Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261041 01.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9450
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Т.Х.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла
на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ****, имал качеството на потребител
на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми
за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В изпълнение на
задълженията си, топлопреносното предприятие, доставило до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната“ ООД
разпределил за имота на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден
имот и потребител, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, на
обща стойност 2051.71 лева през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., която
ответникът не заплатил. Твърди се, че дължимите суми за процесния период са за
доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и по –
специално с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 37 от 24.04.2007 г.)
топлинна енергия. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата
от 160.04 лева - обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
04.12.2018 г. – 16.02.2020 г.
С уточняваща
молба, ищецът представя справка, включваща помесечните начисления на топлинна
енергия и левова равностойност, начисленията по компоненти, както и общото
количество топлинна енергия за периода, размерът на обезщетението за забавено
плащане върху всяка едно помесечно вземане, както и общият размер.
Ответникът не
бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 2577/2020 г.
на ПРС, ХІІІ гр. с-в, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена по реда
на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени
в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника Т.Х.М., при условията на чл. 46, ал. 2, вр.
ал. 1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател, според актуалната справка от
НАП, със задължение да предаде, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на
исковата молба.
Ответникът Т.Х.М. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, при условията на чл. 46, ал. 2, вр. ал.
1 ГПК, чрез служител на дружеството - работодател, според актуалната справка от
НАП, със задължение да предаде.
В изпратените до същия съобщения – за препис от
исковата молба с приложенията й, така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2021
г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът,
чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е
указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с
подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада.
В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в
общ размер 128.07 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.
Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско
възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство
претендира юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална
и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия,
включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който
определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да
е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на
чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл.
26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150
лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с
малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От
друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по
множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело
не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в
полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева
– за исковото производство, общо 150 лева.
Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на
ищеца, е 278.07 лева, от които 94.23 лева за заповедното производство и 183.84
лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ №
37, сумите, както следва: сумата от 2 051.71 лв. /две хиляди петдесет
и един лева и седемдесет и една стотинки / – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
гр. П., ул. ****, с ИТН ****, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и
сумата от 160.04 лв. /сто и
шестдесет лева и четири стотинки/- обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.12.2018 г. до 16.02.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 17.02.2020 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1245/18.02.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2577/2020 г.
по описа на ПРС, ХІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Т.Х.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата
от 278.07 лв. /двеста седемдесет и
осем лева и седем стотинки/ -
разноски, от които сумата от 94.23 лева – деловодни разноски за производството
по частно гр. дело № 2577/2020 г. по
описа на ПРС, ХІІІ гр. състав и сумата от 183.84 лева – деловодни разноски по
настоящото гр.д. № 9450 по описа за 2020 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