№ 1236
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501796 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на В. А. Ч., чрез особения му
представител адв.Д. Б. от САК насочена против Решение № 26143/28.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2236/2020 г. по описа на СГС в частта му, с която по предявени
осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Юробанк
България“АД въззивникът е осъден за заплати на банката ищец, както следва: 1/ сумата от
60 051,37 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL23935/22.6.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 9 592, 68 евро /предявени като
част от 17 295.92 евро/, представляваща възнаградителна лихва по чл.3 от същия договор за
периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 3/ сумата от 6 690, 07 евро /предявени като част от
7 568.90 евро/, представляваща мораторна лихва по чл.3, ал.3 от Договора за периода от
10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 4/ сумата от 133, 50 евро /предявени като част от 314.80 лева/,
представляваща имуществени застраховки за периода от 25.7.2017 г. до 16.2.2020 г., както и
5/ сумата от 585.18 лева, представляваща заплатени нотариални такси за периода от
31.5.2017 г. до 16.2.2020 г.
В останалата му отхвърлителна част по отношение на вземането за главница за
разликата от уважения до пълния предявен размер, както и за заплащане на сумата от
155.42 евро /предявени като част от 296.73 евро/, представляваща дължими такси по чл.4 от
Договора за периода от 4.7.2017 г. до 16.2.2020 г. първоинстанционното решение не е
обжалвано, влязло е в законна сила и не е предмет на въззивна проверка.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните му части, поради постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна
преценка на приобщените по делото писмени доказателства/, довело до неправилно
1
установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилното
приложение на материалния закон.
Поддържа се, че въззивникът-кредитополучател не бил уведомен надлежно за
извършените прехвърляния на вземания между първоначалния кредитор по договора за
банков кредит и „Бългериън Ритейл сървисиз“АД, поради което и сключените между него и
последното дружество допълнителни споразумения към първоначалния договор не можело
да произведат правно действие.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му уважителна част и по съществото на спора
отхвърляне на предявените искове.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата банка, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на съдебен акт в
обжалваната му част.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал.1 ТЗ,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Поддържало се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били
обвързани от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №
HL23935/22.06.2007 г., по който банката, в качеството й на кредитор, отпуснала на
ответника, като кредитополучател, кредит в размер на 65 200 евро, при посочените в него
условия – срок, права и задължения на страните. За обезпечение на вземането на кредитора
кредитополучателят учредил в негова полза първа по ред договорна ипотека върху
закупения имот.
След сключване на първоначалния договор условията по него бил предоговаряни
между страните с няколко допълнителни споразумения в периода 28.01.2010 г. – 11.04.2014
г., съобразни посоченото в тях, вкл. и чрез преоформяне на главницата по кредита, чрез
включване в същата на просрочените до момента на предоговарянето главница, лихви и
такси по договора.
На 12.09.2007 г. с договор за прехвърляне на вземания банката-кредитор прехвърлила
вземането си към ответника на „Бългериън ритейл съврисиз“АД, а с последващ такъв
договор „Бългериън ритейл съврисиз“АД прехвърлил обратно на „Юробанк България“АД
същото вземане.
Твърдяло се е, че ответникът е бил уведомен за цесиите.
Поради системно неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя да
заплаща дължимите се месечни вноски, банката-кредитор обявила целия кредит за изцяло
предсрочно изискуем, каквото било съглашението в чл.18, ал.1 от договора, като поради
невъзможност за връчи съобщение за това на длъжника си поддържа, че упражнява това
свое право с връчване на препис от исковата молба.
При настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, освен неиздължената
главница в размер на 64 872,67 евро, се претендира ответникът да дължи и възнаградителна
лихва в размер на 17 295,92 евро, от които частично се претендират 9 592,68 евро,
мораторна лихва в размер на 7 568,90 евро, от които се претендират частично 6 690,07 евро,
както и 296,73 евро суми за такси по договора, от които се претендират частично 155,42
евро, вкл. заплатени застрахователни премии в размер на 314,80 лв., от които се претендират
частично 133,50 евро. Освен тези суми банката заплатила и нот.такси за връчване на
уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 132 лв., а за
2
подновяване на ипотеката – такса в размер на 585,18 лв., за които се поддържа, че следва да
й бъдат възстановени от ответника.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди същия са заплати на
банката-ищец гореупоменатите суми на посочените основания.
