№ 3700
гр. Варна, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501936 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Технически Университет - Варна, чрез
процесуален представител адв. В. Т. въззивна жалба срещу Решение № 1950 /16.06.2022 г.,
постановено по гр.д. № 12846 / 2021 по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на Р. Н. В. сумата от размер на 29 135.15 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г.
до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от
„Булавто“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер от 7 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 2 105 лева в полза на
ищеца, както и в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата от 1 643.06 лева.
Въззивникът излага становище за неправилност на съдебното решение, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички представени в хода на делото
доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност, а тези които са обсъждани са преценени
неправилно и превратно. Напълно игнорирана била и представената с отговора на исковата
молба Заповед № РД 09- 3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науките, и
фактическите и правните основания на които тя е издадена обективирани в Доклад № 18-
710/02.11.2018 г. от комисията по академична етика към МОН за установено плагиатство от
Р. В.. По същество цитираната заповед отстранила В. от длъжността „Ректор“, като
установеното плагиатство правило недопустимо последващото заемане на същата съгласно
разпоредбите на ЗВО и ЗРАСРБ. От горното следвало, че В. е останал без работа като
"Ректор" не поради "незаконно уволнение", а по силата на гореизложените обстоятелства,
при което отговорностт на ТУ-Варна не можела да бъде ангажирана. На следващо място
сочи, че неправилно ВРС е приложил разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК по отношение на
решението по гр.д. 18698/2018 г. на ВРС, с което била отменена като незаконосъобразна
Заповед ЛC-413 от 14.11.2018 г.,издадена от ВРИД Ректор за прекратяване на ТПО на ищеца
от акад.длъжност "Професор" с код по НКПД 23107005, като същият бил възстановен на
1
длъжност „Ректор“ на университета. По иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ
следвало да бъде съобразено единствено за "незаконно уволнение", но не и на каква
длъжност е възстановен на работа уволнения работник. Оспорва изводите на
първоинстанционния съд, че не е доказано между страните да е съществувало ТПО за
длъжността "Професор", и че ищецът не бил полагал труд като "Професор". Същото не
възниквало по силата на трудов договор, а въз основа на заповед на ректора на
университета, като не било съобразено, че В. е получавал трудово възнаграждение за
положен труд като "Професор", изплащано като част от заплатата му като "Ректор". В
същото време сочи, че липсата на трудов договор за длъжността професор е в резултат на
недобросъвестното поведение на последния. Жалбоподателят оспорва още извода на
първоинстанционния съд, че волята на работодателя била със Заповед ЛС-413 от 14.11.2018
г.,издадена от ВРИД Ректор на ТУ- Варна, да бъде прекратено и ТПО за длъжността
"Ректор", въз основа на представените по делото Уведомление по чл. 62, ал.5, КТ. В
заключение сочи, че поддържа всички свои твърдения и възражения, изложени с отговора на
исковата молба и писмените бележки. Формулира искане за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат показания относно
фактическото отстраняване на ищеца от длъжността „Ректор“.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Р. Н. Георгиев, чрез адв. Г. Т.,
с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият сочи, че с цитираната заповед
на Министъра на образованието е без значение за правилното разрешаване на спора, тъй
като не е бил нито уволнен, нито отстранен от работа от нейния автор. С влязло в сила
решение на ВАС по адм. дело № 6995/2021 г. е отменена заповедта за назначаване на вр.и.д.
„Ректор“, тъй като с нея е нарушено академичното самоуправление на висшето учебно
заведение. По настоящото дело било доказано, че уволнението на въззиваемия е отменено
като незаконно, както и че в периода от 15.11.2018 г. е сключил трудов договорно за кратък
период и при значително по-ниско възнаграждение. Оспорва като невярно изложеното във
въззивната жалба твърдение, че не му е отказано заплащането на трудово възнаграждение,
като фактът, че такова не му е начислявано и не му е изплащано се установявал от
заключение по изготвената експертиза. Моли за потвърждаване на решението с присъждане
на разноски за въззивното производство.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Отправеното от въззивника доказателствено искане за допускане до разпит на двама
свидетели, които да дадат свидетелски показания относно липсата на фактическо
отстраняване на въззиваемия от заеманата длъжност е неоснователно, тъй като конкретните
факти и обстоятелства, които страната цели да бъдат установени попадат извън предмета на
спора по предявените искове за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225
от КТ и чл. 224 от КТ. Посочените във въззивната жалба обстоятелства, касаещи фактически
действия по отстраняване и недопускане на страната, както и ползваните от него ректорски
кабинет и служебен автомобил са ирелевантни с оглед предмета на доказване по посочените
искове, поради което отхвърляйки доказателственото искане първоинстанционния съд не е
допуснал процесуално нарушение, а същото се явява недопустимо и при въззивното
разглеждане на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Технически Университет - Варна, чрез
процесуален представител адв. В. Т. срещу Решение № 1950 /16.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 12846 / 2021 по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на Р. Н. В. сумата от размер на 29 135.15 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. след
приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от „Булавто“ АД за периода
от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата в размер от 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 15.11.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и съдебно- деловодни
разноски в размер на 2 105 лева в полза на ищеца, както и в полза на съдебната власт по
сметка на РС-Варна сумата от 1 643.06 лева.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на ………..2022г. от …….:…… часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на Технически Университет
– Варна за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, които да дадат
показания относно фактическото отстраняване на ищеца от длъжността „Ректор“.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3