РЕШЕНИЕ
гр.София,……………2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на осми
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря С.Александрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13727 по описа за 2017 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от М.Б. А.М.против П.НА Р.Б.кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.18 от НК. Производството
по делото приключило с оправдателна присъда от 26.01.2016г. по НОХД № 4646/2014г.
по описа на СГС, НО, 30 състав, но Софийска градска прокуратура подала протест
срещу присъдата. Въззивният съд с решение от 01.08.2016г. по ВНОХД № 262/2016г.
потвърдил оправдателната присъда. През време на наказателното производство по
отношение на ищеца първоначално била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за шест месеца и 12 дни, която впоследствие била изменена в „парична
гаранция“ в размер на 500 лв. Обвинението в съдебна фаза първоначално било
разглеждано от състав на СГС по НОХД № 3322/2011г.
по описа на СГС, НО, 8 състав. В това производство били проведени дванадесет
открити съдебни заседания, като с присъда от 07.03.2013г. ищецът бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение и било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет години. По делото не били изготвени мотиви и на
01.09.2014г. било изпратено на САС по подадена от ищеца въззивна жалба.
Присъдата на СГС била отменена с решение
от 23.10.2014г. на САС по ВНОХД № 835/2014г. и делото било върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС. По новообразуваното НОХД № 4646/2014г. по
описа на СГС, НО, 30 състав, били
проведени девет открити съдебни заседания, след което на 26.01.2016г. била
постановена оправдателна присъда. Прокуратурата подала протест срещу присъдата,
но с решение № 339/01.08.2016г. по ВНОХД №262/2014г. по описа на САС, НО, 4
състав, оправдателната присъда била потвърдена. Ищецът претърпял неимуществени
вреди от незаконното обвинение, които се изразили във влошаване на
здравословното и психическото му състояние. Изпитвал чувство на безпокойство,
страх и притеснение от несигурното бъдеще, трудно си намерил работа, срамувал
се, тъй като считал, че другите го смятат за убиец, затворил се в себе си,
престанал да общува с приятели. През време на наказателното производство, на
12.09.2011г., се родил неговият син, но майката на детето починала на
24.10.2011г. Ищецът силно се тревожел за бъдещето на детето си, което изгубило
майка си, а при евентуална осъдителна присъда би останало и без баща. Тъй като
майката на ищеца починала, както и неговият баща, той нямал възможност да
разчита на подкрепа от близки хора. Влошаването на здравословното състояние на
ищеца се изразило в проблеми с кръста и гръбначния стълб. Счита, че
справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 200
000 лв., върху която сума ответникът дължал и обезщетение за забава за периода
14.10.2016г.-24.10.2017г. в размер на 20 890.56 лв./уточняваща молба от
31.05.2018г./. Наред с това претърпял и
имуществени вради, изразили се в
разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение, в
размер на 4 200 лв. /изменение на иска, допуснато в съдебно заседание от
14.11.2018г./, върху която сума ответникът дължал и обезщетение за забава за
периода 14.10.2016г.-24.10.2017г. в размер на 438.70лв. Поради изложените
доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000лв./обезщетение за неимуществени вреди/, 20
890.56лв./ обезщетение за забава за периода 14.10.2016г.-24.10.2017г./, 4200
лв./обезщетение за имуществени вреди/ и 438.70лв./обезщетение за забава за
периода 14.10.2016г.-24.10.2017г. върху обезщетението за имуществени вреди/,
ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 24.10.2017г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете, като прави следните възражения: твърди, че липсвали
доказателства ищецът да е претърпял вреди, които да са в причинно следствена
връзка с обвинението; поддържа становището, че заболяването на ищеца –
„увреждане на гръбначния стълб“, не било в причинно-следствена връзка с
обвинението; оспорва размера на иска за неимуществени вреди; прави възражение
за съпричиняване на вредите, поради „участие в инцидента“; липсвали
доказателства ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.:
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да са ангажирани доказателства за следните юридически
факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по
повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от 26.01.2016г. по НОХД № 4646/2014г. на СГС, НО, 30
състав, подсъдимият М.Б. А.М.е признат за невиновен в това, че на 09.05.2010г.,
около 21.00 часа, в гр.София, ж.к. “Студентски град“, в тревните площи до бл.**
е направил опит умишлено да умъртви другиго – А.А.Н., ЛНЧ ********** - нанесъл му
нанесъл удар с нож в областта на врата и тила, като опитът останал недовършен
по независещи от дееца причини – на Николенко била оказана своевременно
високоспециализирана медицинска помощ, като съдът го е оправдал по повдигванотото
обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр чл.18, ал.1 от НК.
От приложените по делото ДП № 1579/2010г. на 07 РУ - СДВР, пр.пр. №
5531/2010г. на СГП, НОХД № 3322/2011 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, ВНОХД
№835/2014г. по описа на САС, НО, VIIІ състав, НОХД № 4646/2014 г. по описа на
СГС, НО, 30-и състав и ВНОХД №262/2016г. по описа на САС, НО, IV-и състав, се
установява, че наказателното производство срещу М.Б. А.М.е започнало на
10.05.2010г., когато е привлечен като обвиняем за извършено на
09.05.2010г. престъпление по чл. 115, вр
чл.18, ал.1 от НК и е приключило на
14.10.2016г., когато оправдателната присъда е влязла в сила, т.е. наказателното
производство е продължило шест години, пет месеца и 4 дни.
През периода от 10.05.2010г. до 30.11.2010г. ищецът е пребивавал в
следствения арест с наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“./писмо от 18.12.2018г. на ГД “Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието – л.71 от делото, определение от 13.05.2010г. по
НЧД № 2252/2010г. на СГС, НО, 12 състав/.
С определение от 25.10.2010г. по ЧНД № 4976/2010г. на СГС, НО, 17 състав,
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. Ищецът е освободен от
ареста на 30.11.2010г.
През време на наказателното производство, на 12.09.2011г. се е родил
синът на ищеца - М.М.М.. На 24.10.2011г.
е починала майката на детето – Д.В.Г.. На 22.06.2011г. е починал бащата на
ищеца – М.А.М./л.20, 21/. От приложените по досъдебното производство документи
за осиновяване на ищеца се установява, че М.А.М.е бил негов дядо, който го е
осиновил след смъртта на баща му./медицинско свидетелство от 31.05.1990г.,
решение от 20.04.1993г. по гр.д. № 336/1993г. на трети районен съд в София, ГК,
втори състав – л.115 и л.119 от приложено ДП № 1579/2010 по описа на 07 РУП при
СДВР, пр.пр. № 5531/2010г. на СГП /.
От показанията на св. А. – родственик
на ищеца, се установява, че двамата са живяли заедно в един дом от детските
години на ищеца. Свидетелят описва М.
като жизнерадостен и контактен човек, хората от квартала го обичали,
защото бил отчивчив и им помагал. След като бил привлечен като обвиняем,
поведението му се променило – станал асоциален, неконтактен, изпаднал в
депресивно състояние, не искал да се вижда с никого, психиката му била
увредена. Здравословното му състояние също не било добро – имал проблеми със
стомашно-чревния тракт, дискова херния и проблеми с гръбнака. Преди да бъде
задържан работел в голяма фирма като шофьор, но след привличането му като
обвиянем, трудовото му правоотношение било прекратено. След излизането от
ареста ищецът искал да започне работа, кандидатствал на много места, вкл. и при последния си
работодател, изпитвал трудности да се адаптира към новата среда. Все още не бил
превъзмогнал случилото се.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно преживените от ищеца
страх, безпокойство, ограничаване на социалните контакти и душевно страдание от
незаконното обвинение, тъй като същите са непротиворечиви и житейски правдиви в
тази част.
Не бе доказано по делото М. да е страдал от депресия. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля А. в тази част, тъй като същият няма медицинско
образование и е заинтересован от изхода на делото. Липсват медицински
документи, които да установят проявата на това заболяване и наличието на
причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство.
Представени са амбулаторни листове, издадени в периода 28.06.2016г.-
17.01.2017г. и лична амбулаторна карта на ищеца с отразени прегледи за периода
16.09.2016г. – 10.05.2017г., както и болнични листове, издадени през периода
16.02.2017г. – 08.07.2017г., от които се установява, че М. страда от заболяване
„увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия“. Липсват доказателства това заболяване да е в
причинно-следствена връзка с проведеното наказателно производство, а тежестта
на доказване на този юридически факт е върху ищеца.
Представените по делото
доказателства установяват, че спрямо М. е било повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда,
претърпял е неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното
обвинение, поради което съдът приема за доказани фактите от състава на чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012
г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на
III г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата
на започване на наказателното производство спрямо него – 20 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – тежко умишлено престъпление от общ характер по чл.115, вр чл.18,
ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“ за срок от 10
до 20 години, продължителността на наказателното производство през периода 10.05.2010г.
- 14.10.2016г., през който ищецът редовно се е явявал за извършване на
следствените действия в досъдебната и съдебна фаза на процеса и неговото
поведение по никакъв начин не е забавило наказателното производство. По
отношение на ищеца първоначално е била взета мярка за неотклонение “задържане
под стража“, която в последствие е променена на „парична гаранция“ в размер на
500 лв., като М. е останал в следствения арест през периода 10.05.2010г. - 30.11.2010г./шест
месеца и двадесет дни/. В съдебната фаза делото е разгледано от няколко
първоинстанционни и второинстанционни съдебни състави. Първоначално е
образувано НОХД № 3322/2011г. на СГС, НО, 8 състав, по което са проведени множество
съдебни заседания през периода 16.11.2011г.- 07.10.2013г., като на 07.10.2013г.
е постановена осъдителна присъда, с
която е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години. Присъдата
е обжалвана на 19.03.2013г., но не са изготвени
мотиви към нея, делото е изпратено на САС и с решение от 23.10.2014г. по
ВНОХД № 835/2014г. на САС, НО, осми състав, присъдата е отменена, а делото е
върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 4646/2014г. на СГС, НО, 30 състав, по което
през периода 22.01.2015г.- 26.01.2016г. са проведени девет съдебни заседания,
като на 26.01.2016г. е постановена оправдателна присъда, но присъдата е протестирана
от прокуратурата и с решение № 339/01.08.2016г. по ВНОХД № 262/2016г. на САС,
НО, четвърти състав, опрвдателната присъда окончателно е протвърдена. Така
спрямо ищеца два пъти е проведено съдебно следствие, като първоначално е
постановена осъдителна, а след това оправдателна присъда, които обстоятелства са
задълбочили негативните преживявания на М., който е чувствал несигурност и
тревога за своето бъдеще. Съдът отчете
обстоятелството, че ищецът не е осъждан и тежко е преживял проведения спрямо
него наказателен процес, променил е изцяло поведението си - преди обвинението е
бил общителен и отзивчив човек, а след излизането му от ареста станал затворен,
избягвал контактите с познати, притеснявал се дали ще намери работа./св.А./. Съдът
отчете обстоятелството, че през този период се е родил и неговият син, но
майката на детето е починала, като единствен родител за детето е останал само ищецът.
При тази трагична житейска ситуация М. се е тревожел не само за своето бъдеще,
но и за бъдещето на малолетното си дете. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че ищецът след постановяване на оправдателната присъда е успял
да се реализира в професионален план – от представените болнични листове от
2017г. се установява, че работи на длъжност “управител“ в „ММТВ“ ЕООД
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през периода 2010-2016г., съдът определи
обезщетението по справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв.
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът в отговора на ИМ поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който „участвал в инцидента“
- в сбиване на 09.05.2010г., в което са участвали множество лица, при
което е нанесен удар с нож в областта на врата и тила на А.А.Н..
