РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1899
гр. Пловдив, 06.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
в открито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Пасков
при секретаря Петя Петрова и
участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от председателя
Георги Пасков адм. дело № 963 по описа
за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка
с чл.285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от А.П.Ч.
с ЕГН **********, с адрес ***, собственоръчно
депозирана, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - град София. С исковата молба се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/, които вреди се твърди да са причинени по време на
престоя на ищеца в Затвора град Пловдив за периода от 01.02.2023г. до 22.03.2023
г. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи
преживявания на възникнали следствие лоши битови условия довели до заболяване и
неоказване на необходимата медицинска помощ. Нарушенията, допуснати от
администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са
настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: липса
на парно отопление довело до неблагоприятни температури през зимата в помещението
по настаняване на ищеца, както и отказване на необходимата медицинска помощ за
лекуване на заболяване следствие от ниските температури в помещенията
на Затвора Пловдив.
Претендираният
период първоначално е заявен в исковата молба № 8116/10.04.2023 г. (л. 2),
впоследствие при изпълнение указанията на съда дадени с Разпореждане № 2493/13.04.2023
г., е прецизиран, като в молба вх. № 9384/27.04.2023 г. (л. 9), са
конкретизирани два периода, както следва:
- 25 000 лева
за периода от 01.02.2023 г. до 22.03.2023 г., когато твърди, че при
пребиваването му в Затвора Пловдив не е имало отопление в помещенията;
- 25 000 лева
за периода от 23.03.2023 г. до 03.04.2023 г., когато твърди, че е бил заболял в
Затвора Пловдив, в следствие от липсата на отопление в сградата.
Ищецът,
редовно уведомен, се явява лично, чрез
видеоконферентна връзка, поддържа
предявеният иск, който счита за доказан, предявената претенция да бъде уважена
в цялост.
Ответникът
ГДИН – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч. не се явява в съдебно заседание.
В писмен отговор счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът
от ОП – Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС,
изразява становище, че претенциите посочени в исковата молба за недоказани
предвид събраните по делото доказателства, поради което моли същата да се
остави без уважение.
Пловдивският административен съд,
на първо място, намира, че исковата
претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба, се касае
до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се
претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът Ч. претендира вреди от посочените нарушения за период на
задържането му по изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив.
Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285,
ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира
обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3
от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затворът Пловдив, като
съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната
администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е неоснователна.
От събраните по делото доказателства
от фактическа страна се установява, че ищецът А.П.Ч. *** на 06.08.2019 г. за изтърпяване
на наказание лишаване от свобода на основание на чл. 115 от НК, му е определено
наказание от 10 г. лишаване от свобода. Във връзка с предявените искове от
страна на ищеца Ч. за пребиваването му в периода 01.02.2023 г. до 22.03.2023 г.
е установено следното:
Затвора Пловдив се отоплява с
централно парно, като топлата вода се подава от Професионална Гимназия по
Машиностроене - Пловдив (ПГМ) На 17.02.2023 г. фирма ЕТ „ИВГИМ“, с която
учебното заведение има договор за абонаментна поддръжка установява, че
топлообменника, чрез който се подава отопление на Затвора Пловдив има запушване
на 80%. Същото е предизвикано от дългогодишно натрупване на котлен камък и
други примеси от ремонтни дейности по инсталацията на Затвора и честото допълване
със сурова вода, за което има изпратено официално писмо до пенитенциарното заведение
(л. 27). От получено второ писмо на ПГМ е уточнено, че вследствие на опитите за
ремонт на повредената част от инсталацията е стигнато до извод, че същата ще
трябва да бъде подменена с нова (л. 26). На 01.03.2023 г. е получено последващо
писмо от ПГМ, с което администрацията на Затвора Пловдив е уведомена, че
ремонтът ще има продължителност между три и шест месеца. Следствие от спряното
топлоподаване от началника на Затвора Пловдив е издадена Заповед
Л-526/02.03.2023 г., с която на л. св. се раздава чай на всяко едно хранене, а
на подалите допълнителна молба се предоставя допълнително одеяло. От страна на
ищеца Ч. не е депозирана молба за предоставяне на допълнително одеяло. Съгласно
становище 3834/25.05.2023 г. средните температури за месец март през 2023 г. са
били от 10 градуса пред нощта до 21 градуса през деня (л. 25).
Медицинското обслужване на лишените
от свобода от месец септември 2022 г. се осъществявало от д-р Ж. Д.. През месец
януари 2023 г. ищецът Ч. е преминал профилактичен преглед, с назначени
лабораторни изследвания (кръв, урина и др.), като не са установени сериозни
заболявания. Ищецът е направил оплакване от гастрид, но не му е предписано
медикаментозно лечение става ясно от становище (л. 31). От предоставената
документация за заболяванията и медицинските оплаквания на ищеца Ч. през 2020
г. и 2021 г. при направените му прегледи и изследвания, като са му поставяни
диагнози: „Остър пансуит“, „Хроничен максиларен синуит“ и му е предписвана
съответната медикаментозна терапия. Във връзка с тези му заболявания през 2020
г. му е правена образна диагностика на околоносните синуси. На 26.03.2023 г. е посетил медицински стационар при Затвора
Пловдив, като на 27.03.2023 г. са му предписани и предоставени медикаментите :
азакс, трахизан, парацетамол, аналгин и ксилометазолин, като е констатирана
температура от 36,9 градуса и кръвно налягане 115/90, видно от становище рег.№
3834/22.05.2023 г. и ксерокопия на изследвания и амбулаторни листове (л. 31 –
44).
Посоченото от фактическа страна се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетеля Р.С.С.(майка на ищеца Ч.),
чиито показания съдът кредитира, но само частично и то само доколкото са
съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства. Отделно от
посоченото, съдът разглежда и критично показанията на разпитаната свидетелка С.,
доколкото му е емоционално ангажирана с ищеца, а част от показанията и се
разминават с приложените и приетите по делото писмени доказателства за
извършените му прегледи, изследвания, назначено лечение, поради което и
свидетелят е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно
медицинското обслужване в Затвора Пловдив.
Други доказателства не са
ангажирани от страните.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
На първо място, по отношение на
исковата претенция за периода 01.02.2023 г. до 22.03.2023 г., както става ясно
от писмените доказателства, ищецът Ч. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора Пловдив. С оглед на изложеното следва да се разгледат по
същество оплакванията на ищеца, конкретно за периода посочен в исковата молба и
с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът
да осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху
ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и
продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от ЕКПЧОС основно човешко право.
Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от
07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно
изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от
КРБ, държавата, чрез нейната администрация, е задължена да гарантира, че
задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са
съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на
изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени
конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
При наличие на посочената нормативна
уредба и с оглед на конкретните доказателства по делото, съдът не намери да е
доказана предявената искова претенция. В тази връзка и по-надолу в мотивите на
съдебното решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, като
се вземат предвид конкретните
установявания за условията в рамките на установения престой на ищеца при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив.
Конкретно
досежно оплакването за липсата на
отопление в килиите и преживени от
него неблагоприятни усещания на студ
са неоснователни. На първо място се установява, че след констатирането на
аварията и невъзможността да бъде отстранена до края на отоплителния сезон за
2023 г., от администрацията на Затвора Пловдив са взети съответните мерки с
предоставяне на топла напитка чай на л. св. на всяко хранене, както и
възможност при предоставяне на молба от всеки л. св. да получи
допълнително одеяло. Освен това температурите през този период не е констатирано
да са били отрицателни дори през нощта. От писмените доказателства, се
установява, че няма данни Ч. да е отправял искания до
затворническата администрация за предоставяне на допълнително одеяло, както и
липсват други доказателства, които да навеждат на извода, че поради липсата на
парно отопление значителен брой л. св. са търсили медицинска помощ в тази
връзка. От писмените доказателства, включително медицинските документи става
ясно, че ищецът страда от заболяване на синусите, за което е получавал лекарска
помощ през 2020 г. и 2021 г., когато не е имало спиране на парното
отопление. В тази насока твърденията на
ищеца не съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от
незаконосъобразно бездействие, защото такова не е установено.
Неоснователни се
явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на оказване на адекватна медицинска помощ. Правото
на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52,
ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от
свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и
придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни
права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки
лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по
реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска
помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване
на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1
година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите
между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и
в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128,
ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа
информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.
Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове
и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване
от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129,
ал. 1 от ЗИНЗС). За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие,
свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или
отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на
съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ
(чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е
осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ. Съдът
намира, че в настоящото производство не се доказва наличието на такова
нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се
установява, че в нито един момент от разглеждания престой на ищеца в Затвора
Пловдив не му е отказвана медицинска помощ. Напротив, както е видно от приложеното становище и медицинска документация, на ищеца
са му били назначавани и извършвани лабораторни изследвания, образна
диагностика, извършвани са му прегледи и консултации, с назначена терапия и изписани медикаменти за лечение.
Предвид посоченото и съдът не намери за
установени оплакванията за бездействие на администрацията на Затвора Пловдив
във връзка с преустановеното отопление в края на отоплителния сезон на 2023 г.,
както и за полученото респираторно заболяване на дихателните пътища на ищеца за
времето на процесния му престой в пенитенциарното заведение.
С оглед на така
установените факти съдът приема, че исковите претенции на ищеца Ч. са
неоснователни, тъй като не са доказани реално претърпените вреди, които да са
били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по
делото не следва да се счита установено настъпването на твърдените
неимуществени вреди.
В целостта си изложеното
обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС,
поради което той следва да бъде отхвърлен.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от А.П.Ч. с
ЕГН **********, с адрес *** искова претенция срещу Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21, с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 50 000/ петдесет хиляди/ лева,
за претърпени от ищеца неимуществени вреди периодите
на изтърпяване на наказание
в Затвора Пловдив 01.02.2023 г. до 03.04.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген.
Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: