РЕШЕНИЕ
№ 997
гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Н. Г. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 4518.12 лева – просрочена главница по договор за кредит от
28.10.2005 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 982/2007 г. по описа
на РС-Ямбол.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 982/2007 г. по описа на РС-Ямбол в полза
на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № ....., което е прекратено с нарочно
постановление на ДСИ. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист. Вземанията по изпълнителния лист
са прехвърлени на ответника с договор за цесия. Макар и изпълнителното дело да е
прекратено, ищецът излага правен интерес от предявяване на иска, доколкото ответникът
разполага с изпълнителен лист, който може да използва всеки един момент и да заведе ново
изпълнително дело. Още повече ищецът фигурира като длъжник за процесното вземане в
ЦКР към БНБ. Поискал е с молба до ответника да бъде заличен като такъв, поради
погасяване на вземането по давност, но до момента това не е сторено, като ответника
изрично отказва да го стори.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
допустимост и основателност. Счита, че е искът е недопустим. Излагат се доводи, че е
сключен договор за цесия за процесните вземания, в който са обективирани всички
вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на изпълнителното производство. Наред с
това счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена и в настоящото производство. На
1
следващо място се твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за
вземането. Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е бездействал в
изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни действия,
които са довели до прекъсване на давността. Давността е прекъсвана. Счита, че до
приемането на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е било приложимо Постановление № 3/1980
на Пленума на ВС, в което е прието, че по време на изп.дело давност на тече, доколкото ТР
нямат обратно действие, а действат за напред. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по
задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и
прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.
С определение от 21.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за сумата в
размер на на 4518.12 лева – просрочена главница по договор за кредит от 28.10.2005 г.по
ч.гр.д. № 982/2007 г. по описа на РС-Ямбол. Не се спори, че вземанията по изпълнителния
лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е уведомен. Не се
оспорва, че заповедта по чл.417 ГПК е влязла в законна сила
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане и породила ли е цесията задължения за
длъжника – ищец по делото в полза на ответника.
С Проекта на доклад по делото, обективиран в Определение от 21.12.2021 г., приет за
окончателен в съдебно заседание от 25.02.2022 г. и връчен на ответника, съдът е указал на
последния, че не сочи доказателства, че са настъпили обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност за вземането, като не е поискано представяне на
препис от изпълнително дело.
До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства, че
давността на вземанията, предмет на делото и част от изпълнителен лист от 07.06.2007 г.,
издаден по ч.гр.д. № 982/2007 г. по описа на РС – Ямбол, е спирана или прекъсвана. Данни
за токова прекъсване има по отбелязаните записвания върху изпълнителния лист за
извършени плащания, които се признава от ответника, че са извършени въз основа на
принудителен изпълнителен способ, които са прилагани до средата на 2010 г. След това
няма данни и доказателства давността да е прекъсвана.
Предвид което считано от 29.07.2010 г. когато е последното отбелязване върху
изпълнителния лист за извършени плащания до подаване на исковата молба - 06.10.2021 г.
са изминали повече от 11 години, поради което съдът приема, че давността за вземането,
предмет на делото е настъпила и същите са погасени.
С оглед изложеното искът като основателен ще се уважи.
2
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждането на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 180.72 лева, платена държавна такса и 540 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства,
разписка, обективирана в представените по делото договори за правна защита и съдействие
/л.6/.
Общо разноски за ищеца са в размер на 720.72 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно заявения по делото интерес от 4518.12 лева е 546.27 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 540 лева под
минимума по Наредбата, поради което не е прекомерно. Общо разноски, които ще се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, след редуциране на адвокатското
възнаграждение са в размер на 720.72 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: ..... НЕ
ДЪЛЖИ НА“ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-
6, представлявано от Р.И.М. – Т. – у., сумата в размер на 4518.12 лева – просрочена
главница по договор за кредит от 28.10.2005 г., за която сума е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 982/2007 г. по описа на РС-Ямбол, вземанията по който са прехвърлени на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров -
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М. – Т. – управител ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Н.
Г., ЕГН **********, с адрес: .....сумата в общ размер на 720.72 лева – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3