№ 1478
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501365 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ 1, представлявано от А.Д. – главен
изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, чрез юрисконслут П.П., срещу
Разпореждане № 2388 от 31.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2144 по описа на Районен
съд Пловдив за 2022 г., с което се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против В. М. ХР., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, за сумата от 2138,03
лв. – неустойка за прекратяване на договор с партиден № М5756854, 324,18 лв. - неустойка
за прекратяване на договор с партиден № М5955743; 420,76 лв. - неустойка за прекратяване
на договор с партиден № М5955744, и за претенцията за мораторна лихва върху тези суми за
разликата от присъдените 181,17 лв. до пълния претендиран размер от 238,19 лв., както и за
разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер.
С частната жалба се оспорва извода на съда, че неустоечната клауза е нищожна,
доколкото излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като кредитора би получил имуществена облага, каквато би получил и ако договорът не
е бил развален. Твърди, че размерът на неустойката е съгласуван с КЗП, като
действителността на клаузата е била преценена от СГС. Счита, че така уговорените
неустойки са във връзка с направените отстъпки за срок на обвързаност и обезпечават
вредите от неизпълнение на задължение, поето за определен срок, като отхвърляйки тази
претенция съдът поощрява неизправната страна и поставя в неравностойно положение
оператора. Цитира практика на СЕС. Доколкото в уточняваща молба е посочено, че
неустойките са начислени за прекратяване на договори за предоставяне на услуги по вина на
абоната (услугите по партидата), изложените в частната жалба аргументи относно
неустойки при договор за предоставено устройство на изплащане са неотносими.
1
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане в частта, в която са отхвърлени
заявените претенции, като неправилно и да бъдат признати разноските в претендирания
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК,
във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и процесуално допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 12605 от
16.02.2022 г. на ПРС, на кредитора „А1 България“ ЕАД ЕИК:********* гр. София, чрез
юрисконсулт П., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за незаплатени суми
за електронни съобщителни услуги за периода от 16.04.2021 г. до 15.11.2021 г. по Рамков
договор № ********* с партиден № М5756854; за периода от 16.04.2021 г. до 15.11.2021 г.
по Рамков договор № ********* с партиден № М5955743; за периода от 23.05.2021 г. до
22.11.2021 г. по Рамков договор № ********* с партиден № М5955744; както и суми за
устройства на изплащане за отчетния период от 23.06.2021 г. до 22.11.2021 г. по договори за
продажба на изплащане към Рамков договор № ********* с партиден №
М5955743 за устройства SamNote20Ultra5GBla+PB TTEC 1000, Sam Galaxy A71 DS
Black+PB TTEC, Samsung Galaxy Watch 3 45mm silver LTE, и от 23.05.2021 г. до 22.12.2021
г. по договори за продажба на изплащане към Рамков договор № ********* с партиден №
М5955743 за устройство Sam Gal S20 FE Blue+PB TTEC, за които суми е издадена заповед за
изпълнение, ведно с мораторната лихва и законна такава от датата на подаване на
заявлението.
Със заявлението е претендирано и присъждане на сумата от 2138,03 лв.,
представляваща неустойка за прекратяване на договор с партиден № М5756854, сумата от
324,18 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор с партиден № М5955743,
сумата от 420,76 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договор с партиден №
М5955744, и мораторна лихва върху тези суми за общия период от 19.05.2021 г. до
08.02.2022 г., в общ размер за всички претендирани вземания от 238,19 лв.