В отговора по исковата молба особеният представител на ответника, назначен от
първоинстанционния съд, е оспорил предявените искове по основание и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца за наличие на договорна връзка
между страните по делото, но е оспорил останалите факти и обстоятелства, изложени в
исковата молба.
Твърдял е, че в нарушение на извършеното с последващи сключването на договора
съглашения преоформяне на главницата по кредита, банката е поставила длъжника си в
невъзможност да изпълнява поетото от него задължение за плащане на кредитните вноски.
Поддържал е още, че двата договора за цесия не са съобщени на ответника в
нарушение на нормите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, поради което и след сключването на първия
от договорите за прехвърляне на вземания между новия кредитор /цесионер/ и
първоначалния длъжник не е могло да възникне валидно правоотношение, респ. –
приложените към исковата молба такива са недействителни.
В разменените допълнителна искова молба и отговор към нея страните не са навели
нови твърдения или доводи.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
Ангажираният като писмено доказателство пред първоинстанционния съд Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL23935 от 22.6.2007 г. установява,
че „Българска пощенска банка“ АД /чийто правоприемник е въззиваемата банка „Юробанк
България“АД/, в качеството на кредитор е предоставила на кредитополучателя В. А. Ч.
кредит в размер на 65 200 евро, предназначени за покупка на конкретно посочен недвижим
имот – ателие.
Съобразно клаузите на договора, същият е срочен, с краен срок на погасяване 228
месеца/19 години/, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Уговорено е и кредитополучателят да заплаща на банката възнаградителна лихва, в
размер на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, който към
момента на сключване на договора е 6%, вкл. и съответни такси /чл.4 от договора/. Страните
са уредили и задължение на кредитополучателя да застрахова имуществото, прието като
обезпечение по кредита /ал.1 – имотът, за чиято покупка е отпуснат/.
Уговорен е изрично и начина и сроковете на заплащане на дължимите се вноски от
кредитополучателя – равни /анюитетни/ месечни вноски, вкл. лихва и главница, в размер на
479,93 евро.
В чл. чл. 24, ал.1 от договора страните са се съгласили и за това, че банката във
всеки един момент от действието на договора има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от него на дружества или институции от групата
на Eurobank EFG Group, включително на „Бългериън ритейл сървисиз” АД.
Съответно – в чл. 18, ал. 1 от договора е установено, че при непогасяване на която и
да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за
кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем.
Ангажираните пред първоинстанционния съд писмени доказателства установяват
3
безсъмнено, че въззиваемата банка е изпълнила задължението си по договора да
предостави на кредитополучателя договорената сума, която е усвоена по нарочно открита
сметка на кредитополучателя в Банката /банково бордеро № 840035/04.07.2007 г. и банково
бордеро № 640476/06.07.2007 г./
Близо три месеца след сключването на договора - на 12.09.2007 г. с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит „Юробанк България” АД, в качеството й
на цедент, е прехвърлила на „Бългерийн ритейл сървисиз” АД, в като цесионер, всички свои
вземания срещу въззивника, произтичащи от него.
Новият носител на вземането е сключил няколко последващи споразумения с
кредитополучателя /от 28.01.2010 г. , от 19.07.2010 г., от 28.07.2010 г., от 29.12.2011 г. и от
30.1.2013 г.,/, според съдържанието на които причината е установени временни затруднения
при обслужването на кредита.
С тях страните по правоотношението са предоговаряли част от условията по
отпуснатия кредит, като с първото от тях са констатирали, че към датата на сключване на
споразумението задълженията на кредитополучателя са общо в размер на 62 539,07
евро, включващи : 442,31 евро просрочена главница; 950,85 евро просрочена лихва; 15,34
евро просрочени такси и 60 808,29 евро редовна главница, съответно - 322,28 евро редовна
лихва.
Със споразумението кредитополучателят се задължил да внесе еднократно сумата от 1
406,71 евро, с която банката погасила задължения по кредита по своя преценка, като сумата,
представляваща разликата между погасената сума и общия сбор на сумите за просрочена
лихва и просрочена главница да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница
по т.1.3.
При тези нови условия е уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване, през
който кредитът се погасява на равни месечни вноски, определени в погасителен план към
споразумението.
За периода на облекчено погасяване дългът се олихвява с фиксирана годишна лихва в
размер на 7,5% процента, а след изтичането му дългът се погасява на равни
месечни анюитетни вноски като размерът им се определя с погасителния план по т.V.
Договорено е, считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено
погасяване, непогасеният остатък от дълга се олихвява с годишна лихва в размер на
действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити в
съответната валута намален с 0,18 пункта.
