№ 303
гр. Варна, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503061 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.418, ал.4 и чл.274 ГПК, образувано е по ЧЖ вх.
№49632/07.12.2021г., подадена от БАНКА ДСК АД, ЕИК *********, срещу разпореждане
№24658/23.11.2021г., постановено по ЧГД №15795/2021г. на ВРС, 20 състав, с което е
отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу В.С. С., ЕГН **********, с.Т., общ.В., за
заплащане на суми, дълижими въз основа на Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта №13/25808897 от 04.01.2019г. и обявена предсрочна изискуемост съгласно чл.33
вр.чл.32 от Общите условия на банката по договора, а именно сумите: 950 лева главница;
възнаградителна лихва в размер на 101.64 лева, за периода от 20.03.21г. до 27.10.2021г.;
законна лихва в размер на 0.26 лева, за периода от 28.10.21г. до 29.10.21г.; заемна такса в
размер на 138.40 лева, или общо сумата от 1190.30 лева.
С жалбата се твърди, че постановеното разпореждане от ВРС, в отхвърлителната част,
се явява незаконосъобразно и неправилно, поради което се претендира отмяната му и вместо
това постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за отхвърлените
претенции за: 75 лева – такса за нереволвиране на кредита; за сумата от 36 лева – такси при
теглене от АТМ и за сумата от 27.40 лева – такса за управление на кредита. Претендират се
и сторените по делото разноски и ю.к.възнаграждение.
В жалбата се излага, че таксата за нереволвиране на кредита е предвидена в чл.24 от
ОУ на банката като минимална такса, която клиентът дължи след ежемесечния падеж по
картата, поради липса на предвидената сума в гратисния период. /такса за невнесена
минимална сума/ Твърди се, че Условията на банката за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит са били приложени към заявлението като поради липса на
изпълнение от потребителя да внесе няколко поредни такси от 15 лева /за няколко месеца/,
общият размер на задължението възлиза на 75 лева. Прави се довод, че едновременно с това
банката не претендира от клиента си и наказателна лихва, поради което не противоречи на
чл.33 от ЗПК. Поддържа се, че на ЗПК не противоречи и таксата за теглене от АТМ и таксата
за управление на кредита. Твърди се, че събирането на първата такса е позволено от
1
клаузата на чл.10а от ЗПК, поради спецификата на договора за кр.карта, която съвместява
функциите на креди и предоставяне на определен платежен инструмент. Твърди се, че
тегленето на суми в брой от АТМ/ПОС апарат не е типичния начин за ползване на
кредитната карта и само по себе си е свързано с определени спомагателни услуги по
техническо осигуряване на платежната операция. Това дава право на търговеца да начислява
такса за ползването на съответния пл.инструмент. Твърди се, че тези такси са точно и ясно
описани в приложените Условия на търговеца. Общо претендираната такса за теглене на
суми в брой е в размер на 36 лева, а таксата за управление е определена пропорционално от
датата на револвиране до 27.09.21г., датата на прехвърляне в кредитна линия, предвидена в
цит. Условия като годишна такса от 45 лева.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата изхожда от
оправомощено лице, подадена е чрез упълномощен процесуален представител, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването. Препис от същата не подлежи на
връчване на длъжника.
При преценка по същество съдът намира следното:
Производството пред РС е образувано по заявление на БАНКА ДСК ЕАД за издаване
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу срещу В.С. С., ЕГН
**********, с.Т., общ.В., за заплащане на суми, дължими въз основа на Договор за издаване
и обслужване на кредитна карта №13/25808897 от 04.01.2019г. и обявена предсрочна
изискуемост съгласно чл.33 вр.чл.32 от Общите условия на банката по договора, а именно
сумите: 950 лева главница; възнаградителна лихва в размер на 101.64 лева, за периода от
20.03.21г. до 27.10.2021г.; законна лихва в размер на 0.26 лева, за периода от 28.10.21г. до
29.10.21г.; заемна такса в размер на 138.40 лева, или общо сумата от 1190.30 лева. Към
заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката, в които са
посочени съществените реквизити относно основанието на вземането, размера на отделните
претенции с посочване периода на начисляване, датата на настъпване на изискуемостта и
забавените вноски по договора. Приложен е Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит от 04.01.2019г. ведно с обективирани Общи условия по договора,
в сила от 10.12.2018г. и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК ведно с погасителен план. Към заявлението е приложено
и уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по
кредитната карта, което е връчено чрез залепването му на адреса съгласно чл.47 ГПК с
удостоверяване на връчване към 26.07.21г. Видно от обективираните в Констативен
протокол на ЧСИ Николай Георгиев, рег.№716 в КЧСИ, обстоятелства, е извършено
връчване съгласно цитираната разпоредба на чл.47 ГПК на двата известни адреса на
длъжника с трикратно посещение в рамките на месец и залепване на уведомления на
адресите. Настоящият състав намира за изпълнени изискванията за редовност на връчването,
съответно настъпила предсрочна изискуемост на 26.07.2021г., преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК. Връчването на уведомление е без значение за настоящото
производство с оглед характера на претендираните суми, а и с оглед клаузите на чл.33 и
чл.34 от ОУ, които предвиждат при неизпълнение на задълженията от клиента, правото на
ползване на картата да се преустанови.
Съдът констатира, че заявлението е уважено за главницата, претендираните законни и
възнаградителни лихви, но е отхвърлено за претендираните общо такси в размер на 138.40
лева, представляващи сбор от следните: 27.40 лева такса за управление за периода от
04.01.2021г. до 27.09.2021г.; 36 лева – такса за теглене на суми в брой от АТМ и сумата от
75 лева – такса за нереволвиране на минимални суми по кредитната сметка /карта/.
При преценка основателността на жалбата съдът следва да съобрази единствено
представеното изпълнително основание и задължителните приложения към него, вкл.
спазване изискванията на чл.418 ГПК относно изискуемостта на вземането. В случая, тъй
2
като предмет на обжалване е само част от заявената претенция, съдът не дължи преценка
относно необжалваната част от разпореждането, с което заявлението е било уважено.
В изпълнение на съдебно разпореждане на заповедния съд, заявителят с молба от
16.11.21г. е посочил, че претендираните заемни такси са конкретно посочени в приложените
Условия за издаване и обслужване на кредитна карта като е конкретизирал същите
поотделно като три различни такси: годишна такса за управление, такса за теглене на пари в
брой от АТМ и такса за нереволвиране на кредит.
За да отхвърли заявлението в частта относно таксата за нереволвиране на кредита
чрез погасяване на минимална месечна такса в размер общо на 75 лева, съдът е приел, че
същата има неустоечен характер, поради което прилагането противоречи на чл.33 ЗПК.
Направен е аналогичен извод и по отношение на начислените такси за теглене на пари в
брой от банкомат, които са преценени като разходи, свързани с усвояването на кредита, за
което финансовата институция има забрана да събира суми по арг. от чл.10а, ал.2 ГПК. В
аналогичен смисъл съдът е изложил съображения, че таксата за управление противоречи на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, а освен това не е ясно определена при заявяването по реда на чл.417
ГПК.
Настоящият съд не споделя изцяло изводите на заповедния съд в частта на
отхвърлената претенция. Относно таксата за теглене на пари в брой от АТМ: Същата съдът
намира, че не противоречи на разпоредби на ЗПК като е дължима с оглед специфичния
начин на ползване на кредитния ресурс чрез теглене от АТМ устройство /на суми от
кредитния лимит/, приет от длъжника с подписване на договора и предвидените опции за
ползване на картата и отпуснатия кредит в чл.6 от Общите условия. В този смисъл таксата
не противоречи на чл.10а, ал.1 от ЗПК, тъй като представлява предоставяне от банката
услуга при ползването на лимита чрез кредитна карта и АТМ устройства. В тази част
разпореждането следва да бъде отменено и разпоредено включване на сумата от 36 лева в
заповедта за изпълнение. Същата е определена в приложените Условия, т.II, а конкретният
начислен размер е предмет на установяване в исковото производство съобразно броя на
съответните транзакции.
Дължимостта на свързаните с банковия продукт такси, посочени в Тарифата на
банката, е изрично приета от длъжника в т.8 от подписания от него договор и в т.53 от ОУ
към договора за кр.карта. Съгласно чл.21 и чл.24 от ОУ към договора за кредитна карта,
длъжникът е длъжен ежемесечно, в рамките на определен в Условията за ползване на
картата срок, след падежната дата да заплаща минимална сума за револвиране. Съгласно
чл.24, ал.6 от същите Условия, при неизпълнение на това задължение, клиентът дължи такса
за невнесена минимална сума, съдържаща се в цит. Условия. Всички претендирани от
заявителя такси са предвидени в Условията за ползване на картата като при таксата за
невнесен минимум за револвиране от 3%, претендираният размер е изчислен съобразно броя
на необслужените вноски за минимално изискуемото покритие. Тъй като е предвидена такса
за минимално невнесена сума от 15 лева, при изчисление, съобразно посочените месеци на
забава, претенцията е изчислена в размер на 75 лева. Конкретният размер подлежи на
установяване в исково производство. Независимо от това съдът намира тази част от
претенцията за неоснователна, тъй като очевидно същата прикрива отговорност на
потребителя за неизпълнение на негово основно задължение - да внесе минимална сума за
покритие по кредита. В този смисъл, предвидената такса за нереволвиране на кредита
противоречи на разпоредбата на чл.33 ЗПК, а поради липсата на действителна предоставяна
услуга на клиента – и на чл.10а ЗПК. Съгласно т.11 от допълнителните разпоредби на
приложените ОУ към договора, минималната сума за револвиране е определена сума /било
фиксирана, било в процент върху натрупаното задължение/, която клиентът дължи
ежемесечно, след падежа, в гратисния период. В този смисъл, банката е предвидила
неустоечна клауза под формата на такса за обслужване на картата, за неизпълнение на
3
задълженията на картодържателя по договора, което е в противоречие с чл.33 от ЗПК. По
характера си това вземане на кредитора не представлява такса, а неустойка.
По отношение на третата такса по заявлението: В Условията към ОУ е предвидено
заплащане на годишна такса за управление в размер на 45 лева, която се претендира за
сумата от 27.40 лева. Съдът намира, че в тази част определението следва да бъде
потвърдено, тъй като както в уточняващата молба на заявителя, така и в ЧЖ банката не е
посочила предвидим и ясен начин за изчисляване на тази такса. Поради това съдът споделя
мотивите на заповедния съд за нередовност на заявлението по чл.411, ал.2, т.1 ГПК в тази
част като неотговарящо на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК вр.чл.410, ал.2 ГПК.
В заключение, съдът намира, че по отношение на тези две суми (общо възлизащи на
102.40лв. от общия размер 138.40 лева такси) заявлението не е съобразено с изисквания на
чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се уважава. В останалата част отказът на
първата инстанция не е обоснован и следва да се отмени, като заявлението на кредитора за
таксата за теглене на суми от АТМ се уважи.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО разпореждане №24658/23.11.2021г., постановено по ЧГД
№15795/2021г. на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил заявление на БАНКА ДСК АД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу длъжника ВЛ.
СТ. СЛ., ЕГН **********, с.Т., за сумата 36 лева, представляващи такси за теглене на пари в
брой от АТМ като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявление на БАНКА
ДСК АД, ЕИК *********, въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, срещу длъжника ВЛ.
СТ. СЛ., ЕГН **********, с.Т., общ.А., обл.В., за сумата 36 лева, представляващи такси за
теглене на пари в брой от АТМ, въз основа на договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физическо лице от 04.01.2019г., на основание чл.418 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №24658/23.11.2021г., постановено по ЧГД
№15795/2021г. на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението на БАНКА ДСК АД
за издаване на заповед и изпълнителен лист по чл.417 ГПК срещу длъжника ВЛ. СТ. СЛ.,
ЕГН **********, с.Т., за сумата от 27.40 лева, представляващи такса за управление за
периода от 04.01.21г. до 27.09.2021г. както и за сумата 75 лева, представляващи сбор от
такси за нереволвиране на кредита, на основание чл.418 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта в отменената част.
Заповедта и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4