РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Пловдив, 05.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 124 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат И.И., против Решение №16/06/1/0/02604/2/01/04/01, с
изх.№01-163-6500/344/16.07.2018г. на Директора на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - Пловдив, с което е прекратен Договор №16/06/1/02604 от
27.06.2016г. за предоставяне на безвъзмездна
финансов помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и по отношение на
оспорващата е наложена финансова корекция в размер на 48 895 лв.,
представляващи пълния размер на одобрената финансова помощ по договора.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Сочи
се, че допуснатото закъснение и неспазване на задълженията по договора е само
със седмица и се дължи на настъпили непредвидени обстоятелства. Поддържа се, че
тези възражения са останали необсъдени от страна на административния орган.
3. Директора на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Н., е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Обжалваният административен акт е съобщен на жалбоподателката на
20.07.2018г., като изрично в същият е посочено, че подлежи на обжалване пред
министъра на земеделието и храните или съответния административен съд. Жалбата
първоначално е подадена на 02.08.2018г. до министъра на земеделието и храните
чрез Областна дирекция - Пловдив при ДФ „Земеделие“. Постъпила е в
министерството на 14.08.2018г. със съпроводително писмо изх. № 02-263-6500/344#2/13.08.2018г. ведно с приложения. С писмо изх. №
1001-35/20.08.2018г. заместник – министърът на земеделието, храните и горите е
изискал от заместник изпълнителния директор на ДФЗ да предостави в спешен
порядък оригинала на жалбата и информация дали издаденият административен акт е
оспорен по законосъобразност и по съдебен ред. Ответникът в настоящото
производство не ангажира дозактелства върнат ли е отговор на посоченото писмо.
В последствие с писмо изх. № 11-7/09.01.2019г. директорът на дирекция „Правна“
при Министъра на земеделието, храните и горите е препратил жалбата до
Административен съд – Пловдив, тъй като оспореният акт подлежи на пряк съдебен
контрол. В изпълнение на разпореждане на съда оспорващата с молба вх. №
2267/04.02.2019г. е потвърдила, че поддържа жалбата си, която следва да се
счита адресирана до съда. По правилото на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ решението за налагане на финансова корекция
може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3
и ал. 5 – 7 от закона. По правилото на чл. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУСЕСИФ този закон
определя националната институционална рамка за управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (сред които Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони) и правилата за налагане на
финансова корекция. Според § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по
неговото прилагане. В правилата на Раздел I и Раздел II от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. /обн., ДВ,
бр. 40 от 2.06.2015 г./ не е предвиден ред за оспорване на актовете, с които
се изисква връщане на получената
финансова помощ. При това положение, относно оспорването на тези актове,
намират приложение правилата на ЗУСЕСИФ, с които изрично е изключено
оспорването по административен ред. При това положение непроизнасянето на
министъра на земеделието, храните и горите не формира мълчаливо потвърждаване
на първоначалния акт по смисъла на чл.
97, ал. 5 от АПК и не стартира срок за съдебна защита по реда на чл.
149, ал. 3 от АПК. По правилото на чл. 88, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2 от АПК, когато жалбата е неподведомствена на по-горестоящия
административен орган същата се оставя без разглеждане и се препраща на компетентния
орган. По аргумент от чл. 9, чл. 11 и чл. 12 във вр.
чл. 31, ал. 4 от АПК настоящият състав на съда намира, че принципите за
служебно начало, бързина, процесуална икономия, достъпност, публичност и
прозрачност са изкисвали административният орган своевременно да върне жалбата
на оспорващата, с указания, че същата подлежи на разглеждане от съда, респ. по
свой почина да я препрати до съда с цел запазване правото на съдебна защита. В
случая административният орган е въвел в заблуждение адресата на акта по
отношение реда за оспорване, след което е проявил и бездействие в продължителен
период от време като в крайна сметка е избрал да препрати жалбата до съда.
Неспазването на основните принципи по чл. 9, чл. 11 и чл. 12 от АПК не следва
да се поставя в тежест на заинтересованото лице, което е отправило жалбата си в срок
макар и до некомпетентния административен орган. Този извод се подкрепя и от
разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от АПК, която гарантира спазването на срока за
издаване на административен акт, когато искането е внесено в срок пред
некомпетентен орган. Макара посочената хипотеза да се отнася до производствата
по издаване на административни актове, които са различни и самостоятелни от
тези по тяхното административно и съдебно оспорване, по правилото на чл. 46,
ал. 2 от Закона за нормативните актове този принцип следва да намери приложение
и в настоящия случай. По този начин се гарантира прилагане и тълкуване на
нормативната уредба съобразно целта на АПК и основните начала на правото на
Република България. Ето защо настоящият състав намира подадената на
02.08.2018г. до некомпетентен орган жалба, в срок за съдебно оспорване до
04.08.2018г., за редовна и изхождаща от лице с правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. На 27.06.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Н.С.С. е сключен Договор №16/06/1/0/02604/27.06.2016г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Според чл. 3, ал. 1 от Договора размера на
безвъзмездната финансова помощ е 48 895 лева, които се изплащат на два
етапа: първо плащане в размер на 24447,50 лева – в срок до два месеца от
сключване на договора, освен ако не са налице изключенията по чл. 3, ал. 2, т.
1, б. „а“ и „б“; второ плащане в размер на 24447,50 лева, което се извършва в срок
до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Съгласно
чл. 3, ал. 3 от Договора заявката за второ плащане се подава в срок до
15.04.2018г., а според чл. 9, ал. 1, т. 1 Фондът има право да изиска от
ползвателя връщане на полученото първо плащане и да откаже второто плащане,
когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в посочения срок.
6. До Н.С. е
изпратено уведомително писмо № 01-163-6500/222/23.04.2018г. от ДФЗ, с което е уведомена за откриване на производства по
налагане на финансови корекции, тъй като не е спазила задължението си по чл. 3,
ал. 3 от Договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане
на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. да подаде в срок до 15.04.2018г. заявка за второ плащане.
7. Н.С. е подала възражение вх. № 02-160-6500/5647/09.05.2018г., в което е
заявила, че пропускът се дължи на непредвидени събития свързани с близки
членове на семейството й. Посочила е, че свекърва й Дона Запрянова С. през
лятото на 2017г. е била диагностицирана с тежко заболяване, което е наложило да
поеме по – голямата част от грижите за нея. В този период пропуснала и
пропадането на площите в имотите предмет на бизнес плана и не успяла да изпълни
задължението си да ги презасади. На 30 март 2018г.
бабата на съпруга й получила инсулт и била изписана на 03.04.2018г. В този
период не могла да комплектова документите за второто
плащане, тъй като полагала грижи за болната и сродница и организирала презасявнето на засегнатите площи. Непосредствено преди
подаване на възражението разбрала, че е бременна като лекарят й препоръча да
лежи в къщи. Към възражението в подкрепа на твърденията са представени епикризи
и медицински документи за лицата Дона Запрянова С. и Роза Кънчева С., удостоверение за наследници
и заявка за второ плащане с приложения. В съдебната фаза оспорващата представя
и удостоверение от клиника „Хелиос Св. Йоханес Дуисбург“ ООД, съдържо данни за датат на раждането – 15 ноември 2018г.
8. Ответният административен орган не е възприел възраженията на
бенефициента и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 14 от 28.05.2015г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл.
72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор
№16/06/1/02604 от 27.06.2016г. е издал оспореното решение, с което е прекратил договора
и е наложил финансова корекция в пълния размер на БФП – 48895 лева. В мотивите
си административният орган е отбелязал, че въпреки установените непредвидени
житейски събития в семейството на бенефициента, в случая не е налице
форсмажорна ситуация, която да изключва санкцията по чл. 9, ал. 1, т. 1 от
Договора и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.
9. По отношение компетентността да издава актове от категорията на процесния ответникът е представил Заповед № 03-РД/286 от
01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на
основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФЗ е оправомощен да издава решения за налагане на финансова
корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по отношение на ползвателите на финансова
помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, във връзка с установен
неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите.
IV. За правото:
10. Според чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно § 4,
ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на
селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по
този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и
от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е
предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете
по неговото прилагане. Алинея трета на § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ предвижда, че
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват
при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
Каза се Наредба № 14 от 28.05.2015г. урежда условията и реда за прилагане
на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По
правилата на Глава трета и четвърта от Наредбата кандидатстването по мярката се
извършва пред Разплащателната агенция /РА/ към ДФЗ, с чиито ръководител се
сключват и договорите за безвъзмездна финансова помощ.
Според чл. 45, т. 6 от Наредба №
14 от 28.05.2015г. РА при ДФЗ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени
по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва
върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което
и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в
договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години
от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Посоченият
подзаконов нормативен акт не указва процесуалния ред, по който се изисква от
ползвателя връщането на всички получени по договора за предоставяне на
финансова помощ суми, нито борави с термина „финансова корекция”.
Съгласно чл. 71, ал. 1 –
ал. 3 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани
пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за
целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен
разход. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава
размера на реално предоставената финансова подкрепа по него.
Съпоставката на двата
правни режима – общ по ЗУСЕСИФ и специален по Наредба № 14 от 28.05.2015г.,
обосновава извода, че финансовата корекция във формата на отмяна на
предоставената финансова подкрепа в пълен размер и изискването за връщане на всички получени по
договора за предоставяне на финансова помощ суми, не се различават по своя
правен резултат. Еднакви са и основанията за прилагане на тези мерки, а именно
наличието на нарушение, под формата на нередност и/или неизпълнение на
договорни задължения /така чл. 45, т. 1 – т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.
и чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/. В § 1, т. 15 от ДР на Наредбата е
дадена легална дефиниция на понятието „нередност" - всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. Що се отнася до неизпълнението, не може да има съмнение, че
такова ще е налице, когато ползвателят не изпълни точно, в срок и изцяло уговорените
с Фонда задължения, явяващи се необходима предпоставка за изплащането на
финансовата помощ.
Тук следва да се отбележи, че размерът на финансовата корекция по чл. 73 от
ЗУСЕСИФ подлежи на конкретно определяне по реда на Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /ДВ
бр. 27/ 31.03.2017г./ съобразно естеството и сериозността на нарушението и
финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от
ЕСИФ. За разлика от този режим, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. при неизпълнение
на договорни задължения, какъвто е настоящият случай, е предвидено връщането на всички получени по договора за
предоставяне на финансова помощ суми във фиксиран пълен
размер, без да е необходима преценка за естеството и сериозността на нарушението и финансовото му отражение.
Каза се, според чл. 73,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението
управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства.
Съгласно чл. 20а, ал. 1от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция. По силата на чл. 20а, ал. 4
от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. С изменение и допълнение,
обнародвано в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. в чл. 20а е създадена нова ал. 5,
съгласно която изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за
мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията
на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Нормата на чл. 11, ал. 2
от Устройствения правилник на ДФЗ също предвижда, че изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или
от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност.
11. Според чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. ползвателят на помощта няма право да получи
второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7
документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или
не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал.
2. Съгласно ал. 4 на посочената правна норма при неизпълнение на задължения в
случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не
възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова
помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. За да се позове
на горните обстоятелства, според ал. 5
ползвателят, лично или чрез упълномощено от него лице писмено следва да уведоми
РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи
достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е
в състояние да го направи.
Според § 1, т. 15 от ДР на Наредбата "Непреодолима сила и извънредни
обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., а именно: а) смърт на бенефициера;
б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)
случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или
болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако
това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на
заявлението.
Горните обстоятелства са посочени и в чл. 19, ал. 2 и чл. 20, ал. 1 от процесния договор за БФП, както и изискването ДФЗ да бъде
уведомен за настъпването им в рамките на 15 работни дни от датата, на
която ползвателя на помощта е в
състояние да го направи.
12. При тази фактическа и правна обстановка, с оглед хипотезата на §
4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, настоящият съдебен състав намира, че административният
орган неправилно се е позовавал на чл. 73 от ЗУСЕСИФ като основание за налагане
на финансова корекция, тъй като изискването на платените по договора за БФП
суми, в случая има самостоятелно основание, предвидено в чл. 45, т. 6 от
Наредба № 14 от 28.05.2015г. - специалният подзаконов нормативен акт по
прилагане на ЗПЗП и подмярка 6.1 "Стартова помощ
за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г. Въпреки това оспореният административен акт се явява издаден от
материално компетентен орган, въз основа на изрична заповед за делегиране на
правомощия, изхождащи пряко от правилата на чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. във вр.
§ 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП /в този смисъл решение №
3650/13.03.2019 г., по адм. дело № 11692/2018 г. на
Върховния административен съд/. Основание за прилагане на мярката се явява и чл.9,
ал.1, т. 1 от договор за БФП, чиито клаузи ползвателят на помощта изрично се е
задължил да спазва. Действително административният орган не се позовал на чл.
45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.,
а е посочил единствено чл. 38, ал. 1, т. 1, в който е предвидена последицата от
неизпълнението на договорното задължение. Въпреки това обжалваният
административен акт не се явява без правно основание, тъй като чл. 38, ал. 1,
т. 1 урежда отговорността на ползвателя, която се реализира по чл. 45, т.
6 от Наредбата, който регламентира
правото на РА да изиска връщането на платената помощ. Иначе казано обсъдените в
административния акт фактически основания се явяват съответни на съществуващите
в нормативния акт правни основания - неизпълнение на договорни задължения, при
което реимбурсирането на финансовата помощ се дължи в пълен размер.
Каза се, в правилата на Наредба № 14 от 28.05.2015г. не е предвиден
изричен ред, по който се изисква възстановяване на помощта. Съдът намира, че
празнотата относно процесуалния ред за връщане следва да се запълни от правилата
на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, изискващи
изричен акт в писмена форма, съдържаща
фактическите и правни основания за издаването му, както и гарантирана
възможност за възражения от страна на получателя на помощта преди издаването
му. В случая този процесуален ред е спазен, поради което не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за
отмяна на административния акт. За проверката на материалната законосъобразност
на решението е необходимо да бъдат подведени сочените от оспорващата
непредвидени събития под легалната дефиниция на чл. 2, параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г. Видно е, че заболяването на член на семейството на
ползвателя не предвидено като основание за непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Такива
ще бъдат налице само ако тези събития пряко или косвено са довели до
дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта. В случая
ангажираните медицински документи не обосновават такъв извод. Обстоятелството,
че оспорващата е поела основните грижи по болните членове на семейството й само
по себе си не води до дългосрочна професионална нетрудоспособност, която да
изключва отговорността й за неспазване клаузите на подписания договор. На
следващо място липсват доказателства тези обстоятелства, настъпили през 2017г.
и месец март 2018 г., да са заявени в указния в чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14
от 28.05.2015г. срок, за да намери приложение изключението по чл. 38, ал. 4 от
Наредбата. Посоченото изискване е кумулативно и неизпълнението му прегражда
приложимостта на цитираното изключение (в този смисъл решение № 4618 от
11.04.2018 г. по адм. д. № 6895/2017 г., решение №
8372 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 5185/2017 г. и
решение № 7877 от 21.06.2017 г. по адм. д. № 7983/2016 г., трите на IV отд. на ВАС).
Другото сочено обстоятелство – неочакваната бременност на оспорващата, е
заявено на 09.05.2019г. като узнато непосредствено преди подаване на
възражението с приложеното заявление за второ плащане, тоест узнато след
пропускане на срока за подаване на заявлението за второто плащане, поради което
същото се явява и неотносимо към предмета на спора.
Отделно дори и бременността да е узната преди 15.04.2018г., твърденията за
наличието на пряка връзка с пропускането на срока, не се подкрепят с доказателства
за лекарски предписания по спазване на специален режим по протичането й, който
да ограничават дългосрочно професионалната трудоспособност на жалбоподателката.
По смисъла на чл. 26, ал. 1, т.1 от Наредба за медицинската експертиза (приета
с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017
г.) бременността води до трайна неработоспособност едва 45 дни преди термина,
от който момент бременната следва да излезе в отпуск поради бременност и
раждане За тази цел тя се нуждае от болничен лист от лекаря, който осъществява
наблюдението й. Изключенията от тази презумпция подлежат на доказване с
надлежни медицински документи – болнични листове, епикризи,
решения на съответни експертни лекарски комисии и др. В случая представеното
удостоверение от клиника „Хелиос Св. Йоханес Дуисбург“ ООД съдържа данни
единствено за датат на раждането – 15 ноември 2018г., но не и за протичането на
бременността, респ. за настъпила трайна неработоспособност на оспорващата по
време на протичането й или към момента на изтичане на срока за подаване на
заявлението за второ плащане.
13. При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Не се установява и
нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на
помощта е бил надлежно запознат с
последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е
удостоверил чрез подпис. Действително отговорността се явява неоправдано тежка
за практически формално неизпълнение на договорни клаузи, но същата е
предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в
самия договор, който жалбоподателката се е задължила да спазва. В случая договорените
между страните последиците от
неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ са
явяват приложени в пълно съответствие с приложимите правни норми и в законоустановения
срок.
V. За разноските:
14. Ответникът в настоящото производство
е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, която с оглед
изхода на делото се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния представител адвокат И.И., против
Решение №16/06/1/0/02604/2/01/04/01, с изх.№01-163-6500/344/16.07.2018г. на
Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, сумата от
100 лева (сто лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: