академичното поведение
изикващо ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се
лица към поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
обществения живот, чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г.,
адресирано до ректори на други университети и до представители на
българските медии? 2/ Считате ли за академично поведение, излагането на
Ваши собствени изводи и заключения, чрез множество е-мейли до членовете
на академичната общност в УНСС за наличието на финансово
облагодетелстване на колеги, без да са доказани тези Ваши твърдения по
надлежния ред? 3/ Считате ли, че сте уронила престижа на УНСС, чрез
разпространяването на електронно писмо от 07.11.2022 г. и сте оказали
негативно влияние на цялата академична общност в Университета въз основа
на Вашите субективни изводи и предположения?“. На М. е предоставен е
тридневен срок за писмени обяснения.
Такива са депозирани от ищцата на 20.03.2023 г. М. излага, че не е автор и
не е изпращала посоченото посмо в т. 1. Ищцата посочва, че не може да даде
становище по т. 2, тъй като въпросът е неясен, поради което моли за
уточнение на искането. Във връзка с искането по т. 3 М. заявява, че не е ясно
кои твърдения от имейла от 07.11.2022 г. са оказали негативно влияние върху
академичната общност в Университета и в какво се изразява това влияние,
поради което се моли за уточнение и на това искане.
С процесната заповед на ищцата е наложено оспореното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Посочено е, че заповедта е
издадена при липса на поискани обяснения, тъй като документ с вх. №
463/20.03.2023 г. бил неподписан. Заповедта е издадена при следните мотиви:
„1/ нарушаване на основен принцип в академичното поведение изискващо
ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се лица към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
5
обществения живот, чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г.,
адресирано до ректори на други университети и до представители на
българските медии. 2/ Излагане на недоказани твърдения и заключения от
страна на А. К. М., чрез изпращане на множество е-мейли до членове на
академичната общност в УНСС за наличието на финансово облагодетелстване
на колеги от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“. И съзнателно
въвеждане в заблуждение на академичната колегия на УНСС, чрез
разпространение на неверни твърдения. 3/ Чрез разпространяването на
електронно писмо от 07.11.2022 г. А. К. М. е оказала негативно влияние на
цялата академична общност в Университета въз основа на нейни субективни
твърдения, оценки и обвинения по подозрения, с което злепоставя
Университета в неговите усилия за разширяване на академичната му дейност,
както и дейността на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“,
поставяйки под необосновано съмнение процедурите по акредитация на
новите специалности.“
Препис от заповедта е връчен на М. на 06.04.2023 г.
Като доказателства по делото са приети още писмо с № 044/31.05.2022 г.,
адресирано до ректори университети и до представители на българските
медии /без посочване на конкретни ректори или представители на медии/ и
препис от електронно съобщение /имейл/ от 07.11.2022 г., изпратен от
служебната електронна поща на М. до множество електронни адреси. И двете
изявления носят индикации за авторство от ищцата – в първото са посочени
трима автори, сред които и М., а във второто е посочено, че изхожда
еднолично от ищцата.
Писмото от 31.05.2022 г. има характера на сигнал във връзка с
кандидатурата на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров за заемане на
позицията председател на Съвета на ректорите. В писмото е посочено, че към
него са приложени документи относно нарушения при провеждане на
конкурси в УНСС. Изказани са съмнения за нарушения на закона и на
академичната етика от страна на ръководството на УНСС.
Съобщението от 07.11.2022 г. е по-пространно. То започва с изявлението,
че на ищцата не е предоставена възможност да изложи тезите си свободно в
рамките на по-тясната професионална и академична общност на катедрата, в
която работи, поради което се обръща в този формат към своите колеги. В
писмото подробно се излагат съображенията на М. за нередности в
процедурата по придобиване на акредитация на УНСС в ПН 2.1 Филология за
специалност „Приложна лингвистика“. М. изрично посочва, че подкрепя
развитието на университета, в който работи, но излага критика във връзка с
нарушения на процедурите за заемане на академични длъжности; критикува и
публичното обявяване на идеята за прием на студенти по специалност, за
която УНСС все още няма акредитация; изразява съмнения за
квалификацията на един от преподавателите за изпълнение на възложените
му задължения за изготвяне на конкретни учебни програми; изразява
несъгласие с твърде общия филологически профил на предлаганата нова
програма.