С уточняваща молба се конкретизирани претенциите за присъждане на неустойка,
поради предсрочно прекратяване на посочените по-горе договори, за посочения период,
поради забава на плащането на потребителя, продължила повече от 124 дни, на осн. т. 54.12
от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, по стандарти GSM, UMTS и
LTE. Посочено е също, че неустойката за предсрочното прекратяване по вина на абоната е
определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове без
отстъпки, дължими от абоната, до изтичане на съответния срок на абонамента. Посочено е,
че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка, като в тази хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от стойността
2
на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Посочена е
стойността на неустойките, но не и как са формирани по всеки отделен договор
(приложение) за всяка от посочените услуги.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за
така претендираните неустойки, както и частично за претендираните мораторни лихви, за
разликата от присъдените 181,17 лв. до пълния претендиран размер от 238,19 лв., както и за
разноските по делото за разликата от присъдените до пълния претендиран размер. Съдът е
приел, че доколкото размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни
месечни абонаментни такси (без отстъпките), дължими до изтичане на срока на ползване на
услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса, клаузата, въз основа
на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън
присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Обосновал е извод, че в случая процесната неустойка дава право
на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от
задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на
правоотношението, като това създава условия за неоснователно обогатяване на оператора и
нарушава принципа за справедливост. В мотивите е залегнал и извода му, че с оглед начина,
по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи,
е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15
ЗЗП, тъй като целта на неустойката е да обезпечи и обезщети настъпилите вреди от
съответното неизпълнение, а в случая е неясно по какъв начин процесната неустойка е
съизмерима с вредите за оператора от прекратяването на договора, а с получаване на
неустойката, предвид начина, по който тя е уговорена, се заобикаля чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП,
тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните
такси за поне три месеца (при това стандартните, а не договорените), без операторът реално
да предоставя мобилни услуги за същия период.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка да се основава на
неравноправна клауза. Съдът намира, че независимо от уговорения максимален размер на
3
същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, с добавяне на възстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, начина
по който се формира неустойката, остава неясен за потребителя. В процесните договори и
представените приложения към тях, не се съдържа ясна информация относно дължимия
размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени отстъпки, която
потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да
се формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази
такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума представлява
стойността на отстъпките.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за
предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на
крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина
на нейното изчисление. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove , се
приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва
да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици“.
На следващо място и настоящият състав намира, че искането на заявителя е в
противоречие с добрите нрави. В случая по отношение на оператора претендираната
неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена
за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги. И след като при действащ договор заплащането на месечни
такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора. Поради това и споделя обоснованите изводи в
мотивната част на обжалваното разпореждане, както и преценката, че е налице обосновано
предположение за наличие на неравноправна клауза, въз основа на която се претендира
заплащане на неустойка, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и 15 от ЗЗП.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира и решение на СЕС от 22.11.2018 г.
по дело С-295/17, MEO – Servicos de Comunicacoes e Multimedia SA срещу Autoridate
Tributaria e Aduaneira. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС е постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност,
като със същото СЕС приема, че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в
смисъл, че предварително определената сума, получавана от икономически оператор при
предсрочно прекратяване по искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне
4
на услуги с предвиден минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която
операторът е щял да получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше
прекратен – обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се
приеме за възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това
подлежи на облагане с този данък. Съдът приема също по т. 2, че за квалификацията на
сумата, предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът
дължи при предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази
предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че
търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори,
предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без
такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Предвид гореизложеното Разпореждане от 31.03.2022 г., инкорпорирано в Заповед №
2388 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2022 г., постановено
по ч. гр. д. № 2144 по описа на Районен съд Пловдив за 2022г., е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2388 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2144 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022г., с което е отхвърлено заявление вх. № 12605 от
16.02.2022 г. на ПРС, за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш“ 1, представлявано от А.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П.П., срещу В. М. ХР. с ЕГН: **********, от гр.
........................................................, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
присъждане на сумата от 2138,03 лв. – неустойка за прекратяване на договор с партиден №
М5756854, 324,18 лв. - неустойка за прекратяване на договор с партиден № М5955743;
420,76 лв. - неустойка за прекратяване на договор с партиден № М5955744, и за претенцията
за мораторна лихва върху тези суми за разликата от присъдените 181,17 лв. до пълния
претендиран размер от 238,19 лв., както и за разноските по делото за разликата от
присъдените до пълния претендиран размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6