С последващото споразумение от 19.07.2010 г. страните се уговорили да прекратят
периода на облекчено погасяване, а натрупаните, но неплатени лихви за редовна главница в
рамките на периода на облекчено плащане да се преоформят в дължими, като върху дълга се
начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането
на действащия към момента период за облекчено погасяване.
С допълнително споразумение от 28.07.2010 г. страните по правоотношението са
констатили, че към датата на сключването му задълженията на кредитополучателя са в
размер на: 1/ 1 101,99 евро - просрочена лихва; 2/ 84,92 евро - просрочени такси и 3/ 61
911,42 евро - редовна главница. Кредитополучателят се съгласил всички просрочени суми да
бъдат преоформени чрез натрупване към редовната и непогасена главница и е уговорен 12-
месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява фиксирана лихва в размер
на 4,75%, а дългът се погасява на равни месечни вноски по 250 евро. След изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
периода на облекчено погасяване лихва, а върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0,33 пункта.
С друго допълнително споразумение от 29.12.2011 г. страните отново са
констатирали задълженията на кредитополучателя към датата на сключването му: 1/ 346,13
евро просрочена главница; 2/ 935,49 евро просрочена лихва; 3/ 23,52 евро просрочени такси
4
и 4/ 62 786,73 евро редовна главница.
По идентичен с предходните споразумения начин кредитополучателят е изявил
волята си всички просрочени суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната и
непогасена главница и е уговорен 12-месечен период на облекчено погасяване, през който да
се начислява фиксирана лихва в размер на 5,99% при погасяване на дълга на равни месечни
вноски от по 320 евро, като след изтичането му върху дълга да се натрупа начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва и върху общия размер на дълга след
натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна лихвена надбавка в размер на 0,86 пункта.
С ново допълнително споразумение от 30.01.2013 г. страните са констатирали
размерът на просрочените задължения на кредитополучателя към датата на сключването му:
1/ 0,16 евро просрочена главница; 2/ 436,96 евро просрочена лихва; 3/ 12,28 евро просрочени
такси и 4/ 64 325,69 евро редовна главница. Същият се съгласил всички просрочени суми да
бъдат преоформени чрез натрупване към редовната и непогасена главница и е уговорен 12-
месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява лихва в размер на БЛП за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 1,72 пункта при погашение на дълга на
равни месечни вноски от по 350 евро. След изтичане на периода на облекчено погасяване
върху дълга да се натрупа начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва и да се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата
дата БЛП за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 1,38 пункта. Към датата на подписване на настоящото споразумението БЛП за
жилищни кредити в евро е в размер на 8,2%.
След сключването на това споразумение с Договор за прехвърляне на вземания по
договор за кредит от 05.03.2014 г„ Бългерийн ритейл сървисиз” АД, в качеството му на
цедент, прехвърлил на „Юробанк България” АД, в качеството му на цесионер, всички
вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL23935 от 22.6.2007 г.
Ангажираните по делото писмени доказателства – нот.покана /л.76 от
първоинстанционното дело/ установяват, че дължникът е бил уведомен за този договор, като
изявлението на двете страни – цедент и цесионер в тази насока е обективирано в нот.покана
до въззивника, изпратена чрез нотариус № 40 от РНК с рег. № 13744/20.11.2017 г.
С отбелязване върху нея нотариусът приел, че е връчена при условията на чл.47,
ал.1 ГПК, поради удостовереното от служител в кантората му, че при трикратно посещение
на адреса на въззивника последният не е намерен за връчване на поканата, нито е открито
друго лице, което да се съгласи да я получи. Поради тази причина е било залепено
уведомление на вратата на апартамента, както и едно е било пуснато в пощенската кутия.
Между новия кредитор и длъжника на 11.04.2014 г. се сключило идентично на
предходно обсъдените допълнително споразумение, с което страните констатират размера
на задълженията на кредитополучателя към датата на сключването му: 1/ 455,46
евро просрочена главница; 2/ 520,33 евро просрочена лихва; 3/ 11,25 евро просрочени такси
и 4/ 64 450,84 евро редовна главница и кредитополучателят се съгласил всички просрочени
суми да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната и непогасена главница.