По делото е изслушана съдебно-техническа-компютърна експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда. Вещото
лице посочва, че на 07.11.2022 г. в 7,32 ч. е изпратено процесното електронно
6
съобщение от служебната електронна поща на ищцата. Вещото лице
установява още, че на 31.05.2022 г. в 11.10 ч. е изпратено електронно писмо
от електронна поща на А. М. със съдържание, идентично с писмо №
044/31.05.2023 г.
В исковата си молба Мякяравя се позовава на нарушения на чл. 189,
чл.193, чл. 194, ал. 1, и чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното
наказание.
Във връзка връзка с тези доводи на ищцата съдът намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.193 КТ
законоустановените в тази разпоредба задължения за работодателя преди да
наложи дисциплинарно наказание са две: 1. да изслуша работника или
служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере
и оцени посочените доказателства / Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС
по гр. д. №**47/2009 г., III г. о., ГК/. Безспорно е в практиката, че „искането
за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е
формален акт. Въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на
работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени
всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен
случай“ / Определение № 680 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. №**12/2019 г.,
III г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесното дисциплинарно
производство работодателят е допуснал нарушения на задълженията си по чл.
193 КТ. На първо място, макар и в настоящото производство да е безспорно и
да се признава от ответника, че ищцата е депозирала в срок писмени
обяснения по искането на работодателя, то от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е видно, че тези обяснения не са приети – заповедта
е издадена „при липса на поискани обяснения“ с аргумент, че документ с вх.
№ 463/20.03.2023 г. е неподписан. Следва да се обърне внимание, че
константно се утвърждава в практиката на ВКС разбирането, че
неподписаният документ не е „правно нищо” /Решение № 102 от 31.03.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК/. Игнорирането от страна на
работодателя на обясненията на служителя с аргумент за липса на подпис е
особено неприемливо в контекста на обстоятелството, че дисциплинарното
наказание е наложено за изявления, за които се твърди, че изхождат от
ищцата, но също не носят нейния подпис. Работодателят е имал и възможност
да поиска от М. да потвърди изрично изявленията, обективирани в документ с
вх. № 463/20.03.2023 г. На следващо място, съдът намира, че работодателят е
подходил напълно формално към процедурата по чл. 193 КТ. С депозираните
обяснения ищцата изрично е заявила, че искането в т. 2 и т. 3 е неясно, поради
което е поискала да бъдат конкретизирани твърдените нарушения. Искането
на М. е било основателно и коректното му изпълнение от страна на
работодателя е имало потенциала да санира първоначалните недостатъци на
некоректното искане за даване на обяснения, но дисциплинарно наказващият
орган го е игнорирал. Видно е, че т. 2 от искането за даване на обяснение е
формулирана хипотетично – въпросът „Считате ли за академично поведение
…“ е напълно теоретичен и неадекватен на дисциплинарното производство,
7
тъй като целта на обяснението от страна на служителя, дадено по реда на чл.
193 КТ, не е да се изслушат житейските и професионалните му възгледи за
това какво е „академично поведение“, а да се установят конкретни
противоправни или неетични деяния и съпричасността на даващия обяснения
към тях. Никакви конкретни деяния обаче не се посочват в т. 2. Искането в т.
3 също е неясно и дори подвеждащо – то предполага служителят да признае
факта на твърдяното деяние и единствено да развие доводите си по въпроса
дали то съответства на изискванията за етично поведение /“Считате ли, че сте
уронила престижа на УНСС …“/. Игнорирайки молбата на М. да бъдат
уточнени въпросите, формулирани в искането за даване на обяснения,
работодателят е демонстрирал формален подход към процедурата по чл. 193
КТ. Без да изпълни молбата на М. работодателят сам се е поставил в
невъзможност да изпълни второто си задължение по чл. 193 КТ - да събере и
оцени посочените доказателства, тъй като остава напълно неясно какви са
нарушенията по т. 2 от искането, респективно какви доказателства следва да
се съберат за установяването им.
На следващо място, съдът трябва изследва въпросът за спазването на
сроковете, установени в чл. 194 КТ, във връзка с направеното от ищцата
възражение за нарушение на чл. 194, ал. 1 КТ.
Съгласно трайната практика на ВКС /например Решение № 203 от
24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6889/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 256 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о./ "откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на
нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от
конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако
прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да
наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. Не е необходимо
работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му
бъдат предоставяни документи за причината за извършването му“.
Видно от оспорената заповед № ЧР-59305.04.2023 г. на ректора на
УНСС на ищцата е наложено дисциплинарно наказание във връзка с нейни
изявления, обективирани в писмо с № 044/31.05.2022 г. и електронно
съобщение от 07.11.2022 г. /имейл/. Видно от сигнала от 15.12.2022 г.,
подаден от преподаватели от катедра „Чужди езици и приложна
лингвистика“, факултет „МИП“ при УНСС, в него подробно е цитиран
имейла от 07.11.2022 г. Към сигнала са приложени преписи от двете
изявления писмо с № 044/31.05.2022 г. и електронно съобщение от 07.11.2022
г. /имейл/. Препис от този сигнал е подаден и до ректора на УНСС – видно от
списъка на адресатите, посочени в него.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че
двумесечният срок за реализиране на дисциплинарната отговорност на
8
ищцата за твърдени нарушения на професионалната етика, извършени с
разпространението на изявленията, обективирани в писмо с № 044/31.05.2022
г. и в електронно съобщение от 07.11.2022 г. /имейл/, е започнал да тече от
момента, в който работодателят е получил преписи от цитираните изявления,
представени му със сигнала от 15.12.2022 г.
При това положение, дисциплинарното наказание за посочените в т. 1 и
3 от заповедта на ректора на УНСС деяния се явява наложено извън срока по
чл. 194 КТ.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд /например
решение № 78 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, I V г. о./,
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно
мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от
обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е наложено дисциплинарното
наказание и работникът или служителят да има възможност да разбере
причината, поради която е санкциониран, а съдът да може да извърши
проверка и въз основа на това да заключи дали наказанието е наложено
законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен
документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК,
същественото е този документ също да е станал достояние на работника или
служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от
работодателя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в
рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или
характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час
на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен
резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на
периода на извършването му. Така даденото тълкуване е съобразено с целта
на законодателя – задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването
за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да
се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити
ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е
положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
В случая съдът намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е немотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ по отношение на т.
2 от същата.
В посочената т. 2 от процесната заповед липсва каквато и да е била
индивидуализация на деянията, за които на ищцата е наложено наказание – не
са посочени нито кои са онези „недоказани твърдения, изводи и заключения“
на М., които съставляват нарушение на трудовата дисциплина, нито в кои
„множество е-мейли“ са обективирани. Не са посочени дори период, в който
са разпространени изявленията, както и кои и колко са техните адресати,
което би имало значение при преценката на тежестта на нарушението, тъй
като следва да се съобрази дали изявленията са насочени към по-тесен или
към по-широк кръг адресати и кои са те. Второто изречение от т. 2 – „И
съзнателно въвеждане в заблуждение на академичната колегия на УНСС, чрез
9
разпространение на неверните твърдения“ също се характеризира с
недопустимо висока степен на абстрактност – няма дори индиция за
естеството на „заблуждението“; за действията и „неверните твърдения“, с
които М. е „въвела“ академичната колегия на УНСС в него; за съдържанието
на понятието „академична колегия на УНСС“.
В обобщение, липсва описание на нарушението по т. 2 от заповедта от
фактическа страна. Съдът в настоящото производство не може да прави
предположения каква е волята на работодателя при така оскъдното описание
на нарушението. Същевременно, не са посочени никакви конкретни
задължения, които ищцата не е изпълнила, за да стане ясно в какво се
изразява противоправността на поведението му. На следващо място, не е
посочено времето на извършване на това нарушение – нито дата, нито период.
При това положение невъзможна е и преценката за спазване на срока за
налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 КТ, което е
самостоятелно основание за отмяна на дисциплинарното наказание, наложено
за деянията, описани в т. 2 от процесната заповед.
С оглед значителните дефицити при мотивиране на заповедта за
дисциплинарно наказание по т. 2, за съда е невъзможно да извърши преценка
какво е вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение – липсва описание на
съществените му признаци от обективна страна – и дали същото е извършено
от нея, нито дали са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното
наказание, нито относно спазване на процедурата по чл. 193 КТ, предвид
оплакванията в исковата молба, че работодателят не е взел предвид
обясненията на ищцата при налагане на дисциплинарното наказание.
Настоящият състав намира за необходимо да разгледа и по същество
законосъобразността на наложеното наказание за твърдените нарушения по т.
1 и т. 3 от процесната заповед.
В т. 1 и 3 от заповедта са посочени две изявления на М., обективирани в
писмо с № 044/31.05.2022 г. и в имейл от 07.11.2023 г.
От заключението на СТЕ, което настоящият състав кредитира като
обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че посочените
изявления са разпространени със съобщения, изпратени от служебната
електронна поща на ищцата до списък адресати, който не може да бъде
установен по безспорен начин в цялост.
Не са доказани твърденията на ищцата, че достъп до служебната й
електронна поща са имали и трети лица.
При това положение съдът намира за установено, че писмо с №
044/31.05.2022 г. и имейл от 07.11.2023 г. изхождат от А. М., която е посочена
в тях като техен автор.
С разпространението на тези изявления обаче М. не е допуснала
нарушение на трудовата дисциплина, не е извършила нарушения на
посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чл. 16, т. 31
и т. 38 ПВТР на УНСС.
На първо място, следва да се отбележи, че в съдебната практика трайно
се утвърждава разбирането, че отправянето на писмени заявления и сигнали
от работника и служителя до различни инстанции за допускани нарушения в
10
предприятието или учреждението по същество не съставлява злоупотреба с
доверието и уронване доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения / Решение № 909 от
16.XII.1992 г. по гр. д. № 753/92 г., III г. о./.
В Решение на ЕСПЧ по делото Heinisch v. Germany /no. 28274/08/ са
изведени няколко от критериите за преценка доколко намесата е
пропорционална: дали е имало обществен интерес от сигнала/разкриването на
информацията; дали са били използвани алтернативни канали от
работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на
прокуратурата; дали разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът
или служителят действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на
работодателя, съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията.
В Решение на ЕСПЧ по делото Sorguç v. Turkey /no. 17089/03/ по
приложението на чл. 10 ЕКЗПЧОС се подчертава особената значимост на
академичната свобода, като съдът излага, че тази свобода обхваща и
свободата на представителите на академичната общност свободно да
изразяват своите становища за институцията и системата, в която работят,
както и свободата им да разпространяват знание и истина без ограничения
/пар. 35/.
В Решение на ЕСПЧ по делото Kula v. Turkey /no. 20233/06/, също по
приложението на чл. 10 ЕКЗПЧОС, се излага, че академичната свобода следва
да гарантира свободата на изразяване и на действие, свободата да се
разпространява информация и свободата да се разпространяват знание и
истина без ограничения /пар. 38/.
Настоящият състав намира, че с изявленията си, обективирани в писмо
№ 044/31.05.2022 г. и имейл от 07.11.2022 г., ищцата М. е реализирала
академичната си свобода да изразява мнение и да разпространява
информация, която свобода й е гарантирана от чл. 10 ЕКЗПЧОС, и която
свобода не може да й бъде отнета или ограничена, с който и да е правилник за
вътрешния трудов ред, издаден от работодателя-ответник.
По съществото си изявленията на М., представляват сигнали, от
разпространението на които има обществен интерес.
Писмото от 31.05.2022 г. е във връзка с кандидатурата на ректора на
УНСС за председател на Съвета на ректорите в България. В него е изложено
становището на ищцата за нередности при провеждането на конкурси в
УНСС, като е посочено, че към писмото са приложени писмени доказателства
за твърденията, изложени в него. Няма индикации М. да е действала
недобросъвестно – тя е изложила своето становище, придържайки се напълно
към добрия академичен тон, като изрично е заявила, че оставя на адресатите
да направят своята преценка за „управленската пригодност и моралните и
етичните качества“ на кандидата. Не се установява за работодателя да е
настъпила вреда, която да е непропорционална на обществения интерес от
събирането на обективна и пълна информация за кандидатите за заемане на
позицията на председател на Съвета на ректорите в България.
Второто писмо – от 07.11.2022 г., също е израз на академичната свобода
на М. да изразява мнение и да разпространява информация. В писмото
ищцата започва изложението си с твърдение, че е изчерпила вътрешните
11
средства за комуникация в рамките на катедрата, в която работи, като има
данни, че М. е опитала да използва алтернативни канали преди публичното
разгласяване на сигнала. Отново, това становище е издържано в духа на
добрия академичен тон. Изказаните критики са обосновани, като са
формулирани препоръки за отстраняването на констатираните от М.
дефицити на институцията и звеното, в които ищцата работи. Становището е
градивно, като от съдържанието му, от духа му и от изричното изявление на
М. е видно, че същото е разпространено с цел „издигане на имиджа на УНСС
в академичните среди и в обществото“.
От представеното по настоящото дело решение на ВАС №
13084/28.12.2023 г. по ад.д. № 1710/2023 г. се установява, че
разпространената от М. информация във връзка с нередовност на процедура
за заемане на академична длъжност „доцент“ при ответника е автентична.
Не се установява за работодателя да е настъпила вреда в резултат от
изразеното от М. становище.
Съдът намира, че с разпространението на двата сигнала ищцата е
преследвала легитимна цел – установяване на обективната истина във връзка
с изложените в тях обстоятелства. В поведението си М. е действала
добросъвестно – не се установява да е разпространила неавтентична
информация, а дори напротив – твърдението й е потвърдено с окончателно
решение на ВАС.
Следва да се подчертае, че чл. 23 КРБ прогласява, че науката,
образованието и културата са национални ценности. Това особено високо
положение на науката, образованието и културата налага да се обезпечи
академичната свобода в пълния й обем, като гаранция за качеството на
науката и образованието в Република България. Тази свобода обаче не следва
да се разбира и прилага като свобода да се налага цензура чрез превратно
тълкуване на задължението на служителите „да пазят престижа и доброто име
на УНСС, да не го злепоставят, във всичко и навсякъде да бъдат лоялни към
университета“ /чл. 16, т. 31 ПВТР на УНСС/. Напротив, както се посочва и в
Препоръка 1762/2006 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
отчетността, прозрачността и гаранциите за качество са предусловия за
предоставянето на университетите на академична свобода и институционална
независимост. В този контекст, обществено значимо е да има достъп до
информация за законосъобразността на провежданите в университетите
процедури, за квалификацията на членовете на съответната академична
общност, поради което поведение, насочено към разкриване на обективната
истина, установяване на дефицити на образователните институции и системи
и предлагането на решения за преодоляването им, не е укоримо, а следва да се
насърчава, когато се предприема по добросъвестен начин и се реализира в
рамките на добрия академичен тон.
По изложените мотиви предявеният иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същите са в размер от
1030 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие и анекс към договора. Представени са извлечения за
12
трансакции, от които се установява заплащането на посочената сума.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, във вр. с чл.
188, т. 2 КТ, предявен от А. К. М., ЕГН **********, срещу УНСС, ЕИК
**********, адрес: гр. С, 1700, район „СТ“, ул. „О.Д.“ №**, заповед № ЧР –
593/05.04.2023 г. на ректора на УНСС, с която на основание чл. 195 КТ, вр.
чл. 188, т. 2 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, чл.16, т. 31 и т. 38 ПВТР на УНСС, чл.
189, ал. 1 КТ, чл. 193, ал. 1, становище на Комисията за академична етика в
УНСС, при липса на поискани обяснения, на А. К. М., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в „1/
нарушаване на основен принцип в академичното поведение изискващо
ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се лица към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в
обществения живот, чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г.,
адресирано до ректори на други университети и до представители на
българските медии. 2/ Излагане на недоказани твърдения и заключения от
страна на А. К. М., чрез изпращане на множество е-мейли до членове на
академичната общност в УНСС за наличието на финансово облагодетелстване
на колеги от катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“. И съзнателно
въвеждане в заблуждение на академичната колегия на УНСС, чрез
разпространение на неверни твърдения. 3/ Чрез разпространяването на
електронно писмо от 07.11.2022 г. А. К. М. е оказала негативно влияние на
цялата академична общност в Университета въз основа на нейни субективни
твърдения, оценки и обвинения по подозрения, с което злепоставя
Университета в неговите усилия за разширяване на академичната му дейност,
както и дейността на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА УНСС, ЕИК **********, адрес: гр. С, 1700, район „СТ“, ул.
„О.Д.“ №**, да заплати на А. К. М., ЕГН **********, сумата от 1030 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13