№ 3376
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100101133 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба на Д. Д. Д. се твърди, че на 27.04.2020 г. е
осъществено ПТП в гр. София, на бул. „Тодор Каблешков“ срещу № 24.
Твърди се, че водачът на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ **** РА –
В.Х.М. предприел маневра „завиване в обратна посока“ като не се съобразил
с положението и скоростта на попътно движещия се в дясна пътна лента
мотоциклет „Ямаха ХТ 600“ с рег. № СА **** В, управляван от ищеца и
реализирал ПТП. Изложени са твърдения, че след пътния инцидент ищецът
постъпил в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“, където след извършване на редица
изследвания и консултации му била поставена диагноза „счупване на горния
край на тибията /десен голям пищял/ - закрито“. Била извършена репозиция
на фрактурата и поставена гипсова имобилизация. Проведени били
обезболяваща, антибиотична и антикуагулантна терапии като му било
предписано продължаващо лечение в домашни условия. След смяна на
поставената му шина с друга от по-лек тип същата била носена от ищеца в
период от три месеца. За този период, той бил напълно обездвижен. Твърди
се, че преживял болка, страх, физическо и психическо страдание. През месец
юли 2020 г. лекарите установили мускулна атрофия на травмирания крайник
и загуба на еластичност на сухожилията, вследствие на дългото
1
обездвижване. Била назначена физиотерапия, включваща 11 посещения.
Променил се начинът му на живот. Преживял болки, страдания и негативни
емоционални реакции. Сторил и имуществени разходи.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен
интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на
лек автомобил „БМВ”, да му заплати сумата от 35 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди и сумата от 440 лв. – обезщетение за
имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗК „Л.И.”АД, редовно уведомен, е депозирал писмен
отговор с релевирани в същия възражения. В отговора е заявено, че не се
оспорва претенцията за имуществени вреди, както и тази за неимуществени
такива за сумата до 10 000 лв. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 08.06.2020 г./ като
2
към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е
изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото КСМАТЕ в нейната авто-техническа
част, изготвена от вещото лице В. К. Д. и констатациите на протокола за ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице причина за пътния инцидент от
техническа гледна точка е навлизането на лек автомобил «БМВ Х5» в
траекторията на движение на мотоциклет «Ямаха» на разстояние, по-малко от
разтоянието на опасната зона за спиране на мотоциклета.
Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМАТЕ, в
нейната медицинска част, изготвена от вещото лице д-р К. А. С.. В
заключението си, експертът посочва, че при процесното ПТП ищецът е
получил счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица, за
което е извършено наместване на счупването и поставяне на гипсова
имобилизация при проведен последващ курс на рехабилитация. Вещото лице
е посочило, че периода на възстановяване на такъв тип увреждане е около 6
месеца като при извършения преглед на ищеца е установен пълен обем на
движенията в дясна колянна става.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
3
свидетелските показания на К.П.Г., фактически съжител, разпитана в съдебно
заседание на 24.10.2022 г.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка следва
да се вземе предвид и претърпяната хирургическа интервенция от ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на посочените по-горе
критерии справедливо би било да се присъди сумата от 30 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 440 лв. за проведени рехабилитации /масаж и лечебна
физкултура/ и липсата на оспорване на този иск от страна на ответника,
настоящият съдебен състав намира, че същият е изцяло основателен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 08.06.2020 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник относно претенцията за
неимуществени вреди /стр. 33 в делото/ респ. 11.09.2020 г. по отношение
4
претенцията за имуществени вреди, с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес.
По разноските: В съдебно заседание на 24.10.2022 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му се заплати възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. Предвидената в нормата на чл. 38 ал.2 от ЗА долна граница на
възнаграждението – минималните размери по наредбата по чл. 36 ал.2 от ЗА
т.е. Наредба 1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на
уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015
г. на Първо ТО на ВКС/. Изчислено по сочения ред и с оглед извършените
процесуални действия и при съблюдаване фактическата и правна сложност на
делото, адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1 600 лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват припадащата се
част от разноските, съобразно уважената част от исковете, която възлиза на
сумата от 1 733, 29 лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 42,
33 лв. – разноски, припадащата се част от тези, посочени в списъка по чл. 80
от ГПК за юрисконсултско възнаграждение и при съблюдаване
своевременното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК, сторено от ищеца, което
настоящият съдебен състав намира за основателно, предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „С.ско шосе“ № **** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велико Търново,
ул. „****, офис 1 – адв. Р. Р. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 27.04.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.06.2020 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 35 000 лв. като неоснователен, както
и сумата от 440 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
5
разходи за рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от 1 733, 29 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА
на адв. Р. Р. сумата 1 600 лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Велико
Търново, ул. „****, офис 1 – адв. Р. Р. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С.ско шосе“ № **** сумата от 42, 33 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6