Уговорен е нов 12-месечен период на облекчено погасяване, през който се начислява
лихва в размер на сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен
процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс
договорна надбавка в размер на 1,82 пункта, като през периода на облекчено погасяване
дългът се погасява на равни месечни вноски по 380 евро, а след неговото изтичане да се
начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата
Референтен лихвен процент ПРАЙМ за жилищни кредити в съответната валута, плюс
договорна надбавка в размер на 4,95 пункта, който към датата на подписване на
споразумението е в размер на 5.2% процента. Страните са се съгласили, че уговорките в
споразумението не засягат правата на Банката по договора за кредит в случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя /чл.6, ал.3 от Допълнителното споразумение/.
Представените по делото писмени доказателства, изходящи от ищеца-въззиваем
установяват, че към 12.01.2018 г. кредитополучателят трайно не изпълнявал задълженията
си за заплащане на дължимите се по договора месечни вноски – не били погасени 28 вноски
5
по главницата, считано от 10.10.2015 г. и 28 вноски за лихва, считано от същата дата, или
общо неизпълнението възлиза в размер на 24 572, 29 евро.
Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която
не се е оспорила от страните и следва да се кредитира, като компетента и безпристрастно
изготвена е докладвала, че извършената от експертът справка в счетоводните записвания на
банката установила изцяло усвояване от страна на кредитополучателя на отпуснатия в
негова полза от банката кредит, чрез заверяване на сметката му със сумата от 65 200 евро.
Докладвала е, че счетоводните записвания в книгите на банката са водени редовно
по отношение на процесния кредит и според отразяването в тях към момента на подаване на
исковата молба задълженията на кредитополучателя са съответно в размер: 1/ за непогасена
главница - 64 872.67 евро /съответно – изчислена с капитализиране/ и 60 051.37 евро,
изчислена без капитализиране; 2/ възнаградителна лихва - 17 295.92 евро, изчислена за
периода 10.07.2015 г. до 17.02.2020 г.; 3/7 568.90 евро лихва за просрочие за периода
10.07.2015 г. до 17.02.2020 г.; 4/ 296,73 евро дължими и неплатени такси по договора; 5/
314,80 евро начислени, но незаплатени суми за застраховка на имуществото, служещо като
обезпечение по кредита, изчислени до 20.02.2020 г.
Докладвала е и че извършените от въззиваемата страна разходи за нотариални такси
във връзка с договора за кредит са в размер на 717,18 лева.
Така установеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът – ответник
в първоинстанционното производство, чрез особеният му представител, е останал недоволен
от атакуваното решение в обжалваната му уважителна част.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество -
оплакванията срещу него са неоснователни, по следните съображения.
Установеното от фактическа страна предпоставя еднозначен извод, че страните по
делото са се обвързали от валидната облигационна връзка, основана на сключения помежду
им договор за банков кредит за покупка и довършване на недвижим имот.
Сключеният такъв между страните по делото притежава всички характеристики на
търговска сделка по смисъла на ТЗ, а чл.430 от с.з. го определя и като двустранен, формален,
консенсуален, срочен, с продължително изпълнение и възмезден.
В случая изискването за форма е спазено, като не се е твърдяло, нито установило по
делото договорът да страда от порок, засягащ действителността му.
При валидната обвързаност на страните по него установи се безсъмнено по делото, че
кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на
кредитополучателя в срок и изцяло сумата по кредита, която е била преведена по нарочна
сметка, чийто титуляр е кредитополучателя.
Съобразно трайно установената съдебна практика /Решение № 125 от 12.07.2013 г. на
ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/, поетото от банката задължение по договор за банков
кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на
сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване на разплащателната сметка
на заемателя и за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ -
разписка.
Обсъдените доказателства установят безсъмнено още, че кредитополучателят не е
изпълнил своите задължения по договора за погасяване на кредита – не е зизпълнявал
своевременно и точно задължението си за плащане на уговорените месечни вноски, поради
което и безсъмнено кредиторът му е имал и е упражнил адекватно правото си за обяви
кредита за предсрочно изискуем с предявяването на исковата молба.
Съдебната практика се е обединила в разбирането, че предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
6
банков кредит предпоставки, които обуславят нейното настъпване.
Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Решаващият състав приема, че това действие е било предприето редовно от носителя
на вземането – кредитодател, респ. цесионер по втория от обсъдените по-горе договори за
прехвърляне на процесното вземане, произтичащо от процесния договор за банков кредит,
като приема оплакванията във въззивната жалба в насока, че длъжникът не е бил редовно
уведомен за цесиите и извършването им няма действие по отношение на него обратната
насока за несъстоятелни, по следните съображения:
Няма спор в теорията и практиката, че договорът за цесия транслира субективното
право на вземане от правната сфера на неговия носител в правната сфера на трето за
правоотношението лице, като посочената правна последица настъпва с постигане на
съгласието на страните по цесионния договор.
По този договор длъжникът по вземането не е страна по същия и затова за да се
прояви действието на цесията по отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
изисква прехвърлянето да му бъде съобщено.
От момента на съобщаване на сключения договор за цесия за длъжника кредитор на
вземането следва да се счита цесионерът, както по арг. от чл.99, ал.4 ЗЗ, така и с оглед
правния характер на договора за цесия /двустранен – страни по него са цедентът и
цесионерът и в който длъжникът не участва и съответно не е обвързан от него/, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се
освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно
противопоставени на цесионера.
В този смисъл и няма спор, че за да породи действие спрямо длъжника цесията следва
да бъде съобщена от цедента /чл. 99, ал. 3 ЗЗД/.
Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който поражда действие
между страните по договора, защото цедираното право преминава върху цесионера с
постигане на съгласието между страните за сключването му.
Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на
длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4
ЗЗД. В хипотеза на чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със самото сключване
на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът има
действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването му, което поражда
действие само след осъществяването му от цедента.
В случая по делото като доказателство не е ангажирано нарочно съобщение от страна
на цедента към длъжника за сключването на първия от договорите за цесия – този, с който
„Българска пощенска банка“АД е прехвърлила на „Бългериън ритейл сървисиз“АД
вземането си, произтичащо от процесния договор.
Налице са обаче косвени такива /обсъдените по-горе допълнителни споразумения, с
изключение на последното, са сключвани между длъжника и новия кредитор – цесионер/
които сочат, че длъжникът не само е бил уведомен и е знаел за извършената цесия, но и е
договарял промяна на част от клаузите по договора, респ. – предприел е частично
изпълнение /сумата от 1 406,71 евро по допълнителното споразумение от 28.01.2010 г./ по
отношение на новия кредитор – цесионерът „Бългериън ритейл сървисиз“АД .
Независимо от това и дори да се приеме за състоятелна тезата на въззивника, че
липсата на изрично съобщение сочи на незнание у длъжника за извършената цесия, по
делото са ангажирани доказателства – обсъдената нот.покана с рег.№ 13744/20.11.2017 г. на
нотариус И. Н., че на длъжника е било съобщено за втората от извършените цесии – тази с
договора от 05.03.2014 г., с която вземането към него, произтичащо от договора за кредит е
било прехвърлено от „Бългериън ритейл сървисиз“АД на банката въззиваем.
Вярно е, че според отбелязването в нот.покана уведомяването на длъжника е станало
едва в началото на 2018 г. /поканата е изпратена по-рано, но нотариусът е приел, че е
7
станало редовно по реда на чл.47, ал.1 ГПК на 03.01.2018 г./ - т.е. повече от три години след
сключването на договора за цесия.
Горният факт обаче не влияе върху действителността на този договор, защото, както
вече се посочи, цесията е породила действието си между страните - цедент и цесионер с
постигането на съгласие помежду им относно предмета на договора.
По отношение на длъжника и третите лица тя е произвела действие от момента на
съобщаването й от цедента на длъжника – в случая – 03.01.2018 г., от които именно момент
титуляр на вземането и за тях ще бъде цесионерът /Решение № 50 от 26.06.2020 г. на ВКС по
т. д. № 489/2019 г., I т. о., ТК/.
След като съобщението не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и
има значение единствено за действието й спрямо длъжника с оглед освобождаването му
задължение в случай на плащане на цедента преди съобщаването на цесията, развитите
доводи от въззивника в обратна насока се явяват неоснователни.
Противно на твърденията му връчването на нот.покана с рег. № 13744 при спазване на
предпоставките по чл.50 ЗННД и чл.47, ал.1 ГПК, което е редовен способ за връчване на
книжа.
На отделно и самостоятелно основание следва да се посочи и че в случай на
основателност на същите /което не се споделя от решаващия състав/, то препис от
нот.покана уведомление е приложен към исковата молба и е връчен с нея на ответника,
поради което и следва да се приеме, че най-късният момент, в който длъжникът е узнал за
цесията, е връчването на препис от исковата молба, което е станало на 27.11.2020 г.
За пълнота още е необходимо да се допълни, че изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е установила безспорно, че всички
извършени плащания от страна на въззивника, в .т.ч. към банката-кредитор и „Бългерийн
ритейл сървисиз“АД са били отнасяни за погасяване на дълга му, като не се твърди, нито са
ангажирани доказателства, вън от взетите под внимание погашения на задължението на
длъжника-кредитополучател от експертизата да са били извършвани други такива, към
който и да е от двамата кредитори в различните периоди от време.
В този смисъл и доколкото целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е последният да бъде защитен при изпълнение на
задължение си да го направи точно, като плати на надлежно легитимирано лице – носителя
на вземането, в случая не се установи длъжникът да е изпълнил неточно задължението си за
плащане на задълженията си по договора за кредит по отношение на който и да е от
кредиторите си, предвид че след 28.01.2010 г. същият не е извършвал каквито и да е
плащания, а извършеното на посочената дата, макар извършено към цесионера по първата
от цесиите, е отразено надлежно като такова за погасяване на дълга му.
Предвид изложеното и оплакванията във въззивната жалба, че липсата на
уведомяване на длъжника за извършените прехвърляния на вземането към него от страна на
първоначалния му кредитор и „Бългерийн ритейл сървисиз“АД, се явяват неоснователни.
Тяхната неоснователност предпоставя, че в случая страните по делото са били
обвързани от действително правоотношение, основано на договор за банков кредит, при
уговореното между тях в клаузите му, по което кредитополучателят не е изпълнявал точно
по време и по размер задължението за заплащане на дължимите се месечни вноски за
погасяване на кредитното задължение, поради което и банката-кредитор се е възползвала от
правото си, закрепено в чл.18, ал.1 от договора и е обявила вземането си по целия кредит за
предсрочно изискуемо, като изявлението й в тази насока е достигнало до въззивника-
длъжник с връчването на исковата молба по делото, вкл. при съобразяване, че това е станало
чрез назначения му особен представител / Решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
193/2018 г., I т. о., ТК, Определение № 72/05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1188/2020 г., I т. о.,
ТК и др./.
Т.к. други оплаквания за неправилност на обжалваното решение въззивникът не е
навел, то съобразно правилото на чл.269 ГПК въззивната инстанция да е ограничена от
посоченото в жалбата по отношение правомощията си при преценка правилността на
първоинстанционния акт следва, че процесния такъв се явява правилен.
8
Той се явява такъв и при съобразяване задължителните указания в т.1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид че при постановяването му
СГС правилно и без да е налице оплакване от ответника-въззивник ва тази насока правилно
е приложил нормата на чл.143 и сл. от ЗЗП, във вр. с чл.26 ЗЗД и е приел, че в случая
уговорките в сключените допълнителни споразумения за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви и начислените върху тях възнаградителни лихви, са нищожни
на основание чл.26, ал.4 ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, предвид че съдържат неравноправни
клаузи и поради наличието на анатоцизъм.
Съобразявайки последното предявените искове са били уважени по размер, след
ингнориране на нищожните клаузи и при приложение на действително обвързващите
страните, вкл. на останалите безспорно установени по делото факти досежно действителния
размер на задължението на кредитополучателя.
По изложените съображения като правилно, първоинстанционното решение следва
да се потвърди.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски пред въззивната
инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и наличните по делото
доказателства, изчерпващи се със сумата от 4 730,17 лв. за платено възнаграждение на
особения представител на въззивника.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 26143/28.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2236/2020 г. по
описа на СГС в частта му, с която по предявени осъдителни искове с правно основание
чл.430, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Юробанк България“АД, ЕИК ********* В. А. Ч. – ЕГН
********** от гр.*** е осъден за заплати на банката ищец, както следва: 1/ сумата от
60 051,37 евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL23935/22.6.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 9 592, 68 евро /предявени като
част от 17 295.92 евро/, представляваща възнаградителна лихва по чл.3 от същия договор за
периода от 10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 3/ сумата от 6 690, 07 евро /предявени като част от
7 568.90 евро/, представляваща мораторна лихва по чл.3, ал.3 от Договора за периода от
10.3.2017 г. до 16.2.2020 г.; 4/ сумата от 133, 50 евро /предявени като част от 314.80 лева/,
представляваща имуществени застраховки за периода от 25.7.2017 г. до 16.2.2020 г., както и
5/ сумата от 585.18 лева, представляваща заплатени нотариални такси за периода от
31.5.2017 г. до 16.2.2020 г.
ОСЪЖДА В. А. Ч. – ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Юробанк България“АД,
ЕИК ********* сумата от 4 730,17 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за
платено възнаграждение на особения представител на въззивника.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10