№ 722
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110216734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. Т. К. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
2892437 от 19.07.2019 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 ЗДвП ѝ е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е незаконосъобразен, недоказан и явно
необоснован, издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, което
нарушавало правото на защита. Сочи се, че не е посочено дали ЕФ подлежи на обжалване и
ако – пред кой орган. На следващо място се правят оплаквания, че не е предоставена
декларация на жалбоподателката, която да я попълни, посочвайки кой е управлявал МПС
преди да бъде издаден ЕФ. Сочи, че нарушението е заснето с мобилна радарна система, а
според ТР №1 от 26.02.2014г. на ВАС заснемането на нарушението можело да се извършва
само със стационарна система. Излагат се и доводи, че не е посочена дата и издател на ЕФ,
както и че не е приложена извадка от клипа и не е ясно дали има и друг автомобил на
платното за движение по това време. Навеждат се доводи, че недостатъчно ясно е посочено
мястото на нарушението, отделно, че неправилно е посочена нарушената разпоредба – чл.21,
ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Сочи, че няма данни техническото средство да е било
обозначено с пътен знак Е-24.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не изпраща
представител
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В придружително
писмо, с което изпраща преписката на съда, застъпва становище за неоснователност на
жалбата по подробни аргументи.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
1
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На дата 19.07.2019 г. в 14: 37 часа, в гр. София, по бул. Брюксел, до
представителството на Мазда, с посока на движение от бул. Цариградско шосе към
Аерогара София, жалбоподателката К. управлявала собственото си МПС – лек автомобил
Фолксваген Голф с държавен контролен номер ***** със скорост на движение от 73 км/ч
при ограничение от 40 км/ч въведено с пътен знак В-26, което представлявало превишение
от 33 км/ч.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателката, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол,
приложен по делото, поради което възраженията в обратната насока се явяват
неоснователни.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е
извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък,
посоката на движение, датата и часът на нарушението, поради което се явява неоснователно
и възражението, че не е ясно посочено мястото на нарушението. Напълно достатъчно е
описанието и индивидуализацията на мястото, където е бил заснет автомобилът.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 76 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно
приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство
не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6
ЗДвП. Неоснователни са възраженията, че е следвало на жалбоподателката първо да се
предостави декларация, която да попълни едва след това да се издаде електронен фиш, с
който тя да бъде наказана. Неправилно в жалбата се счита, че подаването на декларацията
предхожда издаването на ЕФ и съответно е допуснато съществено процесуално нарушение.
2
В чл.189, ал.4 е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Ал.5 предвижда, че електронният фиш по ал.
4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Законодателят ясно е посочил, че фактическият състав по издаването на ЕФ е динамичен
такъв, а именно че се следва точна последователност, в която издаването на ЕФ предшества
подаването на декларация. В случая декларация не е подавана, както посочва и самата
жаслбоподателка, съответно ЕФ не е бил анулиран.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 22.07.2019г. и е връчен на 09.11.2021г. Спазени
са всички срокове за неговото съставяне.
Ясно е посочено, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен
знак В-26 – 40 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на
движението. Посочено е и че знакът се намира в населено място – на територията на град
София. Не се буди никакво съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 и е по-ниско от
общото ограничение за населено място (50 км/ч). Правилно е словесното и цифрово
описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация
е дадена правилно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
3
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението. Не са основателни възраженията,
че правната квалификация е посочена неправилно, а именно, че погрешно е изписано, че се
касае за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. Съгласно ал.1 на този член при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h посочени в таблицата, а според ал.2, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Дори законодателят е посочил в съдържанието на чл.21,
ал.2, че има връзка между двете алинеи, доколкото е записано, че скоростта по ал.1 е общото
правило за поведение, което при наличие на знаци, указващи друго, следва да бъде
дерогирано за сметка на поставените знаци. Следователно посочването на привръзка в ЕФ
между двете алинеи на чл.21 от ЗДвП не е неправилно, съответно не буди никакво
съмнение, че жалбоподателката е наказана за неспазване на указаната с пътен знак скорост.
Дори това словесно е посочено надлежно в ЕФ.
Непосочването на издателя на ЕФ е логично и не противоречи на материалноправните
разпоредби, доколкото ЕФ няма издател, а се издава автоматично. Датата на самото издаване
на ЕФ не е реквизит от съдържанието на ЕФ, съответно нейното посочване не е процесуално
нарушение. Тя е видна обаче от справката за издадени фишове, приложена по делото –
22.07.2019г., като е посочена и датата на връчване. Неоснователни са възраженията в
обратната насока. Извадка от клипа, противно на посоченото в жалбата, е приложен по
делото и е част от административнонаказателната преписка. От него е видно, че
автомобилът на жалбоподателката е сам на платното за движение и в обсега на радара няма
други автомобили.
Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали подлежи на обжалване,
пред кой орган и в какъв срок, то на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с 189, ал. 8
от ЗДвП е законосъобразно образувано съдебно производство, а правото на защита на
административнонаказаното лице не е ограничено. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения – разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП е специална норма, дерогираща приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен
материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ е законосъобразно и съответстващо на действително
4
осъществилата се фактическа обстановка при спазване на изискването за съответствие
между словесното описание на твърдяното за извършено нарушение и неговата правна
квалификация /с цифри и словесно/, ведно с релевантната санкционна разпоредба. Липсата
на съществено процесуално нарушение при непосочване на срока на обжалване и пред кой
орган се подкрепя и от практиката на АССГ - Решение № 6041 от 14.10.2015 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7673/2015 г., Решение № 2465 от 8.04.2015 г. на АдмС - София по адм. д.
№ 11571/2014 г. и други.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 40 км/ч, в пътен знак В-26 40 км/ч., чието наличие се
установи от представената схема за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от приложената справка, в
участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 40 км/ч. Съответно е следвало
жалбоподателят да спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място, но при
наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, а именно 40 км/ч. Съответно е следвало да се спазва тази по-ниска скорост на
движение, съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да се избира
скорост на движение в максималните граници, посочени с пътен знак.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
5
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2019 година и към тази дата задължение на контролните органи
не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH
CAM S1 №11743f0, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал.1 от ЗДвП когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал движение на МПС в
участъка със скорост не по-висока от 40 км/ч. Движейки се със 73 км/ч, водачът е нарушил
това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ot ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на същата е
правилно определен от административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен
размер съдът не би могъл да я измени. Правилно е посочена в ЕФ нарушената законова
разпоредба.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде потвърден.
Право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско
възнаграждение. Такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2892437 от 19.07.2019 г., издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на ХР. Т. К. ЕГН
********** е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ХР. Т. К. ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7