Възражението е неоснователно. С поведението си ищецът не е станал причина
за за повдигането и поддържането на незаконно обвинение спрямо него, нито е
допринесъл за настъпване на вредите,
поради което съдът намира възражението за недоказано.
По предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер
на 4 200 лв.:
Видно от Договор да правна защита и съдействие от 12.05.2010г./л.31 от
приложено ДП № 1579/2010 по описа на 07 РУП при СДВР, пр.пр. № 5531/2010г. на
СГП/ ищецът е възложил на адв. Т.Г.осъществяването
на правна защита по образуваното досъдебно производство срещу уговорено
възнаграждение от 200 лева, без изрично да е посочен срок и начин на плащане.
Не са ангажирани доказателства тази сума да е била заплатена.
Видно от Договор да правна защита и съдействие от 24.06.2010г./л.33 от
приложено ДП № 1579/2010 по описа на 07 РУП при СДВР, пр.пр. № 5531/2010г. на
СГП/ ищецът е възложил на адв. Н.С. и
адв. С.К.осъществяването на правна защита в досъдебното производство срещу
уговорено възнаграждение в размер от 4 000 лева, платимо в брой. В договора
е посочено, че ищецът е заплатил на адвокатите в брой сумата от 1 000 лева.
Не са ангажирани доказателства останалата част от сумата да е била заплатена.
По досъдебното производство е представен и трети договор за правна защита
и съдействие от 10.05.2010г./л.32 от приложено ДП № 1579/2010 по описа на 07
РУП при СДВР, пр.пр. № 5531/2010г.на СГП/, сключен между ищеца и адвокат А.М.,
с който е договорено възнаграждение от 200 лв., но липсват доказателства да е
било заплатено. Видно от исковата молба и молба за изменение на иска,
представена в съдебно заседание от 14.11.2018 г., ищецът не претендира
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по този договор.
При така събраните доказателства по делото бе установено, че ищецът е
направил разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., до който
размер искът е доказан, а в останалата част до пълния предявен размер от 4200
лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявените искове за заплащане на обезщетение за забава за периода 14.10.2016г
до 24.10.2017г. върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди:
Законна лихва се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 14.10.2016г. Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“, определи
размера на обезщетението за забава за периода 14.10.2016г.-24.10.2017г. върху
обезщетението за неимуществени вреди на 2089.06 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 20 890.56 лв.
следва да бъде отхвърлен.
Размерът на обезщетението за
забава за периода 14.10.2016г. - 24.10.2017г. върху обезщетението за
имуществени вреди от 1 000 лв. е
104.45лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 438.70 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се
произнася по този въпрос.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.С. ***, съдебен
адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 621.21 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
адрес за призоваване: гр.София, бул.“*******да заплати на М.Б.
А.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв. /обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, по което М.Б. А.М.е оправдан с присъда от 26.01.2016г. по НОХД №
4646/2014г. на СГС, НО, 30 състав, влязла в сила на 14.10.2016г./ и сумата от
2089.06 лв. /обезщетение за забава за периода 14.10.2016г. - 24.10.2017г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г. до окончателното
изплащане, като иска за главницата в
останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., и иска за обезщетение за забава в
останалата част, до пълния предявен размер от 20 890.56 лв., като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на М.Б. А.М., ЕГН **********, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 1000 лв./обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в разходи за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 24.06.2010г. за защита срещу незаконно обвинение, по което е
оправдан с присъда от 26.01.2016г. по НОХД № 4646/2014г. на СГС, НО, 30 състав,
влязла в сила на 14.10.2016г./ и сумата от 104.45 лв. /обезщетение за забава за
периода 14.10.2016г.-24.10.2017г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.10.2017г. до окончателното изплащане, като иска за главницата
в останалата част, до пълния предявен размер от 4 200 лв. и иска за
обезщетение за забава в останалата част, до пълния предявен размер от 438.70
лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ. ОСЪЖДА
П.НА Р.Б.да заплати на адвокат Н.С. ***,
съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 621.21 лв., съобразно
уважената част от иска. Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: